БАЗГП ви предлага началото на полемика по въпроса “за” или “против” соколарството. Ако проявите желание, пишете ни на адресите на списанието или на асоциацията, а ние от своя страна ще публикуваме интересните мнения.

СОКОЛАРСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

“Първиятъ късъ месо и първиятъ кожухъ

е добитъ отъ ловъ.”  Toussenel

Надали има някой в България, който да не е виждал или поне чувал за лова със соколи.  Това ловно изкуство е било практикувано у нас още в дълбока древност, но днес за него знаем от откъслечните исторически бележки и от заниманията на чуждестранните соколари. От страна с традиции в соколарството, за съжаление днес България е обърнала гръб на този атрактивен, алтернативен лов (както между впрочем и на други национални и полезни дейности). Нашите предци ловували не само с познатите ни оръжия: копие, лък (небезизвестният български сложносъставен рефлексен лък, упоменат в книгата “Българинът и лова” на популярни, в ловните и екологични среди Райчо Гънчев, председател на ГОБ “Бран” и прабългарска младежка школа “Бага-тур”.), аркан (ласо), хрътки, но и с грабливи птици. 

Ако през античността царската птица е орелът, то европейското Средновековие превръща сокола в атрибут на аристокрацията. Ловът със соколи е пренесен на стария континент от азиатските номади и се вплита в ежедневието на европейските дворове.

По това време ловът със соколи бил най-любимото развлечение почти на всички царски особи, боляри и духовници. Едно от доказателствата за това бил и фактът, че владетелите влизали със своите хищници в църкви по време на богослужение, освен това птиците били хранени в манастири. Така пернатите били наречени Hierofalco– свещени соколи.

В България соколарството се практикува от древността до късните години на османското робство. Прабългарите пренасят по нашите земи този обичай за ловуване. Има данни обаче, че още в І-ви век от н.е., през 75 година, и старите тракийци ловували с обучени соколи по долината на река Марица. По време на Средните векове соколарството добило национален характер и било практикувано и през Възраждането.

Според историка д-р Емануел Мутафов, ловът не бил занимание за земеделеца, предпочитал се от аристократите, а по-късно и от скотовъдците. Не случайно по време на турското робство и след изчезването на българската държавна традиция, ловът със соколи станал занимание на османците.

В Османската империя отглеждането и обучението на грабливи птици за ловните развлечения на султана и управляващата класа ангажирало труда на една категория население със специален статут, т.нар. соколари и ястребари. Като соколари се предпочитали етническите българи (християни или мюсюлмани), защото носели устойчиви традиции в отглеждането и обучението на грабливите птици. Заради своята вярна служба и особените си задължения соколарите били привилегировани – по-свободни в сравнение с останалите християни, не плащали данъци, носели оръжие и получавали добро заплащане. По тези причини в българския фолклор образът на соколаря е като за “юнак над юнаците” с огромен авторитет в обществото.

В изследванията “Соколарството в Никополски и Видински санджак през ХV-ХVІ век”,  (1982) и “Соколарството в Северна България през ХV-ХVІ век” (1978) авторът Бистра Цветкова описва, как соколарството в Османската империя било организирано на военни начала под ръководството на върховния началник на султанския лов (mir-isikar). Имало две основни групи: първата се занимавала с отглеждане и обучението на ловни соколи и ястреби на заплата в султанския двор. Втората група била съставена от соколари, които служели само срещу известни данъчни облекчения или в замяна на службата си получавали в провинцията малки, освободени от данъци стопанства, наречени ленни владения или още със славянското име “бащина”.

Най-популярното наименование на българските соколари е доганджии – тези, които се занимавали със соколи и крагуяри (още карагуяри или атмаджаджии) – те се грижели за ястребите.

Доганджиите(от персийски “баздар”) се делели на различни групи, в зависимост от задълженията, които изпълнявали и от вида на соколите, с които се занимавали: доганджии, шахинджии, чакърджии, балабанджии, занимаващи сeсъс соколи, респ. от видовете “доган”, “шахин” (сокол скитник), “чакър” и “балабан” (ловен сокол); имало и соколари, които боравели с други два вида, отбелязани в източниците – т.нар. sayfi(или seyfi) и esperi( или espri). Ловците, гледачите и обучаващите ястреби били познати само под едно име – “атмаджаджии”.

В зависимост от съпътстващите лова дейности се обособили и други категории соколари. “Юваджии”, “явруджии”, “каяджии”-шахинджии, “тюлекчии“, “дедебан” наричали в източниците онези, които били натоварени с най-тежките задължения – да откриват гнездата на соколи и ястреби в мъчно достъпни планини и гористи места, да ги охраняват неотлъчно и грижливо, докато малките птици сменят перата си и станат годни да летят.

