Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Незабравим приятел, другар и ловец

Незабравим приятел, другар и ловец

vater Публикувана от vater | 27.08.2015
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Незабравим приятел другар и ловец

През живота си съм имал много добри познати, но не всички съм смятал за приятели. Историята която ще споделя с читателите е истинска и с истински мой приятел, другар и ловец. Красьо. С Красьо се познавахме още от деца, родителите ни бяха много близки. Много рождени и именни дни прекарвахме заедно, бащите ни бяха ловци, разказите и спомените бяха много, а ние с затаени души слушахме всичко това и го попивахме.

Израснах ме, възмъжахме, създадохме семейства, родиха ни се деца, но приятелството ни си остана все така силно. Жена ми се казваше Димитричка неговата също, това сякаш че ни обедини повече. На всичкото от горе жените ни работеха и в един завод. Още бях на работа, приключвах някакви документи, когато телефона извъня.

Какво правиш бе бате–беше Красьо, така си викахме. Довечера се приготви за гости.

Изтръпнах, беше края на месеца, бяхме я позакъса ли.
Да отложим за другата седмица, помъчих се да отклоня предложението.
Няма такива работи, жените вече готвят, захвърляй всичко и тръгвай, след малко излизам от резервата, и до час да си у вас.
В къщи ракията беше бол, взех на вересия три бутилки мавруд, подкарах колата, и тръгнах да се прибирам.

Изненадата в къщи беше голяма, в фурната се печеха пилета, дъщерята приготвяше руска салата, синът се грижеше за безалкохолното, сърми като юмрука ми се доваряваха в друга фурната. Шашнах се но и да си призная ми стана и много приятно.

Тъкмо се събувах когато на вратата се позвъни. Влез бе гражданино, беше Красьо, това ми обръщение много го дразнеше, но аз го използвах нарочно. Жената тука ли е, ако не ми е нахранила кучетата, ще я вържа за едно дърво в гората и ще я прибера чак на пролет. Навън не беше много студено но беше зима.

Какъв човек беше Красьо.
Много нисък на ръст, пълен целия обрасъл с четина, като орангутан, с рамене широки като гардероб и с нечовешка сила. Но уменията му бяха изключителни.

Беше великолепен препаратор, дърворезбар, имаше великолепното чувство да се оправя в непознати територии и никога не се губеше, в това съм се убеждавал нееднократно. Наред с всичко той държеше и една туристическа хижа, в месноста ЛИПАКА, за туристи и всякакви хора които имаха нужда от помощ най вече през зимата.

След обичайните поздравления седнахме на масата, налях от хубавата ракия, за мезе имаше великолепни камби, тлъст печен пипер с оцет и олио и втасало зеле с олио и червен пипер. Аз обичах да пия ракия с пукани лютиви чушлета, с чесън, оцет и копър. И приказката потръгна.
Започнаха и гозбите, аз наблегнах на сърмите, хубаво сварени с много кайма и мазнички, каквито ги обичах аз. Приказката започна да се завърта около лова.

Наближаваше полунощ когато Красьо предложи да направим един лов на диви патици, на утрешния ден. Казано прието. Алкохола изчезна от масата, жените направиха кафе и започнахме да обсъждаме утрешния лов. Решихме да се наспим и след това с целите семейства да отидем на хижата, жените и децата щяха да останат там а аз и Красьо да отидем за патици. От вечерта беше останала доста храна така че притеснения нямахме.

За лова на патици малко позакъсняхме, но решихме да останем до вечерта. Този лов се случи на язовир Бели лом от страната на село Ловско. До късна есен рибарите бяха ловили риба, на брега имаше струпана много храна, няколко обърнати и продънени лодки завършваха този пейзаж. Пропълзяхме под лодките и зачакахме. Не след дълго прелета започна, макар и не от много удобна позиция, започна и нашата канонада. Прелета беше огромен, да си призная , по едно време ме беше срам да стрелям.

В хижата се прибрахме по тъмно. ЧАКАХА НИ

КРАСО почина много нелепо, падна от стълба когато си поправяше покрива.

Автор: терзо11

Абонамент за бюлетин