Роберт Атанасов има най-рядката професия в Европа - ловец! Малцина като него все още се срещат във Финландия, Швеция и Русия. От дете той е мечтал само за едно - да стигне до Африка! Да влезне в буша с тежка пушка и да дебна дивеча...
Днес той е президент на Асоциацията на ловните журналисти в Европа, секретар е на “Сафари клуб” - България и издател на сп. “Български ловец”.
- Роби, откъде дойде тази страст по лова? На колко години те споходи?
- Бях на 3 годинки. Баща ми бе ловец и когато вадеше куфарчето с двуцевката си “Берета”, аз просто не можех да откъсна очи от нея. Запомнил съм и миризмата на оръжейната смазка. Привличаше ме неудържимо.
- Значи си тръгнал на лов с баща си?
- Не стана така, но ходих през ден до ловно-рибарския магазин на “Граф Игнатиев” в София. Там имаше три-четири пушки и скришом ги гледах.
Започнах обаче като риболовец! Ловях балканска и дъгова пъстърва из Родопите. Стана така, че там и ловувах за първи път, макар и малко бракониерски. Бях за риба в една лодка на яз. “Батак”. Във водата имаше диви патици, а в лодката - флоберка с 4 патрона. От 120 метра стрелях и уцелих две патици. Оттогава не съм спирал с лова и гърмя поне по 3000 патрона на година.
- Бил си и в Америка, там стреля ли много?
- За Щатите заминах през 1992 г. да видя какво е свободата. У нас имах добър бизнес, продадох го и заминах за САЩ, но с пари.
В Ню Йорк влизам в един мол, в спортния отдел. Гледам карабини, патрони, поне 30 модела. Харесах си една пушка Marlin в калибър .22 LR и викам продавача, за да разбера какви документи ще са нужни...
Той ме попита само - имам ли шофьорска книжка. Кимнах му, човекът взе пушката и кутия патрони и ме заведе на касата!? Платих и сложих оръжието в багажника, а патроните в жабката, защото така трябвало по закон...
Веднага почнах да тренирам на един пуст плаж и на близкото стрелбище. Там, на полигона, видях, че съм стъпил върху поне метър изгърмяни гилзи! Веднага ми стана ясно, че в Америка се стреля страшно много. Хората обаче са дисциплинирани и възпитани. Не видях никой да нарушава правилата. Там стрелях и по 500 патрона на ден!
- Върна се и стана ловец?
- Да, и от 10 години това е моята професия. Отначало ловувах и на птици, но после минах само на едър дивеч. Напоследък най-много ходя за хищници.
- Имаш ли български трофеи, с които да се гордееш!
- В началото ловувах на много видове дивеч. С времето започнах повече да ходя на подборен лов, при който се селектира популацията от даден вид. Броих си дивите прасета до 400 и спрях, но никога няма да забравя втория си глиган.
- Защо?
- Ами бях си навехнал лошо крака. Наложи се да отида на лекар. Той не ме гипсира, но ми нареди да си лежа вкъщи. В събота обаче с един приятел все пак тръгнах на лов в Родопите. Не можех да ходя и затова ми дадоха един клон и с него едва стигнах до някакъв хълм.
Там ме оставиха и почна гонката. Кучетата лавнаха, но не излезе нищо. Гоначите вече се бяха уморили, но аз имах чувството, че прасето лежи в една горичка срещу мен. Помолих ги да я минат и нея, но ми отказаха. Един обаче се върна и влезна в гората. От нея излетя голям глиган. Стрелях го от 40 м с карабина, калибър .308 Win. Уцелих го, но той се насочи право към мен. Беше настръхнал и идваше като локомотив. Втори път го стрелях, но го пропуснах и той не спря. От 20 метра го ударих отново. Беше на 4 метра от мен, презаредих и му пуснах последния си патрон и макар с един крак отскочих встрани.
