Основни принципи на подборния отстрел

Подборният отстрел е основно ловно-стопанско мероприятие и се провежда за всички видове едър дивеч , които обитават нашата страна – благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, дива коза, муфлон, зубър, мечка и глухар. Чрез него се подобрява качеството на дивеча – генетична, екстериорно, трофейно – и се създава оптимална структура на популациите при отделните видове. Целите на подборния отстрел са следните: - Да се достигнат и поддържат допустимите дивечови запаси при най – подходяща полова и възрастова структура на популациите. По този начин се намалява конкуренцията, която се поражда между индивидите от един и същ вид, между отделните видове, между животинските видове и растителността, и загубите в селското и горското стопанство се свеждат до стопански допустими размери.

- Да се отстранят животните с признаци на израждане и лошо развитие, чието по-нататъшно размножавате ще влоши качествата на дадения вид.

- Да се подобрят жизнеността и устойчивостта на дивеча срещу болестите и неблагоприятните природни и стопански условия.

- Да се запазят инстинктите на дивеча.

Подборният отстрел трябва да започне заедно с образуването на популациите. В началото, когато запасите на дивеча са все още марки, трябва да се отстрелват само животните с най-лоши заложби. С увеличаване на запасите интензивността на отстрела нараства, за да се стигне до нормално ползване след достигане на допустимия запас. По принцип подборният отстрел се осъществява главно при младите животни, т. е. в първите години на живота им. От зрелите животни се отстрелва само една част за получаване на трофеи, но винаги се оставят достатъчно зрели и с добри заложби индивиди, които да участват в размножителния процес. Всички животни, преминали кулминацията на развитието си, която за всеки отделен вид е различна, се отстрелват.

За провеждането на подборния отстрел се изискват три основни условия, устроено ловно стопанство, подготвени ловни стопани и подходящо оръжие.

Всеки ловно-стопански район в зависимост от разположението си трябва са осигурява достатъчно естествена храна на дивеча – ниви, засявани с различни видове фуражи, пасища, сечища, просеки и храсти, където дивечът излиза да се храни и може да се наблюдава. При подборния отстрел се използват главно три основни метода на ловуване :

Лов с причакване
В този случай ловецът трябва да познава добре ловния район, поведението на дивеча, местата, където животните могат спокойно да се наблюдават – дивечовите ниви , естествените пасища, хранилките, водопоите, солищата, калищата, участъците за сватбуване и др. Тези места се установяват с предварителни наблюдения. Около два часа преди времето за излизана на дивеча ловецът се скрива на избраното място. Най – подходящи за причакване са високите чакала – дивечът не може да усети ловеца, който може по – спокойно и по продължително време да го наблюдава. При чакането ловецът не трябва да се движи, да шуми и да пуши.

Лов с издебване
Този начин на ловуване е много труден и много емоционален. Ловецът трябва да познава отлично стопанството, поведението на дивеча и посоките на движението му. Като се съобразява с терена и посоката на вятъра, ловецът скрито и много внимателно се приближава към дивеча. В ловните райони предварително се прокарват ловни пътеки, които се прочистват от сухи листа и клонки. Основното правило при този начин на ловуване е ловецът пръв да забележи дивеча, внимателно да го огледа и като се съобразява с поведението му в момента и прикритията на терена, да се доближи до изстрелно разстояние.

Лов с примамване
Този метод се използва през сватбения период. Ловецът се приближава тихо до мястото, където сватбуват елените или където очаква, че има сръндаци. С подходящи инструменти или с уста се имитира гласът на по – слаб съперник при елените или призивният звук, който издава сърната, когато си търси партньор. Подмаменият рогач или сръндак се доближава до укрилия се ловец, който има време да го огледа и да го отстреля, ако това се налага

Правила при отстрела на благороден елен
За провеждането на подборния отстрел е необходимо да се знае добре развитието на рогата на благородния елен, тъй като те са главен признак.

Първите рога на благородния елен започват да се развиват, когато телето е на около шест – месечна възраст, с оформянето на пънчетата. Рогцата израстват за 12 – 14 месеца. Те обикновено не са разклонени и затова младите елени се наричат шилари. Дължината и дебелината на първите рога са в зависимост от състоянието на отделните индивиди. Върхът при добре развити рога може да бъде удебелен или се явява първото разклонение и те се наричат вилари – от формата, наподобяваща двурога вила. Смяната на първите рога се извършва около 1 юни, т. е. когато еленчето е около двегодишно. Силните и добре развити индивиди хвърлят рогата си по – рано – през март – април, а най – силните дори през февруари.