През периода на опазването и отглеждането на малките птици на местата около гнездата строго се забранявал достъпа на лица без официално регламентиран статут от категорията на соколарите и ястребарите. Отделни категории били т.нар. ”пренасящи” ловните птици (“götüreci”) и “гледачи” на тези птици (“görenci” или “görüncehanci”). С имената “sayad”,“túzakci” и ”zaganozci” пък били наречени самите ловци, които хващали грабливите птици чрез различни ловни съоръжения: гюмета, калани и пр. и доставяли тези птици за ловно обучение в султанския двор.

Немалка част от соколарите получавали освободен от данъци местности – ниви, лозя, плодни дървета и др. Соколарите и ястребарите били освободени от “извънредните и тежки” данъци: от поголовния данък за немюсюлманите (джизие) и поземлено-личния данък (испенче). Ето една интересна подробност, запазена за селяните от Костенец. Дълги години те се ползвали с привилегията да не плащат никакви други данъци, освен задължението да доставят всяка пролет по един чифт соколи за двореца на султана; при това се радвали и на политически права, наравно с господстващото племе. В това балканско село имало две класи: доганджии и раети(рая – подчинен роб). Първите били старите жители на селото, ползващи се с милостите на султаните; те били първенците и най-заможните между селяните; вторите били пришълци и едновременно ратаи на доганджиите. С подобни на костенчани привилегии са се ползвали и много други наши паланки и селца, всичкият данък на които се изплащал само с няколко дресирани сокола или с чифт чистокръвни палаши (загар), давани на спахиите.

Ежегодно, в определено време, соколарите и ястребарите се явявали заедно с преките си началници в Цариград и предавали ловните птици в султанския двор на своите аги. През годините, когато не успявали, по една или друга причина, да изпълнят това си задължение, те заплащали като възмездие значителната такса “мюрде беха” (стойността на умрялото, т.е. като че ли птицата е умряла) – 150 акчета за мюсюлмани и 300 акчета за немюсюлмани. За сравнение – за две овце или две свини се плащал данък по едно акче.

Върховната власт се погрижила да утвърди институцията като и придаде потомствен характер. Синовете, братята, братовите синове и внуците от соколарските фамилии продължавали потомствената традиция. Те били наричани с термина “синове на доганджии, чакърджии, шахинджии, атмаджаджии”. Потомственият принцип до такава степен бил съблюдаван, че нееднократно в законите и разпоредбите срещаме текстове, забраняващи да бъдат считани за соколари лица, които не били потомствени соколари, а били рая, дори и да били назначени на соколарска служба със султански берат. Макар и все още не поели изцяло задълженията на родствениците си, синовете и внуците на доганджии  и атмаджаджии се ползвали от по-специален статут.

С течение на времето се обособили соколарски райони, където цели столетия се запазили соколарски семейства и родове. Най-пълни сведения за доганджиите и атмаджаджиите съдържа регистър от Румелия за периода от ХV в. В него бащинниците и обикновените соколари и ястребари са регистрирани в доганджийски дефтер от 1564-1565 г, съхраняван в Общинската библиотека на Цариград. Според него между районите, където основно се отглеждали и обучавали соколи и ястреби, наред с Тракия и Беломорието, са и някои краища в Никополски и Видински санджак. В тези райони били регистрирани близо 642 соколари (Никопол)  и 708 души (Видин).  Едва ли е случайно толкова масово участие на населението от територията на някогашното Видинско царство на Иван Срацимир в соколарската институция. Очевидно е, че тук и преди е имало развито соколарство. Както и на други места – турците са запазили съществуващите отпреди завоеванието порядки. Особено показателен е примерът със село Балабан (Свещари, Разградски окръг), което носи името на основателя си – доганджия, син на Мумджу, чиито четирима сина са регистрирани като соколари от същото село. (сн.6)Село Соколаре (Врачански окръг) също е едно от многото селища, възникнали заради соколарството. Соколарството съществувало най-вече в Източна Тракия, Беломорието, южната част на Вардарска Македония и Северозападна България. То е било застъпено и в редица области на Северна и Североизточна България.

За това на каква почит били соколите при турците, свидетелстват и исторически бележки за турския султан Баязид І (чиято майка между впрочем била българка). След загубена битка с турците при нашия крайдунавски град Никопол през 1396 г, френският крал Карл VІ откупил своите маршали де Бусико и де ла Тремойл, изпращайки на Баязид норвежки северни соколи. Друга случка разказва, че след същата битка, в която победил маджарите и техните съюзници, Баязид пленил и много болярски синове, между които и Наварския дук. Предложили му голямо количество злато, за да ги освободи, но той отказал. Когато обаче Бурганският дук, баща на дука на Навария, му изпратил 12 дресирани за лов бели соколи, Баязид веднага освободил всички пленници.

През ХVІІІ-ХІХ в. полувоеннизираните и състоятелни доганджии се превърнали в двигателна сила за революционните процеси, като излизали в гората и основавали хайдушки чети. С това те допринесли за борбата срещу иноверното владичество.

