Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Интервю на... » Инж. Иван Камбуров: Мечките в Странджа са изчезнали още през XIX век

Инж. Иван Камбуров: Мечките в Странджа са изчезнали още през XIX век

vater Публикувана от vater | 14.05.2018
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Инж. Иван Камбуров: Мечките в Странджа са изчезнали още през XIX век

За изчезването на мечките от пределите на природен парк „Странджа“, кога и по какви причини Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с инж. Иван Камбуров, старши експерт „Биологично разнообразие”, завеждащ клон Царево към Дирекцията на природен парк „Странджа”.

Фокус: Г-н Камбуров, какъв е видът мечка, който се е срещал в природен парк „Странджа“?

Иван Камбуров:

Мечката, в България е един вид. В Странджа се е срещал същият вид, който обитава и в останалите български планини. Говоря в планини, защото в миналото тя е била разпространена в цялата територия на България. След което е отстъпила от земеделските земи. Видът мечка се нарича Урсус Арктус. Много често по крайбрежието под името мечка са назовавали тюлена монах. Не са използвали името тюлен, свързано със специалния му косъм на кожата, а са го наричали морска мечка. На много места по крайбрежието на Странджа има местности като „Мечата скала“, „Мечата дупка“, за които трябва да се внимава за кой точно вид става въпрос. В случая се има предвид горската мечка.

Фокус: Защо мечката е изчезнала от пределите на Странджа?

Иван Камбуров:

Мечката най-вероятно е избита било за храна или ловни желания на местните феодали и хора. Може би заради това, че е имало изключително интензивно животновъдство, огромни стада и за този най-едър за България представител на животинското царство не е останало място в тогавашната представа на човека като стопанин на природата. По настоящем е сложно да се прецени дали съществуват такива обществени нагласи, които биха могли да помогнат за възстановяването на мечката, но поне това, което говори статистиката е, че на места, където се срещат едри бозайници, приходите от туризъм и от съпътстващи дейности се увеличават, тъй като такъв вид едри хищници са един вид гаранция за това, че природата функционира по един запазен, съхранен и вечен начин.

Фокус: Кога се смята, че е изчезнала?

Иван Камбуров:

Сложно е да се прецени кога точно е изчезнала мечката от Странджа. Това, което се среща в различни източници е в началото или средата на XIX век.

Фокус: Какво свидетелства за съществуването й?

Иван Камбуров:

Свидетелство за това, че мечките са обитавали Странджа и са били добре познати на местното население са множеството топоними, т.е. имена на местности и реки, природни забележителности, които са свързани с името мечка. Такава е например реката Мечи Дол, известна и с по-старото си име Айдере, която означава същото. Тук не става въпрос за тюлена, а за вида мечка. Любопитното е, че мечката е засвидетелствана и в народния фолклор на изселниците, които през 1828г. напускат Странджа, отстъпвайки заедно с войските на руския ген. пълководец Иван Дибич-Забалкански и се заселват в Крим. До нея са достигнали няколко песни от кримските българи, в които мечката присъства изключително често като животно обитавало тези краища. Явява се на баби, отвлича булки. Не е бил вид, който е бил крайно рядък с няколко екземпляра. След като е широко засвидетелстван и във фолклора на хора, които в началото на XIX век са напуснали България и са буквално консервирали в една чуждо езикова и държавна среда своите обичаи. Запазели са спомена за това, че мечката е била нещо съвсем обичайно за Странджа.

Фокус: Защо не може да се възстанови мечката в Странджа, както в други планини, където е имало ниски популации и почти изтребени населения от мечки?

Иван Камбуров:

В другите български планини съществува пространствена планинска връзка, например Рила, Пирин, Родопите. Дори някъде да бъдат унищожени, съседните популации могат да възстановят след време, когато фактът довел до изтребление отмине. За Странджа това не може да се случи лесно, защото е обградена от големи земеделски пространства и от големи реки. Граничи на запад с река Тунджа, отделя се от Родопите, също още една голяма река Марица. Естественото възстановяване на вида е практически невъзможно при тези условия.

Деница ДИМИТРОВА / Агенция Фокус
Снимка: ДГС-Девин

Още за мечките в БГ ЛОВ: Новини и статии за мечките в БГ ЛОВ