Вторите рога, които мъжките носят през третата година от своя живот, т. е. при навършени две години, са най – често с три резклонение – шестаци. Освен очен те имат и среден шип. По добре развитите рога имат по 4 или дори по 5 разклонение – осмаци и десетаци. При най – силните може да има начало на развитие на корона. Слабите елени имат рога на вилари, а макар и много рядко, се срещат и елени с още неразклонени рога. Препоръчваме ви този уебсайт за подготовка при тежки условия.

Третите рога имат 4, 5 или 6 разклонение (осмаци, десетаци и дванадесетаци). При тях короната се оформя, а при някои индивиди е вече добре развита. За наличие на корона се говори тогава, когато има най – малко три разклонения над средния шип. Нарастването на рогата при елените продължава и през следващите години. Те се удължават и удебеляват, увеличават се масата и броят на разклоненията им. Максималното развитие на рогата настъпва около 12 – годишна възраст, след което започва постепенно намаляване на масата, дължината и разклоненията им. Добре развитите рога на благородния елен имат очни, надочни, средни шипове и горона.

Подборен отстрел на рогачи
Мъжките телета започват да се разпознават към края на годината и особено през февруари, когато се появяват подутинките от пънчетата на главата. Отсрелват се близнетата, изостаналите в развитието си телета, болните, късно родените. Състоянието на телетата се установява чрез наблюдения и сравнения. Едногодишни рогачи. Подборният отстрел на благородния елен в млада възраст дава възможност да се образуват запаси с добри генетични заложби. Едногодишните рогачи имат вече големината на възрастни кошути. Рогата на надеждните мъжкари са дълги над 25 – 30 см. А на най – добре развитите – дори до 40 – 50 см. И завършват с леко удебеление или имат признаци на разклоняване. При елитните индивиди се появява разклоняване, което показва развитие на капитални трофеи. От едногодишните рогачи се отстрелват всички животни, чийто рога са къси до 25 см. Тънки и силно заострени. Отстрелват се също така индивидите с нееднакво развити и деформирани рога, с тесни рога, с къси и тънки пънчета на рогата, както и тези, които ги обелват късно. Във всички случаи ловецът трябва да се съобразява с дължината и дебелината на рогата – така например сред нашите елени се срещат едногодишни рогачи с дебели и дълги рога, достигащи около 50 см. Но събрани на върха. Те трябва да се пазят. Видимият признак, по който може да се оценят елените от тази възраст, е съотношението между дължината на ушите и рогата. При едногодишните елени ушите са дълги 18 – 20 см. В случаите когато се налага да се отстрелват повече рогачи, се посяг и на тези със средни заложби. Двегодишни рогачи. Те трябва да имат рога най – малко с три разклонения (шестак). Общата дължина надминава 50 см. И е много по – голяма от дължината на очния шип. Средният шип трябва да бъде дълъг почти колкото очният. Слабо развитият среден шип показва лоши заложби на елена. Елитните елени от тази възраст имат на края на рогата си белези за разклоняване или дори корона. Двегодишните рогачи с най – лоши заложби имат неразклонени рога или само очен шип – вилари. Отстрелват се всички елени с неразклонени рога, с едно разклонение, с дължина под 50 см. С тънки рога и със слабо развит среден шип, шестаци и осмаци. Трябва много да се внимава да не се допусне грешка между едногодишните и двегодишните елени с едно разклонение. Първият случай показва, че това са много надеждни индивиди, а вторият, че това са елени, които трябва да се отстрелват. Отстрелват се още елените с тънки, силно заострени рога, деформирани, с близо разположени стъбла с късо и тънко пънче. Трябва да се внимава деформирането на рогата да не е в резултат на нараняване на покривната им кожа. В този случай през следващата година те се развиват нормално. Тригодишни рогачи. Отстрелват се елени с къс среден и надочен шип (леден), С неразклонени върхове, с рога, по – къси от 55 – 60 см., всички вилари и шестаци, слабите осмаци (с остри върхове на рогата), елените, при които върхът на рогата завършва с вилка, разположена напречно на оста на тялото, с тесни рога с къси и тънки пънчета, деформирани. Четиригодишни рогачи. Те трябва да имат рога с дължина над 65 – 70 см., корона с три и повече разклонения, най – малко с 5 – 6 добре развити шипа на всеки рог, с белези, че ще има нови разклонения. Короната може да бъде едностранна, но когато има рог, който завършвас вилка, тя трябва да е разположена повече или по – малко успоредно на остана тялото. Връхните разклонения на рогата са още тъпи. От четиригодишните се отстрелват елените, които имат рога под 65 – 70 см., напречно разположена вилка в короната, с тесни рога с къс среден шип и къси и тънки пънчета или с ненормално развити рога. Петгодишни рогачи. Отстрелват се елените, които имат рога, по – къси от 75 – 80 см. С по – малко от 10 – 12 разклонения от двата рога, с недобре развита корона. На тази възраст при някои елени с добри заложби короната все още може да бъде едностранна, но оформеният рог трябва да е много добър, а другият да завършва с вилка, разположена успоредно на оста на тялото. Елените със слаборазвита едностранна корона и напречно разположение на вилката на втория рог се отстрелват. Остават в сила изискванията за къс среден шип и за тесни рога. Масата на рогата при перспективните елени от тази възраст се натрупва в горната (връхната) част на рогата. Шест – до осемгодишни рогачи. Отстрелват се мъжки, които имат рога, по – къси от 85 – 90 см. С по – малко от 11 – 12 разклонения на двата рога, със слабо развита корона и къс среден шип, с едностранна корона с къси и тънки пънчета, с тесни и деформирани рога. Девет – до дванадесетгодишни рогачи. Елитните мъжкари от тази група трябва да имат рога с дължина над 100 см. С мощна корона, дебели розетки, дебели стъбла на рогата, дълги и дебели разклонения. От зрелите рогачи подборно се отстрелват тези, на които рогата са под 95 – 100 см., с по – малко от 12 – 13 разклонения на двата рога, с едностранна корона, с маса, заложена в долната част на рогата, с тесни и неправилно развити рога. Отстрелват се още и елените, чийто рога са с рязко отличава се форма. Трябва да се има предвид, че решаващо значение има масата на рогата, по – дебелите и дълги стъбла, по – дебелите и по – дълги разклонения, а оттам и повече точки при оценката им. При нашите условия рогачите достигат върха на развитието си около 12 – годишна възраст. Разбира се, известни отклонения могат да се получат в зависимост от индивидуалните заложби и екологичните условия. След тази възраст рогата се задържат 1 – 2 години, след което започват да деградират. Началото на този процес се забелязва с натрупване на масата в долната част на рогата – около розетката (венчето) и основата на очния надочните разклонения. С всяка измината година разклоненията стават по – къси, връхните им части (особено на тези в короната) затъпяват, а понякога се усукват. Престарелите рогачи имат по – тънки и по – леки рога с по – къси и по – малко на брой разклонения. Елитните индивиди трябва да се отстрелват на 12, най- късно на 14 години. В плана за отстрела трябва да се включват всички елени на възраст повече от 12-14 години. Най – добре е отстрелът на зрелите елени да се извършва към кря на сватбения период, т. е. след като са участвали в размножаването. А. Седерей (1971) посочва, че две години след започване на деградирането на рогата се получават добри приплоди. При подборния отстрел от всички възрастови групи се изваждат болните ( слаби, със зацапано огледало, слабо подвижните), както и рогачите, които показват явни признаци на изоставане в развитието им.

