Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

СОКОЛАРСТВОТО

vater Публикувана от vater | 01.09.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Когато ми говореха за соколарството като за съчетание между изкуство, спорт, страст и любов към птиците, не повярвах, че може да съществува такава симбиоза. Защото, няма какво да увъртам, щом дойде реч за грабливи птици, непосветеният в това почти тайнство човек си представя или обикновен вреслив летящ вредител, или, в най- добрия случай, горд изящен самотник, реещ се високо в своите недосегаеми небесни селения.

Най-добрият начин да  познаеш сокола, е да го усетиш, да го докоснеш, да почувстваш, че заедно с птицата се превръщаш в едно цяло, разтваряш се в природата,  по-близо си до небето и изпитваш онова атавистично усещане, което го има само при досег с неурбанизираното и което спира дъха ти на няколко пръста под диафрагмата.

На незапознатите с този вид ще кажа, че соколът е дневна граблива птица, представител на сем. Соколови (fam. Falconidae).За информация, това семейство спада към разред Соколоподобни (order: Falconiformes), към който се числят още сем. Ястребови (fam. Accipitridae) и сем. Орли Рибари (fam. Pandionidae).  

В семейство Соколови влизат 10 рода с над 60 вида. На Балканския полуостров се срещат девет вида.

Соколът е спокойна, горда и величествена птица, владееща мига.

Няколко неща винаги са ми правили впечатление във външния му вид – невероятно острите, мощни, завити нокти; масивното тяло с изпъчени гърди и изключителният поглед – властен и сигурен. Физиологичните особености на тялото му са подчинени само на едно – да ловува.

Две са основните характерни особености на сокола, които го отличават от всички други хищни птици и по които, дори и да не сте специалист, можете да го различите.

Едната отличителна черта са крилата в полет. Те са заострени, дълги и тесни и почти достигат до края на опашката, а при някои видове са дори по – дълги от нея. Благодарение на тях птицата има възможност за изключително бърза реакция,  голяма маневреност и придвижване с висока скорост. При продължително летене скоростта е 59 км/ч., а при преследване с гребен полет – 95 км/ч. При атака с пикиращ полет обаче скоростта става от 280 км/ч (175 mph) до 300 км/ч., напр. при сокола скитник. Преди няколко години германски учени са регистрирали дори полет със скорост 350 км/ч. Техни американски колеги, измерват рекордните 400 км/ч.

Полетът на сокола е спокоен, плавен, със силни и мощни удари на крилете. Когато птицата не преследва, той е уравновесен и наподобява флирт с вятъра. Установено е, че крилата правят 4 маха всяка секунда. Атакува ли обаче, птицата се преобразява, започва да пикира, прави резки и внезапни завои, снишава се до земята и веднага в следващия миг се издига. Полетът става устремен, целенасочен и агресивен. Преследването на жертвата превръща спокойния полет на хищника във взрив, в зрелищна суматоха, в изящен спектакъл. Като въздушен ловец, той може да бъде наречен призьор и всепризнат майстор в преследването на плячката.

Втората характеристика е клюнът. Къс и здрав, извит надолу, той се състои от надклювие и подклювие. Почти в края на надклювието има зъбовиден израстък, който спомага за по-лесното разкъсване на месото. В подклювието има малка ямка, в която се намества зъбът от надклювието.

За ползата от сокола за човека може да се кажат много неща.

В сравнение с куршума един сокол не представлява за човека опасност от нараняване, не поврежда и човешките съоръжения. Затова често ловът със соколи се използва за безопасно регулиране на популациите от зайци и плевелни птици в райони на гробища, в пространства между къщи, в различни рафинерии и разсадници, индустриални зони, къмпинги и т.н.

Соколът се използва също така успешно в и около летищата с цел да се предотвратят сблъсъците на птици със самолетите на гражданската и военната авиация. Само една единствена птица, попаднала в двигателя, е достатъчна, за да катастрофира самолетът. По тези места е достатъчна само появата на сокол, за да напуснат района всички врани и други плевелни птици. Хотите провести приятно время? Заходите https://escorteurogirls.com по ссылке

Друг проблем, който грабливите птици решават, е охраната на рибарници. И в този случай соколите ограничават присъствието на плевелните птици на местата, където е невъзможно с други методи да се регулира техният брой.

Единствено при използването на соколи е възможно птиците да не се убиват, а по чисто биологичен, безопасен начин, да бъдат пропъждани.

