Колеги, както знаете Ловен портал БГ ЛОВ винаги е търсил и защитавал истината по всички въпроси и теми отнасящи се до лова, ловната кинология и всичко свързано с нашето любимо хоби превърнало се в начин на живот за много от нас. Поради това БГ ЛОВ публикува обръщението на г-н Гънчев към всички Български ловци и кинолози четящи Ловен портал БГ ЛОВ!

Обръщението на г-н Гънчев:

Г-н Терзийски,

Във форума Ви Ловен Портал БГ Лов, е дадена възможност на групичка “нахъсени кучкари” да жонглират с темата за вълкашините и респ. с името ми, което неотлъчно е свързано с тази идея. Поднасям Ви обстоен отговор на нападките им с правото да прецените къде и как той да бъде публикуван за уведомяване на сериозните ползуватели на форума. Едностранчивостта на дебатите е безмислена, дори за модератора, а камо ли за истината, която рано или късно се появява.

02.06.11                                                                                               Поздрави !

                                                                                                                             Р. Гънчев

P.S. Ако са интересни за Вас някои снимки бих Ви пратил.

Име: Райчо Гънчев

Професия: Д-р на науките, инж. лесовъд – специалност Ловно стопанство

Биографична справка: 14 год  р-л на Ловно стопанство, охрана и организация на Ловен туризъм; 21 години ЕТ-фирма за консултации, организация и реклама за лова у нас и в чужбина; автор и продуцент на над 70 филма за лова и дивите животни и 2 ТВ предавания по същата тематика с над 100 издания; 17 издадени художествени книги, романи и стихосбирки за лова и дивата природа; докторат за мечката, 8 проектни задания по екология, над 100 публикации в ловната преса у нас и по света; 21 ловни експедиции на 4 континента/ изброеното е само бегъл щрих от житейския ми път/

Причини за появата ми във форума: Защитата от манипулации на названието “ВЪЛКАШИНИ”. Наименованието *ВЪЛКАШИНИ* е лично мое авторско предложение внесено в Патентно Ведомство на Р България под № 860 / 28.03.11 г, от името на “Багатур” ЕООД.

Повод за отношението ми към дебата: Развихрилите се спекулации с името ми от група доморасли кучкари по теми далеч от професионалната им квалификация – играчи на джаги, музиканти, аптекари и т.н. Отговор в публичното пространство чии и какви са 2 от кучетата, които притежавам и обучавам.

Фактология:

В сп. BG  Ловец от м. май т.г са отправени нападки към сериозния подход на темата за Вълкашините. В настоящия коментар ползваме самоопределението на автора на  ”този труд”- Трапер-чо, поради липса на други титли, специализирано образование и отправки към квалификацията му на “хибриден селекционер”. “Чо”-то е за да го разграничим от многоуважавания му и наистина заслужил негов баща, известен в миналото с опита си в лова на дребни хищници. От статията научаваме, че Траперчето е единственият заел се с хибридизация на вълк с кучета у нас и “ …това са единствените хибриди до момента в България…с изключение на Самур на Николай Радев от Провадия… Кучето не е между живите.  Всичко останало, както вече казах, са само слухове и опит за печелене на внимание на аудиторията”-срт.84,аб.3 – заявява от камбанарията на невежеството и незнанието си за българската ловна антология списователят, счел че историята започва с неговата поява на света. Странно, но под “всичко останало” той отправя и заупукойна молитва за всички наследници на Самур, които сигурно са последвали баща си и не са”между живите”. Такава категорична констатация в интердисциплинарните проучвания на Траперчето вероятно е базирана на солидно агентурно разследване сред кучешката популация на Балканите, или е преднамерена фразеология с интригантски уклон. Всичко това наложи да направим една ретроспекция и наистина едно разследване за “единствените хибриди до момента, които се селекцеонират в България”.

На първо място “ за да не се получават манипулации в други списания с интервюта, които подвеждат за собствениците на тези кучета”-стр.84, аб.2, да се опитаме да надникем в заплетената генеалогия на т.нар. “единствени хибриди”. Някъде през 2000-та г, местен овчар от ДЗС “Рогозина” донася на фамилията едно малко животинче. Обявяват го за вълче. В интервю за “Хоби ТВ”, Г. Петров/бащата/ заявява чистосърдечно, че не е съвсем уверен в “чистия” вълчи произход на кутрето, дистанцирайки се от последващи манипулации. Според сведения на съвременници на събитието, това е хибрид от първа генерация, получен в резултат на естествено кръстосване. Някои са още по-крайни в пеценките си, но ще отдам мнението им на чисто човешки разногласия. Истината се губи в мъглата на недомлъвките. Разпространяваните впоследствие снимки от малкото траперче –  пиар на фамилията, за  безрезултатна копулация между вълчица и бяла лайка се отнасят категорично за друг случай, период и място/пояснение от свидетели по-долу/. Въпреки това принадлежността към вълчото племе на сирачето е безспорна, с наличието и на някои нюанси от доместикация.

