Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Сътворение

vater Публикувана от vater | 11.10.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Сътворение

Когато ме питат откъде е потеклото ми, аз обичам да разказвам една притча, която научих от моя приятел Халил Бабучев от родопското село Сърница.
Още преди да започне времето Господ решил да сътвори Земята, събрал камъни и кал, и запретнал ръкави. Много време си играл, изпипвал и доизкусурявал, правил планини и морета, поля и гори, дървета и животни, риби и птици, залези и изгреви, нощи и дни, и най-важното - хора. И един ден, когато решил, че вече няма какво повече да се прави, защото главното - да се отдели островът на живота от бездната на смъртта - било направено, Господ седнал и започнал да се любува на творението си. Земята се реела пред него в необятния Космос, синя и жива, и толкова много му харесала, че той се навел и я целунал.
Ето - точно това място, където Господ целунал Земята, е България.
А ние сме тези, които я обитаваме, за да я обичаме - така, както са я обичали тези преди нас и както трябва да я обичат тези, които ще ни последват.
Много отдавна сме тук - още от времената, когато е трябвало да преборим най-свирепото от   земните   животни - мечката, та да се подслоним под сводовете на Магурата и Очилатата дупка, на Деветашката пещера и Орлова чука... Ловяли сме сомове из подмолите на Дунав и Марица, Вардар и Арда, Вит и Камчия, скитали сме с ловджийската сулица из   горите   Тилилейски, та   да преварим в плячката съперниците си  вълчи глутници и лъвове единаци, един от които за   вечни времена сме турили на герба на държавата си, та всички да знаят какво сърце носим.
И продължаваме да сме тук, въпреки старите врагове и модерните времена, въпреки великите сили и временните слабости, въпреки етническите проблеми, идеологическите заблуди и демографските прокоби. Защото имаме много важна работа - да съберем добрите неща от живота си, които стават за градеж, и да направим българската земя  толкова хубава, та да се наведем и да я  целунем. И това да е мястото, на което да  живеят потомците ни.

Йото Пацов

Абонамент за бюлетин