При избора на кученце преди всичко много внимателно трябва да се изучи родословието му. За да сте уверени, че от точно това кученце ще стане добро гонче, трябва да знаете как гонят майка му и баща му, как са гонили баби, дядовци и прародителите им. Но се случва и друго: редом с наистина добрите гончета в родословието има и други - с красива външност, но лошо работещи в полето. По-добре е да се съгласим с някои недостатъци в екстериора на предците на кученцето, от колкото с липсата на усет и вродена настойчивост.

От ловеца се изисква преди всичко внимателно отношение към кучето му още от най-ранна възраст. Широко разпространено е мнението, че гончето е грубо, лошо поддаващо се на възпитание куче. Но така могат да разсъждават само хора, които или никога не са възпитавали гонче, или нямат желание да вложат даже малко, но систематичен труд за обучението му.

Особено важно е да научите гончето още от най-малко на командата: "Стой!" пред паничката му с храна. Поради условията на работа гончетата могат да се отдалечат след зверовете на много километри. Затова мнозина отрано приучват гончето към звука на рог, с който тръбят преди хранене. Ловният рог много облекчава връщането на гончетата защото те по вятъра чуват на далеч.

Гончето е ловец на зверове и за него е характерен стремежа да преследва всичко живо. За да не се нахвърля на домашни животни, то трябва от малко да е научено да не им обръща внимание. В селските местности ако кученцето израства с такива животни, то свиква с тях и престава да им обръща внимание. Но се случва и да започне да гони кокошките. Такива опити трябва незабавно да се пресичат с командата: "Остави!", а ако кученцето не слуша да се наказва с колан или пръчка като му се повтаря командата: "Остави! Остави!".

С добре подготвено и слушащо ви кученце можете да започнете разходки в гората. Те не трябва да бъдат уморителни и е по-добре да бъдат в рядка гора за да не изгубите кученцето в храсталака. Случва се то да се натъкне на заек или лисица и, ако е от добре работещи родители, даже да се спусне след зверчето и да го гони десетки, а понякога и стотици метри. Но това още не е настървяване.

Същинското настрвяване трябва да започне, когато кученцето порасне и укрепне. Някои ловци ратуват за ранно (от 6-7 месечна възраст) настървяване като уверяват, че само така се създават добри гончета. Но така могат да говорят само хора, които не са достатъчно запознати с физиологията на кучето. На 6-7 месеца организмът на гончето (даже и на добре отгледано) не е толкова развит, че да може да издържи без вреда за себе си многочасово преследване. А развиването на настойчивостта при преследването - едно от най-важните качества - изисква от гончетата голяма издръжливост. Затова към същинското настървяване на гончето трябва да се пристъпва когато то е на 10-12 месеца т.е. на следващата пролет след раждането му (обикновено родено през пролетта). На тази възраст гончето в общо линии завършва растежа си. Сърцето, белите дробове и вътрешните органи са достатъчно развити и кучето може без вреда за организма си да издържи няколко часа преследване. А и при пълзенето (промъкването през храстите) гончето вече е по-смело.

Най-добре е гончето да се настървява през ранната пролет, когато на места все още има неразтопен сняг. По това време почвата е влажна и миризмата на следата се задържа дълго, а зайците са в размножителен период и много тичат из гората. Гончето по-лесно може да се натъкне на заек и да го подгони.

Първата задача при настървяването е гончето по-бързо да опознае зверовете. Но трябва да се има предвид, че през ранната пролет гората все още е без листа, а гончето трябва да преследва по следа - не да вижда дивеча. Затова участъкът за настървяването трябва да бъде достатъчно обширен и плътен, където зверовете могат добре да се скрият.

Най-подходящ за настървяването на гончетата е заекът - особено белякът. Заекът не бяга на далеч по правата както става с лисицата или сърната, през цялото време се опитва да прикрие следата си като я удвоява и прави огромни скокове настрани. Само при работата на заек в гончето се формира истинското майсторство. Затова в началото на настървяването за предпочитане са терени, в които има много зайци и малко лисици, сърни, лосове и т.н. Но щом гончето опознае заека и започне да го гони, макар и за кратко, по следата му, теренът трябва да се смени с друг, където има достатъчно зайци, но не прекалено много. Това е необходимо за да може гончето да държи следата на вдигнатия от него заек, а не да премине на следата на случайно вдигнал се от шума на гоненето друг заек.

