На 16 юни 2017 г. Професионалната ловна асоциация в България /ПЛАБ/, с любезното съдействие на ДЛС "Воден-Ири Хисар" проведе среща-дискусия на тема "Благороден елен - регионални особености в стопанисването му". Инж. Иван Недков откри срещата, представи гостите, темите и лекторите. Гост бе и инж. Григор Гогов изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. Една от темите в срещата бе:

ОПТИМАЛНА ВЪЗРАСТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ТРОФЕЙНИЯТ ОТСТРЕЛ НА БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН У НАС

Лектор: инж. Иван Степанов

Ловното стопанство на България е от първостепенно екологично значение за ресурсните видове – обект на лов, но и, въпреки нищожният икономически продукт, който реализира в последните години, има важно стопанско значение в земеделския и горски сектор, както и на пазара на труда. Стопанисването на популацията от благороден елен у нас се очертава като главно предизвикателство пред ловната колегия, а успехите от 80-те и 90-те години на миналия век са начертали пътят, който води към световна слава.

Цел и задачи

Основната цел на настоящата разработка е да се установи оптималната възраст за реализиране на трофейният отстрел на благороден елен у нас.

За да постигнем определената цел си поставихме следните задачи:
- Установяване на оптимална препоръчвана възрастова структура за популацията на благороден елен у нас.
- Установяване на възрастта, при която благородният елен у нас достига максимални параметри в размерите на черепа, рогата и трофея
- Анализ на причините за преждевременен отстрел у нас.

Методи:
За решаване на поставените задачи при подготовката на темата се оказа, че повдигаме към днешна дата въпроси, разисквани и отработени от науката преди повече от 30 г. С оглед на това не си позволихме да присвояваме чужди заслуги, а прилагаме голяма част от данните, анализите и изводите на проф. Н. Ботев.
Данните за запаса на благороден елен са от таксацията на дивеча в РБългария.
За структурата на популацията на благороден елен у нас сме ползвали препоръчаните от Обретенов, който е обобщил данни от европейски автори.



Видно от посочената графика, ситуацията с количеството на благородния елен у нас започва да наподобява „златните години”. Разбира се, тук може да се проведе самостоятелен анализ, който да разисква въпроса за стръмните динамики в запаса и липсата на постоянство в числеността, но не това е тема на нашата работа. Това, което ни интересува тук е, че вече имаме значителни запаси и е необходимо да се вгледаме в тяхната структура.
Имаме различните начини за влияние върху популациите, но основен инструмент за въздействие е лова. В по-голямата част от ловните ни площи се неглижира селекционният отстрел, особено сред женските животни, и се ловува основно трофейно, в резултат на което имаме масово популации с нарушено полово съотношение и възрастова структура. Длъжен съм да отбележа, че разискваме проблеми в територии, в които стопанисването на благороден елен е приоритетна дейност. Стотиците хиляди хектари, където благороден елен обитава, но не е обект на целенасочена стопанска дейност са тема табу, която всички ние избягваме.

Изобразен е оптималният вариант на популационна структура, при полово съотношение 1:1, Кпр. 0,24 от целия запас, целева възраст 14г. за мъжките и 10 г. за женските. Схемата е разработена за 100 индивида, за да е лесно съпоставима с проценти.
Очевиден е дългосрочният интерес на стопанисващия дивеча да съхрани най-ценните си елени до 13-14 г., с цел да „извади” максимума както от отделния индивид, така и цялата популация.
Когато говорим за оптимална отстрелна възраст, трябва да намерим баланс между биологически оптималната и икономически оптимална. И докато в биологичен смисъл е ясно, че еленът живее до над 15 години, за нас е важно да решим въпроса „В кой момент е най-разумно да извадим силните екземпляри в популацията под формата на трофеен отстрел.” Т.е. къде да прекъснем пирамидата.
При взимане на това решение е редно да се съобразим със следните биологично обусловени факти, установени от проф. Н. Ботев:



Максимумът в размерите на черепа по отношение на дължина, ширина и височина благородният елен достига на 12 г. в ССП и на 14 г. в ИСП и СИБ-я.;
До 14 годишна възраст еленът у нас запазва общият брой на шиповете си.
Максимална дължина очните и средните шипове у нас достигат около 10 г. и я запазват до 13.
Максимална дължина рогата достигат през 12г. и се запазва до 15 г.
Размерите по дебелина у нас достигат кулминация към 14-15 години.
Средното тегло нараства непрекъснато до дванадесетата година в Североизточна България, в Източна Стара планина – до единадесетата и в Средна Стара планина до четиринадесетата година.
Максимална оценка трофеите получават на 10-12 г., а най-голяма средна оценка трофите получават между 12 – 13 годишна възраст в Североизточна България. Високи оценки на отделни трофеи има още на 6 годишна възраст – 228,14 точки, 7 години - 220,28 точки, 8 години 230,35 и т.н. (приложение). Тези данни недвусмислено показват изключителните възможности на елените от този район.
В Източна Стара планина например е отстрелян шестгодишен елен с 226,58 точки и т.н. Животни от Средна и Източна Стара планина и Североизточна България, които не са успели да разгърнат трофейният си потенциал.



