По време на полевите изпитания съдийската колегия
наблюдава и оценява дванадесет основни качества в работата на
ловното куче:

а)  Обоняние.

б)Стил на търсене/висок нос, нисък нос, скорост/

в)Подход.

г)  Стойка/ във всичките етапи/

д)Вдигане на дивеча и поведение след изстрела

е)  Стил на  движение по терена/совалка, спирала, ветрило/

ж)Послушание.

         з) Поведение при изстрел

        и) Водимост

        к) Издръжливост и постоянство

        л) Отношение към дивеча/жив или мъртъв/

        м) Апорт/всички елементи/

Всяко едно от изброените качества носи на проявилото се по време на турнира  куче определен лимит от точки. Общият максимален лимит е 40 точки. Критериите за начислението и отнемането им са изброени в настоящият правилник.

Нос /обоняние/

Расовата стойност на ловното куче се основава преди всичко на качеството на органа на неговото обоняние - носа. При оценяване обонянието на кучетата птичари, решаващо е разстоянието, на което кучето подушва дивеча и сигурността, с която показва това. При това се държи сметка за цялата работа, която кучето трябва да извърши, служейки си с носа си, чието качество се изпитва на пернат дивеч.

При оценяване качеството на носа непременно трябва да се вземе предвид бързината и начина на търсене, държането на главата, сигурността в следенето, бързата ориентация: дали дивечът е още на място и различаването на следите на здрав от тези на ранен дивеч/диференциация/. Трябва да се има предвид и какви са атмосферните условия и особено вятъра (посока, сила, променливост на посоката, променливост на силата, амплитуда на промяната и др.).

Не е желателно, по време на свободно търсене, кучетата  да спускат нос прекалено ниско към земята/”копаене”, “баране”, …/ или да се задържат на едно място без там да е констатирано наличието на дивеч /мишкуване/. Кучета, които търсят дивеча само по следите на земята се считат за неефективни и не могат да бъдат награжда­вани!

Стил на търсене

Търсенето на кучето трябва да бъде енергично, съобразено породните изисквания и природата/състоянието/ на терена. Птичарят трябва да претърсва полето, движейки се пъргаво, ентусиазирано, с подходящ стил и оптимално положение на носа, така че да пресича съществуващото течение на вятъра, като при това не пропуска дивеча. Най-добре е, когато кучето претърсва терена широко вляво и вдясно пред водача, като при всеки завой преминава навътре към зоната на досега на пушката на водача, като завоите бъдат по посока на движението на водача, а не назад към водача.

Търсенето не бива да е диво/ неподходящо бързо/, въпреки че трябва да е бързо и издръжливо. На всяко куче трябва да се даде възможност да работи на терен, който е добре покрит с растителност.

В равнината кучето не бива никога да изчезва зад естествени препятствия и трябва да се отзовава/глас, връщане/ на повикванията на водача.

Особено ценно е, ако кучето при неблагоприятна посока на вятъра започне самостоя­телно да търси срещу посоката на вятъра или ако се остави да бъде ориентирано към такъв начин на търсене.

Върху оценката влияе и начинът на търсене на кучето/ неговия стил/, който е характерен за всяка порода.

Кучето трябва да претърси терена изцяло, без да оставя непретърсени /непроверени/ места. Куче, което изоставя дивеча на терена или го заобикаля, или се движи само в дълбочина, се санкционира.

Куче, което по време на изпитанието очевидно отслабва темпото, също се санкционира.

Куче, което търси бавно или недостатъчно широко, не може да получи максимална оценка за стил /оценка отличен или много добър/.

Стойка

Когато кучето намери дивеч, който трайно лежи, трябва да стои пред него, докато вода­чът не се приближи спокойно до него и докато не му даде нова заповед да го вдигне или преследва, ако дивечът сам не е тръгнал до този момент.

Привличането на кучето от дивеча, след като е подушило първия и най-слаб знак от мирис, трябва да се вземе предвид при оценяването на работата на кучето, а то (привлича­нето) предхожда стойката и често се нарича "влизане в стойка"/кулиране, успокояване, насочване…/ като при всичко това се има предвид породата. Ако кучето се привлича от дивеча от по-голямо разстояние, това е знак, че има качествен нос/обоняние.