В статията си "Из опита ми при настръвяването на гончета" Е. Шмит правилно отбелязва: "Най-важното при първия етап на настървяването на "първоесенниците" е работата с тях да бъде само в най-благоприятни условия - терен и хубаво време. Колкото по-лесно младото куче се справя със своята задача, толкова по-бързо и сигурно усвоява майсторски прийоми." За да научи по-бързо оставяните от зверовете следи и да започне да гони, младото гонче може да бъде извеждано заедно с възрастно, опитно и безпогрешно в преследването гонче. Когато младото гонче започне да хваща следата и започне да гони, настървяването му трябва да продължи индивидуално за всестранно развитие на промъкването по следата в гъсти тръни и храсти, майсторството и настойчивостта му.

Ако се настървява група от млади гончета, то тренировките - индивидуални и групови - трябва да се редуват. За добрата работа на гончетата в група или в глутница е съвършенно необходимо всички те да са "от един дол дренки" - както казва ловците т.е. да са еднакво бързи и да имат доверие помежду си за да може да се увличат взаимно напред по следата...

Какво се изисква от добре настървеното гонче? Преди всичко щателно претърсване на терена. Гончето трябва винаги с радост да се промъква и настойчиво, упорито да претърсва местата с най-гъста растителност, където най-често са леговищата на зверовете. За тази цел ловецът трябва да избягва да ходи по пътища и просеки и да не го домързява сам да влиза в гъсталака.

За да може гончето да претърсва по-широко и по-дълбоко, а същевременно да не губи контакт със собственика си, е необходимо ловецът да подвиква. Това са ободряващи и окуражаващи за гончето възгласи. Например: "Търси! Търси! Пълзи! Браво!" или "Търси! Намери го!". Целта е да се управлява гончето по време на претърсването в гъсталака. Когато чува гласа на собственика си, гончето (особено младото) по-смело пълзи в гората, не се увърта около краката му и в същото време се съобразява с него и не отива далеч настрани както става с неправилно настървените гончета, привикнали на излишна самостоятелност.

Същевременно обаче не следва гончето да се привиква често и безпричинно и да се поощрява с лакомства. Това разваля захода на гончето, отвлича го от претърсването му за дивеч и намалява значително ширината и дълбочината на работата му. Още по-лошо е, когато ловецът често (и необосновано) тръби с ловния рог - тогава гончето престава да обръща внимание на рога и не отговаря на командите за прибиране.

За разлика от подвикването за кураж, когато гончето е в обход примамването му на преместил се дивеч или по топлата му следа става с чести кратки подвиквания - например: "А-та-та-та, а-та-та, хей-хей-хей, тук-тук-тук!!" Гончето лесно свиква с примамването и бързо се отзовава на насърчителните викове. Но трябва добре да се запомни, че и най-малката злоупотреба с примамването на гончето от страна на водача когато не е имало никакъв дивеч влече сериозната опасност гончето да се развали. Да излъжете гончето два-три пъти е напълно достатъчно то да престане изобщо да обръща внимание на примамващите подвиквания и се превръща в неотзоваващо се куче, свободно тичащо в гората. Не трябва да се примамва гонче на дивеч ако то в същото време гони друг или ако не сте твърдо уверени, че сте видели именно същия дивеч, който то е гонило до пресичнето на следата с други следи.

Рядко се случва гончето да прогони още от първото извеждане: в него още не се е пробудил ловният инстинкт т.е. вроденият стремеж да преследва дивеча по оставената от него следа. Гончето се преобразява, когато види изскочилия под носа му заек. То хуква след него, но бързо го губи от погледа си и, ако е от добра работна линия, започва да гони по следата му. Разбира се, има и случаи, в които и след многобройни срещи със заек "нос в нос" гончето не прогонва веднага. Не се отчайвайте: всичко ще си дойде по местата с течение на времето! Просто трябва по-често да извеждате гончето в гората.

