Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Страница » Обучение на ловното куче » Особености на обучението на гонче за лов на диво прасе

Особености на обучението на гонче за лов на диво прасе

admin Публикувана от admin | 02.07.2010
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Преди да започнем разглеждането на методите за тази дресировка, е необходимо да сме си дали ясна представа за следните два аспекта: с едно гонче ли желаем да ловуваме на дива свиня или с група гончета (предварително сработена и дресирана за съвместна работа) и какъв точно тип работа желаем от нашите кучета.

Под това какъв тип работа желаем имам предвид следното: дали кучето/кучетата да преследват прасето, стремейки се да се нахвърлят върху него и да го задържат на едно място или само да открият дивеча, без да влизат в пряка схватка.

За да започнем специализираното обучение е необходимо кучетата да са сработени, да познават командите “в крак”, “седни”, “легни”, “място”. Последната команда е особено важна тъй като чрез нея ще може да накараме кучето да спре преследването на нежелан дивеч, както и ще можем да го свалим от следата при нужда. Групата е необходимо да изпълнява тези команди безпрекословно, тъй като само тогава е възможно понататъшното обучение да се проведе бързо и успешно.

Втората предпоставка е да имаме оградено пространство с диво или полудиво прасе. Оградата е необходимо да бъде поне 10-20 декара за да може да се имитира преследване подобно на истинския лов. За самото прасе също има някои правила, пренебрегването на които може да направи дресировката трудна или направо да опропасти всякакви усилия от наша страна да покажем на младите гончета какво точно се иска от тях.

Някои колеги застъпват тезата, че е добре прасето да е голямо, да има зъби, както и да има опит с кучета. Според тях това прасе с атаките си ще накара кучетата да бъдат внимателни при работата си и да придобият маниер “да се пазят”. Подобно мнение категорично не споделям поради няколко основни причини. На първо място тук става въпрос за млади гончета, които не са виждали прасе и нямат никакъв опит с такъв дивеч. Да предположим, че хвърлим такива кучета в оградата с голямото прасе, което при това има опит с кучетата, не изпитва страх от тях и направо се хвърля в атака при вида им. Подобно поведение е типично за прасета, върху които са обучавани кучета. Те развиват силна омраза към тези “неприятели”, озлобяват се и често стават дори по-опасни от дивите им събратя. Често в такива случаи още с влизането на кучето в оградата прасето се устремява към него злобно, стремейки се да го прогони от “своята си територия”.

Как ще постъпи младото куче в тази ситуация? Ще се нахвърли върху дивеча, може би, или пък ще започне да танцува около него умело избягвайки атаките? Не. То ще побегне, подвило опашка, и при това ще потърси защита при стопанина си, и ако той е извън оградата, сам страхувайки се от нападението на прасето, кучето ще се озове притиснато между този непознат звяр и оградата. Гарантирам ви, че това куче ще придобие такъв страх от всякакви видове прасета, че ще ни бъде доста трудно в последствие да преодолеем този негативен рефлекс. В тези случаи такова куче става негодно за лов на прасета, според собственика. Разбира се, такъв страхов рефлекс може да бъде преодолян с течение на времето и посредством много усилия, но определено е по-добре да не допускаме гончето ни да бъде наплашено, пък после да мислим как да го направим смело.

Според мен не е възможно с едно прасе да се минат всички етапи от дресировката, а е необходимо да разполагаме с поне две животни с различни размери, като почти задължително е те да нямат опит с кучета. Последното е особено важно, тъй като все пак ще обучаваме млади гончета. Правилната и желателна възраст за такава дресировка е около година, година и два-три месеца. Опитите по-рано да се влезе в етапа на тази специализирана работа обикновенно не водят до кой знае какви резултати и са по-скоро вредни за младите гончета. От една страна тъй като последните са в процес на растеж и тялото им все още не е завършено, а от друга ранното влизане в гатера на едно все още неукрепнало психически животно, без предварителна дресура за послушание, просто защото е “нямало време” да се обърне достатъчно внимание на нея, може да нанесе по-скоро вреди, отколкото ползи на процеса на дресировката за последващия сериозен лов. Нека поясня, че оградената площ с прасе за обучение на кучета вече е почти прието у нас да се нарича „гатер”. Думата е взаимствана от сърбите, където такива съоръжения са особено популярни и ги има почти във всяко село и дружество, а често и отделни развъдчици поддържат такива площи за да обучават гончетата си.

