Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Колонката на Йото Пацов » Помощ навреме, а не прах в очите

Помощ навреме, а не прах в очите

vater Публикувана от vater | 12.11.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Помощ навреме, а не прах в очите

Понякога природата взема от нас повече, отколкото ни дава, и тази година се очертава да е така. Суша, която спече земята така, че в пукнатините можеше да се види Оня свят, пожари, с които като че ли изпълзели от Пъклото твари запалиха България от четири страни, проливни дъждове като предвестници на вселенски потоп, наводнения, които като че искаха да заличат всичко, изградено от хората... Единствено неизменно доволни от този развой на събитията си останаха журналистите от новинарските емисии, за които добра новина е само лошата, и които не спряха със садистично настървение да трупат по първите страници на вестниците и в информационните емисии съобщения за удавени, живи изгорели, ударени от гръм, останали без подслон, затънали в мизерия и в безизходица хора...
Някои все пак в потока кошмарни новини успяха да откроят факти на мъжество и себеотрицание, на изпълнен дълг и човешко съпричастие, проявено от граждани и селяни, от пожарникари и полицаи, от офицери и войници. И от ловци, разбира се. На много места ловните дружини се включваха без подканяне и без санкции на когото и да било в овладяването и потушаването на пожарите, просто защото с ловците е така – те с право се чувстват стопани на българската природа и защитници на българския дивеч, а и чувството на съпричастие и взаимопомощ са сред качествата, които ценят най-много.
А сега вече, след откриването на новия ловен сезон, изпосталялата ни природа и оределите дивечови  популации пак имат нужда от грижите и вниманието на ловците. И това внимание, и тези грижи през тази есен може да се окажат от жизнено важно значение. При това трябва да се работи в условията на непрекъснато поскъпване на храните и фуражите, на дървесината и строителните материали, на транспорта и т.н. и т.н. – все неща, които на единствено достъпното за управниците ни макроравнище са като лек дъждец, но за всички, които обитават микроравнището на обикновения живот, са равносилни на библейски потоп.
Въпреки всичко ловците на България ще направят необходимото, и дори вече го правят – правят хранилки, калища, солища, осигуряват фуражи къде със собствени средства, къде от спонсори и приятели. В много местни средства за информация се отправят призиви към всички, които могат да отделят своята лепта за дивеча и природата на България, да го направят именно сега, за да не се тюхкаме напролет за пропуснатото време и пренебрегнатата възможност да помогнем за оцеляването на нашия дивеч. Присъединяваме се към този призив с надеждата, че както държавата със своите специализирани институции, както екоорганизациите, така и представителите на бизнеса ще подкрепят усилията на ловците с всички достъпни им средства, за да компенсираме поне отчасти щетите от тази неблагополучна година. При това не забравяйте – помощ е само навременната, другото е просто прах в очите.
Не отлагайте за по-сетне, защото никога не е прекалено рано да се подпомогне нуждаещият се, но често е прекалено късно.

За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов

Абонамент за бюлетин