Обикновено току-що прогонилите гончета гонят заека до неговия първи сериозен скок встрани и там загубват контакт със следата му. Неопитното младо гонче обикновено продължава да бяга напред защото още няма изградени навици да прави кръгове около края на следата. Тук е моментът водачът да се намеси с примамващи гончето подвиквания за да му помогне в намирането на загубената следа. Като върви в разширяващи се кръгове около края на следата, водачът подвиква окуражително на гончето. Ако заекът се е "запъхтял" и уморен се е притаил след дкока от следата, съществува голяма вероятност ловецът, обикаляйки в кръг, да го вдигне и преследването му да продължи. Русакът обикновено скача встрани от следата когато бяга по торни пътеки, които миришат силно, а това възпрепятства гончето да намери новата следа. В такава ситуация водачът, подвиквайки на гончето, трябва да огледа внимателно следата в нейния край - там, където почвата е мека и има оставени отпечатъци. Ако това не помогне, трябва да се продължи напред още половин км по пътеката като подвиквате окуражително на кучето, а ако няма резултат - да се върнете обратно на мястото, където гончето е изгубило следата като продължавате на окуражавате кучето.

Нетърпеливите ловци нерядко правят грешка като не се задържат достатъчно около мястото, където е изгубена следата, а тръгват из гората да търсят друг заек. Това е груба грешка от страна на водача, която води до развалянето на вроденото породно качество на гончето настойчивост при следването на следата и пречи на кучето да изработи майсторство при гоненето.

За разлика от обонянието, което се наследява по рождение от предците и само може да се развива умението за неговото използване, настойчивостта, упоритостта при гоненето по следа може да се засили (развие) или да се отслаби. Затова при настървяването на неопитното гонче е много важно да се положат всички усилия то да намери изгубената следа и да продължи да гони по нея.

Майсторството на гончетата се изразява в способността им да гонят дивеча с минимални загуби на следата при "хитруванията" му. Нужен е много практически опит за намиране на изгубена следа и продължаване по нея, който се натрупва при правилното настървяване на младото куче. Гончето с майсторство в лова веднага започва да претърсва терена около мястото на прекъсването на следата от начало в малки, а постепенно въ ввсе по-големи кръгове до намирането на новата следа или вдигането на притаилия се заек. За да не се натоварва и преуморява излишно гончето, трябва да се поощрява да гони възможно по-дълго един дивеч, а след като го хване, да го приберем у дома да почива. Трябва да помним, че гоненето на дивеч изисква от гончето много голямо напрежение. Известно е, че добро гонче с вродена настойчивост може да държи следата и да гони един и същ заек в продължение на 5-6 часа. Разбира се, през това време може да има прекъсвания на следата, а по време на повторното и намиране спотаеният заек да си почива. В такива моменти гончето работи с по-малко напрежение, от колкото при самото гонене. Но все пак за младото куче това е много тежко натоварване.

Как да свалим от следата гонче, което вече след продължително гонене още гони? За да свалим гончето от топлата следа трябва да застанем на трасето на гонене. Дивечът може вече да е минал през нашата позиция, но това няма никакво значение. В момента, в който гончето се изравни с ловеца, той трябва да извика : "Стой! На място!" като силно извика и името на кучето. Добре обученото на командата : "Стой!" пред купата с храна и преди самото пускане в гората гонче ще се раздвои в решението си: ловната страст го възбужда да гони дивеча, но познатата команда му напомня за желанието на стопанина му. Гончето няма да се спре на място като заковано, но колебанието и разсейването, което е предизвикала подадената команда, ще го забавят достатъчно за да може водачът му да му сложи нашийник и повод. След това кучето задължително трябва да се поощри с даване на лакомство и радостна похвала.

У някои ловци възниква въпросът допустимо ли е настървяването на гончетата да става през нощта? Нощната гонка облекчава гончето при намирането на хранещия се по това време заек и не помага на младото куче да си изработи умението да намира заека по крайната му следа до дневната лежанка. Значително по-лошо е да се настървява гонче на твърде богати на зайци терени, на които то преследва един от тях, а около него пред очите му се вдигат много други зайци, подплашени от лая на кучето по следата.

Догонвайки стопанина си, младото гонче често радостно облайва неговата следа, а също така следата на друго гонче. Този недостатък не означава автоматично, че кучето е със слабо обоняние, а говори за неговата излишна превъзбуденост и проблемът изчезва веднага след като гонката продължи. Случва се младо гонче, което е надушило топлата следа на дивеча, поради силна превъзбуда да не разбере направлението на следата и да хукне в обратната посока. Това не бива да ни смущава - кучето трябва веднага да се извика и да му се покаже правилната посока. Постепенно след всеки следващ случай гончето ще работи все по-спокойно и все по-уверено ще следва дивеча в правилната посока без да се отклонява.

