Наскоро експерти от Световния фонд за дивата природа (WWF) предупредиха за два особено важни проблема. Единият е, че дивите птици и изобщо дребният дивеч главоломно намалява в различни краища на света. А вторият е, че за това по-голяма вина носят препаратите за растителна защита, а не изкуствените торове.
Съвсем оредяват или изчезват цели видове. И сред главните вредители са химическите препарати, които се пръскат, за да предпазят растенията и овощните дървета и най-вече пестицидите и хербицидите.
До 50-те години на ХХ век в нивите често растяха най-различни бурени и полските птици, пък и дребният дивеч въобще, можеха да разчитат на изобилие от семена и насекоми.
В наши дни някои биологично чисти ферми все още напомнят на онова време, когато полетата гъмжаха от пъдпъдъци и яребици. Но интензивното земеделие е много различно, а биоземеделието е пък все още сравнително малко като площи и особено в България.
Експертите от WWF и от ООН, от природозащитни организации и учени, както и специалисти по дребния дивеч са категорични, че в международен мащаб хербецидите и пестицидите притискат бурените и насекомите до стената, а комбайни събират всяко зрънце. Поголовно се разчистват храсти и дървета, за да се отвори пространство за по-обширни ниви и дивите животни и най-вече дребният дивеч остават без място за размножаване, а растителната им храна е изпълнена с токсини, идващи от химикалите за растителна защита.
И така става нещо, което нарушава естествения баланс в природата. Благодарение на тези промени земеделските стопанства произвеждат храни по-ефикасно и с по-малко загуби, причинени от вредители и болести. А лошото е, че от това страдат все по-тежко дивите растения, които са основна храна на много животни и особено на дребния дивеч и най-вече на птиците.
Но тези представители на дивата фауна са подложени и на директното вредно въздействие на тези химикали, което намалява тяхната жизненост и увеличава смъртността.
И тогава изведнъж изниква дилемата, която звучи парадоксално – земеделието за изхранване на хората или обезпокойтелно намаляващата популация на дребния дивеч и особено на птиците.
Споделям мнението на редица експерти, че тези проблеми не бива да се поставят в тази екстремна плоскост на крайности и противоречия, а да се търси без отлагане балансирано решение.
Преди години се възхищавах на прочутото в цял свят изобилие и разнообразие на дребен дивеч, на диви птици в Индия. В разговор с индийски учени и природозащитници разбрах, че една от главните причини за това „чудо” е, че голямата част от земеделците в Индия и особено по-бедните почти не употребяват химикали за растителна защита, защото нямат финансови възможности за редовното им купуване.
Тези, които сме по-възрастни, добре помним от своето детство и младост непрестанната омайваща песен на многото пъдпъдъци и изобилието на яребици, пък и на зайци и друг дребен дивеч в България. Но тогава през 40-те и 50-те години почти не се употребяваха пестициди и хербициди, а изкуствени торове вече имаше.
Наскоро от чуждестранни научни списания стана ясно, че сред най-вредните химикали за дивата природа са три вида неоникотиноидни инсектициди за растителна защита: имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин. Тези отрови се използват масово за пръскане срещу вредители по овощните дървета.
Освен заплахите за дивите птици и дребния дивеч въобще, е установено, че тези отрови водят до висока смъртност на пчелните семейства и оттам пагубната гибел през последните години на пчелите в Европа и по света.
Чест прави на Европейския съюз, че по предложение на български евродепутати ще наложи двугодишна забрана за ползване на тези химикали във връзка с масовата смъртност на пчелите.
Автор: Веселин СЕЙКОВ
Статията е предоставена от вестник Наслука, партньор на ловен портал БГ ЛОВ.
Четете още: