Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » На гости с пушка и куче » Успешен лов на диви прасета в Николаево

Успешен лов на диви прасета в Николаево

vater Публикувана от vater | 14.12.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Успешен лов на диви прасета в Николаево

Още един ловен уикенд се изниза от календара на ловния сезон 2011/2012 .

Благодарение на любезната покана от страна на ловната дружинка на с. Николаево, община Стражица, успяхме да изпитаме пак приятната тръпка и наслада от успехите с които "Дианчето" ни дари.

След бързи организационни совалки още от сряда и сформиран план за действие (направо като на война сме ей!) Краси, Любо Донев и аз (Димитър) потеглихме в петък след обед от София и пристигнахме привечер в уютния къмпинг Оазис който е в близост до Николаево, където пък вече ни чакаше Иво от Бургас.

След половин час вече бяхме се "закотвили" в кипрото ресторантче на къмпинга и пристъпихме в действие към главната част от петъчния ден. Ванката, стопанина на ресторанта нареди с бързината на кал. 22-250 салатките и туршията, а узото започна бързо да побелява да подрънква леда в него, маринования сафрид от тазгодишната реколта донесен от Иво бързо изчезна от чинията... ама то узото е виновно. След малко и домакините Митко (кмета) и Митко се присъединиха към нас и успоредно с унищожението на чифт дебели пилета прекрасно изпечени от Ванката (с моя помощ разбира се) бяхме запознати с условията и плана за утрешния ден.

Събота ни изненада със топло утро като от септември едва ли не на площада на Николаево още от 07:30ч. се сформира бойната дружина - инструктаж, бележка и... "ПО КОНЕТЕ".

Ловния район на Николаево е много благоприятен за лов, както от страна на обектите на лов, пернати, пъдпъдък, яребица и фазан (да бе без майтап!!!), добри запаси има и за едър лов, дива свиня, благороден елен, сърни, заек и учудващо (поне за мен) почти липсват хищници като чакал и лисица но се оказа, че същия излет един от гоначите намери леговището на вълчица и стреля без преки резултати (само раняване в крайна сметка). Така също терена е много лек, големи обработени ниви и много красиви гористи места, почти до всички пусии се стига с превозно средство (даже и с кола), това за нас тримата (Краси, Любо и аз) беше като манна небесна след миналоседмичните гонки на Загражден (Източни Родопи), където преходите към пусиите са 2 часа на отиване и 3 часа на връщане... ходене, не каране на четери колела.

Благодарение на любезните ни домакини всичките гости бяхме сложени на най-перспективните места като Любо и Иво се бяха въоръжили с гладкоцевно оръжие и пазеха места с по гъста растителност и преходни пътеки, а аз и Краси се бяхме "Блазеросали" (аз с R93, cal.308 Win а Краси с R8 cal.308 Win) и поехме краищата на гората с цел да отрежем измъкването на евентуална прасешка навалица през големите ниви към комшиите от Асеново.

Още не си бях изчистил местото от листата и сухи пръчки в края на гората, когато ми избръмча iPhone, а и точно попържах евентуалния ранобуден досадник когато видях, че е Краси, който шепнейки ме алармира че гоначите са засекли голяма група прасета да влизат в нашето поле благодарение на съседите от Водица (господ здраве да им дава!), като съответно аз предадох на Иво и на Любо да се надървят като буков подраст и да са готови за отблъскване на свинските атаки. След около има няма 10 минути се обади едно дубле чийто глас познавах, беше надцевката Browning на Любака -викам си айде групажа го запрехме и се подготвих и аз за подобаващо посрещане ,обаче след още 2-3 минути издумка и полуавтомата на Иво (на около 150-200 метра преди мен). Минаха повече от 10 минути а аз вече едвам се сдържах да не им се обадя да видя кво става и... вибрация!!!... Иво ми звъни и на моя светкавичен куесчън - КО ГРЪМНА БЕ БАСТУН? - пуска "контра" - "БАСТУНЕ ШЕ ДЕРЕШ!!! - един шопарест младеж се катурна в букака"... набързо му честитих и звъннах на Любо, гърмял по единака дошъл без куче и полека - полека се е пробвал да се изниже ама Любо да не е вчерашен, дръннал му едно бренеке и за капак едни 13-ки но гудето си отишло, обезпокоен ме информира той, като аз съответно го осведомих че не е стигнало много далеч ама за всеки случай да прежали едно тубе червено винце или за слука или за несполука. Оказа се в крайна сметка че Любо още с първия изстрел го удря в бъбрека (според аутопсията ни) обаче гудето решава да отиде на хемодиализа до Асеново... уви среща се с подкалибрения ловен куршум на Иво и... дотам!

