Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Боеприпаси » МОГЪЩИТЕ КАЛИБРИ

МОГЪЩИТЕ КАЛИБРИ

admin Публикувана от admin | 16.06.2009
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

375H&H

От Роберт АТАНАСОВ

Едва ли мнозина от вас, читатели, ще имат възможността да стрелят и ловуват с най-мощните боеприпаси, създадени за стрелба по големите африкански животни. В крайна сметка практиката е доказала, че повечето ловци отиват на сафари с болтови карабини в класическите средни калибри .375H&H и по-рядко с .416. След тях обаче се нареждат цяла кавалкада от доказани от времето, проверени в битки с най-опасните животни на планетата могъщи боеприпаси.

Идеята за създаването на тежки боеприпаси не възниква от желанието на ловците да получат по-висока доза откат, а от необходимостта с един изстрел да повалят нападащия ги слон или през плетеницата от жилави клони да достигнат до сърцето на могъщия бивол. Надявам се, че една лека ретроспекция няма да отегчи никой. Първоначално оръжията са били преднопълнещи се и са използвали черен димен барут. Често след произведения изстрел не е било възможно да се даде втори, защото плътният облак дим е закривал целта, пък била тя и слон. По-опитните ловци са се измествали веднага след изстрела, за да имат поглед към ситуацията, и са подготвяли втората цев за дублиращ изстрел. Първите тежкокалибрени капсулно възпламеняеми двуцевни карабини са използвали както овални оловни топчета, така и конични проектили. Някои цеви са имали нарези, а други са били гладки, което е било без особено значение, защото в онези години от 18 до средата на 19 век животните са допускали хората близо и първоначално не са се страхували от тях.
Обикновено най-често използваните калибри са били 4-ти и 8-ми, но са се използвали и оръжия във втори калибър. Какво означава това? Най-простото обяснение е, че размера на калибъра обяснява колко сферични оловни топчета могат да се отлеят от 1 паунд олово. Паундът (или либрата) е 453 грама. Това означава, че куршум в 8-ми калибър тежи 56 грама, куршум в 4-ти калибър тежи 113 грама, а теглото на проектил втори калибър съответно е 226 грама. При средна скорост на куршума 400-450 м/с, си представете какъв откат е генерирало подобно преносимо „оръдие”. Не са били рядкост случаите, когато ловците са падали на земята от силата на отката, а някои източници ни дават сведения, че мнозина са получавали счупвания на ключицата.
Великият бял ловец Фредерик Кортни Селу пише в мемоарите си до президента Рузвелт (комуто е бил съветник по лова), че откатът на неговият щуцер в калибър 4 е толкова силен, че понякога от носа му потича кръв. В този смисъл той е произвеждал максимум два до три изстрела на ден, след което му се е налагало да се възстановява продължително време. Това свое оръжие г-н Селу е ползвал до края на 19-ти век. Тогава един нов тип щуцери си пробиват път и печелят доверието и възхищението на професионалните ловци в Азия и Африка. Започва нова ера в оръжестроенето, базирана на откриването на бездимния – нитроцелулозен барут.
Новите двуцевни щуцери се появяват през втората половина на 19-ти век и носят името „нитро-експреси”. Патроните, които използват, са унитарни - с метална гилза и интегриран капсул-възпламенител, а куршумите им са оловни, с плътна медна мантия (FMJ). Новият вид барут позволява развиването на по-висока скорост на куршума, което намалява нуждата от използването на тежките оловни куршуми. Те биват заменени с по-леки калибри. Те са (не се смейте!) обикновено .450, .500 или .577-ми калибър. Превърнато в сантиметри, това съответно са 11.43 мм при тежест на куршума 32 грама, 12.7 мм с куршум, тежащ 37 грама, и 14.66 мм с куршум, тежащ 48.6 грама.
Първоначално различните производители са правели калибри, които не са били стандартизирани. Имайки предвид поръчковия принцип за производство на „експреси”, много често те са били в индивидуални за клиента калибри. Все още в частните колекции се срещат изключително ценни и редки оръжия от този златен период и те са в калибри, които съществуват само за съответния единичен екземпляр.
Трудното снабдяване с боеприпаси заставя ловците и производителите да стандартизират някои основни калибри, които се оказват най-подходящи за употреба.
В изброените по-горе диаметри са съществували по няколко различни варианта със сходни начални скорости на проектила.
Високата цена на „експресите” ги прави труднодостъпни за професионалните ловци. Много от тях започват кариерата си с военни болтови карабини най-вече в калибрите 8х57 „Маузер” и .303 „Бритиш”. Леките куршуми и недостатъчният опит на начинаещите в лова „мъже на късмета” стават причина мнозина от тях да не доживеят дълбоки старини. Едрите бозайници от „Великата петорка” (слон, носорог, бивол, лъв и леопард), както и хипопотамът, стават изключително агресивни, когато бъдат ранени. Адреналинът на такова животно се покачва и то става несломимо, дори и да бъде уцелено смъртоносно. От своя страна мощният куршум с голям диаметър е действал на животните като стена, в която те се блъскат. Ето защо „експресите” в тежки калибри са стрували тежестта си в злато.
Сред белите професионални ловци има имена-легенди. Един от тях е признатият за най-точен стрелец Карамоджо Бел. Той доказва твърдението си „Не е важно с какво стреляш, а къде уцелваш!” на практика. Прословутият бял ловец е убил над хиляда и триста слона с военен „Маузер” в калибър 7х57 и около 300 слона с малкия 6 мм куршум на „Манлихер” – „Шонауер”. Самообладанието и перфектното познаване от страна на мистър Бел на анатомията на едрите бозайници са били причина повечето от животните, по които е стрелял, да бъдат повалени от първия куршум. Стриптизерша уже почти разделась но они включили порно азиатки
Но както казва писателят сър Артър Конан Дойл, „всяко правило си има изключение, което само потвърждава правилото”. Уменията на един ловец се създават с години и никой не е предпазен от грешка. Ето защо използването на голям калибър е буквално застраховка за живот. Неслучаен е призивът на писателя ловец Робърт Рюарк: „Използвайте достатъчно мощна пушка! Не подценявайте животното срещу Вас!”
Многото оставили костите си в саваните професионални ловци са пример, който ни убеждава в целесъобразността на тежките калибри. Ето как се стига до идеята да се създадат болтови карабини в тежки калибри на сравнително ниска цена, с висока надеждност и функционалност. Но за това ще научите повече в продължението на рубриката „Могъщите калибри” в следващите броеве на списанието.

Абонамент за бюлетин