Явлението естествена хибридизация не е “от вчера” особено при нарушен стабилитет в социално клановия порядък на глутницата. Сведения за него подава и проф. П. Генов от Зоологическия институт-София, още в края на 80-те години, а високо ерудирания изследовател на ловната ни фауна от Западния Балкан, Емил Джунински казва: ”…появиха се кръстоски между вълци и скитащи кучета! Това е безспорно доказано…”. 

Опитите да я заплодят с куче започват на 4-та година от живота и в плен. Напразно! Въпреки, че я скачат, насилствено, с намордници, вързана и обездвижена, по-точно изнасилват…тя не ражда. Психическият стрес, катализиран от “траперското сватосване” задейства цялата стоп система на регенерация при тези първични същества. Търговския хъс на нейните “сватовници”, не може да преодолее, по-точно проумее деликатния психологизъм на първичния свят.

Едва на седмата година от живота и тя е заплодена едновременно от два мъжкара – Кели /лайка с неизяснена наследственост от коли бордер/ и невзрачен на вид западно сибирски мъжкар без родословие. Тук истината вече съзнателно се завоалира по чисто търговски съображения, така че отново и при втората генерация не е ясно кой е бащата. Раждат се няколко малки, но с приблизителните белези на лайка са само три – Роко, Тайгър и Шина. Останалите са рошави, черни, дългокосмести/?/. Това е и единственото кучило. Откъсвайки се с дълъг синджир тя прескача телената ограда на един свинарник и се обесва. Логичен завършек на един объркан живот изпълнен с пленнически неволи, забрани и издвателства.

Генезиса на тази житейска драма е изписан в погледа на наследилия я “фаворит”, Роко. Изпита от нервно напрежение, суха кондиция на типичен селски вълчак. Паническа параноя от присъствие на непознати хора в близост. Неконтролирана злоба към животни отприщвана върху оградени прасета. Това е неговото ловно, или по-скоро “бойно” поле за изяви.

Експертното становище на Н. Спасов, ст. н-н сътрудник към Зоологическия институт при БАН за вида на Роко по серия снимки е следното: “Кучешката кръв в него е много. Дори ушите му са меко прилепени назад, по кучешки, а не по вълчи. Очите не са коси (китайски) като на вълка, а са с "клепнали" външни ъгли като на куче. Муцуната е удължена и тясна отзад, а широка напред (изравнена) по кучешки, а челото е с доста силна, пак кучешка чупка. Първият пръст на предната лапа е малък.Това показва, че има вълча кръв.. .дали е от първо поколение не се наемам да кажа. Малко ме съмнява при толкова много кучешки белези.” 

Роко дава успешно поколение с чистопородната западносибирска лайка от висок клас Норка, дъщеря на елитния Рико - собственост на Ан. Александров от Провадия. Получените вълкашини макар и с висок коефицент на разпад видно от различните им цветове, форми и кондиция най-после са вкарани “що годе” в рамките на чистопородността благодарение на Норка. Мнението на Н. Спасов и тук е колебливо: “…може би там също разпадането става по менделовите закони и избиват и някакви рецесивни белези. Но наистина има доста съмнителна мешавица.”

Снимков материал за експертиза с история на “първопоявилите се хибриди” е официално депозирана пред руските  оторизирани специалисти и ведомства в очакване на становище.

Самата Норка, с отлична кондиция и подчертан ловен хазарт, демонстрира завидна смелост при схватките с прасета. От първото и кучило остава един мъжкар по име Демона и женска, но…с черна окраска/?/. Демона носи страховито име, но миловидно изражение и безлични дарования. Неговата “най-престижна” изява е снимането му с момичета по бански на морския бряг, разпространено от авторите на тази стратегия. В отговор из руските сайтове заваляват коментарии, най-деликатния от които е: ”Използва се даже полуголо женско тяло за привличане…”.   Демончо е представян като бъдещия “фаворит”,”машина за убиване”, “надежден убиец”,  “кървав пиар”, “разстрел” и други от оскъдния словесен багаж в пепиниерските стратегии на малкото “траперче”. Кучето е с определено занемарена физика, придобита в следствие от начина на отглеждане.  Плахо и непотвърдено ловно държание видно от клипове, скубещо козина от борсуци заедно с друг хибрид от “първа генерация” цели дълги 11 минути. Вследствие на тези “шоу изяви” не закъснява реакцията на руската публика, синтезиран смисъл на която дава един от потребителите – Комароф: “…Целта при работата на кучетата Ви каква е? В показаното видео се вижда едно убийство.” А един, по всяка вероятност нормален психически младеж е по-точен и кратък:”Много тъпо !”.

