ПЕТА ГЛАВА

Да поддържаш развъдник жизнеспособен

Когато станах един вид Всеобща Леля, а тази мантия падна неискана на раменете ми, след като станах водеща на рубрика в “Dog World”, аз много бързо разбрах, че една от честите „cris de Coeur” (сърдечни кризи?) беше “Аз много искам да задържа две кученца от последното си кучило, но съм затрупан с възрастни стари кучета. Какво мога да направя?”

Когато продадох много големия имот “Lilymere” и голямата къща, която вървеше с 1700 дка и се преместих в моята настояща мъничка къща „на пазача”, където пиша това, аз запазих присъединени 50 дка за кучетата. Това е мечтата на десетки хора, занимаващи се с кучета, които биха дали душата си за 50 дка открита площ само за тях си, без съседи. Бях стигнала обаче до този етап от живота си, когато вече се бях научила почти автоматично да поддържам бройката малка. Това не означава, че ако исках да гледам допълнително куче или да купя някое за себе си, или да задържа няколко кученца в повече, не бих могла да го направя. Използвах обаче възможността за преместването, за да мога да гледам спокойно напред към старините си и да се огранича в разумна бройка Лабрадори.

Съзнателно поставих само осем къщички с ограждения и направих огромна външна осем-фута висока ограда за тях, за да тичат на практика свободно, заедно през деня. Издигнах също две постройки – една като къщичка за раждане с инфра-червени лампи и т.н. и една като резервна, за да я изполвам както ми харесва, но която обикновено стои празна. Това определено не е къщичка за живеене, но е полезна за женска в разгара на разгонването си или за двойка големи кученца до шест или седем месеца, които чакат да бъдат избрани.

По този начин, с най-много осем кучета, в това число стари пенсионирани и подрастващи, аз съм жизнеспособна и все още печеля топ награди на Championship изложби. Мога да развъдя достатъчно кученца, за да плащам сметките на развъдника, без да смятам таксите и разходите покрай записването на изложби, които броя като пари за отпуски. Вместо да отида до Испания или Майорка, аз отивам до Birmingham, Leeds и Blackpool Championship изложбите, както и на всички други, които ми хрумнат. Така че моят първи съвет към Средния-клас развъдчик, който израства, е да гледа в развъдника си внимателно и безпристрастно, да задържа точно това, от което се нуждае или харесва, но всяка година да продава тези, които може да „прежали” и да бъда мъничико твърд със себе си, когато прави това. Тогава ще имате много по-малко работа и риск от болести през зимата. Ще имате и празни къщички, които да попълните с Вашата пролетна и лятна „реколта” от кученца, така че да не ви се налага да продавате тези, които искате да задържите, поради липса на място.

„Какво е живота, ако изпълнени с грижи, ние нямаме време да го изживеем и да се вгледаме” би трябвало да бъде мотото на всеки Добър развъдчик. Гледайте, гледайте и отново гледайте и „дъното” би трябвало скоро да отпадне от развъдника Ви, оставяйки много пространство за „върха”.

Редът, в който ще се получи „затрупване” е, че първоначалната женска ще остане с Вас завинаги, защото ще сте много привързан към нея, като домашен любимец и няма да можете да понесете раздялата. Така че тя ще заеме едно място в развъдника за до десетина години или повече. До времето, когато са минали три години, откакто сте започнали, Вие ще имате също нейна дъщеря, ако не и две, и ще искате да развъждате от тях. Ще имате също един или двама млади от нейното второ или трето кучило. Отсега нататък Вие градите върху сложна основа, с поне три кучила годишно, като искате да задържите кученца от тях, а идеята и за мъжки за разплод също се появява. Така че още преди да знаете къде сте, вече имате три поколения от женски, които са от първоначалната Ви женска и които все още държите, един мъжки за разплод и поне един от първото кучило на първоначалната женска, от който отново никога няма да се освободите, защото това е бил първият Лабрадор, който някога сте развъдили.

За съжаление, кучетата твърде бързо остаряват и първата Ви женска много скоро навършва шест или седем. Втората – пет, а има и върволица от млади, върху които искате да градите и водите по изложби, на възраст от шест месеца до три или четири години, без да споменаваме няколкото малки кученца, за които се грижите. И така, пет или шест години, след като сте започнали, Вие имате общо десет до петнадесет Лабрадора, които всички остаряват бързо.

Има три опасни точки, когато градите развъдник. На една година, когато сте направили Вашето първо кучило и съседите протестират, защото те са шумни, когато си играят. Съпругът Ви или дори Вие самата сте изтощени от това да имате кученца и цялата работа около тях. И така стигате до идеята да се откажете от намерението за следващо кучило. После, след около шест години, когато вече започвате да имате твърде много кучета. Не се представяте много добре в изложбения ринг с тези, които сте произвели и сте прегърнали идеята, че това е, защото „Имената” винаги Ви побеждават. Изморени сте от работата и намирате целия този „бизнес” за твърде скъп. Все още имате и първи си „опити”, към които Вие и децата сте прекалено привързани, за да се разделите. И така се отчайвате и се предавате.

