Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Обучение на ловното куче » Пролетни изпитания за млади кучета, разговор с Фрийдер Майдерт

Пролетни изпитания за млади кучета, разговор с Фрийдер Майдерт

vater Публикувана от vater | 27.03.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Пролетни изпитания за млади кучета, разговор с Фрийдер Майдерт

Пролетни изпитания за млади кучета, Разговор с Фрийдер Майдерт, Председател на УС на Ферайн Дойч-Дратхаар - група Зюдбайерн.

„Задачата на развъдните изпитания е установяването на природно-унаследените качества на младото куче във връзка с неговата пригодност и бъдещо използване като многостранно работещо ловно куче и за развъждане ...” е записано в целите на Правилниците за изпитания за развъдна пригодност /VZPO/ на Съюза на ловните работни кучета /JGHV/ и подчертава значението на нашите развъдни изпитания.

Във връзка с подготовката за пролетните изпитания за млади кучета /VJP/ проведох разговор с Фрийдер Майдерт, Председател на управителния съвет на група Зюдбайерн във Ферайн Дойч-Дратхаар, развъдчик и от много години успешен водач на кучета на много съюзни изпитания:

Фрийдер, какво значение има за теб пролетното изпитание за млади кучета?

Според мен пролетното изпитание за млади кучета е много важно, ако не и най-важното изпитание на природно-унаследените качества изобщо. Има ли въобще развъдчик, който използва за развъждане мъжко куче без да е минало изпитание за млади кучета, или чиято кучка е без такова изпитание? За мен като развъдчик е много важно не само какви качества има кучето, което аз водя но и какви качества са показали на изпитание за млади кучета и другите кучета от същото кучило. Аз съм на мнение също така, че съдийството на едно изпитание на млади кучета се причислява към една от най-трудните и най-отговорни задачи на един съюзен съдия. Отклоненията в психическата устойчивост, например, се установяват на изпитанията на млади кучета по-лесно, докато по време на есенните изпитания те най-често вече трудно или въобще не могат да се установят.

Трябва ли за пролетните изпитания кучето да бъде подготвено или не?

Аз не бих препоръчал на никого да участва на пролетни изпитания с напълно „сурово”, т.е. неподготвено куче. Воденето на пролетните изпитания изисква старателна подготовка на кучето. Според мен е много важно своевременно да се открият природните качества на кучето (има кучета които съзряват и се проявяват много рано и такива, на които „реотаните загряват бавно”), които да бъдат доведени до правилното състояние и по-нататък развивани. Какво би помогнало, ако водя прекрасно надарено куче, което обаче при някаква силна миризма, заешка следа или следа на бягащ пред него фазан и т.н. ме забравя като водач за дълго време? Или появява се някой на пролетни изпитания с кучето си, на което унаследените качества едва сега трябва да се събуждат и стимулират? В такъв случай водачът най-вероятно няма да бъде доволен от изхода на изпитанието, най-често недоволен от съдиите и т.н. и в крайна сметка разочарован и неудовлетворен. Изключително рядко съм наблюдавал като съдия кучета, които едва в деня на пролетните изпитания за млади кучета са открили своите природно-унаследени качества и са ги показали правилно. Моето мнение е, че чрез обучение природно-унаследените качества на кучето не могат да се променят съществено. Един опитен съдия може (трябва да може), да установи и оцени естествените качества на дадено неподготвено куче точно толкова добре, колкото и на подготвеното куче на един професионален водач.

Как подготвяш кучетата си за това изпитание, кога започваш, какво съдържа програмата ти за подготовка, малко съвети за обучение и въвеждане в работата?

Подготовката за пролетното изпитание за млади кучета и за последващите изпитания, както и за използването на кучето по-късно за  многостранна ловна работа започва по същество още от т.нар. стайна дресировка. „Седни”, „Място”, работата с дресировъчната въдица, честият контакт с други кучета и т.н. са части от лесната част от обучението. Тук на младото куче се позволяват волности, т.е. то не трябва изцяло да се концентрира върху мен. Със смяната на зъбите се започва със същинското обучение. Чрез честото проверяване на зъбите кучето се научава, например, да позволява да му се отваря устата. Следващото е приучаването към коректно водене „в крак” и едновременно с това „седни” и „място”. Овладее ли кучето да върви в крак с често подаване на команда за сядане, започва според мен най-важното упражнение - „легни” или „стоп”. Чрез ранно приучаване за спиране или лягане съм в състояние да предпазя младото куче от всяка нежелана ситуация. Чрез честите упражнения за движение в крак, комбинирани с команда за лягане, които заради особеното възнаграждение предизвикват все по-нарастваща радост у кучето и то не ги възприема като наказание, а изпълнява упражненията радостно. То разбира, че ако иска да се освободи от това положение получава особено възнаграждение. По-късно това би могло да бъде понякога заешка следа. С изненадващите команди „в крак” и изведнъж (неочаквано за кучето) „седни” или „легни” кучето се приучава да ме следи и се концентрира върху мен. Това упражнение трябва да приучи кучето да поддържа постоянен зрителен контакт с водача си. Това упражнение е не само важно за подчинеността, но развива и водимостта на кучето. Важно е, че при това упражнение кучето се наблюдава постоянно и всяка негова грешка се корегира веднага.