При лова с оръжие често се случва наранени животни да преживеят смъртта осакатени или след известно време да умрат от раните си. Това почти не се случва при лова със соколи, тъй като соколът малко наранява плячката си и бързо я умъртвява. Уловените животни се намират в състояние на болезнена нечувствителност, след като соколът ги  хване, но все още не са умъртвени.

При лова с оръжие, ако не бъде открито, раненото животно може да преживее известно време в болка и да умре в мъки. Главната отлика на лова със соколи е, че няма такъв период на мъчение, защото животното бива умъртвено почти веднага. Затова за лова с грабливи птици се казва, че е по-хуманен.  

Една от най-красивите гледки е тази на сокол, кацнал върху човешка ръка. Изящна статуя – олицетворение на необяснимата симбиоза между човек и хищник. Свръхемоционалност и духовност, взаимност и партньорство – това са думите, характеризиращи соколарството. Качулката се маха, птицата разтърсва перушина, все едно се събужда, оправя се, оглежда се и, отскачайки леко от ръкавицата, полита с резки  махове и започва да набира височина.

Удоволствие е да се наблюдава ловът на птицата, за която това е естествено поведение и инстинкт. Нещо повече, докосвайки се до нея, човек става по-одухотворен и умиротворен.

Ловът със соколи не е така количествен, както ловът с огнестрелно оръжие. Погрешно е мнението, че обучената птица е машина за убиване. При този вид лов се разчита изцяло на физическите и психически възможности на птицата. Наблюденията сочат, че от десет атаки една е успешна. Това е природосъобразен лов, който изисква висок морал от страна на ловеца. Всъщност, за да бъдеш соколар, трябва по принцип да имаш висок морал и да не злоупотребяваш с природните дадености. Соколарят е минал през всички низки страсти на първичното желание. Нещо повече, ловът със соколи може да накара страстен ловец да остави пушката.

Изключително погрешно у нас се смята, че грабливата птица може да бъде подчинена и опитомена. Пернатият летец е 100% хищник, който не подлежи на дресура и не може да бъде подчинен. Опитаме ли да се наложим над него и да изискаме подчинение, настъпва срив, губи се търпимостта, спокойствието и доверието. Соколарят се съобразява както със своите възможности, така и с потребностите на птицата. Соколът не принадлежи на соколаря, човекът може да бъде само приятел, партньор, наставник. Именно това е целта – да си добър наставник, за да може птицата да оцелее и да се справи сама. Ловът с такива птици може да бъде наречен единствено и само партньорство и трябва да се съпреживее. 

Соколарството възпитава и в отговорност. Соколът е грижа, живот, той е член на твоето семейство. Именно непрекъснатата връзка на човека с птицата прави соколаря по – специален. Соколарите са ценни заради широките познания, които имат за хищните птици и могат да бъдат незаменими помощници на биолози, зоолози, в зоопаркове и центрове за рехабилитация и възстановяване на птици в природата. Хищните птици могат да се използват за образоване на хората и разширяване на техния мироглед. Напр. в много зоологически градини извън България е разпространена практиката, чрез демонстрации на живо посетителите да  бъдат възпитавани в положително отношение към природата и във висок екологичен морал. Нещо повече, соколарите осъществяват безплатен мониторинг на популациите грабливи птици и така съдействат за ограничаване на бракониерските набези.

Много истории могат да се разкажат за бракониерските похвати, много цифри могат да се цитират за количеството унищожени птици през последните десетилетия, както и за това, че до началото на 90-те години  избиването на хищните птици у нас бе регламентирано с нормативни държавни документи. Черната хроника може да бъде продължена и днес, за съжаление.

Целта на тази поредица статии, чието начало поставяме днес, е да се осветли въпросът за ползата от грабливите птици. Ще се опитаме и с исторически факти, и чрез геобиологични характеристики да събудим интереса Ви, за да направим срещите ни на страниците на това списание полезни и да ви предложим другия поглед към дивото, а именно, че ние сме част от природата, а не тя – част от нас. 

 

Павел Якимов

Председател на

Българска соколарска асоциация за запазване на грабливите птици (БСАЗГП), член на

Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици

(IAF – International Association for Falconry and Conservation of Birds of Prey)

Ел. поща: sokolarstvo.eu@gmail.com

Ел.страница: www.sokolarstvo.eu

Абонамент за бюлетин