Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Страница » Обучение на ловното куче » Страхливото куче, кога и защо то се страхува?

Страхливото куче, кога и защо то се страхува?

vater Публикувана от vater | 08.12.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Страхливото куче, кога и защо то се страхува?

Хората и кучетата не са се родили със страх. Дори към онези неща, от които всички животни очевидно изпитват вроден страх, като змии например, е нужно известно време, за да се развие той - от около двегодишна възраст при хората, а при кучетата от няколкомесечна. Всъщност при тях страхът започва да се проявява на възраст между шест и осем седмици.

Всяко куче или животно с достатъчна зрелост на централната нервна система притежава страх. Страхът е един от основните двигатели, заедно с глада, жаждата, съня, секса и социализацията. Неконтролираният страх е невероятно голям проблем – също като движещ се автомобил без спирачки. Когато е в повече от „нормалното” количество, той е от съществено значение, също както глада и жаждата, когато са в повече.                                                                                                                   
Страхът е това, което ни предпазва от игра на топка на улица с оживено автомобилно движение, от ходене по тънък лед - както буквално, така и в преносен смисъл. Страхът ни помага да избегнем определено бедствие, т.е. запазва ни живи. Или както се казва в поговорката, „Страх лозе пази!”. Той върши същото и за кучетата.
Така че страхът се развива в началото на живота на кучето, но не се развива със същото темпо при всички индивиди и очевидно се случва на различни нива при всяко отделно същество.

Има три фактора, които самостоятелно или в комбинирано действие определят нивото на страх, демонстрирано от кучетата.

Първият от тях е генетичен, когато кучето наследява предразположение за страх. В случай, че генетичният потенциал е с високо ниво на страх, или казано по друг начин, ако кучето има нисък праг за стимули, индуциращи страх, то ще свръхреагира на страховия стимул или това, което по-често се случва - на цялата гама стимули. Какво би могло да предизвика лек страхов отзвук в куче с нормално ниво на страх? Ами то ще реагира положително на страховия дразнител по линията на балистичната крива (казано образно, както изстреляния куршум, който тръгва хоризонтално, постепенно снижава своята траектория и накрая пада на земята).

Вторият фактор, който причинява неконтролиран страх, е началото на съприкосновението с околната среда - обикновено от неправилна или дори пълна липса на първична и вторична социализация по време на критичния чувствителен период от три до 12-седмична възраст. Под влияние на този фактор за предизвикване на страх в кучето може да бъде толкова солидно заложен на генетична основа, като че тази основа е самата скала (имам превид Гибралтар). През този период не трябва да се пропускат контакти на кутрето с хора, различни звуци, кратки периоди на отделяне от мама, братя и сестри, когато е социализацията. С други думи казано, прозорецът се отваря веднъж. Ето защо. Кучето никога не е образувало връзка между себе си и хора, звуци и обекти, както и не е било в състояние на ниска тревожност преди развитието на страха. Иначе казано, пропусне ли се този момент, кучето винаги ще се страхува от тези неща, които обикновено ще настъпват всеки ден от живота му и въпреки че живее сред хора, то ще си остане диво цял живот.
Имал съм подобен случай в треньорската си практика. Беше шестмесечен женски дратхаар. Собственикът на въпросния дратхаар го довежда при мен на обучение. При първия физически контакт усетих, че нещо в поведението на кучето не е наред. Попитах човека дали то е общувало с хора като малко. Той ми обясни, че негов приятел, който си гледа ловната кучка на вилата в Марково (край Пловдив), му го подарил, когато било на възраст около два месеца и половина. Оттогава само го е хранил, но никой не се бил занимавал специално с него. Попитах още дали кученцето не се е родило в гората. Човекът остана безкрайно учуден от въпроса ми и охотно ми разказа как ловната кучка на споменатия приятел, когато била бременна, изчезнала в гората и се появила след два месеца с цяло кучило кутрета.

