В предишната си среща с вятъра разбрахме колко много може да повлияе той на стрелбата ни дори при умерен полъх. Как да установим скоростта на вятъра и как да компенсираме, така че да уцелим „мухата”? Единият от методите е, когато разполагаме с анемометър (уред за измерване скоростта на вятъра). За съжаление много често вятърът променя скоростта си - движи се на пориви. Ето защо е необходимо да разположим флагчета, ленти, завързани балони или просто да наблюдаваме как реагират листата на дърветата и тревата, докато замерваме. Така ще знаем каква е скоростта на леките и по-силните пориви. Ако разполагаме с балистичен калкулатор и имаме време да го използваме, ще знаем при определена реакция на нашите „датчици” за вятър колко ще се отклони куршумът. Ако обаче не разполагаме с балистичен калкулатор и анемометър, просто трябва да запомним при какво отклонение на маркерите (били те част от естествената среда или поставени за целта) колко се отклонява куршумът за съответната дистанция. След това просто трябва да компенсираме. Компенсирането може да стане по два начина: да завъртим тумблерите на оптиката за хоризонтална поправка в съответната посока или да изместим скалата на оптиката в обратна посока на вятъра с толкова, с колкото той измества попадението. Корекция чрез тумблерите на оптиката се препоръчва, когато скоростта и посоката на вятъра не се променят често. Другият метод - чрез компенсиране - се прилага, когато поривите са по-чести и с различна сила.
По-наблюдателните стрелци са забелязали, че освен отклонението вляво и вдясно вятъра влияе и във вертикално направление. Да вземем например перпендикулярен вятър, който отмества куршума вляво. Освен вляво, дупката на мишената ще бъде и малко нагоре. При страничен вятър отляво попадението освен вдясно ще бъде и малко по-ниско. Ако стрелецът компенсира правилно по вятъра, но без да си дава сметка за този феномен, то неговата група от няколко изстрела ще бъде вертикално подредена. За да се избегне това, е необходимо да се компенсира и това явление, наречено деривация. На това явление ще се спрем след малко. А сега още нещо за вятъра.

Насрещен и попътен вятър. Как влияят тези противоположни вектори? Когато имаме насрещен вятър, той увеличава челното съпротивление и куршумът попада по-ниско в мишената. Тогава казваме, че вятърът „натиска” куршума. Ако вятърът е попътен (отзад), то куршумът попада по-високо, отколкото при безветрие.

Оптически фактори, влияещи на стрелбата.
В бенчрест средите се говори много за феномена „мираж”. Доколко значим е той и какво представлява това оптично явление? Миражът може да бъде и враг, и съюзник! Миражът поражда оптично изкривяване, породено от разликата в плътността на въздушните пластове, вследствие на разлика в температурата. Негативите от това явление са два:
1. Образът не се вижда ясно.
2. Обектът е изместен спрямо реалното му положение.
Ако има силен мираж и духа вятър отдясно наляво, то целта (мишената) се измества вляво спрямо реалното й положение. Това означава, че ако стреляме по мишената, куршумът ще попадне вляво от целта. Ако е абсолютно безветрие и има мираж, то обектът (мишената) се проектира по-високо, отколкото е реалното й положение. Стреляйки по проектирания образ, куршумът ще попадне по-високо.
Миражът може да бъде и помощник на стрелеца. С негова помощ можем да установим посоката и скоростта на вятъра. Това ще ни помогне да компенсираме в съответната (противоположна) посока стрелбата си.

Мираж, породен от нагряването на цевта. Докато към миража на хоризонта можем да подходим едновременно като към полезен и вреден, то оптическата дисторсия, породена от нагряването на цевта, само ни пречи. За да я избегнем е необходимо или да оставяме оръжието да се охлажда достатъчно между изстрелите (10-15 минути), или да поставим върху цевта миражен екран. Тази функция може да бъде изпълнена от най-обикновен тъмен, широк ластик, който да отвежда нагретия въздух встрани от линията на видимостта ни.

Към оптическите фактори, които влияят на стрелбата е и светлината.

