Публикувана от 
Когато бях малко момче ходех на лов с дядо ми, и мога да кажа, че от тези излети са ми останали едни от най-хубавите спомени. Потопявах се в обстановка, каквато едно дете може да изживее само докато чете увлекателна приключенска история, представяйки си че е някой от героите на интересния сюжет.
След такива ловни разходки се чувствах истински зареден и окрилен, и дълго време разказвах на близки и приятели за невероятните приключения през които съм минал, макар че в повечето случай силно преувеличавах, но пък кой уважаващ себе си ловец не прави така.
Така или иначе времето бързо и безвъзвратно летеше. Станах голям и започнах да ходя сам на лов. Приятно ми беше но детската представа и усещането за приключения отдавна бяха изчезнали. Нещата отдавна бяха придобили добре познатия комерсиален, житейски облик.
Един ден собственото ми дете прояви интерес към хобито ми. Започнах да и разказвам разни ловни истории и не след дълго тя изяви желание да дойде с мен на лов. Първоначално не погледнах сериозно на това, но постепенно ме осени идеята да и предоставя същите тези емоции, които аз преживях като дете.
При едно от посещенията ми на оръжейния магазин намерението ми да превърна дъщеря ми в малък ловец се затвърди изцяло. Причината за това беше, че на витрината висеше еднозарядна ловна пушка 410 калибър. Щом я видях реших да я купя. Продавача остана особено доволен, че ще се отърве от тази „играчка“. Месец по късно пушката беше моя.
Следващата събота и неделя реших да заведа дъщеря ми на лов за фазани. Мой стар приятел отдавна ме канеше да го посетя и да половуваме заедно в неговия край.
Вечерта преди излета детето беше в силна еуфория, не спираше да ме разпитва и да пресъздава сцени изникващи в детското и съзнание. Аз от своя страна за пореден път обяснявах, че ловът е колкото приятно, толкова и отговорно занимание.
На следващия ден тръгнахме рано и не след дълго бяхме на уреченото място. Приятелят ми ни чакаше вече, поздравихме се и започнахме да се приготвяме. Дъщеря ми веднага се сприятели с кучето Бъки, един млад и енергичен курцхаар.
Тръгнахме през пресечен терен изпъстрен с ниски храсти. Бъки тичаше наляво надясно претърсвайки старателно всяко подозрително място, насърчаван силно от детето. Не след дълго приятеля ми стреля и се сдоби с два хубави добре охранени фазана. Той забеляза въодушевения поглед на детето и и подари една от красивите птици.
Решихме следващият път когато Бъки направи стойка да предоставим възможност на детето да се изяви.
Скоро кучето започна да се суети около място обрасло с висока трева. Застанах плътно зад дъщеря ми, заредих пушката с патрон №5 и и я подадох. Тя застана в поза сякаш цял живот е била опитен ловец въпреки ,че беше едва на седем години. В този момент Бъки яростно излая и се хвърли в гъсталака, от където шумно излетяха три фазана.
Детето насочи неуверено пушката и почти веднага се чу слаб, немощен изстрел. Все пак 410 калибър разполага едва със девет грама съчми. Изненадата ни беше огромна, като видяхме, че една от птиците се отклонява и пада бавно към земята пърхайки силно с криле. В този момент единственият от групата, който реагира адекватно беше Бъки. Той се хвърли неустрашимо към мястото където падна птицата и не след дълго я донесе. Мисля, че не е необходимо да описвам последвалите мигове. Преразказвахме историята с дни наред, а аз успях да се върна във времето когато бях малко дете и да изживея отдавна позабравени емоции.
Владислав Антонов
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
