”Един сокол, една съпруга.

Два сокола – без съпруга”

Уилям Шекспир

Един от регионите, където соколарството е на почит, независимо от световните промени и общественото мнение и се практикува масово от хилядолетия до днес, е Арабският свят. Бедуините от сахарските оазиси, първи по своето мъжество и благородство между всички арабски племена, с голяма страст практикуват лова със соколи. Има случаи, когато се ловува не само дребен дивеч, но и газели, дропли, дори и щрауси. Счита се, че истински бедуин е онзи, който има поне един сокол. За бедуина соколът е най-благородната птица. Такава птица се ползва с голяма обич и грижи от страна на цялото семейство. Много бедуински вождове никога не се отделят от любимия си сокол и го носят на ръката си навсякъде.

Соколарството получило развитие като основен спорт, на който се наслаждавали както богатите, така и бедните, и се превърнало в неразделна част от живота в пустинята. Първоначално практикуването му било продиктувано от чисто практични съображения – допълване на бедната храна, състояща се от фурми, мляко и хляб. Смята се, че появата на соколарството в ислямския свят е следствие от завоеванията на мюсюлманите, чрез които те влезли в досег с византийците и персийците. Ловът със соколи, или притежаването и гледането им е традиционен и високо ценен обичай в ОАЕ, който изразява обичта на бедуините към този спорт. Самият сокол, наричан сакр (араб.), е птица, на която арабите силно се възхищават заради пленителната и красота, стойката, острото зрение и величествеността.

Нека да погледнем малко по-отблизо лова със соколи в Обединените Арабски Емирства (ОАЕ).

Соколарството е между традиционните умения и спортове в тази част на Арабския полуостров (Персийския Залив). В тази държава винаги са полагани и се полагат значителни усилия за опазването на соколите. Обръща се внимание както на техния улов от природата, така и на видовете, класифицирани като тяхна плячка. В края на сезона за лов със соколи много от птиците биват пускани обратно в дивата природа. ОАЕ участвува активно в изучаването на соколите и основната ловна плячка при лова с тях – дроплите или т. нар. още „хубара”. Националният център за изследване на птиците (NARC), намиращ се в Абу Даби, провежда такова проучване. Програми за размножаване и отглеждане, маркиране с пръстени, установяване на защитени области и дистанционно проследяване на соколи и хубара в ОАЕ, помагат за осигуряването на ефективна защита на тези видове, играли толкова важна роля в миналото  на Арабия.

Ловът със соколи, или „ал каназ”, както се нарича на местен диалект, бе едно от любимите занимания на Негово Височество Шейх Саид бин Султан ал Нахаян, вече покойник. Той бе казал, че соколарството е спорт, който учи на издръжливост, сила и търпение. Поради популярността на този спорт в ОАЕ, соколарите в тази страна са известни с развитите от тях специални техники и методи за улавяне и обучение на соколи по време на подготовката за ловният сезон.

Проектът за пускане на свобода на соколи, носещ името на Шейх Саид, изпълняван от Националният център за изследване на птиците (NARC),има за цел възстановяването на хищни птици в дивата природа, за да се изучат техните миграционни навици. Към птиците се прикрепват малки мобилни предаватели, за да може да се проследи движението им. За доброто на популацията соколи се избират и пускат на свобода само птици, които не са носители на болести или инфекции.

Двата основни вида, използвани за лов в ОАЕ, са Ловните соколи (Falcocherrug), наречени Сакр, които се внасят от други близкоизточни страни, и Соколът-скитник (Falcoperegrinus). Сакр е най-разпространен и популярен вид, тъй като е много подходящ за лов в пустинята. Женският Сакр, или „ал хур” е по-голям и по-силен и затова се използва по-често от мъжкия„гармуш”. Женският скитник „шахинилибахри шахин” също е предпочитан пред мъжкия„шахин тиба” в лова.

Обучението на соколите изисква много смелост и търпение. То се провежда от т. нар. сакар, или казано с други думи – треньор. В книгата си „Седемте шейхства” Роналд Кодрей описва обучаването на соколите по следния начин: „При соколарството ключът към успеха е във връзката между сокола и соколаря, който трябва да проявява търпение, умение и посвещение”. Способността на хищниците да се поддават на опитомяване и да се научат да се подчиняват на зова на господаря си е тайна на природата, която в очите на арабите дава допълнително очарование на соколарството.