В случай, че кученцето ми е родено до м. Март аз започвам работа с апорта още в късната есен (август – октомври). По-късно родените кученца се приучават на апорт през зимните месеци, но достатъчно рано преди пролетните изпитания. Ако младото куче се научи да апортира до средата на Октомври си спестявам много време през пролетта за подготовката на кучето за пролетното изпитание. Това младо куче вземам възможно най-често на ловните излети за дребен дивеч. При тези излети с малко колеги ловци, 3-ма най-много 4-ма, имам възможност да водя правилно кучето към дивечовата миризма и дивеча. Младото куче има не рядко шанса да направи стойка пред фазан. Ако този фазан бъде отстрелян, заедно с кучето отиваме да го приберем. Ако младото куче е научило апорта го запознавам през есента с миризмите на заек, патица и т.н., съответно подвеждане на кучето към дивеча, което през пролетта е невъзможно. Ако кучето е привикнало на послушание се учи на търсене, развива се устойчивостта пред дивеча и при правилното поведение на кучето – водимостта. Кучето вижда зайци, които в повечето случаи не му се разрешава да преследва. При това то се приучава да се владее. Това е важно за по-късното, абсолютно послушание при виждане на заек, изскочил под носа му и пълното спокойствие на кучето. То получава евентуално възможността да работи по заешка следа на повод, като понякога тя завършва с успех за кучето. Това предизвиква в невероятна степет желанието за работа по следа. Разбира се младото куче не бива никога да се пуска свободно при колективен лов с претърсване, независимо колко предизвикателно ни се струва.

При млади кучета, които заради тяхната възраст или още не съзряли психически, това обучение не може да се проведе пълноценно през есента изисква много повече усилия да запозная през пролетта кучето с дивечовите миризми или с дивеча. Упражненията за стойка със заложени в полето пътпъдъци и т.н. могат, според мен, само частично да заменят естествения контакт на кучето с дивеча в природата. През пролетта за провеждане на упражнението за работа по следа правя влачени следи, които усложнявам и правя по-дълги в зависимост от готовността на кучето. Когато кучето апортира надеждно можем да му позволяваме понякога да отработва влачената следа пуснато свободно.

При всички тези видове работа и упражнения с младото куче е много важно, както сочи моя опит, преди всяка работа кучето да знае какво изисквам, съответно очаквам, от него. Аз си създадох навици да подавам на кучето особени команди или знаци с тялото преди всяка работа, която очаквам от него. Преди началото на която и да е работа кучето за кратко трябва да седне за да се концентрира. Взема ли в същото време тънкия повод в ръка, кучето знае точно, че когато този повод се прокара около врата му и чуе моето тихо шъткане ще му е позволено да работи или по следа на дивеч или по влачена следа. Така то вече може да се подготви за тази предстояща работа. То знае, че може да се движи свободно надалече. Ако обаче, вместо това то види водаческия повод и усети съпроводено с това леко подръпване на повода и чуе кратък гърлен звук, то знае, че от него се изисква внимание, съответно послушание. Също толкова важно е, естествено, кучето да получава награда при всяко правилно изпълнение на работата, което в същото време предразполага и към развиване на радост от тази работа. Това не е задължително да бъде нещо за ядене, а при нужда може да бъде и кратка похвала и потупване. Така, както кучето разбере от мен какво искам от него, така то разбира в същото време дали прави всичко правилно и дали съм доволен от него. Аз свикнах също да не правя с кучето никакви тренировки ако съм в лошо настроение. Непостоянството, необмислено поведение и липсата на самоконтрол и самовладеене причиняват в такива дни много вреди и правят младото куче несигурно.

Има ли нещо, което би могло да бъде теглено като червена нишка при въвеждането в работата и като цяло при обучението на едно куче?

Да, мисля, че от казаното до сега може да се открои, че по време на цялото обучение, както и при по-нататъшно водене на ловното работно куче много важно значение има послушанието и подчинеността пред водача и социалната връзка водач – куче.

Препоръки по време на изпитанието?

За мен лично е много важно кучето, по възможност, да не може да усети моята нервност преди всяко изпитание. По време на изпитанието човек е длъжен да бъде концентриран и да наблюдава всичко. Кучето трябва да бъде подкрепяно мислено с положителна нагласа. Част от това е постоянното проверяване на посоката на вятъра и определяне на  подходящто водене на още не толкова опитното куче, както и правилното му подвеждане на заешаката следа. Моята водеща цел при водене на младото куче на пролетно изпитание винаги е: „Аз желая, както по време на лов, с моето куче да добивам плячка”. Това се удава само ако познавам поведението на дивеча и умея успешно да се възползвам от това познание. На много изпитания на природно-унаследени качества може да се види, че някои кучета знаят повече от техните водачи в тази област. Че кучето не трябва да се храни в деня на изпитанието се разбира се от самосебе си така, както и предоставянето на вода.

Бих искал да благодаря сърдечно на Фрийдер Майдерт за споделения от него интересен опит. Аз съм убеден, че това би помогнало на много млади водачи за успешното участие на пролетните изпитания на млади кучета, което от своя страна е и ангажимент на  активните ловци и водачи на кучетата, които заедно с клуба развиват расата. Пожелавам на всички късмет.

Интервюто взе Ян Шафберг, редактор на бюлетина Дойч-Дратхаар Блетер.

Превод от немски език: Танко Ранделов

Изпратено на имейла на БГ ЛОВ

Абонамент за бюлетин