Соколарството – забравеното изкуство

“Първиятъ късъ месо

и първиятъ кожухъ

е добитъ отъ ловъ.”

Toussenel

Азия

Макар и неустановен, древният произход на соколарството е забележителен. Според една теория той се корени дълбоко назад в доисторическата ера, около края на последния ледников период, т.е. някъде преди около 10 000 – 12 000 години. Заражда се в Мала Азия и се допуска, че е възможно то да е една от първите стъпки на човешката раса в областта на селското стопанство. През последните години археолозите правят проучвания в много древни селища в Израел, Йордания, Сирия, Ирак и Иран, а находките датират отпреди 8 000 – 10 000 г. пр. Хр. Сред останките специалистите се натъкват постоянно на кости на хищни птици, което би могло да бъде свидетелство за най-ранните случаи на грижи и обучение на грабливи птици като първи колебливи стъпки по пътя към соколарството. Твърде вероятно е ловът със соколи да датира още от Каменната ера като един от развитите и използвани методи за ловуване в Средния Изток. Запазените исторически данни за това ловно изкуство сочат, че пак в Азия, преди около 2 500 години е бил известен ловът със соколи, като постепенно – чрез търговия или други контакти – от Централна Азия практиката се разпространила и в Средния Изток, Африка, като накрая стигнала и до Европа.

Различни съчинения на древни Китайски и Японски автори свидетелстват, че соколарството било практикувано в Азия. Според съчинение на японския писател Ахизато Пито от 1808 г. още през 2 200 г. пр. Хр. на китайските принцове от династията Хиу  били подарявани соколи. В летописите на крал Уен Уанг от 689 г. пр. Хр. пък се споменава, че соколарството е било познато и на голяма почит в Китай около 2 000 години пр. Хр.

Ленц, изследовател на този вид лов, споменава, че към 416 г. пр. Хр. господарите на Вавилон и Месопотамия и тези на съседните им страни отивали на лов с опитомени грабливи птици. При археологически разкопки в Египет, наред с голямо количество фараонски аксесоари, е намерена разкошна статуя от черен базалт, представляваща горд сокол, в чиито крака едва се забелязва фигурката на фараон. Открити са и множество статуетки на соколи. Находката показва недвусмислено, че фараоните били подвластни и се прекланяли пред Сина на Слънцето, Хор – бога-сокол. В долината на река Нил Бог-Хор царувал много векове във вид на сокол. Заради мощта и смелостта си,  някои от пернатите хищници дори станали символи на божествените съдилища в древността.

Соколът бил на голяма почит в Индия. С него се ловували жерави, чапли, диви патици, дропли, фазани и яребици. За индиеца шахинът (царският сокол) бил най-любимата и най-скъпа птица.

На много места в Азия са открити и кости от бухал, датиращи още от Каменната ера. Тази изключително силна граблива птица също може да бъде обучена да ловува и е особено ефективна по сумрак и дори нощем. Персийски трактат върху соколарството твърди, че “това, което скалният орел е през деня, бухалът е през нощта.” (В днешно време има малка група соколари, които го използват точно по този начин).Значително място в живота на азиатските народи заемали северните соколи. Интересен факт, според хрониките на Симон Кезаи от 1282 година е, че емблемата върху щита на хунския предводител Атила изобразявала ”Турул”, т.е. северен сокол и по-точно алтайски.

За любовта към лова със соколи свидетелства и фактът, че тюркските и монголските племена използвали като лични и родови имена за воините си тюркските наименования на северния сокол – шункар, сункар, шумкар, зонгор. Ловът със соколипри тяхне бил само развлечение, а и военноупражнение.Проследявайки и наблюдавайки тактиката на хищника спрямо жертвата, воините се обучавали в стратегическите прийоми на битката. Съществува източна поговорка,която гласи: “Ловът със соколи е брат на войната“.

“Турул” бил емблема в знамето на главния вожд на племето огузи, а при другите шест родови вожда на това племе за емблеми служели други грабливи птици. Наред със соколите “турул” голяма роля играели и соколите “шумкари”. Твърде вероятно е, според нас, тази дума да е в основата на названията “Джунгария” или “Зюнгария”. Много места в Туркестан носят името шумкар Шумкар-кия. При огузите името “шумкар” се среща в легенда от V – VІ-то столетие. При уйгурите името “Турул” или “Тогрул” е често срещано в паметниците от ІХ в. При селджуците (сменили уйгурите в Средна Азия) един от основателите на династията носил името Тогрул, а неговият брат се казвал Чакър (Tschakyr, вероятно думата е еднаква по произход с арабското название на ловния сокол Sakrили Saker). Последният от султаните на Селджукската династия, починал през 1194г., носел името Туганшах. То също е свързано със соколарството и означава “повелител на белите ястреби” (“туйгун” е съвременното название на сибирските бели ястреби в Киргизия).

Името Тогрул или Турул и по-късно се среща при селджукските султани. Турул бил син на хан Менчку-Тимур, живял около 1100г. Родоначалникът на Османската династия се казвал, както е известно, Ертогрул, което, явно, означавало същото, което означавало и “Тогрул” (=”Турул”).

