Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Коментар на... » ОБРЪЩЕНИЕ до овластените да пишат статутите на парковете в България, във връзка с предложения проект на План за управление на Природен парк „Българка”

ОБРЪЩЕНИЕ до овластените да пишат статутите на парковете в България, във връзка с предложения проект на План за управление на Природен парк „Българка”

vater Публикувана от vater | 13.09.2016
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

ОБРЪЩЕНИЕ до овластените да пишат статутите на парковете в България, във връзка с предложения проект на План за управление на Природен парк „Българка”

Преди „демокрацията” дивечът в България се делеше на „полезен” (растителнояден) и „вреден” (месояден, или хищен). (НАРЕДБА ЗА СТОПАНИСВАНЕ И ПОЛЗУВАНЕ НА ДИВЕЧА, издадена от главното управление на горите, Обн. ДВ. бр.41 от 22 Май 1962 г.) Тогава усилията на ловното стопанство бяха насочени към развъждане на полезния и унищожаване на вредния дивеч. И имаше ефект – ловното ни стопанство зае челно място в света. Но за да се стигне тази позиция беше извървян много дълъг и труден път. Защото стопанисване на дивеч не значи само осигуряване на добри условия за натискане на спусъка от богати и самодоволни дебелаци, а и къртовски труд за подобряване на условията за дивеча - създаване на фуражна база – дивечови ниви, ловни просеки, дивечови сечища съгласно описаните нормативи в Закона за лова и опазване на дивеча, осигуряване на укрития и спокойствие, определяне на допустимите запаси на дивеча според възможностите на местообитанията, спазване принципа за постоянство и равномерност в ползването при определяне на перспективните планове за развитие на дивечовите популации, осигуряване на целогодишна надеждна охрана (тогава цяла година пишеха за един бракониер, който се осмелил да убие кошута). В ловностопанските планове се определя и допустимият запас на хищните, но в рамките 10 % от общите загуби на дивеча, включително от болести и бракониери.

Тогава имаше дивеч, който можеше да се види така, както сега се вижда в развитите европейски страни. Имаше и хора, защото тогавашните управници освен за себе си се грижеха и за хората – българите бяха достигнали 9 милиона!

Сега има само овластени продажници, които не се вълнуват за хората, а само как да си претъпкат гушите.

Сега вие, правоимащи за определяне статутите на парковете от една страна споменавате, че се съобразявате със Закона за лова и опазване на дивеча:

„1.3.2. Законов статут на ПП “Българка”.

Закон за ловното стопанство
Закона за лова и опазване на дивеча регулира правата за собственост на дивеча, защитата, стопанисването и организацията на резерватите за дивеч, както и правата за лов и търговия с дивеч. Опазването на дивеча е основен подход за управление на дивеча, включващ:

• опазването на био-разнообразието;
• увеличаване устойчивостта при ползване на ловните ресурси;
• запазване на екологичното равновесие и защита на местообитанията.

Законът се прилага от Министерство на земеделието и горите.”

От друга страна ограничавате всякакви дейности, свързани с развъждане на дивеча:

„3.2.3.1 Норми, режими, условия и препоръки за дейностите в горите, земите и водните площи и ползването на природните ресурси, действащи върху цялата територия на природния парк.

• Забраняват се сечи в залесените горски територии за осигуряване на дивечови ливади, дивечови ниви, дивечови просеки и дивечови сечища.”

С една дума – и тук, както в националните паркове „Пирин”, „Рила” и „Централен Балкан” дивечът е поставен под строг резерватен режим. А това, както и там неминуемо ще доведе до масовото му избиване от бракониерите, както се получи в националните паркове.

Няма ли някой от вас да си зададе въпроса – за какво създавате тези паркове – само за развъждане на хищници, или за хората. Никой от вас ли не се сеща, че освен за удоволствие на самодоволните богаташи, дошли да отнесат трофея на отстреляния от тях екземпляр, в България се добиват и стотици тонове дивечово месо, което може да задоволи голяма част от нуждите на изнемогвашите и гладни българи - 80 % от населението на Родината ни. Нима трябва да се водим по акъла само на презадоволените американци? Та техните резервати и национални паркове, макар и големи по площ, в никакъв случай не са толкова голям процент от територията на страната им, както у нас.

Дори и в някои страни процентното съотношение на паркове спрямо обща територия да е толкова високо, никъде по света няма да срещнете този уникален български феномен. Г. Петрушев и Д. Берберова (сп. Гора1 бр. 9, 1993) описват девет категории защитени територии:

- Научни и природни резервати
- Национални паркове и еквивалентни резервати
- Природни забележителности
- Територии на поддържане и подпомагане на биологичното разнообразие
- Защитени ландшафти и природни паркове
- Защитени природни ресурси
- Антропологични резервати
- Многофункционални зони с направлявано развитие
- Биосферни резервати
- Обекти, включени в списъка на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

Във всички описани категории само в резерватите са забранени ловуване и ловностопански дейности. В останалите територии е разрешен подборният отстрел. Защото той може да се извършва на определени места, отдалечени от туристическите пътеки. Могат да се организират и места за концентрация на дивеч с цел наблюдение и фотолов от любознателните туристи и любителите на живата украса на природата.

За съжаление едно пишат, а друго правят. Те, заедно с Жеко Спиридонов и Величко Величков определиха резерватния режим на дивеча върху цялата територия на Националния парк „Пирин”, а след това и на останалите Национални паркове „Рила” и „Централен Балкан”.

В настоящия проект на План за управление на Природен парк "Българка" вие всячески се стремите да осигурите възможно най-комфортните условия за живот и изхранване на хищниците (наричани до скоро вреден дивеч) за сметка ловните видове сърни и елени (наричани доскоро полезен дивеч). Това проличава и от описаната от вас фауна:

„1.15. ФАУНА

Рис (Lynx lynx):


Видът е много рядък и силно уязвим. Хранителната база на риса в ПП „Българка” е сравнително бедна. В парка се срещат 3 вида копитни, от които и основната плячка на вида – сърната, която съставлява около 70 % от храната му, като минимум за оцеляването му са определени 2 сърни/кв. км или 1 благороден елен/кв. км или 1,6 диви кози/кв. км. Единствено плътността на сърната и благородния елен в ДЛС „Росица“ са много над оптималните (5,01 сърни/кв. км и 4,35 бл. елени/кв. км), докато при останалите за сърната са около минималните стойности, а за елена много под тях – около 0,15. Предвид териториалността на вида, територията на парка предлага потенциал за съществуването на 2 двойки.

Мечка (Ursus arctos):

В плана за действие популацията на вида в ПП „Българка“ е оценена на 5,5 индивида или 1,88% от националната популация. Съвпада с резултатите от теренните проучвания и данните от таксацията на дивеча.

Вълк (Canis lupus):

В парка се срещат вероятно 1-2 семейства като постоянно пребиваващи, както и индивиди вагранти или групи спорадично посещаващи периферията на района. Плътността в парка се оценя на приблизително 2 възрастни индивида на 100 кв км.

Дива котка (Felis silvestris):

Популацията на вида в Европа като цяло е застрашена и ниска. По време на инвентаризацията, видът не установен в парка и вероятно е с ниска численост. на база резултатите от теренните проучвания и наличните литературни данни, популацията на вида в парка може да бъде определена като ниска и вероятно числеността възлиза на 5-10 индивида в парка. На тази база, изчислената плътност е 0,02-0,04 индивида на кв. км. Данните от таксациите на дивеча сочат за по-високи нива - 0,05 индивида на кв. км, а по експертно мнение на парковата администрация, на база събрани, но все още необработени данни, тя е в пъти повече.

Златка (Martes martes):

Видът е много рядък, разпространен в буковия пояс на парка. Наблюдаван е един индивид в района пещера Кокалана до в. Шипка. На база теренни данни, анализ на хабитатите и литературни данни, може да се приеме плътност на популацията от 1 индивид на 20-30 кв. км. в зоната на буковия пояс. По експертно мнение на парковата администрация, числеността вероятно е по-висока.

Сърна (Capreolus capreolus):

На база теренни данни и литературни източници плътността на популацията на вида в парка се оценя на 1-2 индивида на кв. км. Тази плътност е по-ниска от оптималните за европейските гори 15-25 индивида на кв км и е около минималните стойности за оцеляването на риса, които са определени на 1 индивид на кв.км. Данните от таксацията са достоверни и до голяма степен съвпадат с получените при теренните изследвания – 1,15 индивида на кв км.

Благороден елен (Cervus elaphus):

Висока численост в западната част, вероятно важен хранителен ресурс на едрите активно ловуващи хищници. На база теренни данни и литературни източници плътността на вида в парка се оценя на 0,1-0,25 индивида на кв. км в източната част на парка (около Кръстец и Плачковци) до 3-5 индивида на кв. км. в западната част на парка и ловните стопанства. Данните от таксацията са достоверни и до голяма степен съвпадат получените при теренните изследвания – 0,15 индивида на кв. км.”

„3.2.3.1 Норми, режими, условия и препоръки за дейностите в горите, земите и водните площи и ползването на природните ресурси, действащи върху цялата територия на природния парк.

• Забранява се ловуването на вълк, освен в случаите на нанесени щети на домашните животни.”

Овластени да пишете статути (не мога да ви нарека „уважаеми”, защото не съм корумпиран), тази ожесточена и позорна война срещу ловното стопанство и на практика срещу хората чрез развъждане на хищници в България вероятно ще свърши едва тогава, когато в създаден от вас „парк” някоя мечка, вълк или рис разкъса ваше дете.

инж. Александър Обретенов

(изпратено на БГ ЛОВ от автора)

Ловците коментират: ФОРУМ БГ ЛОВ