Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » НЛРС-СЛРБ » Становище на ЛРД Варна относно предлаганите промени на Устава на НЛРС-СЛРБ

Становище на ЛРД Варна относно предлаганите промени на Устава на НЛРС-СЛРБ

vater Публикувана от vater | 30.04.2019
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Становище на ЛРД Варна относно предлаганите промени на Устава на НЛРС-СЛРБ

Изх. № 33 /30.04.2019г.

ДО УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

НАЦИОНАЛНО ЛОВНО-РИБАРСКО СДРУЖЕНИЕ - "СЪЮЗ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ"

СТАНОВИЩЕ

На Управителния съвет на СНЦ "Ловно-рибарско дружество" - Варна

Относно: Предлаганите промени на Устава на Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

          Получихме последния вариант на предлаганите промени от Управителния съвет в Устава на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“ и изразяваме следното становище по отношение на някои от предложените промени:

          Без да претендираме за изчерпателност и познаване на всички причини, които налагат промяна на Устава на Национално ловно-рибарско сдружение, си позволяваме да посочим част от възраженията си по спорните промени.

1. Считаме, че предложените промени в чл. 10, т. 3 от Устава на сдружението са юридически непрецизни, необосновани и неясни, доколкото формулирането на двете нови цели е дълго, тромаво и казуистично. Първата нова цел е формулирана по следния начин - „да съдейства чрез арбитриране за недопускане уронване престижа на своите членове в следствие на злоупотреби /финансови, организационни и др./ или бездействие на ръководните им органи“.

Според определението в „Съвременен тълковен речник на българския език“, колектив - Буров, С., В. Бонджолова, М. Илиева и П. Пехливанова, С. 1994 г., стр. 27/, думата „Арбитраж“ означава разрешаване на спорни въпроси от арбитри, а думата „Арбитър“ има следните три значения: 1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; 2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия; и 3. В спорта – съдия.

В този смисъл понятието „арбитриране“ означава решаване на правен спор от избран от спорещите страни независим арбитър по нормативно установен ред / така напр. Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата и др. арбитражни съдилища разрешават правни спорове по този ред/.

Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Бългания“ не е независим орган или независим арбитър, за да си поставя като цел в Устава – арбитриране на спорове, още повече с определена цел – недопускане уронване на престижа на своите членове вследствие на злоупотреби /финансови, организационни и др./ или бездействие на ръководните им органи, без изобщо да е ясно кои органи се имат предвид. Освен това остава открит въпроса, ако престижа на тези органи бъде уронен по друг начин, а не чрез злоупотреби, НЛРС би ли могъл да съдейства и да арбитрира повдигнатия спор за уронване на престижа на своите членове.

Считаме, че още по неудачно е редактирана и следващата цел в допълнението на разпоредбата на чл. 10, т. 3 от Устава, а именно – „да противодейства на противоуставни и незаконсъобразни действия и решения спрямо отделния техен член – дружинка или съюзен член“. От тази нова цел не става ясно кои действия и решения се считат за противоуставни и по отношение на кой устав – на сдружението-член или на Устава на НЛРС, кои действия и решения се считат за незаконосъобразни, кой орган и по какъв ред установява тяхната незаконосъобразност и с какъв акт.

В тази връзка следва да се отбележи, че освен очевидното безсмислие в текста, като предлаганата нова  цел редактирана чрез отрицание – да противодейства на противоуставни действия и решения, става ясно, че не се познава и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в който има изрично и ясно регламентиран ред за оспорване на решенията на ръководните органи на сдруженията и условията, при които те се обявяват за незаконосъобразни.

Няма правно основание нито в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, нито в устава, НЛРС по свое усмотрение да обявява определено действие или решение на сдружение-член за противоуставно или незаконосъобразно, още по-малко това да бъде определяно като цел на една доброволна организация.