Възрастното куче трябва да покаже сигурна, стабилна и стилно красива стойка.

Трябва да се внимава кучето да не стои "на празно" или да не "изпусне от носа си" дивеча.

Ако кучето си "премълчава", тоест ако няколко пъти скрие (не покаже) присъстващия дивеч, трябва да се изключи от турнира.

        Приемането на празна стойка от партньора е тежка елиминационна грешка. Хващането на маркиран дивеч на земята или в полет след маркиране, както и по време на преследване също елиминира кучето от по-нататъшно изпитание. По решение на организаторите на турнира и с одобрението на главния съдия, последното може да се ограничи само до улавяне на “летящ  дивеч”. Като под “летящ дивеч” се има предвид пернат дивеч, чието функционално състояние е придвижване “на крило”, тоест – когато лети, а не бяга по земята.

Пропълзяване/Следене/

Куче, което стои на стойка пред дивеч трябва да следи дивеча, ако той се премества. Това може да стане по заповед на водача. Най-висока оценка получава куче, което спонтанно следи мириса на тялото на дивеч, който се измъква. Кучета, които се нуждаят от често подканяне за следене, най-често изгубват мириса и контак­та с дивеча и следенето е неуспешно, като не се реализира и стойката. Грешка на водача е, ако по време на следенето докосва/подбутва/ кучето с ръка или коляно или го влачи за нашийника.

Секундиране/ само при бараж/

Под Секундиране се разбира най-често вродено, но и придобито чрез обучението ка­чество на кучето само да заема положение "стойка", когато друго куче стои на  стойка пред дивеч, ма­кар и да не подушва мириса на дивеча, и да остава в това положение, докато кучето, което стои, не завърши започнатото действие.

Водачът трябва да се приближи към кучето, което секундира и да го завърже, докато кучето, което стои, не завърши започнатото действие.

Секундирането е задължително за английските породи птичари и трябва да бъде спонтанно. Не е допустимо никакво даване на знак с ръка или свирка на кучето.

За континенталните птичари секундирането не е задължително но е желателно. Секундирането на континенталните кучета може да бъде изпълнено самостоятелно, по визуален или звуков знак. В случай на равен брой точки континентален птичар, който секундира, има предимство в класифицирането.

При младите кучета се оценява склонността към Секундиране.

Бързина и издръжливост

Кучето трябва да покаже пъргаво, решително и бързо търсене, характерно за неговата порода. Бързината трябва, да бъде съобразена с силата/качеството на носа/обонянието. Куче с по-слаб нос може понякога да намери дивеч на немалка далечина, ако се движи със съответна­та бързина.

Търсенето трябва да бъде търпеливо (издръжливо), което означава, че кучето трябва да търси неуморно, с едно и също темпо през цялото време на изпитанията. Готовността за работа и търсене трябва да бъде еднакво изразена от началото до края на тура.

Поведение при изстрел

За най-добър работен ефект (резултат) за спокойствието по време на изстрел се приема, ако кучето, след изстрел по вдигнат дивеч, легне, седне или остане спокойно на мястото докато не последва нова команда.

След изстрела кучето не бива да тича необуздано и да излезе извън контрола на водача.

Кучета, които се плашат от изстрел, се изключват от по-нататъшно участие.

Послушание

Послушанието се състои в това, че кучето веднага и с готовност се отзовава на всяко повикване, изсвирване или жест на своя водач.

Послушанието трябва да съществува и при поведението по време на изстрел, и при отлетял или побягнал дивеч, и в цялостната Водимост по време на изпитанията.

Кучето не трябва да се натрапва нито на водача си, нито на странични лица. В присъствието на други кучета то трябва да бъде миролюбиво.

            Водимост

Водимостта е сътрудничество с водача на терена.

Степента на Водимост се проявява, във волята на кучето във всеки момент да бъде във връзка с водача си, както и готовността да служи доброволно на водача. Водимостта е предпоставка за всяка форма на полезно ловно сътрудничество между ловеца и кучето. Водимостта е наследствено обусловена, но до цялостния си израз достига само чрез прила­гането на добро и правилно отношение към  кучето по време на отглеждането и обучението му.

Водимостта се проследява (наблюдава) по време на цялото състезание.