Осветеност.
Може би сте наблюдавали този феномен, когато рано сутрин сте настроили перфектно оръжието си - идеален център. Ако стреляте по обяд със същото оръжие и боеприпаси, то попаденията ще бъдат по-високо. Това се дължи на различния ъгъл, под който падат слънчевите лъчи. Нека направим елементарен експеримент. Поставяме оръжието в неподвижен стенд и го насочваме в центъра на мишената. Ако това е станало рано сутрин, то по обяд (без да местим оръжието), центърът на скалата на оптическия прицел ще сочи по-ниско от центъра на мишената.
Ако сме насочили оръжието по обяд, когато слънцето е в зенита си (високо), то при залез оптичната скала ще сочи над центъра на мишената. Оттук можем да изведем и простото правило: високо слънце - високи попадения, ниско слънце - ниски попадения. Подобно явление не бива да ни притеснява, когато става дума за спортно състезание, защото времето за провеждането на един мач е десетина минути. В този период слънцето не променя чувствително ъгъла на лъчите си и респективно не се отразява много на стрелбата.
Това, което може да засегне доброто ни представяне на едно състезание, са облаците. Ако небето е покрито с тежки облаци, то осветяването е хомогенно (еднородно) и това не променя попаденията. Ако обаче имаме „шарено” небе и се редуват ясни и облачни пасажи, то това сериозно може да повлияе на добрата групираност на попаденията. Закриващите слънцето облаци „свалят” попаденията по-ниско, докато яркото слънце ги „качва” нагоре.
Практически за ловците, стрелящи по големи животни на средни дистанции (100-200 метра), това не е от особено значение, но при по-дълги разстояния и малки цели силата на светлината е фактор, с който трябва да се съобразяваме.
Като съвет към тези, които смятат да се състезават на прецизна стрелба, бих препоръчал при шарена облачност да се изчаква и да се стреля или само когато минава облак, или само при чисто небе.
Другият метод е да се компенсира. При облак да се целим по-високо, а при ясносиньо небе - по-ниско, в зависимост от това при какви условия сме настроили оптическия прицел.

Механотехнически фактори, влияещи на полета на куршума

Деривация
В зависимост от посоката и гъстотата на нарезите на цевта, куршумът се отклонява вдясно при дясна посока на нарезите и вляво - при лява. От голямо значение е и стъпката на нарезите или на какво разстояние правят един оборот. Обикновено тази стъпка се измерва в инчове. Например, ако за една цев кажем, че стъпката е 1:10, то това означава, че един пълен оборот се извършва от куршума за 10 инча (25.4 см) от цевта. Ако стъпката на нарезите е къса, например 1:9, то куршумът ще има по-голяма деривация, отколкото да речем при стъпка 1:11. Тук идва логичният въпрос: „Защо, по дяволите, не правят цевите с по-разредени стъпки, че да се намали деривацията?” Отговорът отново ни връща към физичните закони. Идеята на нарезите е да придадат на куршума въртеливо движение, вследствие на което силите на гравитацията да бъдат буквално „излъгани” за известно време и да действат по-слабо, отколкото при проектил, който не се върти, какъвто е гладкоцевният куршум. Ако изстреляме два еднакви куршума с една и съща начална скорост от гладка и нарезна цев, то проектилът, изстрелян от нарезната цев ще лети по-дълго, защото гравитацията му въздейства по-слабо. Освен това колкото по-тежък за съответния калибър куршум използваме, толкова по-гъста стъпка на нарезите е необходима, за да се стабилизира той при полета си. Ако вземем един популярен калибър .30 (или приведен в сантиметри 7.62), то при стъпка на нарезите 1:11 той спокойно може да стабилизира 200-грейнов (13 грама) или по-лек куршум. Ако искаме да стреляме с по-тежки, например 220-240 грейна (14.25-15.55 грама) куршуми, които имат по-висок балистичен коефициент, то ще трябва да използваме по-къса стъпка на нарезите (1:8-1:9), за да можем да ги стабилизираме.