Но толкова с българското участие за “оскари”. С тяхна “помощ” беше инкриминирано явлението “мъчение над животните” и може да се постигне и още по-драстичната забрана на гатери и изпитания на ловни кучета. А това със сигурност ще бъде катастрофа за българския ловен свят.

Според собствените думи на автора на този почти “садо-мазо-комлексарски” сценарий, ”хибридите ми първо поколение при достигане на жертвата действат светкавично. Първо нападат страните на жертвата, за да я омаломощят, след това търсят врата и, и бързо приключват схаватката. Действията се развиват за секунди”- стр.82,аб.2. От клипа се виждат цели 11 минути само за един борсук??? Не е ясно каква е “жертвата” – див глиган, елен, мечка, котка, борсук или някаква домашна коза. Първите три вида явно са непознати за тези хибриди “специално първо поколение”-стр.82,аб.2, което е видно и от снимките в два поредни броя на BG Ловец – чакал, лисица и 2 язовеца пред групи въоръжени мъже с пушки/?/.  И за да избегнем пристрастния тон, отново ще се позовем на огромния опит на учените третиращи тези въпроси в необятната Русия:”…може да се счита твърдо установено, че хибридите от първо поколение са непригодни за използване в каквато и да е работа – служебна, ловна и т.н.” – проф. А.Т. Войлочников. Това е категоричен извод и за проф. П.А. Мантейфель и за Н.А. Байков, и за ст.н-н с-к Е.О. Крутовская, и за проф. Н.А. Ильин. – всички те изследвали и работили с хибриди по цяла Евразия. Това обаче е казус явно ревизиран от ерудицията и опита на Траперчо, който или не е чувал и чел нещо по тези въпроси, или е решил да “преобърне” науката на руските професори с “краката нагоре”, смайвайки милионите сибирски ловци с новаторска методология, която се “…наблюдава специално при първо поколение”-стр.82, аб.2.

 Подведен от масираната“пиар” кампания /снимките на фалшива и безплодна скачка между вълчица и бяла лайка/ закупих срещу солидна сума, едно мъжкарче представяно ми като 2-ро поколение от тези производители. Не говоря за условията на отглеждане, хранене и профилактика на 30-40 разнопородни и разнолики кучета в нещо като крайселска ферма. Не говоря за неистовите усилия на ветеринари да възстановят нормалния жизнен статус на закупеното от мене 3-4 месечно кученце, хранено до този момент с глави от замразена скумрия. Това са факти, които всеки може да констатира по разликата между него и братчетата му след 10 месеца различно отглеждане.  Досегашният ми опит при работа с вълци/ 6 броя отглеждани при волиерни условия в горска обстановка в периода от 1986 – 1994 г/ и вълкашини/около 30-40 ползвани в професионален лов и произведени за период от 1981- 2011 г /, определено сочеха за трета генерация, въпреки “убедителните версии” на продавачите. Зачитайки мнението на сериозни мъже/от Варна, Ген. Тошево, Неофит Рилски, Провадия и др. от региона/ запознати отблизо с историята на тази “развъдна одисея” и отчитайки морфолого анатомичните, етологически и наследствено адаптивни реакции и качества на кутрето приемам, че то е от трета генерация. С една “голяма резерва” при стартирането на хибридизацията…кой и какъв е бил първият мъжкар, та дори и втория?

От  Н. Герасимов от Добрич взех женско кутре от неговата чистопородна Сара /ЗСЛ от Мосад /и син на Роко и Норка представено ми за “хибрид 3-то поколение”-стр.84,аб.2. Изявите им все още не бих се осмелил да коментирам  поради младата им възраст и лабилна наследственост.