Когато се прибирате след тренировка по настървяване е недопустимо да оставяте младото куче свободно да се разхожда около вас. То може да вдигне например нов заек и ще трябва да го чакате много време за да го хванете. Още по-неприятно е, когато шляещото се наоколо гонче започне да се рови в боклуците. Известни са много случаи на отровени гончета от отрова за плъхове и мишки. Свободно разхождащи се из населените места гончета също много често загиват под колелата на преминаващите автомобили. Затова кучето винаги трябва да се прибира в къщи на повод!

Първият бич за съвременния лов с гончета е прекомерно увеличената популация на копитния дивеч, отстрелът на който става със специални разрешителни. Отучването на гончето от гоненето на копитни не е толкова просто. За да се увлича по-малко в гоненето на копитни, трябва с всички сили да се стараем да свалим гончето от следата като го извикаме. Например когато гони лос. Трябва да се избягва приближаването на гонче за да го поставяме на повод, когато то лае спрелия на място лос, който може да се подплаши от приближаването ни, а гончето, окуражено от присъствието на ловеца, ще го подгони още по-разпалено от преди. Стремежът на стопанина трябва да бъде да хване гончето на следата на копитния дивеч, да го завърже на подов и след това да го удари силно два-три пъти с командата: "Остави! Остави!". Но при ситуация, когато гончето облайва лос, спрял на място, трябва да се стараем да го извикаме от разстояние с ловния рог или с вик като постепенно се отдалечаваме от мястото на облайването. Добре възпитаното гонче, разбира се, в края на краищата ще остави облайването на лоса и ще се върне при стопанина си. Прибралото се само от облайване гонче не трябва да се наказва (както понякога правят някои "специалисти", предполагайки,че кучето ще разбере за какво го наказват)! Точно обратното - прибралото се само от облайване гонче трябва да се похвали, погали и награди с лакомство затова,че се е отзовало на командата на стопанина си!

Вторият бич за лова с гончета са лишените от ловна част хора, които не се срамуват да отстрелят дивеч, гонен от чужди гончета, и даже ДА СИ ПРИСВОЯТ И ГОНЧЕТО, нагло оправдавайки се, че кучето "просто" е останало при тях с отстреляния дивеч! Стрелците на дивеч, който е гонен от чужди гончета, не са достойни за званието '"ловец". Те трябва да се лишават от правото на лов и да бъдат изключвани от ловните дружества, а гончетата трябва да се научт да не ходят при чужди хора.

Да се учи гончето на спокойствие при изстрел не е необходимо. Някои неопитни ловци се мъчат да учат гончето като му стрелят едва ли не над главата. Така може само да се наплаши кучето до степен, в която то, чувайки изстрел, да бяга далеч от гората. Гончето много лесно свиква с изстрелите по време на лов когато то гони и е възбудено от преследването на дивеча. Тогава изстрелите не го плашат.

Когато заекът е отстрелян, трябва да се даде възможност на гончето малко да го "намачка", но без да го разкъсва. Гончето трябва да се похвали, да му се даде лакомство и да се награди с отрезаните крачета и опашка. Това ваше действие ще укрепи връзката между гоненето на дивеча и разпределението на плячката между вас и гончето.

Освен пролетно настървяване на младото гонче, то трябва да се настървява и преди ловния сезон като един месец предварително то се извежда 2-3 пъти седмично. Есенното настървяване не само ще затвърди и доразвие придобитите през пролетта навици, но и ще подготви организма му за истинския лов: то ще престане да се уморява бързо и да подбива възглавничките на лапите си. те ще загрубеят, а ноктите му ще се притъпят и ще спрат да се чупят.

С падането на снега и появата на белите следи много гончета започват по-лошо да гонят: видът на отпечатъците от дивеча в снега много силно вълнуват кучето и то започва да гони, лаейки напред-назад по следата. В такива ситуации гончето трябва да се направлява в правилната посока на следата. Убеждението на някои неопитни ловци, че през зимата гончето може да гони само по отпечатъците с поглед, е погрешно! Зрението помага на гончето да забелеци следата, лъжливият скок на заека встрани, но само обонянието му позволява да различи топлата следа от старата вече изстинала. Ако младото гонче продължава да разлайва по стари заешки следи в гората, ловът с него по бели снежни следи трябва незабавно да се прекрати и отново да се започне настървяването му едва след като снегът се е стопил (по черни следи).

Снимка: Ловен портал БГ ЛОВ