Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Новини » Ловни новини » ЗА ПУШКАТА НА ЕДИН ЛОВЕЦ

ЗА ПУШКАТА НА ЕДИН ЛОВЕЦ

vater Публикувана от vater | 18.02.2019
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

ЗА ПУШКАТА НА ЕДИН ЛОВЕЦ

Хиляди ловци са застрашени от отнемане на разрешителните за оръжия.

Съвместна разработка на ловен портал БГ ЛОВ и адв. Ангел Ангелов от АС Ангелов, Ангелов и съдружници (Lex Ludens): a.angelov@lexludens.com

В последните месеци зачестиха оплаквания от ловци, на които е отнето разрешението за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на основание чл. 155 от ЗОБВВПИ във вр.чл. 58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ. По данни на БГ ЛОВ засегнатите колеги са хиляди от състава на ловното общество.

Или казано с други думи – с решение на началника на съответното РУ на МВР (най-често) се отнема разрешението за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на основание на това, че през последните три години лицето, имащо разрешение, три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания.

Тази конкретна хипотеза всъщност е част от по-общото правило, заложено в чл. 58 ЗОБВВПИ – въобще за отказ да се издаде разрешение при наличие на някоя от изброените хипотези – осъждане за престъпление от общ характер, наличие на големим данъчни задължения, настаняване в специализирани лечебни заведения и т.н. Едно от тези основания за отказ е посочено във въпросната т.7 на чл. 58 ЗОБВВПИ – три или повече нарушения на обществения ред за последните три години, за които са налагани административни наказания.

Съвсем естествено е възможно към момента на получаване на разрешение лицето да отговаря на всички изисквания на закона, но впоследствие да настъпи някоя от предпоставките, въз основа на които е следвало да бъде постановен отказ. За това и в рамките на текущия контрол, законът (чл. 155) е предвидил, че при настъпване на някое от посочените в чл. 58 обстоятелства разрешението следва да бъде отнето.

Както във форума на БГ ЛОВ, така и в други медии, а и в социалните мрежи, се появиха множество мнения и теории, че въпросното „отнемане“ е нещо ново, че почива на интерпретации на съда и т.н., съпроводени с чувство на обреченост и тежки думи.

Бърза справка показва, че въпросната разпоредба е съществувала не само при приемането на сега действащия ЗОБВВПИ (ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.) – т.е. още от 2010 г., но и при действието на отменения ЗКВВООБ (2006 г. – 2010 г.) (чл. 12, ал. 1, т.6 от отменения ЗКВВООБ).

В този смисъл съпътстващите тази разпоредба „проблеми“ не са от вчера, а зачестилите напоследък случаи на отнемане на разрешения могат да се дължат на много причини, които няма как да обследваме – от „активизиране“ от страна на контролните органи до фактическото извършване на повече нарушения от ловци сравнено с предходни периоди.

Основният проблем при прилагането на въпросната разпоредба може да дойде от неправилното прилагане на закона – доколкото имаме общо посочване на „нарушаване на обществения ред“, санкционирано с административно наказание. Първоначалният прочит води до бързия (и неправилен) извод, че всяко едно нарушение на всеки един нормативен акт, което е санкционирано по надлежния ред, следва да се вземе под внимание.

Единно определение за това що е „обществен ред“ в законодателството липсва. Според Конституционния съд „обществен ред“ е „установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права“ (Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд). В съдебната практика понятието най-често е тълкувано във връзка с престъплението хулиганство. С ППВС № 2/1974 г. е прието, че под „обществен ред“ следва да се разбират отношенията, основани на установилите се морални норми и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Същевременно в чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания е предвидено, че „административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред“. Така сравнението на понятията „обществен ред” и „ред на държавно управление” показва, че те не са равнозначни.

Оформя се извод, че не всяко нарушение на каквато и да е правна норма следва да се тълкува и приема като нарушение на „обществен ред” (вкл. и по смисъла на ЗОБВВПИ).

В съдебно заседание на 18 март 2008 г. Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд на Република България приема тълкувателно решение, което директно отговаря на въпроса: „Какви административни нарушения са основание за отказ за издаване, отказ за продължаване на срока или за отнемане на разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси?“.