Третият рисков период е след девет или десет години. Сега Вие имате развъдник , който се състои главно от Лабрадори, вариращи от пет години нагоре и нямате място да задържите никой от младите, просто поради липса на място. Много мои приятели се докараха до това положение и не могат да продължат, докато някои от възрастните не починат.

Това не би трябвало да се случи, ако развъдчикът има последователен план. Моята дъщеря Anne R-W, с нейните Бордър Териери и аз, с моите Лабрадори сме действали с такъв план години наред. Това е и причината да можем винаги да сме с един или два топ-изложбени екземпляра, винаги обещаващо подрастващо, един мъжки за разплод и с място да се купи кученце, което ни хване окото. Но за да работим с този план, ние и двете трябва да имаме много силна идея за това, което точно искаме и харесваме в съответните ни породи. Планът е прост и всяка есен имаме нашата „голяма разпродажба”, както ние сами я наричаме. Често обаче има доста добри Шампиони за продажба, така че всъщност ние не би трябвало да я наричаме „голяма”.

Въпросът е, че зимата е времето на притеснения, с настинки, грип, сняг и всички видове затруднения и за кучетата, и за самите нас. И тъй като ние и двете си вършим работата по развъдника сами, без външна помощ, трябва да я поддържаме на минимум в трудните месеци. Така че есента е времето, когато трябва отново да прегледаме развъдника ”от главата до петите”. Вие ще имате един или двама възрастни, за които никога не бихте помислили да продадете, а също и един особен, който или харесвате, или обичате толкова много (а това не е едно и също нещо), че определено не бихте продали на никаква цена. Разбира се, тях Вие ще задържите и така е правилно. Оставяйки тези настрана, опитайте се да обмислите всичко друго в развъдника за „в повече”. Търсете измежду тези четири или пет подрастващи женски от различни възрасти и ги поставете в редица като на изложба. Продайте три или поне две от тези, които класирате последни. Ако това наистина беше клас на изложба и го гледахте отстрани, Вие не бихте били заинтригувани от “VHC”, “Reserve” или може би дори третият класиран, така че те са „в повече”. Обявете ги за продажба и получете парите по банковата си сметка и така ще сте далеч и от Парво, Гана и смъртни случаи от „Развъдникова кашлица”. След като сте прегледали Вашите млади надежди и сте започнали със „списъка по прехвърлянето”, сега идва по-трудната част и Вие трябва да се придържате към плана си и да бъдете малко безскрупулни.

Прегледайте младите си женски от две до четири години. Отново ги поставете във въображаем изложбен клас и мислете внимателно, дали наистина искате да имате всички тях завинаги. Особено тези, които са на три и половина до четири годишна възраст. Какво ще кажете за женската с три “Reserve CAC”, която сега е почти на четири години? Тя е имала много шансове, за да спечели своите CAC-ове, но изглежда съдбата й е отредила винаги да бъде шаферката и никога – булката. Или тази тригодишната, която изглежда съдиите харесват много повече отколкото самите Вие харесвате? Наистина ли я искате и няма ли да бъде по-добре нейното място да бъде заето от друга, която Вие самите харесвате? А тази женска – Шампион, от която вече сте имали едно или две кучила и сте получили от нея нещо наистина прилично и изглеждащо като топ-производство? Или обратното – тя никога не е произвела нищо толкова добро, колкото самата нея? Искате ли да я запазите завинаги и няма ли да да е по-добре тя да бъде някъде другаде, където или може да спечели в чужбина повече CAC-ове, или да произведе някои наистина прилични кученца за нейния нов собственик? Ако вече имате каквото сте искали от нея, тя би могла да отиде при друг и тъй като е под четири, може да произведе още поне три кучила за нейния нов собственик.

Аз самата никога не продавам нищо, което е по-възрастно от три и половина до четири години. Но дотогава, всяка есен, те се обмислят много внимателно като възможни за продаване. И ако може да се разделите с тях, едновременно с това, че получавате много добра цена, Вие имате простор за увеличаване следващата година.

Всичко това изглежда толкова очевидно, но много малко хора го правят или ако го правят, не са достатъчно селективни. За да го правите успешно, трябва да знаете много добре какво точно искате и да се придържате към него.