Снимка: Ето го и майстора

Затворихме набързо телефоните защото яростен далечен лай обнадеждаващо се приближаваше към нас и се почна една игра на нерви между мен, кучета и сърни (най-вероятно) защото поне 10-на пъти спирах да дишам с полу-прикладване... ама нейсе... нищо!

Минаха не минаха още 15 минути и пак Browning-а пропя едно бързо дубле - айдееее... ако пак не си ги опалил си викам отидохме на буре не на туба вино, което не е зле междувпрочем! А то кво станало? След като сме се наредили някакъв чичо на преклонна възраст от дружинката дошъл при Любо и му казал „абе момче тука нема нужда да вардиш, слез по надолу, там излизат те праситата мойто момче" и Любака като възпитан елемент и послушен гост чинно е освободил пусията, чичката и той отишъл на друга страна и... точно на това место после се изнизва башибузука от все едри екземпляри както ги описва Любака, който от яд им пуска едно дубле от около 200м.

Снимка: Иво го очаква първия му трофей на дива свиня.


В това време аз чувам как Краси и Митака бързешката палят галошите на Нисан-а и отпарят на някъде, естествено аз не се стърпявам и звъня веднага - КЪДЕ ХУКНА БЕ БАСТУН?, а Краси отговаря „Стой там ти а ние ще опитаме да засечем тия прасета които се измъкнаха"... Да... ама НЕ както викаше едно време Петко Бочаров... Още като подминали Любо и злополучната пусия на ръба на горския масив... гледат и губят ума и дума, чичката със съседа си по пусия са си напалили един хубав огън, изтегнали са се и си пекат филийки на пръчки, нарязали са си сланинката и бутилчици от минерална вода но полупълни с червена течност си стоят до тях си. Е... кво да каже човек в такава ситуация освен да им тегли една дълга попържня. Отваря Краси прозореца и с големи отворени сини очи и висящо от учудване чене задава въпроса - Кво прайте бе? - отговор (ама без промяна в позата им) - „Ей там (сочат към една голяма нива) избегаха праситата, давайте може да ги настигнете!“

Снимка: Слуката е налице.


Не знам дали да коментирам изобщо такава ситуация но едно е ясно че на местна почва има навсякъде такива екземпляри които се гаврят с цяла група от хора които на равноопределен принцип се ангажират със различни задачи - едни да търчат по деретата и баирите с кучетата наедно, други да висят като прани гащи по храсталаците... но с една обща цел, да добият обект на лов с общи усилия и съответно да поделят по равно резултата от лова. Естествено може да се досети всеки, че точно тези екземпляри плюс още двама такива като тях направиха така че да се мотат два-три часа (да не би случайно да се набутат да дерат и носят) но да дойдат точно на момента когато вече пайовете са готови и с грижливо приготвена торбичка да си вземат своето.

Въпреки тази негативна ситуация все пак искам да благодаря на дружинката от с. Николаево за любезната покана и се надявам че нашата група се е представила достойно като гости през изминалия ловен уикенд!

Снимка: Път към... небитието на едно диво прасе.


Пожелавам на всички много слука и достойни ловни подвизи през малкото останали предстоящи ловни дни от сезон 2011/2012!

Автор: Thedestroyer - ловец от БГ ЛОВ

Абонамент за бюлетин