За Тодор Баръмов се говори, че дори на шега да рече нещо, то става – намира начин да накара хората да се заемат с нещото и да го изпълнят. Ако се повъртиш покрай него два-три дни, и ако се вслушваш и гледаш внимателно, и сам ще забележиш как дори скарването на някого го прави така, че човекът да не се обиди, а да проумее къде е съгрешил. Дали ще се поправи, си е негова работа. Но може да бъде сигурен, че няма да изпадне от окото на председателя на първомайското сдружение…
Доста време си поговорихме – за себе си почти нищо не каза. Все за сдружението му беше думата.

- Хайде сега ни разкажи първо как стана председател, после какво стана като стана председател, та до днешен ден…
- Председател станах през 1986 г. на отчетно-изборна конференция, която се проведе в местността „Мъртвиците” в Поповица. Преди мен председател беше Ангел… Тогава бях предложен и избран на тази конференция – бил съм на 37 години. Продължи моето председателство до ден днешен с едно прекъсване от 4 години, когато беше избран тогава за председател Атанас Начев, който вече е покойник. Ловно-рибарското дружество „живееше” под наем тогава, нямаше собствена база и решихме тогава, като ме избраха за председател, да строим собствена база, ловен дом с ловен магазин, да имаме клуб на ловеца, за да има къде да се събираме… Тогава закупихме това място, тук, в Първомай, и фактически – това беше малко по-късно, мисля, че 90-а година и после почнахме строителството… Аз станах кмет 95 година, фактически 96, 97, 98 година този ловен дом беше построен.
След като построихме него, решихме, че ще е хубаво да построим база за всяка една дружина. И днес всяка от нашите дружини, без изключение, има някаква база - било то ловна вила, или ловен заслон, но всяка една има. Последната, която беше построена, е тази в Буково, където бяхме днес и тази в Караджово – караджовци днес я откриват (В деня на откриването на ловния сезон – б.а.). Аз не знам на какво дереже е, но смятам, че е завършена – като заслон е.
Успяхме да изградим една сериозна волиерна база в района – в Дебър волиера за доотглеждане на яребици и фазани, в Искра волиера за доотглеждане на кеклици, люпилня за любителски зарибителен материал, в Христо Милево волиера за доотглеждане на диви патици, и на язовира също волиера за отглеждане на патици.
Миналата година открихме и полигон, който е регистриран официално и е залегнал в ловно-устройствения проект на дружеството - за изпитание на ловни кучета за едър дивеч и за подземен лов. Той е в Искра и в момента функционира. Стопанисва го местната ловна дружина. Там има две прасета, на които кучетата се обучават. Той не е за състезания, а си е база на нашето дружество, за да могат ловци, които имат кучета и проявяват интерес в тази област, да има къде да се срещат, да пуснат кучетата да видят как работят, да се похвалят със своите и да позавидят на чуждите… Въобще място, където нашите ловци, имащи ловни кучета, да могат да контактуват помежду си…