Тогава видях как той удари и просто изрови снега и тревата на мястото, където бях преди секунда. После падна. Беше към 180 кг, а глигите му бяха 24 см! След него имам и 320 кила глиган, но този няма да го забравя никога.
- Казваш, че сега ловуваш у нас хищници?
- Да, и мисля, че вълкът е най-труден за отстрел. Той има вроден могъщ инстинкт за оцеляване. Усеща и най-малкия шум, подозрителен е и дори да си заложил много стръв, може никога да не се появи край нея. Досега съм ударил 4 вълка и смятам това за истинско постижение.
- А в Африка?
- Там ловувам само с мои клиенти. Имам лъв, слон, крокодили, леопарди, хипопотами, хиени, биволи. Всичките тези зварове не са лесни, но за мен лъвът наистина е царят на животните. Той е абсолютно безшумен и е незабележим в буша. Силата му обаче е такава, че убива човек само с един удар. Раненият леопард също може да те убие, но трябва много да хапе и драска, няма я у него тази колосална сила.
Когато тръгне в атака, царят на животните е невероятно бърз. Докато кажеш “лъв” и той ще е при теб от дистанция 40 метра!
Каквото и да сте чули за това невероятно животно, истина е! Той просто няма равен в саваната - смел, бърз и могъщ.
Досега съм стрелял само по един мъжки лъв. Това стана в последния ден от дълго сафари. Вече си бяхме събрали и багажа за самолета. Сутринта обаче чух близък рев на лъв. Събудих клиента си и решихме да си пробваме късмета. По звука се насочихме към някакви треви. И тогава видях една лъвица. Рекох си “Край, това беше, ще трябва да си тръгнем” и в този миг нещо зад нея помръдна в тревите.
Беше зрял мъжки лъв на 4 години. Клиентът ми стреля и го удари. Лъвът скочи напред и във въздуха, но се извъртя назад да бяга. В този миг стрелях и аз. Падна.
Чак после се видя, че и първото попадение е било смъртоносно, но той искаше да избяга и бях длъжен да стрелям. Невероятен адреналин, направо те разбива. А слуката наистина се помни за цял живот...
- Колко пъти си на сафари в Африка в годината?
- Там съм поне 3-4 пъти...
автор: Мир Богоев
trud.bg
Гласът на ловеца
Ловувайте със сърцето си!
Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...
Следвах мечтата си и станах професионален ловец
Търсене
Интервю на...
ЛОВНИ ПРОБЛЕМИ: Огън и отрова за дивеча!
Дружинките се напълниха с полуграмотни и лакоми хора, трябва да се търси компромис между земеделци и ловци,...
Дивите животни, заселили се в градовете, са невидими за хората, казва орнитологът Ивайло Иванов
Дивите животни, които са се адаптирали за живот в населените места, са невидими за хората. Повечето не ги...
Германия: Генетично изчерпване при благородния елен, можем ли да го спасим?
Биолозите от дивата природа бият тревога, елените обедняват генетично. Основните причини са изолираните райони с...
Коментар на...
Въпроси от УС на Сдружение „ЛРД Сокол 1884 – Велико Търново”
В Ъ П Р О С И От Димитър Йорданов – председател на Управителния съвет на Сдружение...
„ПАК ЛИ НИ ИЗЛЪГАХА“
ОТВОРЕНО ПИСМО До Председателите на всички Ловно-рибарски...
ВЪЗМОЖЕН ОТСТРЕЛ НА МЕЧКИ
Кафявата мечка в България спада към защитените видове. Тя попада в Закона за биологичното разнообразие като вид,...
ЛОВНИ РАЗКАЗИ
Преследването на Том
Мина ловното ми кръщене! Успешно! Разбрах, че тази емоция ще остане с мен може би до краят на живота ми....
Един ловен ден през очите на една жена
(за Долноселци и Горноселци от Снежана Чакърова) В петък вечерта потегляме за село, Че...
ЧЕРНА СВЕТЛИНА
Като че ли нещата, скалъпени в последния момент, винаги се получават. Та така и в тази студена, мразовита,...