Причината за въпросното тълкувателно решение е именно разнородната практика на съдилищата по отменения ЗКВВООБ що е то „нарушение на обществения ред“ (според някои състави – всяко нарушение на нормативно установения порядък, независимо от вида на административното нарушение, а според други състави – само деяния, пряко нарушаващи установения ред на държавно управление и едновременно с това и на изискванията на режима на боравене с оръжия и боеприпаси или създаващи опасност от извършването на такива нарушения на разрешителната дейност).

Върховния административен съд посочва изложените по-горе мотиви за това що е „обществен ред“ и „държавно управление“, изследва различните първоначални редакции на текста на закона, посочва систематичното място на разпоредбата (наред с други случаи – когато лицата са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или срещу тях е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер; които страдат от психическо заболяване и т.н.) и прави обоснован извод, че:

- понятието „обществен ред“ следва да се тълкува и прилага стеснително;
- нарушение на обществения ред по смисъла на закона е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон;
- неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ (отм.) – т.е. да показва отсъствие на персонални качества и пригодност на лицето, поискало да му се издаде или притежаващо разрешение за боравене с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, да извършва правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Подобно решение на Върховния административен съд може да изглежда отново неясно, но всъщност изцяло отговаря на принципите на правото и съвсем правилно Съдът „бяга“ от казуистиката и конкретни изброявания, които неминуемо ще доведат до формален подход и липса на преценка на личностната характеристика на нарушителя и реалната обществена опасност на извършеното нарушение.

По мнение на съдилищата в България посоченото тълкувателно решение не е изгубило своето значение – макар и постановено при действието на вече отменен закон – доколкото идентична разпоредба е налице и в сега действащия ЗОБВВПИ. За това и на база на това тълкувателно решение има съответна съдебна практика, която развива в конкретика и съобразно случая постановеното от ВАС. Еднозначно се приемат и са установени следните положения:

- всяко едно нарушение, което е посочено като основание за отнемане на разрешение / отказ да се издаде разрешение следва да се прецени в неговата конкретика с оглед неговия характер, степента и интензивността, с която се засяга установения в страната обществен ред;
- трябва да се установи дали всяко едно от нарушенията е застрашило здравето, живота и спокойствието на българските граждани и кумулативно дали е относимо към упражняваната дейност, т.е. дали обективира непригодност за извършване на правно регламентираната в ЗОБВВПИ дейност;
- понятието "нарушаване на обществения ред" следва да се тълкува стеснително като свързано само с нарушение на обществения ред като такъв и/или извършването на други нарушения, които при наличието на притежавано разрешително и съответно на огнестрелно оръжие, могат да доведат до неговото нарушаване или до други, още по-тежки, но свързани с него последици;
- недопустимо е за „нарушаване на обществения ред“ да се счита неспазването на което и да е писано правило от цялата нормативна база – такова тълкуване е пресилено и не съответства на целта на закона и общия му смисъл;
- всеки административен акт следва да е съобразен с основния принцип за съразмерност, посочен в чл. 6 от АПК. Той определя, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат правата и законните интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която се определя от закона или от целта, за която се издава акта; така възможно е да се приеме (в зависимост от конкретиката на случая), че отказ за издаване на разрешение / отнемане на разрешение за ловни цели излиза извън целта на закона и засяга несъразмерно законния интерес на лицето да практикува заниманието лов;
- не следва да се приемат и не са административно наказание наложени принудителни административни мерки (респ. наложени такива не се вземат под внимание при прилагане на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ).

Няколко конкретни примера от практиката показват, че Съдът отменя решения за отнемане на разрешения / решения за непредоставяне на разрешения при наличие на нарушения като управление на МПС със скорост над допустимата, управление на МПС без включени светлини за движение през деня, неправилно спиране / паркиране, неносене на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Вместо заключение

В случай, че получите решение (заповед) от началник на РУ на МВР за отнемане на разрешение или отказ да се издаде разрешение на основание на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ – не всичко е предрешено.

Заповедта (решението) представлява по своята правна същност индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Това означава, че този акт трябва да отговаря на определени изисквания за законосъобразност – т.е. е възможно да бъде атакуван не само поради неправилно тълкуване на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ във връзка с конкретните обстоятелства по издаването му, но и на други правни основания, които го правят порочен.

