Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Магията на Крупник

Магията на Крупник

vater Публикувана от vater | 25.11.2015
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Магията на Крупник

Здравейте, казвам се Добромир Кюпов, на 25 години от Крупник, село, което се намира не далеч от Благоевград. Селото е разположено в подножието на Малешевска планина, което предразполага за много добър ловен район за едър дивеч. От 4-5 години съм активно ловуващ предимно на него. Реших да ви разкажа една история, която навярно ще запомня завинаги.

Преди известно време се запознах с един човек на име Красимир Богданов от село Млекарево, направихме го в интернет пространството, от дума на дума намерихме общ език и приказвахме по цял ден, не усещахме как се напасвахме един към друг. С течение на времето станахме близки, започнахме да се чуваме по телефона, в началото за кратко, но след време разговорите ни стигаха с часове. И все една бе темата ни - лов и само лов, кой, какво, кога, как, с какво, все се разказваше между нас, и приказките никога не свършваха. Въпреки че разстоянието между нас е доста голямо за нашата държава, ние започнахме да обсъждаме една тема - кога ще се ходи на гости, единия на другия.

В началото ми се струваше невъзможно, но след като един ден Красимир ми се обади и каза, че след 2 седмици ще са при мен аз останах изумен. Приех го като на шега, мислех си, че няма да се случи и те няма да успеят да дойдат, та ние дори не се бяхме виждали. Всяко едно наше отношение беше в интернет пространството или по телефона. Все пак повярвах и започнах да се подготвям... Щях да ги водя на лов на дива свиня на гонка, този вид лов се практикува тук на 90%, защото района само това позволява.

Речено-сторено - петъкът наближаваше, а и адреналинът у мен се покачваше с всеки ден до него ... Ловните ми умения навярно са наследени от баща ми, който почина през 2006 година. Той бе един изключителен ловец, но така и не успя да ме види и мен като такъв. Ден преди Красимир да пристигне, аз сънувах баща си, за 10-те години, от както го няма, това беше третия път, в който той ми се явява на сън. И сякаш той беше нашия пазител за ловния уикенд. Няма да навлизам в подробности, просто споменавам за съня, защото всичко, което се случи беше изключително и сякаш някой беше с нас и ни помогна нещата да вървят както трябва ... И този някой беше моя баща...

Денят настъпи - петък 13 Ноември 2015 година, Красимир дойде в Крупник с двама свои приятели, които познавах бегло: Кънчо Георгиев, малко ми трябваше да разбера що за изключителен човек е, и Добромир Стоянов, не бях срещал адаш от много време и това бе много приятно запознанство за мен ... Първата ни среща бе странна, едни такива щастливи, очите ни светеха и все пак не можехме да повярваме, че сме заедно, лека по лека повярвахме ... Пихме по кафе и бързах да ги отведа в нас.. Разтоварихме багажа набързо и излязохме не далеч от нас, да запозная момчетата с моите кучета. От скоро съм горд собственик на три Западно Сибирски Лайки. На момчетата им беше много интересно и с удоволствие си поиграха с малките ... Времето летеше много бързо, някои неща ми се губят от вълнение ... Вечерта прекарахме у нас, запознах ги с момчета от дружинката с които щяхме да ловуваме през идните 2 дни ... Вечерта мина много бързо, не се усетихме кога се изпи виното и кога се изяде ярето ... Всеки чакаше утрешния ловен ден ... И бързо наскачахме по леглата ...

Времето за ставане беше 5:30, всеки от нас беше буден и почти не спал в 5:00 ... Разбудихме се, казахме си по някоя приказка и започнахме да се обличаме и приготвяме за лов... Сборния пункт е не далеч от нас, момчетата бързо се запознаха с моите колеги и размениха по някоя блага дума. Районът на дружинката граничи с едро-дивечово стопанство и същия ден бяхме поканени да ловуваме там. Облекчение за мен, момчетата нямаше да ходят толкова много, Красимир ми бе споменавал, че не е мърдал повече от 50 метра от пусията до Джипа, това нещо ме притесняваше. При нас понякога се налага да се ходи по 5 километра, че и повече ... Все пак денят беше на моя страна, качихме се по джиповете и тръгнахме, след не много време стигнахме ...

Събрахме се всички, бяхме доста - около 25 човека, направи се бърз разбор и всеки се насочи по указаното за него място... Ние 4-мата бяхме оставени като контра пусии и трябваше да вардим насред нищото. Бяхме наредени по един баир на далечно разстояние от гористата местност, но както ни казаха така направихме - застанахме там където трябваше ... И всеки от нас зачака и взе да се надява ... Наредиха се всички и пусията започна ... В далечината се чуваше кучешки лай и адреналина започна да се покачва ...

И точно тогава започна ловната слука за нас - не след дълго отговорника на лова мина през нас 4-мата и ни насочи да слезем в гористата местност за по-добра видимост, не го смятахме много за правилно. Но така направихме, слязохме и се наредихме по един коловоз, не се бяха минали и 20 минути, когато същият отговорник мина и каза да се наредим горе на старите места. С много голямо недоволство звъннах на момчетата да се върнат обратно. Така направих и аз, катерейки се нагоре ми се обади Добромир и говорехме по телефона, бях по опитен в ходенето и пръв бях горе. В момента, в който стъпих на моята първа пусия очите ми виждат сюрия прасета, които се насочват към Красимир и Добромир. Бързо прошепнах на Добромир по телефона "Прасетата, прасетата са над вас" и му затворих телефона. Адреналинът се бе качил доста високо в мен. Не се бяха минали и 30 секунди, когато Браунинга на Краси запя, чуха се два изстрела и аз бях спокоен. Не след много време и Добромир се прояви, от него се чуха 3 изстрела. Бях наистина доволен и благодарих за всичко което се случва, а то тепърва предстоеше.

Адреналинът в мен не ме сдържаше, изчаках малко и реших да посетя Добромир и Красимир за да видя какво се случва. Минах през Кънчо първо - при него прасета нямаше, но той се бе насладил на 3 сърни, които висели доста дълго пред него. Казах му "Качвай се горе" и отминах към Краси и Добромир. Първо отичах при Краси - очаквах да е повалил 2, колкото бяха и изстрелите му. Отдалече си личеше, че нещо не е наред, още не бях казал и дума и той почна да вика как още не се бил качил на първата му позиция и прасетата тогава минавали, той им пукал на разстояние 80-100 метра при навлизане в гората и нямаше нищо паднало при него. Опитах се да го успокоя и се насочих към Добромир. Той бе по-спокоен, каза че ударил поне едно, но не паднало при него, в момента, в който си говорехме с Добромир, се чу един изстрел от далечината. След не много време се обади Кънчо, каза, че намерил едно ранено и го доубил. Точно в този момент в мен се наля голямо щастие, щастие и задоволство от всичко, което се бе случило.

Има хора, които с години ходят и не могат да видят. А то какво се случи на нас - и 4-мата видяхме, че и 3-мата мои гости стреляха, малко се размина да убият и тримата, но по важното беше за мен, че ловната слука ги сполетя. Бях доста доволен.

Отидохме при Кънчо и му помогнахме да изтеглим прасето, не беше голямо приплод около 50 килограма, но все пак слука. Прекрасна от моя страна... Събрахме се всички и се направи разстановка за нова гонка. Бях доволен от всичко, което се случи и ми беше все тая какво предстои. А деня не бе свършил за мен.

Наредиха ни по пусиите и аз доволен си седнах и усмивката от лицето ми не слизаше. Добромир беше на 50 метра под мен. Просто се усмихвахме един на друг. Гоначите тръгнаха. Не се се мина много време, когато се чу дебел лай на място. Странно - станах и адреналина в мен започна да се качва капка по капка. Този лай на място не продължи много време, вдигна се бързо и започна гонката. Лаят ме приближаваше, а следователно и дивечът идваше към мен. Чукнах предпазителя и не след дълго се появи пред мен. Прикладвах и поведох дивото прасе. И на ум си казвах "Ела по близо, ела по близо" (Тази увереност в мен дойде благодарение на това, че предната седмица бях убил дива свиня). Бях по-спокоен и сдържан. Прасето приближаваше и беше в обсега на оръжието ми. На около 30-на метра от мен застана, за да се ослуша без да ме усети. Казах си на ум "Свърши се с теб" и произведох изстрел.

Мерих се зад ухото и точно там попадна и куршума ми. Прасето се претърколи и падна на коловоза под мен, презаредих бързо, поради причината, че ловувам с Тек ИЖ 18 и прецених, че няма нужда от втори изстрел. До момента, в който кучето дойде и докосна прасето. То скочи и хукна, все едно не бе пукано. За миг в мен се разяри буря. Изпуснах си слуката, но чух изстрел в дерето и бях спокоен, че колегата е довършил моята работа. Не след дълго минаха и се събраха всички. Питаха, кой, какво, що. Аз им обясних, отидоха и изтеглиха прасето. Оказа се, че моя изстрел е бил смъртоносен и прасето е паднало, но не там където трябва. Колегата произвел изстрел от вълнение. И все пак слуката беше при мен.

Аз не можах да повярвам на всичко, което се случи, сякаш бе сън, сякаш точно така както исках, така се случи. Минаха всички да ме поздравят за слуката, събрахме се, обядвахме. След което направихме трета последна пусия, но без успех. Прибрахме се и в нас на двора оправихме двете прасета. Моята мила баба беше се подготвила с баница и вино за ловджиите.



И така завърши първия и така запомнящ се ловен излет. За втория ден ще приложа само снимков материал и кратко описание. Имахме пак голяма слука в дружинката, от наш колега бе отстрелян трофеен глиган, такъв който Красимир, Кънчо и Добромир бяха виждали само на снимка. Сега дойде ред и те да направят по една снимка с него. Глигана падна рано и решихме да проверим още една местност, по път за нея кучетата се дърпаха много към една къпина, бяха хвърлени няколко камъка вътре, но нищо. На около 50 метра от нея седнахме да починем. Две млади кученца, на около 5 месеца, се завъртяха и проявиха доста голям интерес към въпросната къпина. Аз и един майстор, на име Димитър Биков, реагирахме бързо. И за миг сварихме как 100 килограмовия нерез искаше да се измъкне от къпината, но уви - така и не успя. Беше отстрелян безупречно от Митака. И така тези два дни бяха изпълнени с много емоция и вълнения. И не знам благодарение на кой, слуката ме споходи по най-добрия възможен начин. Благодаря ви момчета, за мен това ще остане спомен до гроб!



За БГ ЛОВ: Добромир Кюпов

ВИЖТЕ ПРОМОЦИИТЕ В БГ ЛОВ МАГАЗИН

Абонамент за бюлетин