С “Турул”-и ловували и синовете на Чингиз-хан – Джагатай и Октай. Според преданията, в края на всяка седмица те изпращали в град Самарканд (Узбекистан) 50 камили, натоварени с лебеди и раздавали птиците на хората.В допълнение следва да се спомене, че ловът на лебеди, чапли, щъркели, жерави и др. птици, по това време на разцвет на соколарството, бил обичаен, имайки предвид множеството такива птици в периода.

В историята на тогавашния египетски султан Тамерлан, написана от Али Шереффедин, се разказва, че в началото на всяка зима Тамерлан отивал в Бухара, където на езерата се струпвали безчет водоплаващи птици и сред тях лебеди. Викачите вдигали птиците в полет, плашейки ги с барабанен шум и ловували същите птици със соколите “турул”. През 1402г. няколко северни сокола били подарени на Тамерлан. Хановете от Златната Орда дарявали Тамерлан със северни соколи, получавани от руснаците.

През 1384г. ханът на Златната Орда Тохтамиш изпратил седем северни сокола на египетския султан.

Орхонските надписи от VІІІ век свидетелстват, че след разпространението на исляма понятието “умер”, използвано от воините, се изразявало чрез думи, чието пряко значение било “да се превърна в шумкар” (с други думи “умер”=воин=”да се превърна в шумкар”=сокол; бел. БАЗГП)

Не са редки и историите за лов с шумкари. Така например, киргизкият хан Урус Инал около 1200 год. изпратил на Чингиз хан като скъп дар ловни “шумкари”. Авторът на това известие Абулгази(1726) казва, че става дума за птица, наричана от руснаците “кречет”, т.е. северен сокол. Към указанието е добавено, че соколите са бели.

Интересно е писмото на хан Джемаледдин, изпратено до индийския султан Маабер през 1300г., в което Джемаледдин се извинява за това, че не е изпратил северни соколи, като добавил, че тези птици са северни и не могат да издържат на южния климат.

При пътуването си в Китай и Тибет, изследователите Муравеев и Пржевалски, излизали с тамошните князе на ловни походи с обучени соколи и орли. Обекти на техните ловни излети били диви овни и козирози. Много от пътешествениците из Централна Азия са описали използването на орли за лов, където е било практика не само по дребен дивеч, но и по едра плячка, като антилопи, козирози, сърни, диви магарета и др.

През ХІІІ-ти век пътешественикът Марко Поло, участвувал в лов с орли заедно с великия хан Кублай, направил следния коментар по повода: “Той има голямо множество орли, които са много добре обучени да ловуват, защото хващат вълци, лисици, сърни, елени, зайци и разни дребни животни.” “През месец март Кублай хан напуска резиденцията си Камбалу и отива на лов, съпровождан от 10 000 соколари. Всеки принадлежащ на хана сокол или на неговите велможи, има на ногата си една сребърна плочица с бележка кому принадлежи соколът. По време на лов ханът язди на слон и има при себе си 12 от най-добрите си соколи”. През 1280г. Кублай-хан получил от киргизите подарък бели шумкари.Таверние, прекарал много години в Персия, споменава, че шахът имал повече от 800 сокола, от които едни били дресирани да гонят диви свине, диви магарета, антилопи, лисици и други такива по-едри животни, а други – жерави, чапли, диви гъски, яребици и пр.

През 1559 г. европейският пътешественик А. Дженкинсън описал как татарите  използват “Haukes” (вероятно скални орли) при лова на диви коне и заявил, че “те се използват, за да бъде объркано преследваното животно”.

В средата на ХХ-ти век, през 1949 г. Лейтенант Д. Карудърс описва как местните жители на Тарим използвали орли, за да хванат диво прасе натясно, така, че ловците да се приближат и да го убият с тояги. В тези случаи ползата от орела била да бъде объркана жертвата, да бъде хваната натясно и “пъхната в торбата”.

Още много данни от историята хвърлят светлина върху разпространението на соколарството. Предложеното в тази статия е само част от събраните материали за лова със соколи в Азия. Този любим и в миналото, и днес лов се практикува не само защото е национална особеност, но и защото е красив, емоционален и хуманен.  В следващия брой на списанието ще ви разкажем за историята на лова със соколи в Русия и Европа – не самоцелно и от любов към архивистиката, а за да направим по-пълно описание на уважението и почитта към соколарството по цял свят. И тук, май с право, си идва въпросът защо у нас този спорт с вековни традиции (български традиции, защото и у нас той е бил практикуван векове наред) днес е забранен? Защо законодателят гледа на него не само с възмущение, но и с атавистичен ужас? Отговорът може би ще изплува сам сред морето неопровержими данни за необходимостта от промяна на закона.

Павел Якимов

Председател на

Българска соколарска асоциация за запазване на грабливите птици (БСАЗГП), член на

Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици

(IAF – International Association for Falconry and Conservation of Birds of Prey)

Ел. поща: sokolarstvo.eu@gmail.com

Ел.страница: www.sokolarstvo.eu