Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Хладно оръжие » Ножът е за този, на когото е наречен

Ножът е за този, на когото е наречен

vater Публикувана от vater | 22.02.2012
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Ножът е за този, на когото е наречен

Интервю с Иван ВАСИЛЕВ – ловец и майстор ножар от Козлодуй

БЛ: Виждам, че си се отдал изцяло на това хоби – производството на ножове, но не на серийното им производство, а на изработката на ювелирни модели, чиито детайли изживяваш и изработваш много лично.

ИВ: Да, от дете съм привързан към ножовете, но ги изработвам от десетина години, като през последните две години повече се отдадох на това свое занимание. Минах през един период, когато правех приклади и полуложи за пушки. Беше отдавна, през 90-те години, след казармата. Лека-полека обаче се отказах от тях, защото работата не ми носеше такова голямо удовлетворение. Тогава се върнах към старата си любов – ножовете.
Иначе основната ми работа е като инженер в АЕЦ „Козлодуй”.

БЛ: В предварителния ни разговор ти спомена, че имаш вече сериозни инвестиции в това твое хоби.

ИВ: Да, купих си една пещ, която може да развива до 1270-1280 градуса. Всички съвременни въглеродни, прахови, неръждаеми стомани се закаляват до и под тази температура. Тази пещ ми позволява да закалявам всички стомани, които се предлагат на пазара и до които имам достъп. Същевременно тя ми позволява много гъвкаво да програмирам закаляването на всяка стомана.

БЛ: Кои основни стомани използваш в твоите модели?

ИВ: Привърженик съм на съвременните прахови стомани, които се добиват във вакуумни пещи. Праховата стомана не е по-различна като състав от стоманите, добити в нормални пещи, по метода на отливането. Тя обаче е по-еднородна като състав.
Много производители на цеви се възползват от тази прахова технология.

БЛ: Какво съдържание има една стомана, която според теб е идеалната заготовка за един нож?

ИВ: Предпочитам да работя с RVL-34 – шведска, неръждаема, и S-30V – американска, неръждаема. И двете са прахови стомани. И двете са създадени специално за ножове, не са за инструменти. Вероятно биха могли да се използват и за нещо друго, но това е основното им предназначение. Те имат много висока износоустойчивост.

БЛ: Тези стомани лесно ли се заточват и с какво?

ИВ: Зависи от термообработката и от условията, в които се намира човек. Зависи какво е извадено от ножа. Но като цяло със съвременните средства за заточване не е проблем да се наточи която и да е от тези стомани.
В джоба ми, докато съм на лов, имам диамантено точило, защото на полето нямам възможност да си направя чаша кафе или чай и да седна да си точа ножа. Диамантеното точило е удобно и защото то точи на сухо.

БЛ: Какъв е съставът на една такава стомана за ножове?

ИВ: Основно участие взема въглеродът (в неръждаемите стомани) и хромът. По принцип балансът между тези два елемента определя дали една стомана е неръждаема или ръждаема. Стомани с под 12-процентно съдържание на хром са черни, карбонови (ръждаеми). Стомани с над 12 процента съдържание на хром са неръждаеми.
Друго в състава са легиращите елементи, които подобряват свойствата на стоманата. Ванадият например е един такъв основен елемент, който определя в голяма степен износоустойчивостта на стоманата. В S-30V има 4% ванадий, в S-90V, която е много скъпа и много трудно се намира, за мое съжаление, ванадият е 9%. Последната е изключително износоустойчива и няма нужда да бъде много твърда именно поради това свое качество. В полеви условия е много трудно да се наточи, но веднъж наточена, държи ряз.

БЛ: Каква твърдост на закаляване препоръчваш, ако се използват тези стомани, които ти предпочиташ?

ИВ: Според мен стоманите работят най-добре на твърдост 60-62 единици по Рокуел. S-30V, поради по-високото съдържание на ванадий, е допустимо да се закали на 58 единици. Тя е податлива на ронливост, ако е с висока твърдост.

БЛ: С Илия Пешев, с когото сме приятели, сме си говорили често, че формата на ножа е отражение на характера на притежателя му. Виждам, че ти вървиш към по-„ловни” форми на ножове – не толкова агресивни на вид, колкото практични.

ИВ: Да, аз не обичам тези т. нар. милитари или военни ножове. Харесвам ловните ножове. Ножове за рязане, а не за бой.
За мен идеалната дължина на острието е 12 см. Мисля, че няма животно в България, което да не може да се обработи лесно с острие 11-12 см.
Работната част на острието е първата една трета, ако се раздели то на три части. Плюс това при големите остриета и нужно много по-голямо усилие, когато работиш с тях.