- Това означава ли, че при вас въпросът с материалната база е решен?
- Решен е, така че можем спокойно да се посветим на другите задачи, предвидени в програмата ни за развитие. Един от пунктовете в нея е разселването на дивеч. Ние разселваме годишно над 2000 полудиви патици. В началото на август взехме 1 400 и трябва да получим още 820. Тази година няма да разселваме кеклик и фазан, тъй като заявките ни са за преди яйценосния период. Така че догодина ще ни дадат дивечов материал за тази и за 2013 г., който ще пуснем февруари-март месец.
Преди две години разселихме 140 заека от Румъния – бяхме заявили 200, но не стигна вносът, разселихме ги и има наистина сериозен резултат. Днес бяхте в две дружини, в които нямат проблем да ловуват на заек. В Буково например, почти нямаха заек. Дали се дължи на разселването и новата кръв, на кръстосването, дали на нещо друго, но сега, както се казва, зайците се прескачат – имаме добра популация.
За яребиците не говоря, защото по принцип в нашия район има доста яребици, и то над средното за страната като гъстота на дивеча в съответните ловни полета. Тази година видяха доста зор яребиците, тъй като снегът беше дълбок и дълготраен – като падна на 30 декември и се стопи чак на края на март. Наложи се няколко пъти да ги изхранваме и то на места, които са нетипични като зимни местообитания – излязоха край шосето и се принудихме там да ги храним там, а не на хранилките, които бяхме направили.
При нас основният вид дивеч, тъй като преобладава полският район, е яребицата. От местния дивеч – заекът, фазанът и полудивите патици, които нашите ловци редовно разселват по поречието на Марица, край каскадата язовири в Дебър, Татарево – три язовира са един след друг, по около милион и двеста, милион и триста кубика вода, край Бреговския язовир, Езеровския язовир – двата са по 8-10 милиона кубика вода. Така че в периода, когато не са замръзнали язовирите, има доста диви патици, на които хората ловуват. И другият вид дивеч, това е прелетният. За съжаление тази година дали заради сушата, дали по други причини, резултатите са слаби навсякъде. Общо взето не се чуват да пеят пъдпъдъци, гургулиците също почти ги няма по слънчогледите, където по-преди се срещаха много, но да се надяваме, че след падналите дъждове и захлаждането на времето, ще се подобри това положение.
Другият дивеч, на които ловуват нашите ловци – това са шестте дружини в планинския и полупланинския район, е дивата свиня. Единствената дружина, която е в полски район, но се радва на много добър успех на лов на дива свиня, е тази в Дълбок извор, тъй като там се съчетава един благоприятен район от равнинни дъбови гори с много гъстаци и наоколо много царевица – тоест, има добра хранителна база, а знаете, че основното правило да го има този дивеч е храна, спокойствие и укритие. Самата дружина създава спокойствие на дивеча, не позволяват бракониерски прояви и се радват и на успехи. А другите дружини са в полупланински райони – тук в последните поли на Родопите, това са Воден, Езерово, Драгойново, Буково и Искра. Годишно отстрелваме някъде около 60-70 прасета. Не сме като в Габровско или в Троянско, където правят рекордни отстрели, но общо взето има с какво да се занимаваме. Сравнително добри кучета имаме – свинари, без които ловът просто е неосъществим.

А сърни?
- На сърни от години не ловуваме. Преди ловувахме, горското тогава имаше план, но в последните десетина години нямаме такъв лов.
Та общо взето ЛРД – Първомай може да се каже, че е един стожер на нашата ловна организация, на организирания Съюз на ловците и риболовците в България. Имаше опити от някои недоброжелатели на нашия съюз, на нашата организация, да всеят разкол, разцепление в нашите редици, но самите дружини, в които членуваха тези хора, реагираха веднага, на момента - тези хора бяха разкритикувани на общи събрания, а после на общо събрание на дружеството бяха изключени от редовете му. Те обжалваха нашите решения в Окръжния, и в Апелативния съд, но съдът потвърди правотата на нашите действия и нашите решения. И те вече не са наши членове, но веднага бяха приети в редовете на алтернативния съюз, при Асен Пиперков.
Няма да сбъркам, ако кажа, че дружеството е единно. Принципно ловците стоят зад решенията на управителния съвет и на ръководството на самите дружини, които вземат по отношение на разселване и опазване на местния полезен дивеч, пък и за вредния. Не можем да кажем, че няма бракониерски прояви – има такива, но това са единични случаи - както навсякъде. При нас за няколко години имаме два случая и то махленски прояви на едър дивеч – стреляне на прасета в забранено време… Изкушили се –Но и си получиха заслуженото. Съответно в дружеството взехме решение, наказахме ги, излезе и постановление на директора на горското стопанство, с което ги лиши от право на лов за три години, съответна санкция им е наложена и по административен ред – като глоба.

- Финансово как сте?
- Финансово дружеството също стои стабилно – самофинансираща се единица сме. Имали сме и падения, и възходи… Преди няколко години се получи един финансов срив, бих казал от некомпетентност, а може да се каже и престъпна небрежност на тогавашния счетоводител, а и на ръководството на дружеството. Но общото събрание и управителният съвет навреме реагираха на тази ситуация – това беше 2003-2004 година… Тогава дружеството беше поставено пред финансов колапс – бяха изчезнали от касата му около 50 000 лв., които и до ден днешен не се знае къде са… Въпреки че се положиха всички усилия и всички законови възможности за намирането им… Ние се опитахме да потърсим наказателна отговорност на счетоводителя, на организатора на дружеството, но поради обективни и субективни причини не можахме да постигнем някакъв положителен резултат.
Независимо от това дружеството успя да стъпи на краката си и в момента можем да кажем, че сме стабилни във финансово отношение. Имаме средства достатъчни, за да можем да развъждаме, да купуваме дивеч, да се самоиздържаме и да изпълняваме от финансова гледна точка решенията на общото събрание.

