На 11 август се открива ловният сезон!

Новият ловен сезон се открива в 11 август, събота. Поне 80 хиляди от около 150 000 български ловджии ще извадят пушките и патроните, за да не пропуснат първия излет! Откриването на новия сезон у нас по традиция започва с лова на прелетен дивеч: пъдпъдък, гургулица, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина. Отстрелните норми за дневен излет са: 15 пъдпъдъка и по 10 от останалите видове прелетен дивеч.

МИР БОГОЕВ

У нас ловът изобщо не може да почне без едно малко пиле, с което откриваме сезона! Който не е ставал в 4 часа заранта за едно нищо и никакво птиче - той не знае как почва новият сезон. Всичко е още в роса, на хоризонта слънцето го няма, но вече се вижда зората над него. В полето се носят птичи песни, но само една наелектризира слуха на ловеца и кучето му. Стягане на патрондаша, скимтене на възбудени причари… и се започва.

Първият миг на лова винаги идва от едно изненадващо фъррр, за което така и никога не си готов! Пъдпъдъкът се вдига и следва гръм, два, три… Ловът е открит и отново сме част от самата природа.

Господ сякаш нарочно е направил пъдпъдъка таман по мярка, та да влиза цял в едрия патладжан! Той е обло пиле. На големина е наполовина на гълъба. Зрелите пъдпъдъци тежат 100-130 г, но това са средните стойности.

От нашите кокошеви видове само пъдпъдъкът, който е най-ситен, е прелетна птица! Направо “не е истина”, но той успява да прелети чак до Южна Африка!

Това пиле има типичния кокоши силует, но в миниатюра. Оперението и на самците, и на женските е пъстро и изпълнено с доста светли ивици, но с базов охрен, бледожълт и светлокакаов цвят. Мъжкият обаче е по-тъмно напръскан от женския. Освен това “петелът” има и едно типично тъмнокафяво или ръждиво петно на гушата. То има различна форма, но най-често наподобява котва. Петното е отделено от гърдите с тънка светла ивица. Женските са по-светли и нямат петно!

Пъдпъдъкът е типично полско пиле, но в летните жеги често се мести и към планинските ливади, ниви и пасища. Той обича равен терен или полегати хълмове. За негово нещастие обаче това са и най-подходящите за обработване земи. Поради това дребната кокошчица обикновено прави гнездото си в по-сухите ливади, край ниви с житни посеви, тревни смески, люцерни и покрай синорите, но пак в близост до жита и ливади.
У нас пъдпъдъците масово идват през май. Прелетът им обаче не е много проучен, защото птиците летят и нощем. Характерно за миграцията е, че по-рано долитат мъжките. Този факт е отбелязан от италиански изследователи, които предполагат, че или мъжките увеличават скоростта си на финала, или пък стартират по-рано от женските. Според биолозите така самците се борят за заемането на по-добра територия още при пристигането си.

Следователно по-бързите и по-здрави птици достигат първи до най-хубавите места и щом кацнат, започват яростно да ги отбраняват от съперниците... пеейки с цяло гърло!
Мъжкият пъдпъдък пее своето звънко и сякаш плющящо “пъд-пъдък”. Точно този звук издава той и когато е вдигнат от крак. Това обаче не става никога, ако е вдигнат от куче!

Природата е разпоредила женският пъдпъдък въобще да не пее. Той само тихичко пописква и подсвирва.

Пъдпъдъкът е птицата на Откриването и наистина е идеален за това! Той излита пред ловеца и си пердаши право напред, давайки му отлична видимост и възможност за изстрел. Дори ако не е ударен, той не отива далеч, а каца на 300-400 метра и дава втори “тотошанс” на пишман авджията!

За пъдпъдък се излиза рано - най-добре е още по тъмно, преди изгрев слънце. По принцип се ходи колективно, но се излиза и индивидуално, особено ако ловецът познава района и има куче птичар.

 Пъдпъдъкът е един от най-благодатните ловни обекти за птичаря. Въпреки скромните си размери той има силна миризма, която работещото куче улавя от огромна дистанция. На пъдпъдък работят отлично континенталните породи - бретоните, курцхаарите, дратхаарите, унгарската визла, ваймаренерите, но и английските класически птичари - пойтерът и сетерите. С един обучен птичар могат да ловуват двама, че и трима авджии! Често такива съдружници правят не само най-ефективния, но и вълшебно красив лов. В групата всеки си знае задълженията, въпреки че само стопанинът заповядва на кучето си. Стреля се поред, като авджиите се сменят, доколкото това е възможно, защото само дивечът си знае пред кого точно ще се вдигне.

