Здравейте , уважаеми читатели.Тези от Вас , които редовно следят поредицата , водена от мен на страниците на това прекрасно и необходимо списание , може би ще се озадачат от заглавието на тази тема. За мен е важно да разгледам най-пренебрегваната част в стремежа си да имаме повече ловни успехи с нашите ловни кучета . Искам да споделя с Вас и най-важното ,свързващото звено а именно – човека зад приклада на пушката , този от другата страна на повода ,закачен на кучето . Ловеца!!! Както обичам да казвам – за да е по- интересен и респективно по- подреден , следващия материял ще е изпъстрен с реални примери , които обаче този път ще са малко по- различни .. И така – време да започвам .
Когато станах ловец , въобще не си давах сметка , че лова ще ме промени и като човек , както и ще отвори нови възможности в живота ми....Тогава смятах , че щом имам оръжие мога да ловувам по всяко време на годината и денонощието , без да се съобразявам с абсолютно нищо – ловни сезони , разрешени дни за лов , отстрелна бройка . Да , ще призная- бракониерствах . Нещо повече, мислех си че това ме прави още по-добър ловец .Трябваше ми само ловно куче и щях да съм постигнал всичко в лова. Не след много време , малкото кученце в къщи бе факт. Късокосместо , цялото кафяво , с отрязана опашка. Курцхаар. Бях доволен – то бе подарък от баща ми . Обучих го сам и веднага щом се откри ловния сезон бях с него на полето . Освен двата разрешени дни – през седмицата също . Когато бях сам , стрелях по всякакъв дивеч . В началото на септември , баща ми каза , че за предстоящия ловен излет е поканил мой братовчед – Румен от гр. Своге..Зарадвах се защото по-опитен от мен ловец , щеше да види колко съм добър. В събота , в 06.30ч сутринта бяхме на терена , ловът започна . Не след дълго баща ми и Румен отстреляха по един пъдпъдък – аз още не се бях “ записъл “ . В този момент кучето застана настойка и тъкмо се приближих до него , когато излетяха 5-6 пъдпъдъчета . Толкова малки и слаби бяха , че с мъка успяха да се вдигнат на около два метра . Гръмнах и се обърнах гордо – от тях нищо не остана . Но не срещнах одобрителните погледи , които очаквах – напротив и двамата ме гледаха мрачно . Мълчаха . Продължихме лова и след около час , доста едър заек изкочи от кракат на Румен- той вдигна пушката , прицели се и ....я свали.Неможах да повярвам , че не натисна спусъка .Попитах го защо не стреля , той само леко се усмихна . Не можах да разбера нищо , ама нищичко .

Освен всичко друго , моят баща ме научи на много неща свързани с лова . За мен най-важното от тях бе може би грижите за дивеча . От малък ходех с него и когато правеше хранилките и когато ги зареждаше . Тъй като хранилките бяха в близост до реката , слагахме зърно в раниците и докато стигнем до тях , ловувахме на ход по топлиците . Там зареждахме хранилките и се прибирахме изморени и доволни вкъщи . И сега аз имам и поддържам две хранилки . Винаги когато отида да ги заредя – виждам че дивеча е бил там. Виждам следите му , празната хранилка и знам че, не само вземам от природата , а макар и малко съм дал..В началото баща ми обясняваше и показваше всичко , а по-късно просто ловувахме и обикновенно вечер обсъждахме изводите и моите впечатления от лова..Бях млад и допусках много грешки , главно в разбирането ми за лова. Мислех си , че щом всеки път се връщам с повече дивеч в раницата – значи съм добър ловец. От тази заблуда , постепенно излазох с помощта на моя баща , брадовчеда ми и неговите приятели – по-възрастни хора и ловци с повече опит от мен ..Те ми помагаха със съвети , но и критика когато вършех глупости . Не съм и предполагал , че от един обикновен лов на фазани / в които взеха участие точно тези хора / мога да науча толкова много неща . Реални , ценни , полезни . Накратко ще отбележа , че те стреляха само мъжките фазани и само с един изтрел , при предварителна уговорка птицата да е вдигната от стойката на кучето .. След това , ми обясниха , че подобен начин на лов , дава шанс на птицата да се спаси, освен това на един мъжки се “падат “ по няколко женски и така има по-голяма вероятност да се развъдят повече фазани догодина. Чрез такова ловуване ,младото куче по-бързо съобразява какви са правилните негови действия , така е още по-концентрирано и спокойно , което спокойствие е предпоставка да проследи траекторията на полета на фазана и вследствие на точния изтрел да го апортира- това пък от своя страна оползотворява на сто процента отстреляния дивеч , тъй като дори и ранен кучето ще го открие и донесе и той няма да стане храна за хищниците , помагайки им по този начин да увеличат популацията си .. Колко много реални ползи , от това да знаеш кога да натиснеш спусъка , ползи които ти гарантират следващия сезон отново да видиш и стреляш по фазан. Около месец след този лов , загубих завинаги кучето си .. След един не толкова резултатен лов на водоплаващ дивеч на язовира имах отстреляни две патици . Естествено кучето ги апортира от водата. Прибрах се , дадох му парче хляб и го вързах . След две седмици то бе мъртво – не обърнах внимание на липсата на апетит, треперенето му , на секрета от очите и носа му .
В началото на моята бракониерска “ кариера “ , криех от баща ми своите “ подвизи “ – той няма как да не се е сещал обаче . Убития дивеч раздавах на приятели за да ми се възхищават. Но нека Ви кажа как спрях с това – Пак се бяхме събрали за поредния лов .От дума на дума и дойде моят ред да се похваля – с гордост казах , че ходя на “ лов по програма ФАР “ и за една нощ удрям минимум по 5-6 заека . Въпроса , които последва ме накара да се замисля и то сериозно – “ За една нощ убиваш зайци колкото за няколко сезона – как и къде мислиш че ще ги намираш като излезеш на редовен лов?” , а неодобрението от страна на останалите ловци ме отказа веднага от това. Повода за това важно за мен събиране бе , че бях поканен на лов на диви свине в Балкана . Сутрешния инструктаж ме убеди , че се намирам в непозната и различна за мен обстановка – обяви се че ще се стреля прасе и хищник . Нищо повече- нямаше въпроси , коментари , мрънкане.. Кратък инструктаж и се отправихме към пусиите .. Румен и още един местен ловец бяха гоначи. Аз заех позиция в един гъстак , един от приятелите на Румен – Ценко/ застана на намиращата се високо в ляво от мен поляна , като се скри в единствения храст там. Тя бе разположена така ,че ми позволяваше да виждам всичко на нея , като същевременно покривах ниската и част . След около два часа чух изтрел и веднага се обърнах към поляната . Ценко стреляше с карабината / Медвед 3+1 / и навсякъде бягаха прасета . След четирите изтрела прасе не падна . Събраха се всички и той обясни , че е можел да стреля още щом е видял сюрията на края на гората , но майката е била отпред и затова е изчакал да подмине линията между него и мен , надявайки се така да отстреля един приплод . Нямаше подигравки – бързо се уточниха следващите пусии и се проведе още една гонка . Оказа се ,че гончето на Румен е подгонило дивеч и е “ прехвърлило “ билото . Вечерта на хижата бяхме умислени – не вървеше нито мезето , нито ракията . Само се чудех на Румен въобще ли не пука за кучето или е толкова сигурен , че ще го открие – както твърдеше . Към полунощ телефона му звънна и след кратък разговор той каза “ Вихър е хванат и е вързан в един двор “ – само това . Стана , взе якето си и излезе а аз се изумих от следното : отново без някой да продума едновременно станаха още 6 ловци и излязоха – тръгнаха посред нощ три джипа ....Огромния авторитет се дължеше на отличните умения и познания за лова , честното му отношение към абсолютно всеки . Уважаваха го заради тези неща , но и заради факта че бе приятел с всички.

Мина доста време и отново си взех малко кученце – от същата порода . Този път бях решен да не допусна предишните си грешки и затова докато бе още малко го отглеждах в апартамента и то спеше при мен на леглото ..Но докато го обучавах ми правеше впечатление , че то много бързо разбираше какво се иска от него и го изпълняваше бързо и точно . Постоянно въртеше радостно късата си опашка .. Едва по-късно си дадох сметка защо е било така – неусетно бяхме създали изключително силна връзка помежду си .. Лова с това куче бе истинско удоволствие не само за мен .

