Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » ЗАЕКЪТ С ДВА ЖИВОТА

ЗАЕКЪТ С ДВА ЖИВОТА

vater Публикувана от vater | 07.08.2014
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

ЗАЕКЪТ С ДВА ЖИВОТА

Историята, която искам да ви разкажа може да ви се стори малко странна, та дори и малко смешна, но тя се случи през времето когато бях още малко момче и ходех с дядо си на лов.

И така, ето че вече е месец октомври, може би един от най- красивите месеци на годината, когато природата се покрива с невероятни краски, а въздуха се променя и започва да носи странен дъх, предизвестяващ идването на зимата. В един приятен слънчев ден решихме да се поразходим из радомирските полета и да потърсим някой дългоух приятел, нали все пак това е сезона и на заека. Потеглихме от София рано сутринта с влака, тогава колите все още не бяха така популярни и към осем сутринта вече бяхме на полето. Сглобихме пушката, един стар Пипер Баярд, който пазя още от сантименталност, заредихме го с домашно правени патрони и потеглихме. Движехме се по равнинен, а на места пресечен терен, осеян с ниски храсти. Всичко предполагаше един успешен ловен ден. Нямахме куче и по тази причина не бързахме, а проверявахме старателно храстите пред нас като ги подритвахме и леко подвиквахме за да вдигнем по лесно евентуално скрилия се заек. До обед нямахме късмет, но времето беше превъзходно и ние не се отказвахме. Чувствахме се бодри и решихме да продължим обиколката до вечерта. От време на време срещахме и други колеги ловджии, разменяхме по някоя друга приказка от обичайните при такива срещи. В един момент чухме лай на ловджийско куче, което видимо гонеше. Спряхме се и започнахме да се ослушваме. Кучето се доближаваше към нас, но беше все още далече. Дядо ми реши да останем на място с надеждата, че то може да докара „нещо“. Така и стана. Не след дълго забелязахме заек пресичащ полето пред нас. Уви, разстоянието на което се намираше беше твърде голямо и не предполагаше успешен изстрел. Останах крайно изненадан, когато видях дядо си да вдига пушката на рамо и да се цели в заека. Не посмях нищо да му кажа, а и нямах това време тъй като пушката гръмна. Заекът се изтъркаля и замря. Не можех да повярвам, че това е възможно и се затичах да го взема. Когато го доближих видях, че е умрял, хванах го за ушите и гордо го понесох. Започнах да разпитвам как така от такова разстояние се получи успешен изстрел. Дядо се усмихна и каза че е заредил пушката с 6/0, тъй като по дребни и без това не е имал. Бяхме много доволни от резултата, отвързахме раницата и набутахме убития заек най -отгоре. Тръгнахме по обратния път разговаряхме весели и обсъждахме случката. В един момент решихме, че имаме време и да похапнем, поне да не връщаме храната в къщи, и без това цял ден я носехме с нас. Седнахме под едни дървета, разположихме се удобно и дядо ми дръпна рязко въжето на раницата за да я отвори. В този момент нашият улов с бърз скок се озова на земята и полетя като стрела през полето. Останахме като ударени от гръм. Пушката беше все още заредена, но никой не се сети за нея. Гледахме след заека и не вярвахме на очите си. Споделихме случката с приятели ловджии. Чуха се най- невероятни коментари украсени с многобройни подигравки и смях. В крайна сметка се получи и разумно обяснение на случая. То се състоеше в това, че едрите съчми са ударили животното по главата и шията, но поради голямото разстояние само са го зашеметили без да го наранят смъртоносно. Явно в раницата заекът е дошъл на себе си, но притиснат вътре просто е мирувал до момента, в който е усетил възможността да избяга.

Не знам дали това обяснение е вярно, но по-добро не намерихме. Така или иначе, остана невероятен спомен.

Владислав Антонов

Изпратено на имейла на БГ ЛОВ

Абонамент за бюлетин