Птичарят тръгва в ловното поле и търси дирята на птиците. От опит е ясно, че това много повече му се удава в ранните сутрешни часове, когато е по-хладно. Към пладне в августовския пек дори и кучетата губят пословичния си ентусиазъм, но не и всички ловци, защото някои продължават лова и в жегата!

Може пак да се ловува и привечер, щом се поразхлади. Изключение са дните с облаци и превалявания, когато и авджиите, и дивечът могат да бъдат активни без пауза за пладнуване.

 За първите излети у нас житата вече са ожънати и това позволява смело да се търси в стърнищата. Пъдпъдъците често отиват там, за да кълват изпаднали от класовете зърна. Но те са там само рано сутрин, а после офейкват в царевицата или в слънчогледа на сянка. Особено дащни са и местата в тези стърнища, в които са останали гъсто обрасли “острови” от бурени и паламида. Синурите, слоговете и въобще крайните петнайсетина метра от ниви и блокове с жита и фуражни култури винаги е добре да се преслушат по-внимателно. Много често пъдпъдъците са в блоковете с люцерна, както и в ниви с лен и коноп. Любима за тях храна е и дивото просо.

За пъдпъдъка, който е дребен трофей, са подходящи по-леки пушки. Първо, защото се ходи дълго, и второ, защото се стреля много. Подходящи са и оръжията с олекотена цевна кутия от дуралуминий. Другият вариант са направо оръжията 20 калибър. Пъдпъдъкът се стреля с най-ситните сачми - от 13 до 11 номер. Много фенове на този дивеч избират и патроните с кръстачка, които разпръскват повече сачмите.

Пъдпъдъкът има изпитана тактика срещу ловеца и кучето. Щом усети заплаха, той като повечето кокошеви пилци се затаява на място. А когато птицата не се движи - отделя и по-слабо миризмата си! Природата го е надарила със съвършен естествен камуфлаж, така че той инстинктивно остава на място и чака опасността да отмине. Обикновено, ако сме без куче, така и става. Тогава вдигането на пъдпъдъка е много по-трудно и той най-често излита почти изпод краката ни.

Но с мощния “биолокатор” на птичаря играта не е така проста. Кучето надушва дивеча, тръгва по дирята му и древното чудо се повтаря отново и отново. Щом помощникът ни захване да прави странни, “вдървени” стъпки - значи развръзката идва. Пъдпъдъкът най-често лежи стаен и птичарят бавно го наближава, като накрая застива в стойка. Така обаче става при по-чист терен. Ако обаче има прикритие, пъдпъдъкът си плюе на петите и чевръсто бяга из буренаците. Това кара и кучето да не изостава и то започва дебнещо да се примъква след пилето. В идеалния случай ловецът се приготвя, придвижва се към кучето и командва: “Дай!” Птичарят скача напред или с пръхтене вдига птицата...

Стрелбата по пъдпъдъка има задължителни чалъми. Всеки ги знае, но малцина ги изпълняват. Най-важното е да се изчака пилето да отлети поне на 15 метра и чак тогава да се стреля! Практически това е най-трудно, защото адреналинът в първите ловни излети след дългото чакане често взема връх над разума. Чак след 7-8 попадения нещата се успокояват и дивечът вече се пуска на дистанция от 15-20 метра. Ако обаче това не се прави и се стреля незабавно след вдигането, птицата пада, но е разкъсана и е похабена. Ето защо изчакването е важно.

Най-добрият вариант на този красив и емоционален лов е, когато птичарят е опитен и добре обучен. Тогава той “изработва” пъдпъдъка по всички правила на ловното изкуство. Картината е толкова вълшебна, че винаги предизвиква възхищението на останалите колеги в полето. Кучето открива птицата, след подадената каманда я вдига, изтрещява изстрелът и помощникът се понася напред, за да я открие и тържествуващ да се върне пред стопанина си, носейки малкото пиле. Тук следва задължителната похвала и нещата могат да започнат отначало.

Ловуването без куче също може да е успешно. Тогава ходенето е повече, като задължително се минава внимателно цялата ловна площ. От време на време се спира, защото това изнервя затаените птици и те най-често се вдигат тъкмо в този момент.
Ударените пъдпъдъци се носят на висулки от кожа или кордура. Ролята им е да проветряват дивеча и да го люшкат при всяка крачка на ловеца, за да не могат мухите да го “наплюят”. Това клатене също и разхлажда дивеча, като донякъде го предпазва в жегата. Много е добре след излета дивечът да се сложи в хладилен контейнер, включен към запалката на колата. Така, ако ще се пътува дълго, птиците ще се запазят по-добре. Иначе е грехота дивечът, който сме добили, дето се вика с пот на чело, да бъде похабен тъкмо на финалната права в багажника на колата…

Източник: списание "Лов и риболов"