Третият фактор е придобит страх. Той идва от появата на някои случили се произволно неутрални стимули - например звън на мобилен телефон и отрицателно подкрепление или нещо болезнено като настъпване по крачето на мотаещото се в краката ви кутре. Ако звънът на телефона съвпадне с или милисекунди преди болезненото настъпване, кучето асоциира звъна с болката и така се получава реакция на страх при телефонно звънене. Научно казано, появата на страх винаги е присъща на стимули, свързани с отрицателно укрепване или много подобни стимули от същия клас. Така че всеки звън, подобен на телефонния, ще предизвика реакция на страх в кучето. Ако страхът на кучето се проявява само при звъненето на един телефон и много шумове, подобни на звънене, то може да свикне да живее с него, но ако това е нещо, което сериозно се намесва в ловното му поведение - например страх от силен шум (разбирай изстрел от ловна карабина), той трябва да бъде фиксиран положително, за да продължи то да живее нормално като ловно куче.
Кучетата могат да изразяват страх по най-различни начини, защото те имат няколко възможности. Едно куче може да прояви страх по един начин в едно време и по различен начин в друго време. Това се случва в зависимост от психическото му състояние в дадения момент, интензивността (напрегнатостта) на стимулиране за предизвикване на страх, типа стимул в последния миг преди „да прелее чашата”, т.е. да премине от едно състояние в качествено друго, макар и на една и съща основа – страха. Това е така нареченият кумулативен (натрупващ) ефект на няколко привидно безвредни стимули и други повече или по-малко очевидни допълнителни фактори.