- Парите не идват само от задължителните такси и вноски…
- Финансовите постъпления при нас идват основно от членски внос. Това е фактически нестопанската ни дейност. От парите за стопанисване на дивеча – по 50 лв., при нас остават 35 лв., но те са само за ловно-стопанска дейност – за нищо друго не могат да се харчат… От бележките за лов също постъпват средства, както и от стопанска дейност – наеми например, макар и да са символични. Но средствата, които събираме от всички дейности, са достатъчни да се справяме… Въпреки че членският внос при нас е един от най-ниските в системата на СЛРБ – 25 лева на ловец.
 
- Материалната база – хижите и заслоните – с какви средства ги строите?
- Основно със собствени средства на дружеството и от дарения, спонсорство от приятели, спомоществуватели, симпатизанти, които главно даряват материали – бетон, керемиди, дървен материал, други строителни материали - някой даде прозорци, врати, друг измаже, и т.н. Помагат хората – и правим… Най-отзивчиви са тези, които членуват в самите дружини.
Но политиката на дружеството е да набавяме материални активи – да купуваме земи, да построяваме на тях било то ловни хижи, било заслони, волиери. Земите, които по реституцията бяха върнати на сдружението, сме ги залесили и очакваме след някоя и друга година да реализираме дървен материал… От тези неща идват парите… А и от международен ловен туризъм – 7-8 до 10 000 лв. годишно. А тази година в дружеството ще влязат пари и от встъпителен членски внос, тъй като от много години нямахме свободни ловни места. Тази година ще приемем около 50 човека, по 200 лв. встъпителен членски внос – и ето още малко пари… Можем да посрещнем належащите си разходи…
Ето сега сме поръчали на всяка дружина да се направят знамена – ще ги платим от тези средства, ще си подпомогнем организацията на празника по повод 90-ата годишнина на сдружението, общото събрание по предложение на УС реши да подпомогнем с възможни средства дружините за провеждането на традиционния събор… Тя ще бъде символична сумата, но все пак е едно внимание, което ловците са си заслужили…

- Риболовци има ли?
- Риболовци имаме също. Ние стопанисваме един язовир – не е наша собственост, но го ползваме под наем от „Напоителни системи”. Не е голям язовир – около 50 декара е, отделно имаме наши язовири, които са собственост на дружината, построени са на наши земи в Дълбок извор, също така едно микроязовирче от 5-6 декара – в Дебър има такъв гьол, които зарибяваме. Имаме около 320 човека членска маса риболовци при нас. Зарибяваме язовира с риба, която закупуваме, и с риба, която ни се дава от Съюза безвъзмездно всяка година – горе-долу по 50-60-70 кг. зарибителен материал – шаранчета между 30 и 50 грама. Отделно ние си закупуваме друг зарибителен материал и го пускаме в тези гьолове.
Нашите членове плащат членски внос при нас и ловят без да плащат. Ловят риба през светлата част на деня. Миналата година общото събрание взе решение да се лови и нощно време, тъй като преди това не разрешавахме. Но е безсмислено ние да вардим водоемите през деня от нас си, а в същото време през нощта, когато няма там наши хора, бракониери да ходят с мрежите и да изловят рибата. А като има там наши хора си е по-друго. Имаме създадена система за самоопазване на язовирите, ако мога така да се изразя – малко по-трудно стават някои нередности. Има 7-8 души, които дежурят нощно време и почти няма посегателства.

- Откъде се снабдявате с птици?
- Главно от нашите стопанства – на Съюза, които са. Даваме предварителна заявка – било патици, било кеклик, било фазан и яребици, а преди две години и заек. Две години разселвахме фазани – готово родителско стадо от нашата фазанария „Тракия”, която беше тук в Първомай – от тях закупихме две години по 1000 фазана и ги пуснахме. Те се адаптираха много добре в района, понеже в Дебър има много подходящи местообитания за фазан – около 2000 декара стари лозя, които обраснаха с къпини, с шипка, с най-различни други храсталаци и вътре има добра защитна среда. И в Скутаре има около 1000 декара и вече има добър запас – наши членове, а и аз самият, като ходим по полето, виждаме майки с по 7-8 фазанчета – значи е добре. Затова решихме догодина да вземем 500 броя в предяйценосния период и да ги пуснем, за да може те да снесат яйца и да излюпят малки на полето.
Общо взето, това са начините, по които се снабдяваме с дивеч за разселване. Но основното е да се грижим за него, да го пазим – и от четирикраки, и от двукраки хищници… Тогава ще го имаме…

НЛРС-СЛРБ