Налага се да припомним някои от особеностите на гончетата като характеристики за работа, за да ги имаме в предвид при по-нататъшния процес на работа. Гончетата са кучета “преследвачи”. Тяхната селекция е водена в посока на търсене на куче, което да работи по топлата следа на косматия дивеч, да следва дирята с лай, прогонвайки по този начин обекта на лова от определената площ на гонката. Задачата на гончетата назад във времето никога не е била да задържа животното до пристигането на ловеца. Поради това от тези кучета и не се е искало злоба. Дори напротив, имало е стремеж това да са тежки и спокойни кучета, които да не “притискат” дивеча и да го прогонват на големи разстояния. В последствие при промяната на условията на лова се налагат и промени в желаната работа на кучетата. Закрепените гени обаче остават. Липсата на злоба е сред тези наследствени гени - не особено положително качество при лова на дива свиня. Възможно е много колеги да ми възразят, че техните гончета смело се хвърлят върху прасетата и захапват, но ако погледнем в процентно съотношение, ще видим, че това са единици. Именно поради тази причина е необходимо целенасочено да дресираме гончетата си към злобен маниер на работа. Притесненията, че може да ги изгубим при схватка с някое агресивно прасе в последствие при реален лов са неоснователни, тъй като ако се спазват всички елементи на това специализирано обучение, докато се стигне до реален лов кучето ще има вече изграден рефлекс за защита и маневриране пред дивеча

Ето какво препоръчват френските експерти за тази дресировка:

На първо място е необходимо оградата (гатера) да е с размери около 40 декара, с рядка растителност, но въпреки това да има храсти във вид на островчета, където може да се крие “дивеча”, като при това да остава видим за водача на кучето. Прасето да е около 40 – 50 килограмов приплод, на който да не са пускани много кучета, така че да няма изграден защитен рефлекс на нападение към тях. Дресьорът влиза с групата гончета, предварително обучени на общо послушание, в гатера и, стремейки се да открие прасето, насърчава гончетата да търсят. В предварителната дресировка те познават вече командите, с които водачът им посочва следата и могат да я следват (обикновенно обучението започва по заешка следа). Отначало гончетата не могат да определят точно откъде идва миризмата тъй като обикновено целият гатер е в следи. Това не е особен проблем, тъй като първоначалната цел на дресьора е да ги запознае с миризмата на дивата свиня. Постепенно напредвайки в оградата водачът забелязва къде се е скрило прасето и посредством постепенно стесняващи се кръгове се приближава към него. На определена дистанция прасето се вдига от леглото и побягва. Точно това трабва да се използва и да се покаже бягащото животно на кучетата. Ако с тях сте се отнесли сериозно на предварителната дресировка, те ще са около вас в този момент, така че няма да е трудно да забележат бягащото прасе. Обикновенно гончетата започват да лаят по животното от място или постепенно спускайки се в преследване. Ако останат на място, забелязвайки прасето, и не се опитат да го преследват, водачът е необходимо да ги насърчи към това. Обикновенно ако подгони сам прасето, това е достатъчно за гончетата да разберат, че животното пред тях не е страшно и когато го приближат - бяга. Тук се залага на инстинкта на всички животни като цяло и на ловните кучета в частност да преследват движещия се обект. На този етап не се търси работа по следа, а гоненето става “на поглед”. Спокойно - това няма да развали бъдещото гласно проследяване на дирята.

