Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » На гости с пушка и куче » Торнадото от нерез

Торнадото от нерез

vater Публикувана от vater | 09.01.2019
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Торнадото от нерез

Старата година беше трудна, но новата започна обещаващо за ловците от дружината от Мерския дол - с. Рибарица, Ловешко.

В събота ме споходи първата ми слука, преди да е изтекъл даже и първият ми сезон. Мислех си, че гонката е приключила, постлах си в снега гумена мушама и седнах да изчакам колегите от по-високите пусии. Извадих си от раницата вафла, бях много изгладнял от 4 часа ходене, почти без почивка, в 50-60 см. сняг. Погледнах за секунда към гонката и ... А прасе! Идваше право в мен. Ако не бях скочил на крак и грабнал пушката, която си стоеше подпряна на една ръка до мен, щеше да дойде да си разделим вафлата. Видя ме и сви рязко надолу по стръмния склон. За щастие бях бърз, а и разстоянието не беше повече от 20-25метра. Стрелях само веднъж, за повече нямах и време. Изстрелът беше добър, разбрах като видях как нерезът тръсна глава и изпъна предните крака напред. Влачи се няколко метра, после се обърна странично и почна да се търкаля.



Държах торнадото от нерез, сняг и листа на мушка, но дърветата ставаха много, а и разстоянието растеше. Почнах и аз да тичам надолу из чукара, на който вардех. На 120 метра под пусията имаше равнище и нереза щеше да спре там, беше ме страх, че ще стане и тръгне. Тичах трийсетина крачки и опрях на малка скаличка, нямаше как да продължа по-надолу без да се пребия, надвесих се и погледнах към равното, беше малко далеч за Ижовката, но можеше да се пробвам. За щастие не се наложи. Прасето беше вече една черна купчина на фона на белия сняг. Бях сигурен, че няма да стане, но за всеки случай го държах на мушка докато ръцете ми отмаляха.

От дете си мечтаех за тоя момент, но съм реалист и мислех, че ще открия с 40-килограмова "гайда". Подскачах от радост, когато след 10 минути отидох при падналото животно. Беше едър на кокал нерез, стопил мазнините по женски през последния месец, старите ловци го прецениха около 150 килограма, през септември може и да е бил с 30 отгоре. Имаше и големи зъби, на тях много се зарадвах. Долните стърчат повече от гилза, а горните са доста дебели.

Най-много от всичко се изкефих на радостта и признанието, което видях от по-възрастните колеги. От 10 годишен им помагам за царевица, хранилки и други мероприятия, на маса слушам историите им с увиснала челюст и каквото знам за лова и дивеча - от тях го знам. Сега и аз имам една хубава история, та рекох да я разкажа.



Вл. Василев - ловец от групата BG LOV

Четете още в рубриката: НА ГОСТИ С ПУШКА И КУЧЕ