Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Гласът на ловеца » Португалецът Педро Матиаш: ЛОВЪТ В БЪЛГАРИЯ Е УНИКАЛЕН

Португалецът Педро Матиаш: ЛОВЪТ В БЪЛГАРИЯ Е УНИКАЛЕН

vater Публикувана от vater | 21.09.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Автор Дешка ВАСИЛЕВА

Стане ли дума за лов, Педро Матиаш не пропуска да каже, че в България този спорт у най-хубавият и уникален. Португалският бизнесмен нарича ловната дружина във великотърновското село Самоводене „моята дружина”, защото обича да ловува в тукашния край. Това не означава, че отказва на други покани. И как, след като най-големият глиган, когото е отстрелял досега, е паднал в землището на с. Капиново. Това се случило преди две години. Португалецът стоял спокойно на позицията си, когато кучетата подгонили дивото прасе.  Бягайки, то се показало между дърветата срещу ловеца и той не пропуснал да стреля. Улучил животното в гърдите и го доубил с нож. Така се се прави в Португалия - ако след изстрела дивото прасе или еленът не умрат, ги довършват с хладно оръжие. 250 кг тежал глиганът, глигите му обаче не били много големи – само 19 см.  А в с. Вонеща вода, горе в Балкана, португалският ловец срещнал благороден елен. Бил на определената му позиция, когато наблизо чул тропот като на кон. Обърнал се и видял, че срещу него идва голям елен, с красиви рога, вероятно на 6-7 години. Животното спряло на пет метра от ловеца, огледало се и после избягало. „Аз не стрелях, защото не съм бракониер, не съм месар, а и бяхме на лов за диви прасета, не за елени,” обяснява Педро Матиаш.
Педро Матиаш първо е бил само рибар, каквито са всички португалци, след като голяма част от родината им граничи с океана. После се запалил по ловния спорт. Към 30 години вече ловува той и сега може да се похвали, че всяка година отстрелва по осем-девет диви прасета, някои от тях над 200 кг. Харесва му, че у нас тези диви животни са големи, с дълги глиги. В Португалия глиганите стигат най-много до 150 кг. Там обаче има много диви зайци, както каза той – разпространяват се като чума. Въпреки това и там има ограничения в лова, макар че е нормално на лов да се уцелят по 50 заека. У нас Педро Матиаш е гръмнал само един заек, затова пък бил впечатлен от големината му. „Беше голям като куче,” смее се сега ловецът. „В България не е като в Европа. Тук ловът помага много да се създадат социални контакти – обяснява португалецът. – Добре е, че преди всеки ловен излет задължително се прави инструктаж, че ловците се подчиняват на строго определени правила. Традиция има тук, има дългогодишни ловци, от които младите се учат. В Европа ловът е само за богатите, в България на ловни излети излизат всякакви хора, дори и такива, на които не е много лесно да плащат за такова хоби.”
Педро Матиаш обича да стреля по яребици, също и по гургулици, обаче този лов е труден. В България му харесва, защото освен другия пернат дивеч, има и диви фазани, каквито в Европа не се срещат. А такъв лов е атрактивен и привлича ловците. Португалецът обаче не си пада по хищниците и досега у нас е отстрелял само два чакала. В Португалия такива животни няма, няма и много вълци, мечки, диви
котки. Педро Матиаш е обикалял с пушка и ловните полета на Испания, Африка. Отстрелвал е импали,
които са като сърните, и обяснява, че този лов е като свинския. В много африкански държави, например в Ангола, след войната има проблеми с прехраната на населението, дивите животни масово се убиват за храна и, въпреки голямото разнообразие, там не е никак лесно да се ловува.

„Не уцелиш ли дивеча, няма защо да се ядосваш, значи не е бил моментът за слука,” казва още португалският ловец, като отговор на свои колеги, които се ядосват на всеки несполучлив изстрел. Той не ходи на лов заради месото, въпреки това има предпочитания към ястията от дивеч. Според него най-добър е вратът на елена, също яребиците. В Португалия при приготвянето на каквото и да е дивечово месо задължително се използват зехтин, чесън , лук, червен пипер. Например пъдпъдък
на скара с такива подправки е голяма вкусотия, пръстите си да оближеш. Като всички ловци и Педро Матиаш има кучета. Те обаче са в Португалия. Едното е специално за лов на яребици, на португалски „прадигейро”. В своята родина ловецът пази и не малкото си трофеи – глигите на големия глиган, повален край Капиново, и на много други диви прасета, рога на елени, на импал. „Вашата страна има потенциал, разнообразен дивеч и може да печели добре от ловен туризъм – казва още Педро Матиаш. – Нужни са обаче сериозни инвестиции, бизнес-знания, солидна база. Така ще идват повече чуждестранни ловци, ще плащат и ловните дружини могат да печелят.”

nasluka.eu

Абонамент за бюлетин