Поведението на кучетата на този елемент може да бъде няколко типа. Първо – още при влизането си в гатера те започват да проявяват интерес към миризмата на прасето, впускайки се в интензивно търсене около водача. В случая е без значение дали ще намерят и ще успеят да “оправят” дирята. Важен е интереса. При откриването на прасето те ще започнат да лаят по дивеча, постепенно приближавайки се към него и отдалечавайки се от водача. Това е идеалния вариант. В случай че не проявят интерес към миризмата не бива да се отчайват водачите, тъй като гончетата все още не са виждали прасе и не познават това животно. Чрез интензивно търсене и посочване по земята, подкрепено с командата или звуците с които обикновенно настървяват гончетата (та-та-та ; на-на-на; дай-дай-дай или други такива) се насърчава търсенето, като постепенно дресьорът се приближава към прасето и започва да го гони леко. Обикновенно дори гончета, които не са проявили интерес към миризмата, водени от инстинкта за преследване се втурват към дивеча и залайват, като отначало се придържат около водача. При следващите тренировки те ще започнат да се отдалечават все повече, като постепенно ще започнат реално да гонят прасето и да лаят след него. Макар и рядко дори по то този начин се срещат кучета, които не проявяват интерес към прасето и продължават да стоят в краката на дресьора. Обикновенно така се получава при боязливо куче, когато настървяването е само с него. В такива случаи водачът следва да вземе кучето на повод и така да се приближи към прасето и да го подгони. Няколко такива опита обикновенно са достатъчни да се отпусне младокът и да залае.

Със залайването и първите опити да се преследва дивото прасе се преминава към втория етап – опитите за задържане. Предпоставката тук е, че гончетата вече проявяват злоба към това животно. При преследването се стремим ма притиснем животното в някой ъгъл, като при това не се преближаваме прекалено за да не предизвикаме бързото шмугване на дивеча покрай нас, което може да бъде прието от гончетата като нападение. Продължаваме да насъскваме кучетата когато прасето вече е спряло в ъгъла, стремейки се да ги накараме да посягат за захапване. Когато гончетата са няколко това е по-лесно защото те си дават кураж едно на друго и се чувстват в някаква безопастност, още повече че и водачът им е до тях. Именно за този елемент е важно прасето да не е голямо. Приплодът около 40 кг. ще бъде на ръст колкото гончето или съвсем малко отгоре, което допълнително ще накара кучетата да се приближат по-смело към него. Ако започнат сами да захапват – отлично, ако ли не е добре да имаме едно – две стари кучета, силно настървени на прасета, които да пуснем да хванат животното. Възбудени от квиченето на примамката и от лая и ръмженето на възрастните кучета , младите обикновенно също се включват в борбата. Хубаво е да проявим твърдост и да оставим кучетата да подавят животното известно време. Жалостивото квичене е елемент, без които няма как да минем. Важен е момента, когато трябва да помогнем на прасето да се измъкне, оттегляйки старото куче. Почти винаги усетило отслабването на хватката прасето ще се опита да избяга. На този етап е добре да спрем и да оттеглим кучетата, докато са все още възбудени. Оставим ли ги да убият животното или да го давят твърде дълго, те ще се уморят и ще започнат да губят интерес към прасето, което не е полезно за дресировката. Винаги е по-добре да тренираме три пъти по десет минути, отколкото един път тридесет (например). В случай, че не разполагаме с по стари кучета и младоците не искат да захапят, е добре да обездвижим прасето по някакъв начин. Всички знаят, че най-добре се учат млади кучета когато на лов се рани малко прасе и кучетата го хванат и започнат да го давят. Такива случаи, обаче, са твърде редки за да можем да разчитаме на тях да обучим младите си гончета. Добре е ако можем да хванем прасето и да му завържем задните крака (това е най-безболезнения начин). Така завързано то ще се влачи и квичи и така ще предизвика злобата на кучетата, отново използвайки инстинкта на преследване. Отново е важно да не оставяме гончетата да убият животното или да започнат да го разкъсват. Все пак ще ни трябва за още няколко тренировки. Оттеглете ги в момента, когато на възбудени, вземайки ге на повод, като се отдалечавате от прасето бавно, давайки възможност да се дърпат и лаят към него.