За да пристъпите от теорията към практиката, аз мога да Ви кажа какво самата аз правя. Въпреки че трябва да е ясно, че други успешни развъдчици може да правят нещата различно. Аз развъждам обикновено две, понякога три кучила на година, от всяко от които винаги задържам двете най-добри женски кученца. Казвам женски кученца, защото само много рядко се случва да искам нов мъжки за себе си. Може би само на приблизително всеки пет години. Така че моите кучила се развъждат, с цел да опитам да произведа добра женска. Задържайки двете най-добри женски от всяко кучило и продавайки всички останали кученца, аз следвам обичайната си практика с всички мои кучета, която е да ги наблюдавам, да ги наблюдавам и отново да ги наблюдавам. Когато седя просто така в бебешките ограждения, привидно нищо неправеща и препичаща се на слънце, аз всъщност се взирам във всяко тяхно движение, всяка тяхна отделна особеност на баланс и конституция и в техните характери. В момента, в който те са достатъчно големи, за да могат да са добре без компаньон, т.е. от около три месеца нататък, те стават „в повече”. Аз обикновено изчаквам, докато видя, че постоянните им зъби стават правилни. Но веднага след като разбера, че харесвам едната повече от другата, тогава изборът е направен и се отказвам от едното, обикновено много добро кученце, отговарящо на Шампионския стандарт в чужбина и дори на този във Великобритания, но по-малко доброто от двете. По този начин, на всеки шест месеца имам едно подрастващо да показвам на изложби в клас „Minor Puppy”. Но през цялото време това добро кученце се „претегля” и сравнява с доброто от предишното кучило и също и с новото малко кученце, което сега израства от най-малките и едно от тези „избрани” подрастващи заминава.

Същото нещо се случва през цялото време, докато навършат четири години. Винаги се отделя този, който не е толкова хубав колкото този преди или след него. Аз НИКОГА не си оставям две кучета от едно и също развъждане (едни и същи родители) по простата причина, че според моя метод на оглеждане като в клас на изложба, от стоящите една до друга две сестри, когато ги съдите, едната бие другата. Така че задръжте тази и продайте другата. По същата тази причина, аз не повтарям заплождане, колкото и да е добро, защото ако вече сте получили каквото сте искали от първото заплождане, защо да правите копиет? Малко е вероятно да получите нещо по-добро. След като не сте махнали това първото кученце, следователно трябва да го харесвате. А може да получите по-лошо, така че защо да губите времето си? А ако не сте получили каквото сте искали в първото си кучило, защо повтаряте заплождане, което не се е получило? Предпочитам да използвам ново куче, за да мога да видя различна гледна точка върху моята женска и нейния потенциал.

Аз смятам, че развъждам само това, което наистина харесвам, т.е. според моя висок стандарт във всяко едно отношение (и помнете, че имам много по-високи стандарти към себе си, отколкото когато съдя развъдниците на други хора, просто защото не знам точно към какво другите се стремят). Развъждам само това, което ми е харесало на самата мен за приблизително всеки четири години. Тъй като подбирам и подбирам всяка година, се получава така, че има три или четири години разлика между моите зрели женски. Това означава също, че никога не се затрупвам с възрастни пенсионирани, защото когато те навършат десет, техния най-близък „другар” в развъдника е само на шест и е все още „в силите си”.

И така, залагайте на подрастващо всеки шест месеца. Подбирайте всяка есен. Поддържайте три или четири години разлика между всички възрастни женски. Никога не повтаряйте заплождане освен, ако няма специална причина и тогава не си оставяйте по-малко добрия от Вашите два резултата. И ще откриете, че стандартът Ви става всъщност много висок. Не се „задръствате” с кучета, все още имате Вашите специално харесвани и обичани, дори до тяхна дълбока старост. И ще имате място за тази следваща двойка кученца, когато и да ги поискате. Планът е прост и ясен. Въпреки това, удивително е колко много хора просто не могат да го спазват и по този начин се оказват с десет до дванадесет възрастни, като нямат място за никакви млади. И това е нещото, което накрая може да ги спре.

Аз вече казах, че други успешни развъдчици може би следват други методи. Но ще откриете, че всички топ-развъдчици оглеждат своите развъдници през цялото време, обратно на методите на по-ниския клас развъдчици, които оглеждат да видят дали могат да ЗАДЪРЖАТ техните кучета. Докато топ-развъдчиците гледат да видят от какво могат да се освободят, без да понижават качеството на това, с което разполагат. Така че тук става дума за противоположни възгледи на добрия развъдник и средно опитния развъдчик.

Добрият развъдчик непрекъснато продава доброто „топ-мляко”, което се намира точно под каймака, докато по-ниският клас развъдчик или се опитва да направи от „топ-млякото” каймак, или насила се опитва да го превърне в каймака, посредством различни методи. Като например по-добър груминг и представяне или различно хранене. Или дори опитвайки се да прикрие недостатъците, като оставя Лабрадорът да стане твърде дебел, за да скрие да кажем дълга поясница или тесен гръден кош.

Главното нещо е да знаете какво искате и да не се самозаблуждавате, че сте го получили. Малък развъдник с топ-качество е къде къде по-добре отколкото по-голям развъдник, пълен с посредственост. А това е един от най-тежките товари, който виси около врата на един развъдчик, освен ако той не предприеме позитивни стъпки, за да го предотврати.

Превод: Албена Чакърова - Петкова

Темата във форума: КЛИК