Поднасям обаче един многозначителен факт от биологията на младата вълкашина, който опровергава “про”-даваните от “производителите на тези хибриди” сведения за произхода им. Тя се разгони за пръв път на възраст от 9 месеца. Обичайно за куче, но дали е така за 3-то поколение вълкашин? Предлагам коментара на световно утвърден специалист и то не какъв да е, а самият проф А.Т. Войлочников, пионер в хибридизацията между лайка и вълк: “Първото разгонване на Улка/1-ва генерация/ стана на 20 месечна възраст… на Буба/2-ра генерация/ стана на 20 месечна възраст…първото разгонване при Дара/3-та генерация/стана на 18 месеца”. Извода на професора е категоричн:”… при вълците сроковете за размножаване са явяват едни от най-консервативните признаци и те твърдо се наследяват”.

Оставам на сериозните търсачи на истината за “траперските вълчи бесовици” сами да си отговорят. Кое поколение вълкашин е Харза, продадена ми за 3-то поколение? Или това е нов, закодиран принос в зооветеринарната гинекология, патентован от “траперчо-вите” напъни за “по-нататъшна развъдна и селекционна дейност…което означава, че не заплождаме на сляпо и нещата не се случват случайно, или хазартно, а използваме правилно развъдните методи”-стр.83,аб.2.. Това е пак личен цитат на развъдчика, ускорил биологията на хибридите и производителността им с малко над 100% във времето. А времето за производител като него е пари и той отново ласкае моралния си лик на специалист: ”…да не се получават манипулации в други списания с интервюта, които подвеждат за собствениците на тези кучета”стр.84,аб.3. За пояснение на тази му пристрастност към “мамона” уточнявам, че подареното му 3 месечно кутре от моите Урмай и Тунгус, той тутакси продава за солидна сума, обявавайки го за произведен от него хибрид, естествено някъде около 1-во поколение/собствениците са от г. Ст.Загора/. И за да завърши патетично с лозунг от барикадата на невежеството или съзнателните измами, най-вече сред тинейджарските среди, Траперчо обявява: “Нека всичко да е точно и ясно занапред, за да върви рамо до рамо с истината и да не се печелят девиденти на чужд гръб”стр.84,аб.3. Сигурно визира “гърба”, по-точно “джоба” на измамените от него купувачи за поредната измислена генерация от неизвестни родители. Това е само малък фрагмент от косвените факти за развъдната дейност в североизточна България, прогласявана за  епицентъра, където се раждат “единствените хибриди до момента, които се селекционират в България”/ пак негов цитат/.  Фактологията комплектована в интервюта, кореспонденция, записани разговори, снимков и видеоматериал, както и анализите на специалисти продължават да се трупат и вероятно ще заформят цяла сага от типа на “Баскервилското куче”.

Опитите на този специалист по джаги – това се оказва неговата житейска и професионална квалификация - да запложда друга вълчица, взета от К. Николов от Зоопарк отново са безрезултатни. Независимо от рекламно истеричната кампания показваща “скачката” между вълчица и бяла лайка, дори и в международни форуми. Така една измама прави плебейския си опит да се легитимира дори в световния ефир, но няма как да се скрие в днешния век на комуникации. Вече очакваме становище на руските експерти и служби относно фалшстарта на “хибридната траперска епопея”. Истината е че въпреки насилственото обуздаване и копулация на 2-та и 3-та година от живота на зоопарковата вълчица, тя упорито отказва да ражда. По сайтовете обаче “се шири” снимката от тази “ялова” скачка, адресирана като успешна към първоначалните им опити – в зората на бизнеса с хибриди. Получава се нещо като непорочното зачатие, притчата за Адам и Ева, божествения дух прелъстител появил се от нищото,  и пр. Това голямо нищо обаче си има име и то е “родоначалникът на нашите хибриди Роко”-стр.83,аб.2. Разгледайте го добре и открийте разликте между него и безпородните селски вълчаци, които до скоро бродеха навред по села и бунища /снимки личен архив/. С извинение към селските вълчаци между които имаше великолепни кучета.

Надявам се с този обстоятелствен отговор да успокоя духа на “бореца за истини и правдини” – Траперчо и да изясня какви кучета, от къде и как съм ги взел. С това “злободневната” тема, която тревожи “будната му съвест” на специалист кучкар е изчерпана и да се надяваме, че няма да занимава с махленския и сюжет повече сериозната  аудитория на форума. Резултатите от техните изяви, отглеждане, обучение и т.н. вече не са негова работа.

п.с. Петър Петров - Трапера е изгонен от БГ ЛОВ за системно неспазване на правилата.

Ловен портал БГ ЛОВ винаги ще дава гласност на истината и ще разобличава мошеници, лъжци и търговци на помияри.