БЛ: Какви ръкохватки предпочиташ – с гардове или без, и какви материали използваш – естествени или синтетични?

ИВ: По отношение на материалите предпочитам като цяло да използвам естествени – хубава дървесина, корени, рога, кости. Не че не използвам и изкуствени. Зависи от желанието на човека.
Не мога да кажа, че харесвам или предпочитам дръжки без гард пред тези с гард. От време навреме изработвам и безгардови. Те са така наречените фински или скандинавски дръжки. Но аз лично предпочитам ножовете с гард.

БЛ: Ти спомена, че сам си шиеш каниите. Ръчно ли го правиш?

ИВ: Да - дупчене с шило и шев с игла. Конецът е навосъчен, за да преминава по-лесно, а и там, където минава през дупката, восъкът запечатва и не позволява да преминава вода вътре в канията.

БЛ: Правил ли си ножове, с които след това не ти се е искало да се разделиш?

ИВ: Да, имало е много такива ножове - особено тези, с които съм имал повече трудности при изработването. Но аз съм на мнение, че ножът, като е наречен на един човек, трябва да си отиде при него.

БЛ: Кои фирми ти допадат?

ИВ: Харесвам S-30V на Пол Бос. Той е американски термист, който е работил за S-30V. Доколкото знам, вече е пенсионер. От неговата термообработка съм доволен най-много.

БЛ: Какъв комплект трябва да има един ловец, който обича да се занимава с острието си?

ИВ: Зависи от степента на изхабяване на ножа. Най-елементарно е вкъщи да си приготвим едно трупче със залепена гумена подложка. Върху тази подложка може да се ползва набор водни шкурки. Това е и най-евтиният вариант за заточване.
Този, който иска малко по-сериозно да се занимава с острието си (и ако на ножа вече е даден един вторичен ъгъл на заточка, който искаме да запазим, или пък искаме да оформим друг правилен ъгъл) - за него има точила за фиксирани ъгли на „Лански” (един от най-известните производители на такива точила). Тези комплекти не са скъпи. Струват 70, най-много 100 лв., и с тяхна помощ човек може да направи един хубав, правилен режеш ръб, заточен до бръснеща острота.
Ако ножът е остър и искаме да бръсне, достатъчно е заточването да се направи с шкурка 1500-2000, като се използва вода или масло при работата.
По оръжейните магазини у нас има вече се предлагат и камъни за заточване, но не всеки успява да наклони ръката си, така че да я държи под еднакъв ъгъл. А ако мърда ръката и забива, ти почваш да хабиш ножа, а не да го точиш.
След като се заточи острието на 2000, се прави стропинг. Не е задължително да се използва каиш за точене. Може да е с някаква паста. Но при обръщането на острието, ако то не се отделя от повърхността, се получава замазване.
Може да се използва диамантена паста, може да е и полираща.

БЛ: Винаги ли ножът трябва да се заточва по посоката на рязане? Виждам, че ти правиш някакви въртеливи движения.

ИВ: Посоката на заточване е срещу острието. За необиграната ръка може да е трудно въртеливото движение. При всички случаи не е желателно по време на работа да се променя ъгълът между острието и точилото.

БЛ: Иска ми се малко да те „разходя” и между огнестрелните оръжия. Какво оръжие предпочиташ за лов?

ИВ: Не харесвам автоматичните оръжия. Ползвам за лов успоредка и надцевка. Успоредката ми е „Силма”, италианска. Надцевката ми е „ИЖ-43”. Карабината ми е „Тика” 30-06, болтова. Среден клас оръжие, с много добри показатели.

БЛ: Има ли други ловци в твоя род и кой е любимият ти лов?

ИВ: Аз съм четвърто поколение ловец. Баща ми е председател на ловна дружинка, брат ми също е ловец.
Всеки лов обичам - според сезона. Гледам да не пропускам излет. Лошото е, че като „пукне” едрия лов, почвам да не обръщам внимание на кучето ми, което е курцхаар.

БЛ: Благодаря ти за твоето гостуване в „Български ЛОВЕЦЪ”. Желая ти здраве и слука!

Интервюто е предоставено на ловен портал БГ ЛОВ от списание „Български ЛОВЕЦЪ”. Копирането е забранено!
Ловен портал БГ ЛОВ и списание „Български ЛОВЕЦЪ” са партньорски медии.

Ножове на майстор Василев може да разгледате тук: ГАЛЕРИЯ

Абонамент за бюлетин