2. По отношение на предлаганата промяна в чл. 11, т. 1 от Устава –„Националното сдружение обединява, ръководи, координира и контролира дейността на своите членове по стапанисването и опазването на дивеча и рибата в предоставените им ловностопански райони и водоеми и в тази връзка представлява и защитава членовете си пред съответните държавни, местни, обществени органи и организации“, считаме за уместно да отбележим, че основни принципи при учредяването и участието във всяко сдружение е доброволността /чл. 21, ал. 1 от ЗЮЛНЦ – участието в сдружението е доброволно/, както и принципа на независимостта на всяко сдружение.

Доколкото, според чл. 6, т. 1 от Устава, НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“ е независима, доброволна, демократична, неполитическа и неправителствена организация, то няма правно и морално основание в използваните средства за постигане на поставените цели да се предоставя възможност на ръководството на Националното сдружение да ръководи и контролира дейността на своите членове, които също са независими, доброволни, демократични, неполитически и неправителствени организации с нестопанска цел.

Да се приеме, че предлаганата промяна е допустима би означавало да се приеме, че всяко сдружение-член на Националното сдружение трябва в максимално кратък срок да проведе общо събрание и да приеме промени в своя устав в смисъл, че приема и допуска ръководство и контрол от Националното сдружение и да се постави в зависимост от решенията на ръководството на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“ по отношение на цялостната си дейност. Това би означавало доброволно да се откаже от своя суверенитет, като доброволна, демократична и независима организация и да се постави в подчинение на решенията на организация, в която членува, което е изцяло в противоречие с философията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

3. По отношение на предлаганите промени в чл. 11, т. 1 „Създава, ръководи и администрира единна електронна информационна система за дейността на сдруженията, Национален регистър на ловците и риболовците, ловна статистика, кадрово осигуряване, материално—техническа база, ловностопански мероприятия, имуществени и други“.

Безспорен факт е, че развитието на информационните технологии изисква и нови форми на общуване и нови форми на събиране и обработване на различни бази от данни, но това не означава, че всеки субект може по своя преценка да събира данни и информация, когато за това няма законова делегация. Създаването и поддържането на какъвто и да е публичен регистър, още повече с претенции за всеобхватност – „Единна информационна система за дейността на сдруженията“ може да се регламентира само в закон и след това по законова делегация в подзаконов акт да се уреди реда и начина, по който да бъде изградена тази система и нейната съвместимост с останалите информационни системи на държавната администрация.

Членството на отделно сдружение в Националното сдружение не е условие за упражняване на законното право на лов от отделен ловец, член на това сдружение, и респ. при липсата на законова делегация, няма правно основание да се изгражда информационна система с данни на членуващите ловци.

Също толкова нелогично и необосновано е включването в единна информационна система и на останалите данни за ловна статистика, кадрово осигуряване, материално-техническа база, ловностопански мероприятия, имуществени и други права, най-малкото защото тази информация не може да се използва за никакви цели, доколкото не отразява действителното положение в страната, а само състоянието в сдруженията-членове на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“, което  по никакъв начин не обуславя необходимостта от събирането на толкова подробна информация.

4. По отношение на предлаганите промени в чл. 11, т. 17 – „осъществява контрол върху събирането и заплащането на членски внос от сдруженията членове“, считаме, че посочването на такова средство за постигане на целите на Националното сдружение е излишно и следва да отпадне, доколкото заплащането на членския внос от сдруженията-членове е тяхно задължение по закон и устав, респ. при неплащане на членския внос в установените срокове, следва да настъпят предвидените в устава последици – изключване на сдружението-член по предложение на Председателя на УС на Националното сдружение или по друг начин.

Освен това контролът е част от задълженията и правомощията на ръководните органи на всяко сдружение и не може да се поставя като средство за постигане на цели на сдружението, най-малкото защото в устава на Националното сдружение няма такава цел и това противоречи на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

5. Допълнението на чл. 12 – „чиито устави не противоречат на Устава на Националното сдружение“ е незаконосъобразно и необосновано, тъй като недопустимо ограничава конституционно гарантираното право на сдружаване на гражданите в сдружения и обществени организации за постигане на законни цели и защита на законни интереси.

