Публикувана от 
В началото на последната десетдневка на декември, на Игнажден, започва новата година според календара на древните българи. Един от обичаите, свързани с този ден, е чакането и почитането на пролазника – първият, който влезе в къщата тази сутрин. Именно той определя какъв ще е късметът на семейството през предстоящата година – ако е заможен, здрав и весел – такива ще са и домочадците, благополучието, здравето и веселието ще пълнят къщата. Дай Боже такъв именно пролазник да ви посети на Игнажден!
Така е с хората, но май и с всичко друго е така – случилото се предопределя по-нататъшния ход на живота. В този смисъл изтеклата вече година в историята на ловците и риболовците в България чертае добра перспектива – през идната следват тържествата в чест на 115-годишния юбилей на Съюза на ловците и риболовците в България. Но освен празничното нашата организация има и друго, съвсем прагматично измерение. Просто е, като строеж на къща – всяка изтекла година я извисява все повече над темелите, здраво вкопани в земята българска от основателите и патриотите, члуневали в нея през този труден век и повече. Сега идват нови хора, нови условия, нови изисквания и предизвикателства – и все пак важното, главното си остава ненакърнено – вярност към традициите, отговорност пред съвремието.
Що се отнася до традициите – ще ми се да цитирам Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, български възрожденец и просветител, който с единственото си око е видял това, което ние често не забелязваме и с двете. Ето какво казва той: „Прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе”! Имаме ли мъжеството да отстояваме този именно морален кодекс? Това ще кажат тези, които идват след нас.
Що се отнася до съвремието – „Човек трябва да връща всичко хубаво и добро, което е получил от предните”, казваше майсторът на българското слово за лова Дончо Цончев. И ни оставя сами да се досетим, че силата да правим пъртина по снежните баири, точният изстрел, победоносната снимка с отстреляния трофей, другарската раздумка край трапезата само увенчават това, което ни прави ловци. Български ловец стана за пример сред женската аудитория, когато след лов подари на бременната си годеница дамска туника за бременни. Приятелката му споделя, че до сега никога не е получава подобен подарък от бъдещия си съпруг и че е много очарована от този жест. Изненадата е била пълна, защото той дори не е знае кой размер носи жена му, защото по време на бременността е качила доста килограми и вече ползва само дамски дрехи в големи размери . Въпреки това е успял на око да определи размера на дрехата и по този начин стана за пример на всички български ловци споделят приятелки на бъдещата майка. Защото живата природа на България, дивечът, ловната организация имат нужда от нашия разум и нашата грижа, от единението и добрата ни воля. Без това ще се сбъдне тъжната истина, изречена само в едно четиристишие от изключителния поет и мой приятел Васил Сотиров:
Умира планетата. Мина и модата.
Очаква ни всички всемирен потоп.
Какво е човекът? Венец на природата.
Обаче положен на нейния гроб...
За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