Откат
Първичен и вторичен откат
Според направени лабораторни изследвания откатът може да бъде разделен на два вида - първичен и вторичен.
Вторичният откат е този, който усещаме с цялото си тяло (понякога болезнено). За неговата сила от правопропорционално значение са скоростта на излитане и тежестта на проектила (куршума). Колкото по-тежък е куршумът и с колкото по-висока скорост излита, толкова по-силно ще ни „рита” оръжието. Този откат се проявява едва когато куршумът е напуснал дулния срез и вече (за щастие) не му влияе.
Първичният откат е значително по-слаб, поради което ние не му обръщаме особено внимание. Неговото влияние върху прецизността на стрелбата обаче е от значение. Той се поражда от детонацията на капсула, възпламеняването на барута и врязването на куршума в нарезите на цевта. Тежестта на оръжието до голяма степен подтиска действието му, но все пак остава някакъв минимален ефект. За да избегнем вредното му въздействие, се препоръчва следното:
1. Еднообразно прикладване и придържане на оръжието.
2. Еднообразно полагане на оръжието върху пиедестал, пясъчни торбички или двунога. 3. Да не се полага оръжието върху твърди повърхности.

Вибрации на цевта
Когато куршумът се вреже в браздите и полетата на цевта, той предизвиква вибрации, които карат дулния срез да извършва поредица от трептения. Колкото по-дълга и по-тънкостенна е една цев, толкова по-голяма ще е амплитудата на отклонението й. Поради тази причина прецизните цеви се изготвят с по-дебели стени. Колкото и дебела да е цевта (стига човек да може комфортно да носи оръжието си), тя винаги извършва тези хармонични трептения. Целта е не да бъдат спрени, а да бъдат еднакви всеки път. Решение за постигане на по-голяма еднообразност на вибрациите в момента, в който куршума напуска цевта, е поставянето на дулен компенсатор. Дулните компенсатори биват различни видове. Някои представляват прорези, направени върху самата цев, каквито са например „Магнапорт”, а други се поставят като отделен детайл върху цевта: „Бос”, „Сако” и др. Целта им е не само да ограничават амплитудата на вибрациите, но и да намаляват отката на съответното оръжие. Някои ловци обичат да си палят пало санто (свещено дърво) след изморителен лов. Магазинът, където може да се намери е ето този: https://tamian.bg/palo-santo/ . Предлагат също и много други продукти като тамян например.
Трябва да обърнем внимание на всички стрелци, стрелящи с карабини, че ако цевта се подпре по време на стрелба, вибрациите й се прекъсват по непредсказуем начин и това рефлектира, като тя запраща куршума под друг ъгъл. Ето защо, когато търсим опора за оръжието си, това може да става само в отсека на полуложата. Подобен проблем може да се получи, ако оръжието, което сме закупили, не е добре тунинговано и полуложата подпира на места цевта. Понякога под въздействието на влага е възможно дървеният приклад да „изметне” и да подпре цевта. За да сте сигурни, че оръжието няма подобен проблем, можете да направите елементарен тест: вземете каква да е банкнота и я прокарайте между цевта и полуложата. Ако банкнотата минава свободно, няма основание за притеснения, но ако задържа, в този сектор трябва да се отнеме малко материал от полуложата.

Влияние на дължината и дебелината на цевите върху прецизността и скоростта на проектила
Много често съм чувал твърдението, че дебелите цеви са по-прецизни от тънкостенните. Ако визираме идеята за продължително състезание, това би било вярно, но погледнато през призмата на ловеца не е така. Идеята на мачовата или спортната, дебелостенна цев е тя да загрява по-бавно, респективно да позволява с нея да се изстрелват по-голям брой патрони преди да се наложи пауза за нейното охлаждане. Всяка цев има лимитиран брой патрони, при който се нагрява до такава степен, че попаденията започват да променят позицията си (обикновено надолу) спрямо първоначалната настройка на оръжието. Производителите на цеви се стараят да изберат такива стомани, които да загряват по-бавно, като същевременно запазват износоустойчивост. Ако имаме две цеви, еднакви по дължина, стъпка на нарезите, калибър, качество на изработка и стомана, но едната е с дебели стени, а другата със стандартна дебелина, прецизността на стрелбата примерно при пет изстрела ще е еднаква. Разликата по отношение на прецизността ще се прояви едва след по-продължителна серия от десетина изстрела и нагоре. Тогава по-тънката цев ще започне да разсейва попаденията повече от дебелостенната. След охлаждане (от 20 минути) цевите отново ще имат добра групираност. Прекалено интензивната стрелба (над 3 изстрела в минута) износва цевта значително по-бързо. Или като заключение може да обобщим: дебелината на стената на цевта не е показател за прецизност.