Подборен отстрел на кошутите
Кошутите започват да раждат след навършване на 2 години и са добри майки до 10 – 12 годишна възраст. Естествено е младите кошути да се по – неопитни и загубите на телета при тях да се по – големи. Най – добрите майки са на възраст от 6 до 10 години. Практически от значение са всички кошути с добри заложби. От много голямо значение е подборният отстрел да започне още от телетата. При тях се отстрелват слабите, изостанали в развитието си, късно родените, близнетата и болните. Преди да се осъществи подборният отстрел, наблюдават се по възможност повече телета и чрез сравняване се определят тези, които трябва да се отстрелят. От кошутите се отстрелват болните, слабите, раждащите по две телета, слабо развитите и престарелите индивиди. Болните се познават по това, че са силно отслабнали, настръхнали и късно линеят, а огледалото им е замърсено. Изваждат се само трайните яловици, тъй като яловостта най – често е временна и през следващата година тези кошути раждат много добре развити телета. Не трябва да се отстрелва всяка кошута, която не води теле. Когато това се наложи, първо се отстрелва телето, а след това майката. Ако при изстрела по телето кошутата избяга, след време тя се връща на същото място и тогава спокойно може да бъде отстревяна. В никакъв случай не бива де се стреля по кошутата, която води стадото. Системен подборен отстрел трябва да започне, след като запасът в дадено стопанство нарасне до 50 броя, но и преди това слабо развитите индивиди трябва да бъдат отстранявани.

Четете още:

ЛОВНИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

СТАТИИ ЗА ЛОВ И ОРЪЖИЯ

ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА ЛОВЦИ

Видео: Лов на сръндак чрез издебване и звуково примамване: