Публикувана от 
Фирма за ловен туризъм "Панакс" ООД с управител Ангел Добрев бе натоварена през лятото на 2015 г. да ми организира лов на трофеен елен лопатар с тегло на трофея над 3 кг. в българско ловно стопанство. След няколко предложения, които получих избрах лова да се състои в Държавно ловно стопанство "Арамлиец", недалеч от София намиращо се в Средна гора. Естествено, че ловните моменти трябва да бъдат запечатани за идните поколения. Поради тази причина потърсих собственика и администратор на ловен портал "БГ Лов" г-н Васил Терзийски с когото се познавах от преди за да направим ловен филм. Запален ловец като мен и ценител на българската природа той естествено веднага прие моята покана.
На 07.10.2015 г. в 11 часа с моето семейство бяхме пред ловния дом в стопанството. Последва подобаващо посрещане от директора на стопанството Венци и зам. директора и мой ловен водач Атанас. От пръв поглед разбрах, че може да им се има пълно доверие, а от там и гарантиран успех. След бързото настаняване в уютния дом разположен насред гората и прострелка на карабината ми "Щаер Манлихер" в калибър 30-06 снарядена с боеприпас на "Динамит Нобел" 11.9 грама и вкусния обяд потеглихме към чакалото. Там доста време преди това ловния водач Атанас Дарелов ми беше "приготвил" избор от две животни. Настанихме се във високото чакало - аз, сина ми Александър, Васко Терзийски и ловния водач Наско и зачакахме така мечтания ловен трофей... но уви?! След около половин час на поляната пред чакалото буквално се изсипаха стотина лопатари и муфлони, но "моят елен го нямаше".
Минутите бързо се изнизваха. Идваха и си тръгваха приплоди, женски, шилари, трофейни животни, но нашият така и не се появи. Малко преди да слезем от чакалото на ръба на смесената иглолистна и широколистна гора се появиха няколко мъжкаря, но поради стъмняването не можехме да ги преценим а само да видим техните силуети, пък бяха и на около 120 метра от нас. Вероятно и моят елен беше сред тях, но първата вечер не се наех да стрелям. Бързо се прибрахме, почерпихме пред камината и на чаша марково уиски започнахме да правим планове за следващият ден.
Ставане сутринта в 05.30 часа, бърза закуска и отново в уютното чакало на ръба на гората с идеална видимост по цялата дивечова нива. Историята от предната вечер пак се повтори. На разсъмване от всяко кътче на гората се подаваха по няколко животни в група - майки с малките си, млади мъжкари, много муфлони, но моят елен така и не се появи - сякаш знаеше, че ще "пътува" за Исперих. Така до 9 часа. Аз започнах да се отчайвам. Извикахме туроператора Ангел и тръгнахме на ход. Васко оставихме с камерата на чакалото. Където се чуеше рев на лопатар ние се насочвахме на там. Така издебнахме около 6-7 животни, но не и този за когото бяхме дошли. През цялото време валеше дъжд, което позволи да наближим мъркащите лопатари.
Обяд в ловния дом и 14.30 отново на чакалото. Познатият сценарий с многото животни, но не и това което така много очаквахме. В 16 часа взех решение да отстрелям селекционен муфлон с надеждата да счупим каръка. Избрахме с ловния водач селекционно животно и с перфектен изстрел от 100 метра точно в сърцето отстрелях приличен мъжкар. Последваха снимки, задължителния ритуал и поздравления от ловните другари.
Веднага дивечовъдите отнесоха муфлона за обработка в стопанството, а ние продължихме да чакаме.
Около 18 часа от гората зад чакалото излезе стадо от 30 лопатарки, което ни наведе на мисълта че тази вечер може и да имаме слука. Много малко след това по същата пътека при тях дойдоха два мъжкаря, но отново и отново "моят" го нямаше. Съвсем се отчаях защото времето летеше и започна да се здрачава. Изведнъж всички животни вдигнаха глави, а по младите мъжкари се разбягаха. Погледнахме през страничното прозорче на чакалото и гледката която се откри стопли душата ми. Двата големи мъжкаря на бегом влязоха сред стадото. Сърцето ми се разби при мисълта, че всеки момент животните могат да се скрият отново в гората. С ловния водач преценихме по кое животно да стрелям и отворихме леко прозорчето на чакалото, Васко включи камерата и всички погледи бяха в мене... да не би да пропусна! Цялото чакало се "тресеше" от адреналина. Животните се успокоиха и аз взех решение за стрелба. Разстоянието беше 115 метра. Лопатара стоеше напреки, което ме улесни. Прицелих се ниско долу зад дясната му плешка и стрелях. Животното подскочи, направи десетина крачки и падна. Този момент никога нямаше да го забравя, радостта беше огромна. Слязохме от чакалото и приближихме животното. Трофея беше прекрасен.
Отново полагащият се ритуал, приемане на поздравления и много, много снимки. Вечерта до късно правихме разбор на ловния излет.
На следващият ден трофеите бяха обработени, а кантарчето отчете 3,200 кг. в мокро състояние.
Стегнахме багажа, взехме си довиждане и след пожелания следващият ловен сезон пак да се видим потеглихме към родния край.
Накрая искам да благодаря на всички работещи в стопанството за грижите, който полагат за дивеча, защото без тях нямаше да изживеем тези прекрасни моменти, който ще останат за цял живот в моето съзнание. Едно голямо БЛАГОДАРЯ!!!
Стоян Бабев
10.10.2015 г.
ВИЖТЕ ПРОМОЦИИТЕ В БГ ЛОВ МАГАЗИН
Всички снимки от ловните дни може да разгледате тук: ГАЛЕРИЯ БГ ЛОВ
Видеото от лова на БГ ЛОВ TV:
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