Стремях се възможно по-често да ловувам със споменатите хора и постепенно лова придоби съвсем друга посока. Имам предвид следното : вечерта преди поредния лов , някой предлагаше да отидем в терен , където ще само яребици или само зайци . Ако се окаже прав , получава една кутия патрони – в противен случай той дължи на другите . Друг път отивахме в терен , където имаше всякакъв дребен дивеч и се разбирахме да стреляме само разрешения за деня . Така проверявахме дали ако се вдигне заек а ловуваме яребица ще успеем да поттиснем страстта си и няма да натиснем спусъка ..Така се роди идеята след всеки лов да си правим снимка с дивеча и кучетата и след това аз правя календари с нея . Подарявам по един на всеки участник в този лов , за да имаме спомен от този ден . След като изтече годината снимката от календара се сваля и се поставя в рамка ..Със същите тези хора решихме да направим възтановка на известната ловна картина , на руския художник Пелов “ Охотнике на привале “ . В последствие се оказа , че ние сме първите хора в България направили подобна нещо – възстановка на ловна картина . Създадохме си наша традиция с която се гордеем и спазваме . Тя ни кара да гледаме на лова по съвсем различен начин – не като начин за прехрана , а като несравнимо удоволствие което имаме честта да изпитаме и споделяме. Понягока си правехме съревнование с кучетата – например при един лов се разбрахме че ще се брои заек , който е ранен и след това проследен и апортиран от кучето. При лов на пернат се броеше само отстрелян дивеч , след вдигането на който кучето е останало на мястото си.. Това ни караше да влагаме повече усилия в отглеждането и обучението на нашите ловни помощници и респективно ги ценехме все повече . Общуването с тези хора ме промени много . Визията ми за лова и кучетата е съвсем различна . Осъзнах , че е нужно човек да е прям и честен, трудолюбив и етичен , да си набележи ясна цел и няма начин да не я достигне – въпрос е само на време.
Именно така се стекоха обстоятелствата , що се касае до моите три курцхаара- Инга , Виктория и Катерин .Те са пройзведени от развъдници в България , като същите нееднократно са печелили призови места на екстериорни изложби и полеви изпитания .Исках да притежавам именно такива кучета и си го поставих за цел . Но мислех ,че ще трябва да приготвя голяма сума пари за това . Не съм и предполагал , че въпреки изнервеното и забързано ежедневие , в България има такива хора – с висок морал , готови да подадът ръка в подходящия момент. Точно тези хора – собственици на съответните развъдници – ми подариха по едно кученце . Да , това е факт и именно те са причината сега аз да имам Инга , Виктория и Катерин . За мен това не е просто жест – то е и морален ангажимент от моя страна . В крайна сметка разбрах ,че важно да съхраним в себе си човешкото, приятелското ,етичното въпреки всичко.Същия този морален ангажимент , ме кара да се грижа за моите кучета , той е причината да се стремя да помогна на възможно повече български ловци да отгледат , обучат и ловуват по-ефективно със своите кучета . Благодарение на г-н Р. Атанасов и екипа му , сега се надявам да съм бил полезен поне на един от Вас .

Формолировката на Истинския ловец , аз виждам по следния начин : това е този който цени дивеча , съобразява се с отстрелните норми и численноста му в определен район , полага грижи за него имайки и подържайки редовно хранилки , оползотворяващ всяка отдала му се възможност за изтрел по хищник .Той винаги стреля по движещ се дивеч и ползва ловно куче като за него предприема адекватни мерки както за отглеждането , така и за обучението му . В лова с него , той ловува за кучето , не толкова за себе си .Истинският ловец е честен и лоялен към колегите си и проявява нетърпимост към всякакъв вид бракониерски прояви . По време на лов за него за важни дребните неща –къде и в кой сезон се намира определен дивеч , какво е неговото поведение тогава , как и къде да бъде търсен ,намиран и отстрелван . Убеден съм ,че такива ловци са уважавани и желани гости във всяка дружинка . Те са търсени приятели и Личности .Убеден съм от това , което знам за моите приятели , които са точно такива и които ми помогнаха да стана като тях .Те са хората, които ме направиха това което съм и на тях искам да БЛАГОДАРЯ !!!

Ще използам , любезно предоставената ми тук трибуна и ще посветя направеното то мен дотук и това което предстои на Достойните хора в моя живот :

Баща ми Захари Захариев
Румен Господинов - гр. Своге
Ценко Йорданов -гр. София
Ангел Миланожв - гр. София
Роберт Атанасов -гр. София
Петър Бонев - гр. Търговище
Александър Стойчев гр. Пловдив
Петър Ветренски - гр. Пазарджик
Сашо Славчев -гр. София
Румен Първанов -гр. Монтана
Петър Прокопиев гр. Монтана

БЛАГОДАРЯ Ви – Вие ме убедихте , че Истинският ловец е не този ,който отнема живот , а този който има доблестта да го подари – найстина е така !!


Уважаеми ловци, целта на този материал бе да споделя с Вас най-ценните неща , на които за жалост не се обръща достатъчно внимание . Тъкмо те са отправната тачка за всеки от нас – ако се замислим добре , ще осъзнаем факта , че е от огромно значение нашето поведение в живота и в лова – от значение е не само за нас , но и за тези след нас . Като момчето от снимката ,което се учи именно от нас – моят племенник Емил Яворов и тези като него ........

Автор: Георги Захариев