По време на процеса на обучение, соколът стои на преносим, наподобяващ формата на гъба, кръгъл дървен блок „ал уакр” или „уакир”. Това е дълга права дървена стойка с орнаменти по нея. Тя има на върха си равна подпълнена (бел. БАЗГП - като възглавничка) повърхност, върху която да почиват острите нокти на сокола. Когато соколът излети от „уакир”-а, заострения край на дългата стойка се забива в пясъка и тя стои изправена.

На ръката на треньора, която трябва да е защитена от острите нокти на сокола, има цилиндричен обвит маншон, наречен „мангалах”.Той обикновено е направен от плат, натъпкан е със слама или друга тъкан, върху който соколът каца и стои.

Птицата се придържа чрез чифт соколарски ремъчета, които най-често са от плетен памук или найлон – леки, здрави, гъвкави – и се прикрепят над пръстите (на глезените). Дълги са по 30 см и се наричат „ал сабук” или „субук”. Те са много необходими, особено когато соколът е уловил някакъв дивеч и трябва да бъде сложен на ръката. Двата свободни края на соколарските ремъчета се връзват към шарнир. Този шарнир от своя страна се прикрепя към по-дълъг шнур (каишка), които, заедно с въжетата, дават свобода на движение на сокола, но не му позволяват да полети. Цялото това устройство се нарича „мурсел”.

„Ал бургу”е друга част от екипировката и представлява качулка от парче декорирана кожа, което се поставя върху горната част на главата на сокола и покрива само очите му. Соколите имат изключително остро зрение и поради това се налага бавно да бъдат приспособявани към новата среда. Очите им се държат покрити като част от процеса на опитомяване и после се откриват така, че излагането на заобикалящите ги образи и околна среда да става постепенно. „Ал мукхлат”е торбата от канава (лен или коноп), в която треньорът крие вързани крила от хубара или гълъби. Това е т. нар. „тилуах” или „примамка”, която се използува, за да бъде примамен обратно соколът или с др. думи – да бъде върнат. Другото приложение на примамката е да се тренира птицата да атакува.

При първия вик „иалла” или „ялла” на соколаря, за по-малко от секунда, с всичката си сила и царствено изящество, соколът размахва големите си криле и излита могъщо в небето. Веднага щом види плячката, започва завладяващо преследване, което достига кулминация, щом жертвата успее да се изплъзне на косъм от атаките на сокола повече от един път, а той неспирно напада. Това се постига с внимателното, но упорито използване на примамката. Гонитбата може да продължи известно време, докато плячката се измори и стане по-бавна. Именно в този момент соколът връхлита върху нея и, завличайки надолу, я събаря на земята.

Основният дивеч, преследван от соколите, са: дропли (хубара), сивоок дъждосвирец (кируан) и пустинен заек (арнаб). „Хубарата” е силна птица, която достига до 4 кг. тегло и до 75 см. височина. Известна е с голямата си бързина и във въздуха, и на земята – качество, което прави преследването и по-вълнуващо за соколарите.

Негово Височество шейх Саид бе смятан за експерт в областта на лов със соколи – спорт, който той бе практикувал от младежките си години. Станалата известна книга „Лов със соколи”, написана от него и публикувана през 1976 г., се смята за енциклопедия по въпросите на изкуството, наречено соколарство.

Любовта към соколите не спира до тук. Арабите вече могат да лекуват своите грабливи любимци в супер клиники. От близо десетина години в ОАЕ работят две свръхмодерни болници за соколарски птици. Хиляди долари годишно харчат богатите шейхове за пернатите си любимци и, за да не отиват напразно тези пари, лично под разпореждането на държавния глава на ОАЕ, покйният шейх Саид бин Султан ал Нахаян бе създадена първо една, а после и втора орнитологична клиника. Само в едната от тях има 40 специално оборудвани птичи стаи, лаборатория за кръв и изпражнения, рентгенов апарат и тн. А за да не скучаят пернатите пациенти, стопаните им могат да се свързват с тях чрез аудио-визуална връзка.

Всички намерени свидетелства – останки от разкопки или пък от различни произведения на изобразителното изкуство и литературата – сами по себе си потвърждават трайното присъствие, почитта и безрезервната любов на всички раси от всички народи и всички религии, към изкуството наречено – СОКОЛАРСТВО.

Павел Якимов

Председател на

Българска соколарска асоциация за запазване на грабливите птици (БСАЗГП), член на

Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици

(IAF – International Association for Falconry and Conservation of Birds of Prey)

Ел. поща: sokolarstvo.eu@gmail.com

Ел.страница: www.sokolarstvo.eu