От позиция на времето и натрупан практически опит, най-общо формулираме следните проблеми:

- Напълно прекъсната връзката между наука и практика. След като препоръките към ловното ни стопанство от доайенът на ловната наука у нас (1981), с огромен авторитет по света не само, че не са наложени в практиката, а дори не са възприети в ловната ни литература и помагала за обучение на ловци, ловни водачи.
- Отстрел на големите елени при първа възможност (често това е на 7-8 г. възраст).
Тенденция от десетилетия. Като причини може да се изтъкне желанието на всяка цена да се добие добрият трофей, липсата на дългосрочна визия за развитие на ловните райони, не на последно място – синдромът на 100Е, където заради почерпка от страна на ловеца, ловният водач е готов да му даде за отстрел всеки един елен.
- „Изчезване” на животните до следващият ловен сезон.
Дори някой ловен стопанин да оцени необходимостта конкретно животно да остане още няколко години в популацията, много често до следващия ловен сезон някой го  „прибира” – законно или не.
- Миграции на благородния елен.
Имат регионален и местен характер, но е необходимо да се даде научнообоснован отговор. Има биотопи, които задържат елените целогодишно, има и такива, където се наблюдава ясно изразена сезонност. За да може ефективно да стопанисваме вида, за нас е важно да знаем тези особености, върху които е възможно – да влияем, а върху които не може да влияем – да се приспособим към тях и да ги използваме рационално.
- Липса на селекционен отстрел в повечето ловностопански райони
В резултат – влошени параметри на популацията по отношение на полово съотношение, възрастова структура, трофейни качества.

ПРЕПОРЪКИ

Възрастови групи (по Ботев, Н., 1981):

1-2 годишни (1 подгрупа)
I група – млади елени -   3-4  годишни (2 подгрупа)
II група – средновъзрастни елени – 5 - 10 години
III група - трофейно зрели елени -    10 – 14 години
IV група - престарели елени - над 15 години

Младите елени се отделят в самостоятелна група, с цел по-безпроблемен подборен отстрел.

След десетата година еленът у нас навлиза в зряла трофейна възраст. Неговите рога са мощни и имат най-висока трофейна стойност. В границите на тази възраст нарастването на рогата продължава слабо и към горната й граница спира. От особена важност е да се определи на каква възраст да се отстреля рогача с оглед получаване на капитален трофей. При всички случаи е по-добре да го отстреляме година по-късно, отколкото по-рано. Изследванията показват, че трофейно елените трябва да се изваждат на 13 – 14 години.

Възстановяване връзката между наука и практика

За научните работници е важно, че от тях се очаква да решават въпросите, поставени от практиката. Служителите на терен е необходимо да приемат и ползват научните достижения – те са прекият път към успеха. Роля на държавния апарат е да спомогне за налагане на решения, породени от практиката и подкрепени научно.
С оглед осигуряване дългосрочното стопанисване на здрави и жизнени популации, за всеки един ловен район е необходимо да се формулира целта на стопанисването (което е факт, но само на книга!) и да се търси постигането и с адекватни ловностопански мероприятия и, преди всичко, правилен отстрел.

Без селекционен отстрел е немислимо да се постигне оптимизиране структурата на популациите, а трофейният отстрел на тази база трябва да се води след десетата година и не по-късно от петнадесетата.

Нетърпимост към отстрел на недозрели елени, особено в граничните зони. Очевидно е, че има животни, които обитават повече от един ловен район. Особено, когато представляват трофеен интерес, те се отстрелват при първа възможност, с цел да не бъдат отстреляни от някой друг. Мисия на комисията за оценка на ловни трофеи е да установи ненавременен отстрел и да се предприемат санкции за отнетата възможност за реализация трофейният потенциал както на индивида, така и на цялата популация.

Автор: инж. Иван Степанов
Предоставено на БГ ЛОВ

Прочетете и темата на инж. Росен Андреев тук: Губим или печелим от ранният отстрел на зрели благородни елени (снимки+видео)

Видео на лекцията на инж. Иван Степанов гледайте тук: