Рубрика на БГ ЛОВ: Ловната кинология в България

Колеги, както знаете Ловен портал БГ ЛОВ винаги е търсил и защитавал истината по всички въпроси и теми отнасящи се до лова, ловната кинология и всичко свързано с нашето любимо хоби превърнало се в начин на живот за много от нас. Поради това БГ ЛОВ публикува коментара на г-н Гънчев към всички Български ловци и кинолози четящи Ловен портал БГ ЛОВ!

Получено на имейла на Ловен портал БГ ЛОВ от г-н Райчо Гънчев:

Г-н Терзийски,

След като изчетох отново дебатите около вълкашините, реших, че мога да допълня и доизасня някои от тях, ако не възразявате. Оставям на Ваша преценка кое би Ви послужило за целта.

05.06.11                                                                                               Поздрави !

                                                                                                                             Р. Гънчев

Oтносно: Разгорещените изявления за вълкашините

Не очаквам да бъда разбран от онези, които четат между редовете това, което пиша за вълкашините. Заради другите обаче, които обективно търсят нещо ново и интересно в кинологията и лова пояснявам:

Идеята за вълкашините следва определени задачи:

·         Въвеждане терминологично на наименованието вълкашини

·         Извеждане на експериментален опит чрез хибридизацията при наши, Български условия

·         Проверка и критерии за оценка на хибридите в няколко последователни генерации – I-ва  до  VII-ма

·         Търсене на оптималния селективен метод при кръстосването

·         Анализ на получените резултати по определени методики

·         Изводи, сравнения и препоръки по адрес на вълкашините, приложението им по направления и тяхното ползване за лов и в цивилните практики/ както е навсякъде по света/

·         Изслушване на професионално обективни мнения

За тези които смятат, че ще се съревновам с тях за кучета и лов в стила “кой по-по най”, да лъскат спокойно п…..е /пушките/ си. Отдавна се съревновам само със себе си.

За незапознатите, или дезинформираните за взаимоотношенията ми с групичката “Траперчо и сие” заявявам! Тъй като развъждам и работя с вълкашини V,  VI и VII  генерация с руски произход и мое производство от 1989 г насам, закупих от тях  3-4 месечно кутре  III генерация с неизяснен вълчи  произход/ Саян-Вълчан/ и една женска IV генерация/Харза/ с още по-заплетена генеалогия-разменихме я равностойно срещу мое куче/тутакси изтъргувано за добри пари/. Същите само допълват поредицата ми от вълкашини в порядъка III-IV  генерация, Отглеждам ги вероятно по-различно от техните разбирания на този процес, което видимо ги озадачава, сравнявайки ги със събратята им изостанали в кондиция, ръст и атлетика. Добър повод за размислите на фармацевта аптекар Н. Герасимов, който мисли че единствения начин някой да натрупа кила е тъпченето със стероиди/ вижте снимката до неговия Бат Бос/. 

Всяка моя снимка, която публикувам на тези вече МОИ кучета е повод за празнословия, нападки и с нищо не предизвикани обиди, “краде” се и се публикува в разрез със закона за авторските права повече от 4-ри месеца. Нито писмено, нито словесно някога съм заявявал, че тези две кучета са мое производство – напротив ! На тези плебейски плагиатства гледам със снизхождение и ако ме помолят бих ги “заринал” с перфектни фотоси и видеоматериали на същите тези кучета за да ги правят каквото си пожелаят.

За работните качества на тези два вълкашина /???  Назовавам ги така с резерва за сега/, мога да говоря едва след време, поради младата им възраст – Саян  1,5 години и Харза 11 месеца - нестабилна наследственост и неуравновесен нрав. Поведението им в гатери, давенето на 10-ки котараци,  схватките с язовци, облайване и лов на белки, тичането подир сърни, елени, диви кози и муфлони,  ловът на 10-на прасета и срещите с “някоя и друга” мечка на този етап не ги правят “машини за лов”, “надеждни убийци”, “фаворити”,”кървав пиар”,”разстрел” и т.н. определения не значещи нищо в професионалния лов. Ще избързам, не в мой стил за да уведомя любопитните, че е възможно ИСТИНСКИЯ лов за тези две кучета да се окаже “тера инкогнита”, за което имам горчиво предчувствие, базирано на 35 годишния ми професионален ловен стаж с лайки и вълкашини.  Под лов визирам маниер, скорост, концентрация и периметър на търсене, хазартност и похвати при задържане, а не избор на слаб, познат и лесно преодолим противник, подаване на глас-честота, сила, звънливост и т.н, социално поведение в урбанизирана среда, лекота на взаимоотношенията със стопанина и при отглеждане, агресивност към други себеподобни, домашни животни, хора и “хиляди други неща”.

