Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » НЕЗАБРАВИМИЯТ ПОСЛЕДЕН ЛОВЕН... ИЗЛЕТ 2016 г.

НЕЗАБРАВИМИЯТ ПОСЛЕДЕН ЛОВЕН... ИЗЛЕТ 2016 г.

vater Публикувана от vater | 02.03.2017
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

НЕЗАБРАВИМИЯТ ПОСЛЕДЕН ЛОВЕН... ИЗЛЕТ 2016 г.

Беше един много студен зимен ден 08.01.2017 г. Термометъра в джипа показваше -19 градуса. Ако не беше последния разрешен ловен излет за диво прасе изобщо нямаше да изляза навън, освен кучешкия студ, имаше и снежна покривка от 50/70 см. сняг, а между другото духаше и вятър. Целия предишен ден и по-голямата част от нощта беше валял сняг. През този ловен сезон бях гонач, но днешния ден моят приятел Дончо не докара кучетата и трябваше да съм на пусия.

Стигнах до сборния пункт на ЛРД с.Голяма Желязна, който се намира в центъра на селото. Колегите ловци се бяха събрали почти всички и докато пишехме бележката, отговорника на лова изпрати две групи съгледвачи да разберат къде има движение на дивеч. Това не беше редовна практика при нас, преди самият лов да ходим да оглеждаме ловния терен. Този оглед се прави през седмицата, когато се носи храна на хранилките и се наблюдава движението на дивеча. След около 30 - 40 мин. съгледвачите се върнаха и казаха, че и на двете места където ги бяха изпратили има влизали по две диви прасета. Управата на дружината реши, първо да отидем на по-лесно достъпния район и ако там не открием животните да се преместим в другия район. Проведохме инструктаж и разстановката на гонката - 14 стрелци и 5 гонача. Разпределихме се на две групи по 7 ловци. Натоварихме се в джиповете и с приповдигнато настроение потеглихме към първата гонка.

Пристигнахме лесно, защото се движихме по главния път за София, който за наша радост беше изчистен. След като пристигнахме се въоръжихме и потеглихме бавно в партизанска нишка един след друг право на горе. Мишко, който също беше гонач през по-голямата част от годината, прокарваше пъртина, а следващите стъпваха в неговите следи и в следите на този след когото се движеха, защото снегът беше над колене.

Като изминахме 200-300 метра отговорника на лова Цецо остави първата пусия Ники. Той остана там по негово желание, защото го болеше коляното, което си беше наранил предния ловен ден. Мен ме разставиха втора пусия на около 100 метра по нагоре от първата и така продължиха да се нареждат и другите нагоре.

Моето място беше на билото на поляна между две дерета. Приготвих се за предстоящия лов. Застанах с гръб към една слива, която беше посадена на слог. Избрах това място за да се скрия малко от малко от вятъра , който духаше в гърба ми. Този факт не беше в моя полза, защото имаше вероятност животните да ме надушат, но пък добре е, че не ми духаше в лицето. Отъпках снега и си направих място около един квадратен метър да мога да се въртя а и да не ми замръзнат краката. След това заредих карабината си Браунинг 30-06 , а оптиката ми ЗЕНИТ на Шмит и Бендър 1,5 до 6 я нагласих на позиция 3 и започнах да слушам по станцията гоначите, как се нареждат и подготвят за предстоящият лов.

Към 10.00 часа гонката започна. Чуха се 2 изстрела от гоначите и лаят на превъзбудените кучетата от предстоящия лов. След около 10-15 минути видях, че успоредно на пусиите от подрастта на дерето към мен тичаше диво прасе. Отначало ми се видя малко, може би заради дълбокия сняг, или защото беше на около 200 метра от мен, незнам. Вдигнах пушката прицелих се и изчаках да се приближи на около 80-90 метра от лявата ми страна. Когато излезе на чисто между подрастите на дъбови дръвчета го поведох, като го целих в дясната плешка и произведох изстрел. Прасето подскочи и смени посоката на движение, като се спусна перпендикулярно на линията на пусиите, право към дерето, като се скри от мен зад дъбовата подраст на която шумата не беше опадала още. Мернах силуета му и произведох още един изстрел като го виждах само отзад. След няколко секунди колегата под мен от първата пусия Николай, също стеля, но прасето пак продължи. Кучетата идваха лаейки по дирите на му. Минаха по следите на прасето и продължиха към дерето.

На мен в главата ми минаха какви ли не мисли "Как можах да не го оцеля, не беше на повече от 80-90 метра, ами ако съм го ранил и т.н.'' По станцията някой попита ''какво става, кой стреля?'' Аз отговорих че, аз съм стрелял,но незнам какво е станало. През това време кучете вече не се чуваха да лаят. Предупредих по станцията всички, че слизам по следите в дерето. Реших, че прасето ако е ранено може да разпори някое от кучетата. Тръгнах по следите му. Стигнах до мястото където стрелях по него и то беше сменило посоката. Огледах снега, но никъде не видях кръв. Съмнението, че не съм го уцелил ме обзе. Помислих си "Къде сега да слизам право на долу 200-300 метра на този студ‘'. Като дишаш по дълбоко започваш да кашляш от студения въздух. Подвоумих се за момент, но си казах така и така си тръгнал продължавай.

Следите слизаха право на долу, което ме накара да започна да мисля, че прасето е уцелено. Продължих надолу и стигнах до дерето, но нямаше кръв по следите. Животното беше преминало от другата страна на барата, която не беше замръзнала цялата. Спрях, огледах се и видях на около 50 метра по надолу до едно дърво кучетата, бяха се скупчили около дивото прасе и го хапеха по краката и гърба. Зарадвах се страшно много, че прасето е паднало, независимо от кого е отстреляно. Обадих се по станцията и казах на колегите, че имаме слука. Разгоних кучетата за да го огледам. Оказа се нерез около 150-170 кг., дзурлата му беше забита в снега и в първия момент не видях зъбите му. Извадих телефона и го снимах. След това разрових снега и видях много хубави глиги, снимах ги и тях.



Около 10 мин. по късно дойде главния гонач Васко, поздрави ме, завърза кучетата да не поразяват животното и продължи, за да довърши гонката. След малко ловът приключи и с общи усилия издърпахме и натоварихме нереза в пикапа на Петко, който беше и главния виновник да дойдем на това място. Отидохме на ловната ни хижа, където се снимахме радостни от успешното завършване на ловния сезон 2016 за диво прасе.



Когато дерачите одраха прасето се установи, че съм го уцелил в дясната плешка. Куршума е преминал през белия дроб, далака, корема, задния ляв бут и беше се спрял преди да излезе през кожата. Други попадения нямаше. Искам да благодаря на цялата дружина за отстреляния прекрасен екземпляр и успешното завършване на ловния сезон 2016 г.

пп: Дадох главата да се препарира в с.Обнова. Препаратора, след като извади глигите, ми се обади и каза, че са малко по дълги от 24 см. Добави също, че за период от 14 години, откакто работи като препаратор по-хубави зъби на цвят, дължина, обиколка както и симетрия не е виждал. Страшно много се зарадвах и реших да ги дам за оценка. Естествено оценката излезе и трофея беше оценен с 128,6 точки - ЗЛАТЕН МЕДАЛ.



Горните зъби са със средна дължина 7,8 см. Долните зъби са със средна дължина 25,1 см. и средна ширина 27,8 мм.



Пожелавам на всички поне такава слука.

Автор: Даниел Капсъзов

Можете да изпращате вашите ловни разкази за рубриката на БГ ЛОВ на имейл: vater@abv.bg

Абонамент за бюлетин