Как влияе дължината на цевта върху прецизността и началната скорост?
Когато иглата на ударника възпламени капсула на патрона, запаления барут започва да изгаря и това създава налягане, което изтласква проектила в единствената възможна посока - към дулния срез. Този процес започва динамично, ескалира и след това затихва, защото газовете се разпределят в по-голям обем. Куршумът още не е излязъл от цевта и макар налягането да е намаляло значително, газовете имат още работа, докато изтласкат куршума навън.
Колко дълга трябва да е цевта, за да придаде оптимална скорост за изгореното количество барут? Има приети стандарти, за които е изчислено, че оптимално използват създаденото налягане и същевременно не обременяват стрелеца с прекалено дълга цев. За стандартните калибри тази дължина е 60 см, а за магнум калибрите определената дължина е 65 см. Когато производителите на боеприпаси декларират определена начална скорост, те имат предвид точно тези дължини на цевите. Ако цевта е по-дълга от определения стандарт, това добавя допълнително скорост. Ако е по-къса, тя отнема от декларираната начална скорост. При някои от ловните карабини и снайперови карабини със специално предназначение дължината на цевта може да бъде доста къса (до 30 сантиметра). При други, предимно спортни оръжия, дължината на цевта „гони” 90 см. Често срещани са ловни и снайперови карабини с дължина на цевите около 50 см, които са много удобни за пренасяне и предлагат добра маневреност при насочване в гъсто обрасли гори. Загубата и добавянето на скорост в зависимост от дължината на цевта не е еднаква за отделните калибри. За един сантиметър добавена или отнета цев съответно скоростта пада или се увеличава правопропорционално.
Като цяло можем да разделим боеприпасите в четири групи според скоростта, която развиват в стандартна цев:
1. Бавни - от 600 до 750 м/с - 1.5 до 2 м/с на 1 см цев.
2. Средни - от 750 до 870 м/с - 2.5 до 3 м/с.
3. Бързи - от 870 до 970 м/с - 3 до 4 м/с.
4. Свръхбързи - от 970 до 1200 м/с - 4 до 5.5 м/с.
Тези данни са само ориентировъчни и зависят и от други фактори, които ще разгледаме по-късно.
Личните ми практически наблюдения показват, че не е задължително дългата цев да е по-прецизна, а късата по-неточна. Опитът ми сочи, че качествената цев е прецизна и в къс вариант. Загубата на скорост при късите цеви е единственият им недостатък. Като полезни черти бих посочил, че освен по-маневрена, късата цев показва и по-малка разлика в началните скорости от боеприпас до боеприпас, което всъщност води до по-добра групираност на попаденията. Още повече, че вибрациите на цевта са по-ограничени.
Какъв процент от скоростта си губят по-късите цеви? Нека да разгледаме три вида.
Цев, дълга 60 см, в калибър .308 Win., изстрелва проектил със скорост 830 м/с. Ако бъде скъсена с десет сантиметра, тя става 50-сантиметрова и ще изстрелва куршума със скорост 805 м/с, или има загуба от 3 процента. Бих казал - незначителна.
Вторият пример е за цев в калибър .243 Win. При дължина на цевта 60 см, скоростта на проектила е 970 м/с, а ако я намалим (цевта) на 50 см, скоростта ще спадне на 930 м/с, или с около 4 процента.
Да погледнем един тежък и бавен калибър - 9.3х62. При 60-сантиметрова цев скоростта на куршума е 740 м/с, а при скъсена с 10 см цев – 720 м/с, което е 2.6 процента.
С тези примери искам да покажа на тези, които се двоумят каква дължина на цевта да изберат, че въпросът опира повече до дизайн и естетика, отколкото до практическа разлика.

Роберт Атанасов bglovec.com