На следващите няколко тренировки е необходимо до оставим кучетата сами да се опитат да захапят прасето. Ако това не им се отдаде в скоро време, отново повтаряме елемента със старите кучета или с връзването на краката на животното.

Не е необходимо и дори е вредно твърде често да водим кучетата в гатер. Гончетата са интелигентни кучета и свикват с мястото, с прасето, с растителноста. По този начин е възможно дори да им стане досадна работата по този обект, което не е цел на дресировката.

Разликата при обучението на едно и на няколко кучета в гатер е преди всичко в това,че когато се работи с едно куче обикновенно резултатите са по-бавни, кучето по-трудно се отпуска да работи на по-голяма дистанция от ловеца, по-плахо ще действа при атаките. Положителното когато работите с едно куче е преди всичко това, че то изгражда собствен стил на работа и на атака на прасето, избягвайки прекалената възбудимост (когато са няколко) и евентуалните грешки в маниера на работа на старите кучета. По-лесен ще ви бъде и контролът върху работата, докато при групата е възможно да са ви необходими и помощници.

Кучетата, които не дават резултати по описаните по горе методи и по малко прасе, са изключително малко на брой. Обикновенно при тях се касае за някаква травма (психическа), която трябва да бъде преодоляна по някакъв начин. За да се идентифицира, обаче, е необходимо много внимателно наблюдение на поведението на гончето на различните етапи и дразнители. В тези случаи се обърнете към професионален треньор за съвет или към по-опитен колега. Възможно е също така причината да е и във възрастта – има кучета, които сякаш по-късно съзряват за работа. Дори когато са от едно кучило, малките не започват да работят на една и съща възраст. Необходимо е да проявим търпение и постоянство и да позволим на гончетата си да достигнат до необходимата възраст за работа по дивата свиня. Отново искам да подчертая, че гончетата са кучета с изключителни ловни инстинкти и не бива да се отказваме от тях без да сме направили всичко необходимо за да могат те да проявят качествата си.

Обучението, обаче, все още не е завършило. Така настървеното гонче (или гончета), е свикнало с малкия размер на прасето и сравнително чистата от растителност ограда, то смело търси, праследва и напада прасето. Не е подготвено обаче за среща с голямо прасе, което може по-добре да се защитава, както за работа в гъсталак, а също и за работа по стадо прасета. За тази цел е необходима друга ограда - с по-гъста растителност и по-голямо прасе – около 80-100 кг., задължително женско (без зъби). От дресьора се изисква почти същата работа като при по-малкото прасе. От кучетата обаче се изискват други качества – преценка, маневреност, злоба, но сега вече умерена. Обикновенно още щом се нахвърлят върху прасето при първия контакт, то успява да ги разхвърли и да се измъкне от хватката. За първи път и се оказва по-сериозна съпротива. Тук е мястото на дресьора да подкрепи кучетата и максимално бързо да ги накара да подгонят прасето с лай и отново до се опитат да го задържат, дори ако се налага да гони дивеча заедно с тях. Постепенно у кучета се изгражда инстинкт кои прасето могат да атакуват смело и с кои трябва да са внимателни. Полезно е ако от време на време ги пускаме отново при малко животно, за да не губят злобата и настървеноста.

Важно е да се отбележи, че наред със специализираната дресировка в гатера е задължително да продължат и упражненията за послушание. Последното трябва да е на такова ниво едно от гончетата да може да стои мирно до водача, докато другите дават прасето на няколко метра от него.

Снимка: Ловен портал БГ ЛОВ