Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Колонката на Йото Пацов » Наздраве на вълшебния стрелец!

Наздраве на вълшебния стрелец!

vater Публикувана от vater | 28.01.2013
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Наздраве на вълшебния стрелец!

Официалните резултати от отминалия ловен сезон все още не са известни, но ако са верни прогнозите, може да се окаже, че с прасетата например нещата са много добре и на ловна дружинка се падат по 8-9 отстреляни диви свине. За останалия дивеч картината все още чака статистическите обобщения, та да се проясни, но без съмнение всеки от нас вече си е направил личната равносметка. И ще е добре, ако освен цифри, трофеи и килограми, в нея се усеща чисто житейското удовлетворение от добре свършената работа, зачетените приятели, благополучното семейство, професионалните успехи – всичко онова, което освен лова и заедно с него прави живота ни такъв, какъвто го заслужаваме.
Моят мургав приятел Иисус от едно ловешко село гръмнал глигана от десетина метра, като изскочил пред него, гръмнал го и втори път за по-сигурно, само че глиганът и този път не забелязал, че е застрелян, и подгонил Иисус. Нашият така се сбъркал, че захвърлил пушката и побягнал, само че толкова бил уплашен, та се не сетил да се обърне, ами бягал гърбом през драките, та те не само дрехите му смъкнали, но и кожата от гърба...
Друг приятел, дедо Зарко, гръмна два пъти по дивата свиня, ама не му беше отръки, та май само я накара да превключи на директна и да препусне нагоре по дола. И го чуваме как пръхти и тича след нея, псува и я моли: „А спри се ма, къде си ръгнала, душа ми не остана, чакай да те гръмна, та да си поема сулука!”...
Близо до турската граница, в Странджа, един гостенин на местната дружинка с лъскав джип, скъпа пушка и закачлива шапка с перце и този сезон повтори сценката, която тук в различни варианти се разиграва вече години наред. Стоял на пусията, от гората изскочило прасе, той го повалил. Изскочило второ – той и него. Трето – гръмнал го. Само че вместо четвърто от гората излязъл пастира и му казал – давай да ги товарим на джипа, да ги караме да ги мерим, та да видим по колко ще ти ги хвана – не чактиса ли, че са питомни бе, човек?
Хиляди са тези истории, и май сега им идва времето, защото какво са статистиките, бройките, килограмите, сантиметрите без ловджийската лакардия, която да притури към сухите цифри къде няколко кила, къде стиска сол и шепа пипер, да направи от странджанското питомно прасе страховит тристакилограмов глиган, от миналогодишното зайче царят на всички зайци с уши като джапанки, от фазана – щраус, а от самия ловец – вълшебният стрелец!



За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов

Колонката на автора

Абонамент за бюлетин