Освен това от предлаганите промени изобщо не е ясно кой, как и по какви критерии ще установява противоречие между устава на Националното сдружение и сдруженията-членове. Не може да се разбере дали се изследва противоречие между уставите към момента, в който едно сдружение кандидатства в Националното сдружение, или устава на всяко сдружение-член следва да бъде изменян и допълван от Общото събрание винаги, когато се променя и допълва Устава на Националното сдружение, за да се изпълни това изискване. В тази връзка следва да се отбележи в какъв срок сдруженията-членове следва да проведат общи събрания и да променят уставите си съобразно новия устав на Националното сдружение и кой орган ще контролира процеса.

6. Считаме, че предлаганите промени в чл. 13 от Устава са незаконосъобразни и необосновани по същите съображения и липсата на необходимост от представянето на тази информация. Отделно от това с въвеждането на забрана за членуване в друга национална ловна или ловно-рибарска организация се въвежда необосновано и незаконосъобразно ограничение в дейността на всяко самостоятелно сдружение, без за това да има законово основание или необходимост.

7. Чл. 17, т. 12 и т. 13 от предлаганите промени са незаконосъобразни и противоречат на ЗЮЛНЦ, тъй като в работата на Общото събрание могат да участват само членове на сдружението по ред, уреден в закона и устава на сдружението. В закона ясно е уреден реда и начина за свикване на общото събрание и вземането на решения, като никъде не е регламентирана възможност за участие на външни лица в работата на общото събрание още по-малко с право на съвещателен глас, поради което считаме, че предложените промени следва да отпаднат като несъобразени с действащия Закон за юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка е и последователната и безпротиворечива  съдебна практика, според която всички решения на ОС на сдружения, които са взети при участието на лица, които не са членове на сдружението, са незаконни и подлежат на отмяна.

От анализа на промените се установява, че единствената им цел е разширяване на правомощията на Управителния съвет на Националното сдружение и неговия председател и недопустима и незаконна намеса в дейността на своите членове-ловни сдружения, погазвайки основни принципи на сдружаване, прокламирани в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Нищо не оправдава тези промени, освен амбицията на новото ръководство на Националното сдружение за повече власт и контрол върху дейността на независимите ловни сдружения, извън законово определените правила и етични норми за поведение.

От създаването на организираното ловно движение в България до настоящият момент, независимо от превратностите на историята и промените в общественото устройство на държавата, организираното ловно движение винаги е запазвало своята независимост и изконните демократични традиции, завещани от основателите на ловното движение.   С предлаганите промени се прави опит тези вековни демократични традиции в ловното движение да бъдат погазени, за да бъдат обслужени нечии лични интереси и амбиции за сметка на интересите на всички организирани ловци.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ-ЛОВЦИ ОТ ВСИЧКИ СДРУЖЕНИЯ,

Управителният съвет на СНЦ „Ловно-рибарско дружество – Варна“ счита, че предлаганите промени в Устава на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“ противоречат  на Конституцията на Република България и на Закона за юридическите лица с нестопанска цел нямат нито правно, нито морално основание и не следва да бъдат приемани. Нито една от тях не е в унисон с демократичните принципи на съвременното гражданско общество и не е в съответствие с вековните традиции на организираното ловно движение в България.

С уважение : (П)

КОЛЮ ПАНАЙОТОВ

Председател на УС на Сдружение „Ловно-рибарско дружество“ – Варна.

Оригинален документ: становище 2 Устав НЛРС-СЛРБ.pdf

Четете още:

Позиция на УС на СЛРД Сокол 1884 за предложените промени в Устава на НЛРС-СЛРБ и по някои наболели в последно време теми