Публикувана от 
Здравейте уважаеми читатели.Тъй като сега е сезона на активен лов, искам отново да обърна Вашето внимание на темата за нашите неоценими четирикраки помощници –ловните кучета. За да бъде изпълнен с приятни емоции и да е резултатен лова с куче-птичар е необходимо да има изградена силна връзка между ловеца и неговото куче. Нейното начало започва още с вземането на избраното от нас куче, преминава през подходящите грижи в отглеждането и възпитанието му, в самото общуване и работата с него. Залог за успешен край на такава връзка е разбирането, че кучето не ни възприема като стопани. За него ние сме – водачи на глутницата. Знаейки това, можем да насочим целия процес на общуване с кучето в правилна посока още от самото начало, стремейки се винаги да бъдем лидери. Естествено, това не значи винаги да сме строги и безкопромисни, необходимо е да сме и толерантни към него. Само този стопанин на ловно куче, който се научи да разбира неговото поведение, ще изпитва истинско удоволствие от всеки миг прекаран с него.
Както дресировката на кучето се разделя на два етапа-възпитание и обучение-така и лова с него е добре да се раздели също на два етапа-лов с куче през първия му сезон и лов с куче, което има поне един такъв “зад гърба си”. Началото ще се спра на втория етап-лов с опитно куче и неговото поведение.
1. Не винаги кучето влиза и претърсва храстите-това не е и необходимо, защото минавайки близо до храста, то не е усетило миризмата на дивеч носена от вятъра или оставена по земята.
2. Ловувайки в открит терен, кучето често се отдалечава от ловеца-това става обикновенно, когато гъстотата на дивеча в този терен е малка. Обзето от ловната страст и водено от инстинкта си, кучето се отдалечава в стремежа си по-бързо да открие дивеча. Обратно-в терен с голяма гъстота на дивеч, кучето няма как да се отдалечи и работи близо до ловеца.
3. Отказ на кучето да апортира – най-честата причина за това е разкъсан при изстрела дивеч. Много малко са случайте, в които кучето ще апортира такъв. Ако то откаже да апортира, въпреки че дивеча не е разскъсан - може би причината е преумора или прегряване. В подобни случай лова се прекратява, за да се даде почивка на кучето. Вида на самия дивеч също влияе върху апорта - за някой кучета горския бекас има остра и неприятна миризма и те отказват да го апортират. Телото на дивеча също е от значение - трудно един бретон-шпаньол ще апортира заек например /не казвам, че е невъзможно/.
Сега да разгледаме лова с младо и неопитно куче. Тук ще си позволя по скоро да насоча вниманието Ви към действията на ловеца, защото в този етап той има водеща роля в лова. Имайки предвид, че кучето няма натрупан опит, ние трябва да го насочваме и поощряваме неговите действия. Най-важното условие за успешен лов и правилната работа на кучето е –избора на правилна посока на движение в ловния терен. Винаги трябва да вървим така, че вятъра да духа в лицето ни. Така /имайки предвид, че кучето се движи пред нас /и най-слабата миризма на дивеч, ще бъде доловена от него от по-голямо разстояние. Този факт е много важен-когато кучето усети отдалеч дивеча, то може да подходи внимателно и точно към него, да направи стойка така, че да принуди дивеча да остане на мястото си. Движейки се в обратна посока спрямо тази на вятъра, кучето не може да долови миризмата на дивеча и освен, че “стъпва “върху него, често и го подминава. Освен това, в този случай дивеча отдалече е усетил нашето присъствие и или се премества, или е подготвен за приближаването ни. В повечето случаи, когато е изненадан, той се затаява на мястото си, разчитайки на маскировката си да оцелее. Именно това условие е необходимо винаги да се има предвид-за да бъде изненадан дивеча, не трябва да се подават често и с висок тон команди на кучето, защото те го предупреждават. Другото важно нещо в действията на ловеца е - когато кучето направи стойка на дивеч, да не позволява то да вдигне същия. Това трябва да направи самия ловец. Не забравяме, че кучето освен липсата на опит е и младо и риска да се впусне в преследване на дивеча е голям. Освен това, когато ловеца вдига дивеча, младото куче свиква да стой на стойка, изчаквайки да се приближи ловеца. През първия сезон на младото куче, не трябва да допускаме при изстрел да разскъсаме дивеча - по добре да пропуснем от колкото да направим това, защото съществува реална възможоност кучето да се опита или изяде същия.
В началото на тази тема, споменах, че в лова с птичар, трябва да съществува връзка между ловеца и неговото куче.Това означава, че и самия ловец трябва да се учи от него и да познава поведението му във всяка една ситуация. Това има огромно значение в лова и се постига чрез всекидневно общуване с кучето.
Уважаеми читатели, ще си позволя да Ви дам един пример, който надявам се ще е от полза на всеки от Вас да постигне както по-добри резултати в лова, така и по-виша степен в общуването с кучето. И така: Отивам на лов за пъдпъдък с моето куче, знаейки че след като открие дивеча и направи стойка, то ще ме изчака да се приближа и да вдигна дивеча. Пушката, с която ще ловувам е наддцевка.Тези три неща са ми достатъчни за да избера подходящи патрони за този лов - № 13 дисперсант/кръстачка/, 28гр. и №10 концентратор и 32гр. В “цилиндъра” слагам №13, а в “полушока” №10. Пускам кучето и започвам лова. В даден момент, то усеща миризма на дивеч и прави стойка. Приближавам се внимателно и заставам пред него - така кучето е зад гърба и и риска да подгони дивеча е малък. В момента на излитането пъдпъдъка ще е на около 1-2метра от мен и за да мога да го улуча без да го разскъсам, стрелям с патрон №13. В случай, че пропусна, пъдпъдъка вече ще се е отдалечил от мен, давайки ми възможност да опитам изстрел с патрона за по-голяма дистанция - този с концентратора.
Уважаеми читатели, ето как познавайки поведението на кучето си, освен че значително увеличавам възможността за сполучлив ловен излет, насочвам и неговите действия в правилната посока, спазвайки описаните по-горе неща.
Н А С Л У К А
Автор: Георги Захариев
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