В началото на 20 век соколарството било на голяма почит само между мюсюлманското население в Делиормана – главно Шуменско и Добруджа – Силистренско. В тези райони имало много села, в които мюсюлманите отивали на лов за яребици и зайци с обучени соколи скитници. Очевидци твърдели, че надали един страстен ловец би изпитал по-голямо удоволствие от това, да присъства на лов за яребици със соколи. “Щом се дигне ятото, соколът се спуска веднага по него и като го настигне, издига се вертикално нагоре и с полусвити крила се спуща с бързината на мълния върху жертвата си и я сграбчва със силните си нокти или я парализира със силни удари на крилата си. Един добър сокол може да хване две до три яребици в ято, и то само в рамките на няколко секунди”, четем в записки от този период.

В началото на миналия век соколарството било практикувано и от татарите у нас, както и в районите около Солунско и Охридско.

Соколарските анали са запазени в турските архиви от пагубния за българите, България и християнството V-вековен период на робство и подтисничество, поради факта, че соколарството като ловно изкуство е било национален приоритет за турската държава. Благодарение на стройната и дисциплинирана структура не е имало почти никаква възможност за спекулации и измами, а подробните описи за финансите около тази дейност свидетелстват и за прецизността на соколарските отчети. 

Днес соколарството е забранено у нас. Интересен факт обаче е, че през 1978 година в София се провежда годишната среща на CIC, Международният Съвет за Лова и защита на дивата природа (The International Council for Game and wildlife conservation). Тогава, по предложение на представителя на IAFПиер Басел, е взето решение в България да бъде създадена работна група по въпросите на соколарството къмCIC. И въпреки, че днес българите на могат да практикуват легално любимия си лов, има доста истински страстни соколари, които, принудени не по свое желание да нарушават закона, съхраняват и обогатяват традициите, поставени от нашите предци. Xceed Financial Credit Union Online Banking Login. We are here to walk you through it. because after all, logging into your bank should be a breeze. Xenith Bank Online Banking Login.

Днес практикуването на Соколарството е регламентирано в ловното и природозащитно законодателства на редица страни по света, сред които: Великобритания(!), Ирландия(!), Австрия(!), Германия(!), Швейцария(!), Белгия(!), Франция(!), Италия(!), Испания(!), Португалия(!), Холандия(!), Швеция(!), Дания(!), Исландия, Чехия(!), Словакия(!), Полша(!), Унгария(!), Словения(!), Хърватия(!), Македония(!), Русия(!), Сърбия и Черна Гора(!), Естония(!), Литва(!), Украйна(!), Казахстан(!), Таджикистан, Туркменистан(!), Узбекистан, Киргизия, Грузия(!), Монголия, Китай, Япония(!), Индия(!), Индонезия(!), Филипини(!), Пакистан, Гърция, Турция(!), Ирак, Кувейт, Сирия, Саудитска Арабия, ОАЕ(!), Египет, Либия(!), Тунис(!), Алжир, Мароко(!), Мавритания, ЮАР(!), Зимбабве(!), Мексико(!), Ел Салвадор(!), Перу(!), Салвадор, Бразилия(!), Аржентина(!), Австралия, Нова Зеландия(!), САЩ(!), Канада(!) и мн. др. (отбелязаните с „!” са членове на IAF - Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици).

След това предостатъчно изброяване си идва на мястото въпросът „ЗАЩО СЕ ЗАБРАНЯВА ЛОВЪТ СЪС СОКОЛИ У НАС?”

Дали защото с отварянето на една такава ловна ниша определени хора и кръгове биха загубили от влиянието си, ако приемат нещо, което до скоро яростно са отричали поради незнание и необяснимо неприемане на фактите? Или защото просто е по-удобно да си част от стадното мислене за нещо, което не разбираш, вместо да се опиташ да го проучиш и да имаш собствена позиция (относно „позицията” тук визирам както еколози, така и парламентаристи, чиито интереси към соколарството се задушават от голямата партийна група и поради собственото им нежелание за действие)...Разбира се, това не са обвинения, а само разсъждения на глас върху въпроса „ЗАЩО?”.

И за да имате още по-голяма представа от липсата на обективност в настоящия Закон за лова и опазване на дивеча, който за пореден път не пожела да промени забраната за практикуване на лов с хищни птици, в следващата статия ще ви предложим извадки от западното законодателство – не на една, а на няколко страни. Онези, за които мислим, че са много напреднали и към които се стремим.

…Остава въпросът, след като те регламентират законово лова със соколи и съхраняват вековната традиция, все пак по-развити от нас ли са или не?!

Павел Якимов

Председател на

Българска соколарска асоциация за запазване на грабливите птици (БСАЗГП), член на

Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици

(IAF – International Association for Falconry and Conservation of Birds of Prey)

Ел. поща: sokolarstvo.eu@gmail.com

Ел.страница: www.sokolarstvo.eu