Желание за работа

Волята за работа се проявява в желанието, с което кучето извършва отделните работни задания. По време на цялото състезание трябва да се наблюдава с каква настойчивост и ентусиазъм работи на терена.

Поведение към отлетял пернат дивеч и въздържаност спрямо заек

Когато пред кучето скочи или попадне заек, който бяга или отлети пернат дивеч, кучето не бива да гони дивеча, а трябва да остане на място, без оглед на това дали по дивеча е стреляно или не. Ако започне да следва дивеча, трябва при повикване веднага, да се върне.

Кучета, които гонят побягнал космат дивеч или отлетял пернат дивеч и не се върнат дори при трикратно повикване, се изключват от по-нататъшно участие.

Работа по следата на здрав дивеч

Това следене трябва да бъде старателно, уверено и колкото е възможно по-бързо. Най-висока оценка получава куче, което добре е изработило следата и я завършило с ефективна стойка.

Работа по пернат дивеч след изстрела

а/ Търсене на ранен пернат дивеч

Кучето трябва да следи ранения пернат дивеч по дирята, да го хване, правилно да го донесе и правилно да го предаде на водача. Когато се предава донесеният дивеч, той не трябва да е нахапан или дори леко надъвкан. Кучето, което е започнало да търси ранения дивеч, трябва да продължи започнатото действие, без оглед на това, че се натъква на друг здрав, ранен или мъртъв дивеч.

б/ Търсене на изгубен пернат  дивеч

При търсенето на изгубен дивеч кучето трябва пъргаво и систематично да претърси терена, използвайки носа си и посоката на вятъра. То трябва да завърши успешно поставената задача и да не се отклонява по следата на друг дивеч, както и да преустановява самостоятелно търсенето. При изпита по тази дисциплина трябва на първо място да се оцени начина на търсене на изгубения дивеч. Впрочем, по време на рабо­тата на кучето се получава също и впечатление за качеството на носа, начина на захващане/захапване/, носене и предаване на дивеча на водача.

Послушание на кучето при работа в  полето

Послушанието на кучето като цяло е отражение на последователно и сериозно обучение и е предпоставка за правилното използване на кучето по време на лов. Послушанието се отразява във водимостта на кучето при работа, което означава, че кучето отговаря на визуалните и звукови сигнали на своя водач и с това показва, че ги е разбрало. Между другото, послушанието се оценява и при работата на други кучета, когато то трябва се държи спокойно, не лае, не се дърпа, не скимти, като с това показва, че и по време на лов не препятства нито своя водач, нито другите ловци.

Апортиране-начин на донасяне/апортиране/ и предаване/подаване/ на пернат дивеч

Под донасяне подразбираме желанието, начинът и бързината, която кучето донася на водача си намерения отстрелян или поставен мъртъв дивеч.

Кучето трябва да апортира/донася/ дивеча с мека захапка, без да го наранява, дъвче или разкъсва. Захапката трябва да бъде “по място”, което да позволява безпроблемното и успешно носене на дивеча. По време на носене кучето не трябва да намества дивеча допълнително в устата си като го подхвърля, подмята или пуска на земята. Тази грешка води до дисквалификация. При пристигане до ловеца, кучето не бива да пуска дивеча без команда от водача, а трябва да го подаде/предаде/ коректно. За предпочитане е това да става в положение “седни” пред водача.

Цени се волята, с която кучето тръгва по дадена заповед да донесе дивеча. Начинът на донасяне се преценява, като се наблюдава как кучето подхожда към захващането, така че да му бъде по-лесно донасянето на дивеча.

Всеки уловен дивеч (космат, пернат, полски или блатен), кучето трябва без колебание да вземе бързо и весело да донесе и без специално нареждане (или с тиха заповед) да седне пред водача и доброволно да разреши по команда да му се отнеме дивеча.

Под правилно донасяне се разбира готовността на кучето да приспособи начина на вземане на дивеча към вида и теглото му. Вредно е и се счита за недостатък силното хва­щане и раздробяване, което уврежда стойността на дивеча. Също така се оценява и боязливото вземане на дивеча, в следствие на което дивечът изпада от устата на кучето, което се случва, когато кучето захване дивеча само за кожата или за перата. Пернатия ди­веч от всички видове кучето не бива да надробява, скубе или яде при донасянето.

Ловен портал БГ ЛОВ