Работата ми дори и с такива кучета, въпреки че може да се окажат  “аутсайдери”, за моите занимания е ценен опит, който няма да скрия от широката и добронамерена аудитория. Експериментите ми не се ръководят от търговски съображения, и за сведение България не е никакъв пазар за тях. Ако произвеждам понякога кучета, които продавам то е защото това е част от  селективно-развъдната  дейност в експеримента. Не ги убивам / ако не е наложително/ и не ги хвърлям “на улицата”.

И накрая не скривам учудването си от патологичната кампания развихрила се срещу моите занимания от страна на Траперчови и сие – клонирана атака закодирана зад едно “ай-пи”. Самата фамилия – баща и синове са работяги, не го отричам, но зад усилията им се е загнездил тумороподобно “мозакът” на един “Джаба Джаба” – във форума се дебатираше дали е от женски, или мъжки пол, но това няма отношение към моите проучвания. Това е човекът заел позата на интелектуалното гуру в сянка и поради факта, че просто от “стероиди, анаболи и хормони” е деформирал психофизическия си лик и мислене. Ако ходеше по 20-на километра дневно със своите кучета, ако яздеше заедно с тях по 30-40 км, или ловуваше поне два пъти седмично едва ли би правил болнави фармацевтични предположения на висок стил. Е-е, това е моята тайна методика – проста е!

И така отидох, запознах се с тях, купих куче, подарих им мое, поднесох им името “вълкашини”, организирах през февруари т.г. среща на любителите на тази идея, започнах да пиша за тях в ловната преса рекламирайки ги…а получих махленско-селски истеричен отпор. С извинение към онази селска патриархалност сред която самия аз съм израснал в полите на хайдушкия Балкан, между Карлово и Калофер. Познавам хорския примитивизъм и “драпането” до недостижимото за някои его в най-лошата му комбинация с “джамбазлъка” под сянката на “мамона”. Образно казано “подадох ръка – захапаха я”. Хапан съм не веднаж - знам как се третират помияри.

Толкова! Това беше и повода да се появя във уважавания от мен форум на Васил Терзийски. Поднасям му личните си извинения за главоболията, които може би съм предизвикал с изявата си тук. Не правя реклама на книгата си “Вълкашините – свещените кучета на предците ни” – правят я хора и институции недостижими дори и за нечие житейско ниво. Като му дойде редът… Там обаче хронологически съм отразил подробностите за историята на хибридите в България, както и всичко което научих за тях до сега. Самият Терзийски със сигурност едва успява да балансира истерията на знайни и незнайни кучкари изпълзели от ръждивите варели на своето скодоумие, или увиснали тъпо на късите си провинциални синджири. Казвам това не заради “рецесивните напъни на разноликата кучешка глутница, застинала в чакалския си стадий на неясен генезис”- а заради обективния и сериозен Български Ловец. Повече едва ли ще дебатирам с тази гилдия по този цивилизован начин, за да не замърсявам виртуалното пространство. И без това то “стене” претоварено от граматически неграмотните им призиви, апели и вопли- мъжки или женски, познайте ако можете?

P.S.  На снимка виждате успешна скачка на мойта Тайга с “машината” Роко. Да…ама не! Просто не хвана от тях –по-умна и проницателна е от мене. Такива снимки между вълчица и бяла лайка, но с идентичен резултат се разпространяват навред и всички от “кухнята” знаят за какво “иде реч”.

Темата за ВЪЛКАШИНИТЕ във форума на БГ ЛОВ: КЛИК