Както ловната общественост добре знае, на 23-24 юни 2017 година Общото събрание на НЛРС – СЛРБ ще направи избор на ново ръководство на съюза... По този повод съвсем логично е да си зададем въпроса... „Какво бихме искали да се промени в работата на НЛРС – СЛРБ...?“. А за да си отговорим на него, естествено следва да направим кратък анализ на направеното и ненаправеното през годините, когато настоящото и предходни ръководства са определяли политиката на организацията... като посочим, разбира се, основните насоки, в които би следвало да се върви занапред...
Като човек и ловец, член на съюза повече от трийсет години, естествено имам мнение по редица въпроси, но ще започна с може би най-болния и най-важния, поне според мен – опазването на дивеча и рибата... През няколкото десетилетия, в които съм наблюдавал развитието на ловното и риболовното дело у нас, тази функция е била възлагана с различен успех на една или друга структура в държавата, но като че ли никога не е постиган някакъв значителен успех. Напротив положението напоследък става все по-неудържимо... особено от края на деветдесетте насам, когато в страната навлязоха масово високо проходимите автомобили и модерното нарезно оръжие. Бракониерството е повсеместно явление, като на някои места се практикува дори промишлено, а това естествено е причина за изчезването на огромни количества дивеч и риба...
Ширещото се напоследък мнение, че съюзите на ловците и риболовците могат да се справят с тази задача, според мен е абсолютно погрешно... Дивечът както знаем отколе е държавна собственост и грижата за неговото опазване трябва да е не на друг, а именно на собственика. Възлагането на тази задача на организацията би довело до абсолютно противоречие, тъй като най-малко не е редно, ползващият и стопанисващият дивеча да се грижи за неговото опазване. Това не е нищо повече от самоконтрол... който в някои държави от света може и да върши работа, но в България, имайки предвид нивото на местното самосъзнание, едва ли би бил особено ефективен. Освен това става въпрос за сериозен ресурс, не само финансов, а и кадрови, който на този етап просто не виждам, как сдружените ловни среди биха осигурили...
Охраната трябва да се възложи на добре подредена държавна структура, с ясни цели, правомощия и мотивация, която да работи безкомпромисно и съгласно специален закон. Тя може и трябва да получава необходимата информация от ловците, чрез тяхната организация, но трябва да е самостоятелна и независима, за да противостои твърдо на всякакви опити за злоупотреби. А националното сдружение следва да си постави това за цел и да изисква по всевъзможни начини от държавата, то да се случи... играейки в същото време ролята на добър партньор на въпросната структура...
Другото, което бих искал да се случи при едно ново ръководство на НЛРС – СЛРБ... е превръщане на организацията в основен стожер за опазване на дивия свят в страната... Тази функция от години е отстъпена „без бой“, както се казва в ръцете на безбройните екологични организации, които нагло са си присвоили правото да говорят от името на животните и без да са направили почти нищо... усвояват безнаказано огромни по размер средства от европейските фондове. За целта националната организация трябва просто да направи необходимата връзка с регионалните си сдружения и отразявайки адекватно в медиите действително извършените мероприятия по подхранване и опазване на различите видове дивеч... всъщност да обясни нагледно на обществеността, че именно ловците, а не някой друг са основните защитници на природата. По този начин тя би могла да просветли донякъде тъмния образ, с който години наред цитираните по-горе екоорганизации обрисуват българския ловец пред обществото... а в същото време, би успяла да промени статуквото, разработвайки и осъществявайки проекти по редицата европрограми, което досега не е било неин приоритет...
Несъмнено важна характеристика на всяко ръководство е умението му, да се вслушва в съветите и проблемите на съсловието, чиито права и интереси всъщност е призвано да отстоява... Неглижирането или пък повърхностното отношение на организацията към проблемите на конкретния ловец е крайно време, да отидат в историята. Получените сигнали за нередности в едно или друго сдружение не бива да бъдат замитани „под килима“, както се казва, а следва да бъдат разследвани и при констатирани нарушения да бъдат предприемани незабавни действия по отстраняването им... с търсене на необходимата отговорност от конкретния нарушител. За целта естествено са необходими лостове за въздействие, които към настоящия момент националната организация може би няма, но ако е необходимо трябва да бъдат направени промени в устава на съюза, позволяващи упражняването на по-прецизен контрол върху сдруженията...
Обратната връзка ловец – централно ръководство трябва да получи по-свободни пътища за изява, за да могат лесно да бъдат чувани и разбирани желанията, стремленията и препоръките на ловците. А това е крайно необходимо, тъй като на някои места в страната сдруженията са се превърнали в бастиони на несправедливост и злоупотреби, от което страдат най-вече редовите членове на организацията. Контролът по издаване разрешенията за лов, разселването на дивеч, разпореждането с имотите на организацията и разпределянето на средствата... трябва да бъде силно прецизиран, с добавяне на надзорни функции на ръководството на съюза, за да се избегнат възможностите за злоупотреби и неправомерно влияние. И може би назначаването на отговорниците по лова към всяко сдружение от управителния съвет на съюза... би било една първа и достатъчно конкретна мярка, благоприятстваща работата на ръководството в тази посока...
Въпреки, че в няколко реда не бих могъл, да се спра детайлно на всеки проблем, бих искал накрая да кажа нещо и за подхода на ръководството, към опазване на основното дивечово богатство на страната – 28-те големи държавни ловни стопанства... Според мен, търсейки необходимата подкрепа в парламентарните среди, то би следвало да работи в посока промяна на ЗЛОД и правилника към него... в посока прекратяване на неизгодните договори за съвместна дейност в същите тези ДЛС. Мирното и взаимоизгодно съжителство между частната инициатива и държавния интерес в тези територии, според мен е невъзможно... и то рано или късно ще доведе до катастрофално намаляване на различните видове дивеч в тях, както и до влошаване генетичните заложби на отделните популации...
Тези територии трябва да се превърнат в инкубатори за разселване на дивеч из цялата страна, като в тях се провежда единствено стриктен подборен отстрел от професионалисти и добив на екземпляри с много високи трофейни качества... при ловен туризъм, организиран, воден и контролиран от държавата...
И накрая, пожелавайки успех на новото ръководство (което и да е то), бих искал да отправя още няколко последни препоръки... Колеги, вслушвайте се в мнението на обикновения ловец, съхранявайте традициите на българския лов, пазете дивеча, рибата и гората, бъдете непримирими към нарушителите... и всичко това, мислейки непрестанно за бъдещето...
Юни 2017 г..
Воден Чаиров
Предоставено на БГ ЛОВ
Гласът на ловеца
Ловувайте със сърцето си!
Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...
НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА НЛРС-СЛРБ... (и какво очакваме от него...)
Търсене
Интервю на...
ЛОВНИ ПРОБЛЕМИ: Огън и отрова за дивеча!
Дружинките се напълниха с полуграмотни и лакоми хора, трябва да се търси компромис между земеделци и ловци,...
Дивите животни, заселили се в градовете, са невидими за хората, казва орнитологът Ивайло Иванов
Дивите животни, които са се адаптирали за живот в населените места, са невидими за хората. Повечето не ги...
Германия: Генетично изчерпване при благородния елен, можем ли да го спасим?
Биолозите от дивата природа бият тревога, елените обедняват генетично. Основните причини са изолираните райони с...
Коментар на...
Въпроси от УС на Сдружение „ЛРД Сокол 1884 – Велико Търново”
В Ъ П Р О С И От Димитър Йорданов – председател на Управителния съвет на Сдружение...
„ПАК ЛИ НИ ИЗЛЪГАХА“
ОТВОРЕНО ПИСМО До Председателите на всички Ловно-рибарски...
ВЪЗМОЖЕН ОТСТРЕЛ НА МЕЧКИ
Кафявата мечка в България спада към защитените видове. Тя попада в Закона за биологичното разнообразие като вид,...
ЛОВНИ РАЗКАЗИ
Преследването на Том
Мина ловното ми кръщене! Успешно! Разбрах, че тази емоция ще остане с мен може би до краят на живота ми....
Един ловен ден през очите на една жена
(за Долноселци и Горноселци от Снежана Чакърова) В петък вечерта потегляме за село, Че...
ЧЕРНА СВЕТЛИНА
Като че ли нещата, скалъпени в последния момент, винаги се получават. Та така и в тази студена, мразовита,...