С оглед на горното изложение, БГ ЛОВ ви съветва:

- щом получите решение (заповед) – запознайте се със съдържанието му и преценете от Ваша гледна точка дали е правилно или не с оглед на конкретиката;
- ако прецените, че правата ви са нарушени и не сте сигурни в своите знания и възможности – посъветвайте се с адвокат (по възможност – веднага след получаване на решението/заповедта, а не след месец – два – има срок за обжалване, с изтичането на който губите тази възможност); изложете пълно и точно всичко по отношение на посочените в решението (заповедта) обстоятелства и не крийте информация – всичко може да бъде полезно, а и не е приятно (и ползотворно), ако в хода на едно съдебно производство „се появят“ премълчани факти и обстоятелства;
- решението (заповедта) може да се оспори по административен ред пред директора на съответната областна дирекция на МВР – в 14-дневен срок от получаване на решението (заповедта);
- в случай, че директорът на ОД на МВР потвърди решението или го измени, но отново с неблагоприятен за вас резултат – следва жалба пред компетентния административен съд; решението на съда подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд;

По-долу ще се опитаме да отговорим и на някои най-често получаваните въпроси от БГ ЛОВ:

- Въпрос: има ловни сдружения, в които ловци получават почти едновременно такива заповеди, те могат ли да заведат колективно обжалване / искове?

Отговор: Получаването едновременно или почти едновременно на заповеди не означава, че те са едно цяло – т.е. всяка заповед като индивидуален административен акт си има конкретен адресат – всяка заповед е отделна сама за себе си. В този смисъл – обжалването на една заповед от един ловец (нейния адресат) по никакъв начин не ползва друг ловец, дори и като съдържание (и основания) заповедите да са идентични. Т.е. всяка заповед се обжалва отделно от нейния адресат.

- Въпрос: Вземането на разрешителното и оръжията завинаги ли е, има ли давност, и ако да, как се връщат разрешителните?

Отговор: Конкретната хипотеза на чл. 155 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ не представлява наказание „отнемане на разрешението за определен срок“. Тук е налице хипотезата на настъпване на обстоятелство, което прави невъзможно наличието на разрешение. В този смисъл – „вземането“ на разрешителното е завинаги – т.е. няма срок, след изтичането на който разрешението се възстановява. Това обаче не означава, че лицето не може никога вече да получи разрешение. На общо основание лицето, на което е отнето разрешението, след отпадане на пречката по чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, може да кандидатства за ново разрешение.

- Въпрос: Какво става със собствеността върху оръжията, има ли компенсация, ако след една година бъдат продадени? Ако оръжието има емоционална стойност?

Отговор: Лицето с отнето разрешение има на разположение една година, в която да прехвърли собствеността върху оръжията на лице, имащо съответната правоспособност. След изтичане на една година с нарочна заповед (която сама по себе си също подлежи на административен и съдебен контрол) оръжията и боеприпасите се отнемат в полза на държавата със заповед. Законът не предвижда възможност за плащания / обезщетявания. Ако лицето не желае да прехвърли собствеността върху оръжието поради неговата емоционална стойност за притежателя, а в същото време не може да получи необходимото разрешение – то на практика единствен вариант остава оръжието да бъде дезактивирано / обезопасено по надлежния ред – така че да е възможно и разрешено само неговото съхранение, но не и използване.

Доколкото от една страна производството по АПК може да отнеме значително време, а от друга – обжалването на решението за отнемане на разрешение не спира изпълнението й – БГ ЛОВ ви съветва да проучите по-подробно и възможните усложнения в тази насока – с оглед на необходимостта от предаване на оръжието и сроковете, в които то бива пазено от органите на МВР.

БГ ЛОВ ви приканва да изпращате въпроси по темата, които ще систематизираме и за които ще потърсим отговор.
.
Напомняме Ви, че настоящата статия има за цел общо представяне на определен проблем и не представлява правно становище или правен съвет по конкретен казус. Авторите на статията не носят отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия само въз основа на съдържанието й.

БГ ЛОВ
КОПИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО