Публикувана от 
Както ловната общественост добре знае, на 23-24 юни 2017 година Общото събрание на НЛРС – СЛРБ ще направи избор на ново ръководство на съюза... По този повод съвсем логично е да си зададем въпроса... „Какво бихме искали да се промени в работата на НЛРС – СЛРБ...?“. А за да си отговорим на него, естествено следва да направим кратък анализ на направеното и ненаправеното през годините, когато настоящото и предходни ръководства са определяли политиката на организацията... като посочим, разбира се, основните насоки, в които би следвало да се върви занапред...
Като човек и ловец, член на съюза повече от трийсет години, естествено имам мнение по редица въпроси, но ще започна с може би най-болния и най-важния, поне според мен – опазването на дивеча и рибата... През няколкото десетилетия, в които съм наблюдавал развитието на ловното и риболовното дело у нас, тази функция е била възлагана с различен успех на една или друга структура в държавата, но като че ли никога не е постиган някакъв значителен успех. Напротив положението напоследък става все по-неудържимо... особено от края на деветдесетте насам, когато в страната навлязоха масово високо проходимите автомобили и модерното нарезно оръжие. Бракониерството е повсеместно явление, като на някои места се практикува дори промишлено, а това естествено е причина за изчезването на огромни количества дивеч и риба...
Ширещото се напоследък мнение, че съюзите на ловците и риболовците могат да се справят с тази задача, според мен е абсолютно погрешно... Дивечът както знаем отколе е държавна собственост и грижата за неговото опазване трябва да е не на друг, а именно на собственика. Възлагането на тази задача на организацията би довело до абсолютно противоречие, тъй като най-малко не е редно, ползващият и стопанисващият дивеча да се грижи за неговото опазване. Това не е нищо повече от самоконтрол... който в някои държави от света може и да върши работа, но в България, имайки предвид нивото на местното самосъзнание, едва ли би бил особено ефективен. Освен това става въпрос за сериозен ресурс, не само финансов, а и кадрови, който на този етап просто не виждам, как сдружените ловни среди биха осигурили...
Охраната трябва да се възложи на добре подредена държавна структура, с ясни цели, правомощия и мотивация, която да работи безкомпромисно и съгласно специален закон. Тя може и трябва да получава необходимата информация от ловците, чрез тяхната организация, но трябва да е самостоятелна и независима, за да противостои твърдо на всякакви опити за злоупотреби. А националното сдружение следва да си постави това за цел и да изисква по всевъзможни начини от държавата, то да се случи... играейки в същото време ролята на добър партньор на въпросната структура...
Другото, което бих искал да се случи при едно ново ръководство на НЛРС – СЛРБ... е превръщане на организацията в основен стожер за опазване на дивия свят в страната... Тази функция от години е отстъпена „без бой“, както се казва в ръцете на безбройните екологични организации, които нагло са си присвоили правото да говорят от името на животните и без да са направили почти нищо... усвояват безнаказано огромни по размер средства от европейските фондове. За целта националната организация трябва просто да направи необходимата връзка с регионалните си сдружения и отразявайки адекватно в медиите действително извършените мероприятия по подхранване и опазване на различите видове дивеч... всъщност да обясни нагледно на обществеността, че именно ловците, а не някой друг са основните защитници на природата. По този начин тя би могла да просветли донякъде тъмния образ, с който години наред цитираните по-горе екоорганизации обрисуват българския ловец пред обществото... а в същото време, би успяла да промени статуквото, разработвайки и осъществявайки проекти по редицата европрограми, което досега не е било неин приоритет...
Несъмнено важна характеристика на всяко ръководство е умението му, да се вслушва в съветите и проблемите на съсловието, чиито права и интереси всъщност е призвано да отстоява... Неглижирането или пък повърхностното отношение на организацията към проблемите на конкретния ловец е крайно време, да отидат в историята. Получените сигнали за нередности в едно или друго сдружение не бива да бъдат замитани „под килима“, както се казва, а следва да бъдат разследвани и при констатирани нарушения да бъдат предприемани незабавни действия по отстраняването им... с търсене на необходимата отговорност от конкретния нарушител. За целта естествено са необходими лостове за въздействие, които към настоящия момент националната организация може би няма, но ако е необходимо трябва да бъдат направени промени в устава на съюза, позволяващи упражняването на по-прецизен контрол върху сдруженията...
Обратната връзка ловец – централно ръководство трябва да получи по-свободни пътища за изява, за да могат лесно да бъдат чувани и разбирани желанията, стремленията и препоръките на ловците. А това е крайно необходимо, тъй като на някои места в страната сдруженията са се превърнали в бастиони на несправедливост и злоупотреби, от което страдат най-вече редовите членове на организацията. Контролът по издаване разрешенията за лов, разселването на дивеч, разпореждането с имотите на организацията и разпределянето на средствата... трябва да бъде силно прецизиран, с добавяне на надзорни функции на ръководството на съюза, за да се избегнат възможностите за злоупотреби и неправомерно влияние. И може би назначаването на отговорниците по лова към всяко сдружение от управителния съвет на съюза... би било една първа и достатъчно конкретна мярка, благоприятстваща работата на ръководството в тази посока...
Въпреки, че в няколко реда не бих могъл, да се спра детайлно на всеки проблем, бих искал накрая да кажа нещо и за подхода на ръководството, към опазване на основното дивечово богатство на страната – 28-те големи държавни ловни стопанства... Според мен, търсейки необходимата подкрепа в парламентарните среди, то би следвало да работи в посока промяна на ЗЛОД и правилника към него... в посока прекратяване на неизгодните договори за съвместна дейност в същите тези ДЛС. Мирното и взаимоизгодно съжителство между частната инициатива и държавния интерес в тези територии, според мен е невъзможно... и то рано или късно ще доведе до катастрофално намаляване на различните видове дивеч в тях, както и до влошаване генетичните заложби на отделните популации...
Тези територии трябва да се превърнат в инкубатори за разселване на дивеч из цялата страна, като в тях се провежда единствено стриктен подборен отстрел от професионалисти и добив на екземпляри с много високи трофейни качества... при ловен туризъм, организиран, воден и контролиран от държавата...
И накрая, пожелавайки успех на новото ръководство (което и да е то), бих искал да отправя още няколко последни препоръки... Колеги, вслушвайте се в мнението на обикновения ловец, съхранявайте традициите на българския лов, пазете дивеча, рибата и гората, бъдете непримирими към нарушителите... и всичко това, мислейки непрестанно за бъдещето...
Юни 2017 г..
Воден Чаиров
Предоставено на БГ ЛОВ
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
