Най-атрактивният лов в Сибир е ловът на хималайска белогръда мечка, най-красивата измежду всички мечки на света. Този хищник обитава Източен Сибир и Далечния изток, като популацията в Хабаровския край е най-значителна и се ловува през зимния период. В тази част на Сибир ловуват ловци от цял свят и почти 95% се връщат в родината си с трофеи.

Преди повече от 20 години бях поканен на лов в Тюменска област, посетих ловни територии около гр. Сургут и Нижнивартовск, където почти 2 седмици ловувах на различен дивеч. Домакините имаха желание да ловувам и на кафява мечка от бърлога, но понеже беше ранна есен, това не беше възможно. За този район беше договорено да се изгради специален лагер на високо ниво и щом бъде готов, до 2-3 месеца да посетя района, да приема лагера и да доведа ловци, които да ловуват на кафява мечка от бърлога.

Сега провеждането на лова не се различава много от преди, но ловецът днес е въоръжен с модерна, мощна ловна карабина и почти винаги още с първия изстрел горският властелин е победен.

След като се отзовах да помогна за организирането на този лов, аз за начало реших да взема със себе си моя дългогодишен немски клиент д-р Шпер, който вече беше отсрелял с мен голямя мечка в България (за прекрасния лов на д-р Шпер ще Ви разкажа в една от следващите ми статии)и ми имаше пълно доверие за това, че ловът в Сибир ще бъде резултатен. Този път щяхме да ловуваме не от чакало, както беше ловът в България, а от бърлога за непознатата на европейските ловци хималайска белогръда мечка. Аз посрещнах д-р Шпер на летището в Москва и още на следващия ден отлетяхме за Хабаровск, т.е. на другия край на Русия, в Далечния изток. Веднага след посрещането от месния организатор, 65-годишния професионален ловец Сергей, ние отпътувахме директно за ловната територия, където стигнахме след около 7-8 часа тежко пътуване с джип. Тогава ги нямаше сегашните модерни японски и европейски джипове и моят клиент, който вече беше почти 70-годишен, възприе пътуването като доста уморително. Аз бях по онова време много по-млад от ловеца, но също бях уморен. След пристигането ни в лагера (горска дървена хижа – зимовник) след бърза кратка закуска изпихме по 1-2 чая от сибирски горски плодове – боровинки и с радост приехме да заемем леглата си в хижата, добре затоплена от другия професионален егер, който беше запалил камината и голяма печка, направена от варел. Вън в горския лес, където обилно и равномерно бе навалял сняг с дебелина почти 40 см, беше много студено – минус 18 градуса по Целзий.

Сутринта след обилна закуска и горещ чай ние отпътувахме с три снегохода за лов от бърлога на красивата хималайска мечка, твърде опасна, пъргава и активно нападаща челно жертвата си. Пътуването със снегоходите беше много приятно, изпълнено с красиви сибирски панорами. Слизайки и изкачвайки се по долини и възвишения, след не по-малко от 3 часа преход трябваше да оставим машините и да продължим пеша. Бяхме д-р Шпер, аз и още трима месни егери, организатори на лова. За щастие снегът не беше дълбок и ние, въоръжени всичките с ловни карабини, вървяхме напред – д-р Шпер със собствена карабина марка Sauer в калибър, подходящ за този лов, а ние, всички останали, включително и аз, бяхме с обичайните за това време в бившите социалистически страни чешки карабини „Збройовка” калибър 30-06. Само месният ловец, който трябваше да събуди мечката, беше с гладкоцевна ловна пушка 12-и калибър, производство на оръжейните заводи в Тула. Той трябваше да бъде с гладкоцевна пушка, заредена с бренеке или едри сачми 13/0, защото в случай на самозащита от разстояние няколко метра шансът да се оцели мечката с карабина отблизо е много малък.

Ние, ловецът от Германия и аз, бяхме охранявани от двама местни егери, които имаха за задача, ако мечката не бъде отстреляна и убита от ловеца гост, веднага да се включат в спасителна акция. Тази относително дребна мечка (80 до 120 кг) е изключително активен и агресивен хищник, който не пропуска възможност да атакува при всеки повод.

Хималайската белогръда мечка като правило се настанява в естествени хралупи с отвор на няколко метра от земята, често пъти през отвора най-отгоре на дебело пречупено кухо дърво. Ние се позиционирахме на почтително отстрелно разстояние , но не повече от 40-50 м. и очаквахме със затаен дъх събуждането на мечката и появяването й на удобно за изстрел място. Предварително бяхме инструктирани, че събуждането на мечката от месния ловец „викач” не става по стария първобитен начин с чукане по дървото, защото мечката, „убедена”, че е на сигурно място, може да се затаи, без да мърда и ловците да останат с впечатление, че бърлогата е празна. Затова тази мечка се предизвиква с 1-2 пиратки, хвърлени отгоре в хралупата, при което тя уплашена и раздразнена изскача от отвора, който, както вече казах, е на няколко метра от земята, мигновено се оглежда от къде идва заплахата, моментално скача на земята, не за да избяга, а за да се хвърли разярена срещу своя враг – ловец или звяр, дръзнал да я нападне.

От голямо значение е, обясни месния ловец Сергей, да се стреля само тогава, когато е сигурно, че мечката, появила се на отвора на бърлогата, се е надвесила навън, защото, ако не се спази това важно условие, тя ще падне убита или наранена обратно в кухото дърво, откъдето извличането й е много трудно, дори невъзможно, а и изключително опасно.

Вторият момент за отстрел е, ако се изчака не само провесването на звяра навън, а и неговият скок от 4-5 м, и да се стреля във въздуха. Такъв изстрел е гордост за ловеца, защото е възможно да стреляш за секунда-две, в които трябва да поведеш тялото на този опасен хищник, да предвидиш предварение и да попаднеш с куршума на смъртоносно място, непозволявайки на мечката дори и ранена да атакува, тъй като тя ще има все още достатъчно сили за нападение. Всеки ловец знае, че всяка мечка, а често пъти и друг ранен дивеч, например глиган, напада ловеца, който, макар и въоръжен, невинаги успява да произведе втори изстрел.

И така, след пропуск да отстреляш хималайската мечка във въздуха идва третия етап, само за секунди да се справиш със ситуацията и да отстреляш бягащия срещу теб звяр челно, с патрон и заряд, който да прониже смъртоносно този опитен властелин на сибирската гора.
И сега ясно си спомням как д-р Шпер и аз стоим със затаен дъх и очакваме развитието на този изключителен лов, който трябва да се развие мигновено. Жребият е хвърлен, старшия егер дава знак на „викача” за старт и той мигновено задейства „пиратката” със закъснител и я хвърли като опитен баскетболист в отвора на хралупата. Пиратката за наше щастие попадна на място и след като чухме гръм, разбрахме, че задачата по събуждането на мечката е изпълнена.
Не зная след колко време, но вероятно след няколко секунди, мечката се появи на гърлото на хралупата и без много да се съобразява откъде идва опасността скочи на земята. (Д-р Шпер след лова обясняваше, че той не е искал да рискува и стреля при появяването на мечката).
В момента, когато мечката скочи на земята, се чу изстрел, който не й позволи да направи дори и опит да продължи нападението си към нас. Д-р Шпер, верен в своя изстрел, даже не се опита да го дублира, но местните ловци, със заредени карабини, останаха на щрек още няколко минути и разрешиха да се приближим до мечката едва когато един от тях отиде до отстреляния звяр и побутна мечката с дулото на карабината си.
Да, това беше моето бойно кръщение в лова за хималайска мечка в Сибир. Аз съм бил на лов за мечка в България много пъти, а в последните 10-12 години организирам отстрелването на 7-8 до 12 мечки годишно в Румъния, но изживяването на отстрела на хималайска мечка в Сибир е неповторимо, то е изпълнено не само с мобилизиране на психиката, а и с много още елементи на лова – точна стрелба, подходящо ловно оръжие, хладнокръвие (все пак и най-увереният и опитен ловец изпитва известна доза неспокойствие от изхода на този лов).
Аз, който съм заснемал на видео бягаща мечка майка с две мечета от 13 м, както и моят внук, заснел също бягаща мечка с три мечета от 4-5 метра, при това двамата ситуирани на земята без придружители, признавам,че ловът на хималайска мечка е уникален и вдига адреналина до върхови граници в резултат на изживяването.

Не случайно обаче народната поговорка гласи: „Който го е страх от мечка, да не влиза в гората”.

В. Табаков – ст.
office@tabakov-hunting.com