От Роберт АТАНАСОВ

Пристигнахме в ДДС „Чепино” – едно място, което посетих преди десет години и останах очарован от природата там. Мъглата долу малко беше започнала да ме притеснява, но когато се качихме на почти над 2000 метра и видяхме ясното, обсипано със звезди небе, настроението ми се оправи.
Мършата, която беше оставeна предварително в района от ловните служители, застървяването, което там се прилага вече повече от година, дава повече от добри резултати непрекъснато. Явно беше, че вълците посещаваха стървилището. До момента вече два вълка бяха отстреляни на това място. Надеждата ни за слука с моя клиент беше голяма.
Когато се запознахме със Стефан, му казах, че единственият лов, който не мога да му обещая, е лов на вълк и че не бих го завел ей така, просто да си убиваме времето, защото и за двамата то е много ценно. Но щом се чухме по телефона с Росен от ДДС „ЧЕПИНО”, когото познавам от доста години, разбрах, че наистина положението е сериозно и шансовете за слука са много големи.
Освен лекия снеговалеж, който предхождаше нашето идване, се очакваше и голямо застудяване. И двата фактора допринасяха за нашата слука - първо, за откриване на следите на вълците (за да сме сигурни, че има движение) и второ, застудяването винаги кара хищника да се снабди с повече хранителни запаси, което означава посещаване на стървилището. Малката снежна покривка пък не предполагаше добър лов на самите вълци. Тези хищници използват умело дебелата покривка със замръзнала кора, когато чифтокопитните затъват, а самите те се придвижват с леките си и широки ходила отгоре, без да нарушават покривката, и така застигат жертвата си като ураган. Тогава ловът им е много успешен и те се пренасищат.

Така или иначе, очаквахме посещение. Седяхме търпеливо в чакалото.

Първите гости не закъсняха. Една лисица, след нея – втора. Даже имаше малка схватка между двете, нещо като приятелски двубой, защото през цялото време останаха заедно около мършата. Това донякъде ни подсказа колко е голям размерът на животните, където да очаквахме да се появи вълк, защото с падането на мрака релефът започваше да губи своите очертания и лисиците  се виждаха само като малки петна. Независимо от добрите бинокли, с които разполагахме аз и Стефан – „Цайс” и „Сваровски”, с висока светлопроводимост, наблюдаването на обектите дори на фона на белия сняг вече беше трудно. Самото стървилище беше изнесено на 85 м (измерено с лазерен далекомер). Взехме репери в най-далечните точки на поляната, за да знаем, ако ни се наложи да стреляме по животно, което е статично в края на видимата зона, какъв спад на куршума да очакваме. Най-голямата дистанция не надвишаваше  180 метра. Почти в правия обсег на оръжието.
Чакалото беше повече от добро. В интерес на истината беше по-топло от стаята ми, в която отседнах. В него беше поставена завеса, за да отдели светлината на газовата печка, с която се отоплявахме. Това не го оценихме особено в началото, но след като се стъмни виждахме палавите езичета на огъня по тавана на чакалото и ако я нямаше тази завеса, щяхме да бъдем изцяло осветени като коледен фенер, което вълците наистина щяха да оценят и да подминат стръвта.

И така, започнахме да дежурим на смени. Никой от нас не спеше, защото вълнението наистина е голямо. Дългогодишният ми опит подсказваше, че шансовете за успех са големи.
Първата смяна откара Стефан. Към 23:00 ч. го смених и около час наблюдавах двете лисици и се радвах на играта им. В един момент неочаквано за мен ниската задница на лисицата се смени с едни издължени крайници и видях, че структурата на телата вече беше доста по-различна. Веднага осъзнах, че това вече не са лисиците, които наблюдавах до момента.