Как да разпознаем страхливото куче?
Най-често кучето приема покорна поза - главата, ушите, гърбът, опашката е закътана плътно между краката му. Кучето може да легне и да се преобърне на една страна, повдигайки горния заден крак.
То може да покаже високо ниво на възбудимост, задъханост, силно слюноотделяне, припикване, скимтене или лаене, докато показва ниско ниво на покорство с поза.
Колкото до страхливите кучета, може да им се отнеме възможността за побягване, ако те са в състояние да избягат от стимула, предизвикващ страх, като се ограничат по някакъв начин.
Кучето може да върви бързо в кръг или като вихрушка да се върти на място, „вярвайки”, че бяга.
Най-опасният израз на страх е агресията, в която кучето може да ръмжи, козината по врата и гърба му настръхва, то оголва зъбите си и дори може да захапе, започвайки всичко това като яростна атака, особено ако няма възможност да избяга.
Всеки един от тези сигнали или някаква комбинация от тях показва страхови нива, започващи от ниските към по-високите и като цяло над нормалното.
Намирането на лек срещу страха зависи първо от разпознаването на основната причина - генетична, начало на съприкосновение с околната среда, асоциативен живот или някаква комбинация от тях.
Имайки предвид тези причини една по една, на първо място е генетично обусловеният страх (или унаследено предразположение към страх). Тази форма е най-устойчива на промени и затова е почти невъзможно да се излекува напълно. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да се прикрие страхът от някои неща, така че поведението на кучето да бъде най-малко задоволително, защото наследеният страх е от най-голяма величина. Кучето се страхува от всичко и ние никога не можем да се надяваме то да прикрива всичко това. Някои страхове винаги ще си останат в него.
Най-коварният аспект на генетично обусловения страх е, че той може да се прояви в пълен разцвет, когато кучето е на четири или пет години. То може да изглежда напълно нормално, да е обучено перфектно (макар че обикновено не е и в повечето случаи собственикът ще забележи един „мек” темперамент). Такива кучета се представят добре на полето и по време на тестове, докато изведнъж „превключват” от нормално състояние към страх. Вероятно нещо е изплувало от дълбините на психиката и от този момент кучето очевидно започва да се плаши от почти всичко. Проблемът е голям, ако кучето е заплодено или е заплождало и на път е цяло едно ново поколение страхливи кучета. Или може би вече е възпроизведено и идва следващо поколение.
Да се разбере каква точно е причината за страха у „първоначалното” куче си е направо детективска работа, пък и не виждам кой би се заел с подобна задача, освен ако не е професионалист в развъждането, но пък тогава той не би допуснал такава грешка.
Тъй като основната причина е генетична, страхът винаги ще присъства в психиката на кучето. Но нейната яркост на проявление може да бъде туширана и да я изпратите на задната седалка, образно казано. Първите стъпки по пътя обратно е просто да бъдете внимателни и нежни, да започнете обучение за послушание като започнете от основните неща.
Като се има предвид, че в някои случаи кучето притежава вродени качества като силно обоняние, то трябва да придобие самочувствие и да разчита на себе си. Цялото обучение (приучване) трябва да се проведе по нежен начин, без натиск, както и с много положителни подкрепления, включително лакомства. Кучето трябва да се научи да иска да прави всичко. То трябва да се научи да постъпва според желанието на водача си и да разбере, че това е работа с предимство пред всичко останало.
Когато кучето е усетило всички основни неща, свързани с послушанието, следващото най-добро нещо (изключвам яденето) е по-стриктната преквалификация за донасяне (апортиране) на сушата и от водата и останалата част от работата на полето може да започне.
Винаги провеждайте обучението леко, без напрежение, само с положителна подкрепа. Никога не наказвайте кучето. Ако то прави грешка, игнорирайте я, а не го наказвайте заради нея. Вземете всички предпазни мерки, за да не допуснете нищо, което да предизвика реакция на страх по време на обучението или преквалификацията на куче с генетично изявяващ се страх. Ако се случи все пак нещо, не го правете държавен въпрос. Игнорирайте го или се откажете за малко, преди да опитате отново. Нищо страшно не бива да бъде свързано с процеса на възстановяване. Целта е да се замени страхът на кучето с неща, които то върши с удоволствие. Разбира се, в момента на обучението то ще бъде против тяхното изпълнение и много хора ще ви кажат: „Остави го, да прави каквото иска!”. А нима всички неща в резултат на проявлението на страха са негова идея?
За всеки специфичен дразнител, предизвикващ страх в кучето, е необходимо да се въведе в същото време друг такъв, който отклонява вниманието му от себе си. Например страхът от силен шум да се представи като стимул за страх от много леко ниво спрямо въздействието на дразнител от друг характер с многократно по-висок праг, игнориращ първия. Например тактилен дразнител (за допир) до ниво на болка. Постепенно силата на въздействие на втория дразнител – повтарям, въведен по едно и също време със звуковия - се намалява, докато изчезне напълно, тъй като през време на „лечението” страхът от силен шум (респективно изстрел от ловно оръжие) изчезва. Накрая, простичко казано, от две злини кучето избира по-малката, т.е. при изстрел то предпочита да остане неподвижно, вместо да побегне, за да се скрие и да изпита неприятна болка. Много важно е постепенно да се снижава прагът на страх и вторият елемент в „лечението” на кучето да бъде въведен незабележимо за него и също така незабележимо изведен от постановката. Иначе казано, това трябва да бъде изпълнено технически на ниво.
Контрасъстоянието на страха се осъществява чрез възнаграждаване на кучето, когато то не реагира страхливо при ниска интензивност и увеличение на интензивността (произвеждане на един гърмеж и два или три един след друг). Кучето учи новите отговори (не на страха) с езика на тялото, заменяйки старите изкази на страх. Т.е. ако то е показвало страхова агресия, сега я заменя с приятелско доверие. Тези комбинирани техники често са наричани „поведенчески промени”.
