Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Лисица

admin Публикувана от admin | 21.02.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Лисица

Лисицата (Vulpes vulpes), наричана още и "червена лисица" е най-често срещаният вид лисици. Тя има най-широк ареал от всички сухоземни хищници. Те са най-големият вид в рода Лисици (Vulpes) и обитават Северна Америка и Евразия, както и части от Северна Африка.

През 19 век лисицата е пренесена в Австралия, но резултатите са отрицателни. Смята се, че тя нанася повече щети в сравнение с щетите, причинени от диви котки и зайци.

Лисиците имат положително и отрицателно име сред хората. Лисиците са преносители на болести и бедствие за овчари и фермери, но също така са важни за кожарската индустрия. В съзнанието на българина лисицата е символ на хитрост и лукавост.

Японската лисица (Vulpes vulpes japonica) е подвид, който мигрирал от Индия в Китай и после в Япония.

Общи сведения:

Лисицата обикновено има ръждив цвят. Има бял корем и черни уши и крака. Очите са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като котките. Лисицата е много пъргава за представител на семейство кучета. Дългата ѝ рунтава опашка, която има характерни бели връхчета, осигурява равновесието ѝ при скокове и отскоци.В България освен обикновената лисица се среща и лисица-"въглищарка".Тя притежава матовочервена космена покривка, няма характерното бяло петно на опашката и козината, и изглежда напръскана със сажди, от където и идва и името и.

Възрастната лисица има тегло 4,1-5,4 кг. Дължината на тялото е 80-110 см.Големината им е различна, като тези в Европа са по-големи от тези в Северна Америка. През есента и зимата козината ѝ пораства още повече, за да я предпазва от студ. Тази козина пада през пролетта и до края на лятото лисичата козина е къса.

Разпространение:

Обитават различни биотопи — от прерии и полупустини до гори, степ и лесостепи. Най-вече се среща по малките географски ширини, но ловува и далеч на север, като в тундрата се конкурира с полярната лисица. Могат да се видят в предградията и дори в градски райони като живеят на една територия с американския енот.

България:

В България се среща на различни места, например в Малешевска планина. Среща се в резерватите Чупрене, Камчия, Узунбоджак, Славянка, Мантарица, Дупката, Червената стена, Ибър, Скакавица и Соколата, както и в парка Витоша.

Начин на живот и хранене:

Лисиците са всеядни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни. Използват особен метод за ловуване на мишки. Лисицата застива, слушайки и гледайки внимателно мишката, която е видяла. След това скача високо и забива предните си крака върху мишката, притискайки я върху земята.

Имат 42 здрави зъба, с които хващат своята плячка. Консумират средно 0,5-1 кг храна на ден.

Размножаване:

Размножителният период на лисицата варира в зависимост от географския район, който тя обитава. Тези, които са на юг, се размножават през декември-януари; северните популации се размножават през февруари-април; а индивидите, които се намират между южните и северни лисици, се размножават през януари-февруари. Женските имат ежегоден еструс, който продължава 1-6 дена. Овулацията е спонтанна. Копулацията е шумна и кратка и трае не повече от 20 секунди. Въпреки че една женска може да се чифтоса с няколко мъжки (които се борят за нея), тя накрая избира да живее само с един.

Мъжките донасят храна на женските до и след раждането, а иначе по принцип я оставят с малките в "майчинската бърлога". Средният брой лисичета на една майка са 5, като има описани случаи, когато майката има 13 лисичета. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама. Проглеждат до около 2 седмици и правят първи крачки извън бърлогата до 5 седмици. Майката ги отбива до 10-тата седмица.

През есента на същата година младите лисичета се разпръскват и заемат свои собствени територии. Достигат полова зрялост на 10 месеца и живеят около 12 години в плен и около 3 години в природата.

Поведение:

Поради обширния ареал, който обитава, лисицата има различно поведение. В "Биология и опазване на разред кучета в природата", МакДоналд и Силеро-Зубири твърдят, че поведението на две популации лисици може да се различава така, все едно че са от два различни вида.

Тъй като са най-вече сумрачни животни с тенденция към нощен тип живот на местата, където има хора, лисиците са активни най-вече през нощта и по сумрак. По принцип ловуват поединично. Ако си намери повече храна, отколкото може да изяде, лисицата я скрива за по-късно.

Като цяло всяка лисица отстоява своята територия. Лисиците се чифтосват само през зимата, а през лятото си търсят храна. Териториите могат да са обширни (напр. 50 км², когато храната е оскъдна), но на места, където храната е в изобилие, те са по-малки (не повече от 12 км²). Лисиците устройват по няколко бърлоги в тези територии. Те могат да бъдат иззети от предишни обитатели като например мармоти, или да бъдат направени наново. През зимата се използва една основна бърлога, където лисицата живее, ражда и отглежда малките. По-малките бърлоги са предназначени за аварийни случаи и за складиране на храна. Често тези по-малки бърлоги са свързани с основната посредством няколко тунела.

Обикновено лисиците са моногамни и се чифтосват през зимата, което спомага за отглеждането на 4-6 малки всяка година. На някои места обаче са налице полигамия и/или полигиния, като причините за това не са напълно изяснени. Някои лисичета бързо се разпръскват, когато достигнат полова зрялост (8-10 месеца). Понякога те остават в родната територия и помагат за отглеждането на следващите лисичета.

Не е постигнато съгласие за причината за това поведение тип "групов живот". Според някои изследователи индивидите, които не се размножават, завишават вероятността малките да оцелеят, докато според други разликата е несъществена.

Лисиците комуникират с езика на тялото и с разнообразни вокализации (звуци). Гласовият диапазон е голям и звуците, които издават, могат да бъдат от тип "загубих се" (три излайвания) до тип "писък", близък до човешкото пищене. Те комуникират и с миризмата си, като маркират границите на храната и територията си с урина и фекалии.