Събудих Стефан, който беше задрямал. Той успя да се придвижи безшумно. Бяхме репетирали движенията много точно – как да отворим прозореца, как да се зареди пушката, да се включи подсветката на оптиката, за да се види скалата добре върху животното. В крайна сметка след съвсем малко забавяне, което беше необходимо, за да се осмисли ситуацията, видяхме как двата вълка се хранят на трупа на оставения кон. Едното животно легна, а другото остана право.
В този момент се изкуших да подканя ловеца да стреля по лявото животно, но след това прецених, че е по-добре да го оставя той да вземе решение. Той взе правилното решение. Преди това бяхме преговорили убойните зони на повечето животни. Стефан много правилно направи преценка и след минимално забавяне изстреля първия патрон. В бинокъла видях как високото животно се сниши в резултат на изстрела и остана неподвижно, докато другото прибяга, преминавайки през падналото.
Стефан успя да реагира доста адекватно, презареди и направи два изстрела по бързо отдалечаващия се силует. Това обаче беше обречена кауза, тъй като скоростта, с която побягна вълка, и неудобната позиция за стрелба през малкото прозорче на чакалото не позволиха на ловеца да поведе добре животното и да го уцели. Така или иначе, той реагира добре и успя да стреля още два пъти. Животното си замина, но на място остана неговият партньор – женска вълчица, около двегодишна по първоначална преценка. Голям трофей и голяма мечта за всеки ловец.

Ловецът Стефан:

Много съм щастлив, че още първата вечер успяхме да отстреляме този труден трофей – вълка. Големи благодарности за хората от Чепино, които бяха свършили нашата работа на 70-80 процента с хубавото застървяване и наблюденията. Много се радвам, че ние пък успяхме да останем безшумни. Тишината, няколкото сухи тренировки, които направихме по заемане на позиция в чакалото, наистина дадоха резултати.
Целият процес премина без грешки, бих казал. Наистина много се развълнувах. Аз доста ловувам на чакали и знам колко трудни са повечето изстрели.
Може би заради комфортните условия в чакалото не се притесних отначало. Вълнението дойде след това. Успяхме съвсем внимателно, без излишни шумове и напрежение, да отворим прозорчето, да сложим добра опора. Изстрелът беше изненадващо добър. Още в оптиката видях как рухна вълка. Веднага презаредих и направих два изстрела по другия, вероятно мъжкия, който избяга. Можеше и да са два трофея, но наистина съм много щастлив, че имаме дори и един, и то още първата вечер.
Само искам да спомена, че още към 19:30 чухме воя на глутницата, която очаквахме или малко след това да се появи, или да половува и след това, ако няма успешен лов, да посети стървилището. Така се и оказа. Тези два млади вълка се изкушиха, дойдоха и това беше тяхната грешка. Поне на единия. Другият вече има опит и ще бъде по-предпазлив, ще внимава с тези стървилища.
Искам да отбележа, че съм много доволен от хората в стопанството. Срещнах много приятелско и човешко отношение. За пръв път ловувам на организиран лов в стопанство и съм приятно изненадан.
Аз съм млад ловец, от три години, и с огромно желание попивам знанията и опита от колегите, които са с по-голям стаж в лова. Тук определено хората са такива.

Найден Петров, директор на ДДС „Чепино”:

Поздравявам младия ловец Стефан за успешния лов. Аз също съм любител на този вид лов, който е много труден, особено за един млад ловец предвид вълнението, който те обзема при появата на вълка.
Тук ловът на вълци преди не е бил толкова популярен. То си е задължение на всеки един ловен надзирател - отстрелът на хищници.
Тази година вълчата популация е много увеличена. До миналата година бяха две глутници, които обикаляха в голям периметър, а сега са се концентрирали при нас, което говори, че има и храна за този хищник. Определено наличието на вълци е показател, че в стопанството има и дивеч, има и спокойствие за самия хищник.
В тази връзка искам да отбележа, че се опитваме да водим война с бракониерите, която засега не е много успешна. Наличието на много ресторанти в хотелите наоколо предполага търсенето на дивечово месо. А бракониерите ловуват за месо.
Вече започваме да провеждаме и свински гонки. Тази година са отстреляни 60 прасета, което не е много, но е едно добро начало.
През 2009 година в територията на стопанството има отстреляни три вълка. Тази година януари също започва добре – вече падна първият отстрелян вълк.

Източник: bglovec.com