Кутрета, подлагани на тежки изпитания или свръхмързеливи, са продукт на изключително глупави и непросветени „развъдчици”. Те са основните производители на страхливи кучета, които са станали такива заради неправилна социализация. Считам, че само 30 секунди внимание на ден от страна на хората към кученце от 3- до 12-седмична възраст е достатъчно, за да се произведат малки, които нямат страх от човека (като се има предвид, че малките са генетично нормални), така че да няма основателни причини за ранна среда, причиняваща страхови проблеми. Добавям към всичко казано досега и правилното отглеждане и възпитание на кучилото, разумното използване на всички видове опит при ниска интензивност - всичко преди началото на страха означава нормално произведени малки, от които със сигурност и несъмнено може да стане нещо.
Разбираемо е, че началото на съприкосновение с околната среда не винаги е каквото трябва да бъде, тъй че страхливите кучета се срещат твърде много всъщност. Както се вижда, те са резултат от некомпетентно контактуване на човека с кучилото. Налага се да навляза в подробности, за да ги използвам като един вид илюстрации. Например при неправилно хващане на кутрето с ръце, което му причинява болка (отрицателна подкрепа), съчетано с вашия глас (неутрален сигнал), се създава връзка между гласа и почувстваната болка. Това предизвиква състояние на ниска тревожност в кутрето, която е стъпало към развитието на страх. А страхът е сериозна пречка за предстоящото обучение. Чрез срещи с различни членове на семейството ви кутретата ще свикнат с всяко ново лице поотделно. Постепенно те ще надмогват голяма част от страха си към хората като цяло. Разбира се, винаги ще остане малко от него. Трябва много да се внимава при общуването с малкото куче, за да не му се случва нищо неприятно, понеже то винаги ще го свързва с нещо странично, случайно станало в същия момент - тропане по врата, гръмотевична буря, гръм от пиратка, визуален знак (светкавица), обонятелен знак (миризма на дивеч), осезателен знак (например докосване крака на кутрето). За кучето в бъдеще посочените примери, респективно неутрални стимули, ще се явяват като причина за болка или страх като отговор на чутия, видяния, подушения и т.н. неутрален стимул.
Страхливото поведение може да се затвърди от добронамерени погалвания, даване на лакомства с цел да се успокои кучето или да се накара да вземе дивеч, който то е намерило, но отказва да вземе поради миризмата, която излъчва. И така, следващия път при същата ситуация кучето още по-уверено заобикаля падналия дивеч на полето. Вие се изнервяте, то още повече, тъй като поведението му е своеобразно огледало едно към едно на законите на собствената му природа. Кучетата може да не са измислили идеята ако нещо малко е добро, нещо много ще бъде много по-добро, но те са направили куп подобрения към нея. Ако за леко безпокойство са получили галене по корема и чесане зад ухото, то при повече безпокойство получават дори по-голямо внимание и така страхът добива пълен разцвет в девет бала. В крайна сметка кучето с пълзене ще се окаже в леглото на стопанина си.
Друг пример за проява на придобит страх е когато страхливото куче, за да намали тревожността в себе си, бяга от източника на страх (внезапен изстрел). Намаляването на тревожността то приема като положителна подкрепа в резултат на бягството. Вероятността кучето да избяга следващия път се увеличава, ако този страхов стимул (внезапен изстрел) се повтори.
През 2000 година при мен докараха за рехабилитация един прекрасен курцхаар от Гърция. „Диагнозата” беше страх и бягство от изстрел. Кучето изчезва за около час, връща се и пълзейки, доближава и се „залепва” до крака на водача си. След като зададох няколко уточняващи въпроса как е протекъл лова, когато за пръв път е избягало иначе отлично работещото куче, стигнах до заключението, че то е било ранено със сачма по десния заден крак при вдигането на ято кеклици от избързал с изстрела си ловец. Това не беше собственикът на Фокси, така се казваше този курцхаар. Изводът е ясен, оставям го на вас...
Има кучета, които се страхуват панически от водата, а покрай нея - и от водоплаващия дивеч (птици, нутрии, видри и т.н.). Сами вече се досещате за вероятната причина за това. Тя може да бъде първи неправилни съприкосновения с околната среда, в това число с водата. Прибързано изоставяне на кутрето в дълбока вода, буквално хвърлянето му в нея и потъването му дори за секунди - какви ли още неща би могъл да сътвори един неподготвен човек в процеса на „обучение” на невръстното си кутре, а дори и на подрастващото си куче. Боравейки обаче неправилно с кучето, в крайна сметка то може да бъде поставено в кошницата за „непотребни неща”. Обратно, ако се се работи внимателно с него, подготовката му може да бъде достатъчна за един ловец.
Тъй като основната причина е генетична, страхът винаги ще присъства, което прави кучето „меко”. С повече търпение, премерена настоятелност и внимание може да се възвърне самостоятелността и самочувствието на вашия питомец преди да започнете същинското ловно обучение.
Всички прояви на страх преди и по време на лов, могат да бъдат излекувани, правейки го по-малко чувствителен. Това става например чрез въвеждането на техники, повишаващи неговата кондиция чрез физически натоварвания. Лично аз ползвам от години тренажори без електродвигатели. Самочувствието на кучето чувствително се променя в положителна посока. Въпреки това как ще се работи с него, за да се излекува то, е индивидуален и точен подход, съобразен с конкретния индивид. Ако мислите, че имате проблем със страх, поговорете със специалист по поведенческите прояви при животните (етолог), с треньор на ловни кучета, който е имал подобни случаи или дори с треньор на служебни кучета. Дори да получите две-три различни мнения как да се справите с проблема, с малко късмет изход ще се намери.
Всъщност може би проблемът не е толкова голям, колкото си мислите вие.

От Атанас Василев-НАЙК



Източник: списание "Български ловець"
Забранено копирането!