Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Страница » Природозащита и дивеч » Ловоустройственото проектиране в България

Ловоустройственото проектиране в България

vater Публикувана от vater | 23.10.2017
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Ловоустройственото проектиране в България

През 2018 г. българското ловоустройство навършва 55 години. В исторически план могат да се набележат следните по-важни етапи от развитието на тази ловностопанска дейност:

През 1963 г. бившият Комитет по горите и горската промишленост утвърждава монографията на ст.н.с. инж. Петър Петров “Бонитиране местообитанията на дивеча”, отнасяща се за благороден елен, сърна, заек, яребица, кеклик и фазан.

Първите проекти на дивечовъдните станции “Шерба“ и “Паламара“ са изготвени през 1963 г. от инж. Стефан Ванков - основоположника на българското ловоустройство. Той беше специалист, който виждаше далеч в бъдещето, който умееше да разграничава и детайлизира съставните части на природните екосистеми. Изготвените от него 12 ловоустройствени проекта на бившите държавни ловни стопанства (ДЛС), между които тези на “Витиня”, “Твърдица”, “Росица”, “Сеслав” и “Бялка”; на бившите ловни стопанства на УБО към МС - “Воден”, Кормисош”, “Витошко”; както и на държавни ловностопански райони с местно предназначение (представително ловно стопанство) – (ПЛС) “Бялата вода” към ГС “Белоградчик”, “Дъбника” – “Враца” дават начина и насоката на ловоустройственото проектиране в България.

Като всяка нова дейност и ловоустройственото проектиране през този период преживява своите добри и лоши мигове. Разработвани са различни проекти - от бившето Министерство на горите, от Института за гората, от Опитната станция по лова, от Ловно-рибарския съюз. Тези проекти са правени по различен начин - с различни виждания, със свое звучене.

Не малко влияние върху това оказа и цялостната горскостопанска наука. Докато едни специалисти отъждествяват ловоустройството със създаване на по-добри условия на лов за големците, други разбират, че в своята съзнателна дейност човек трябва да се съобразява с възможностите на природата, че не живеем сами на тази земя и ако искаме да просъществуваме трябва да създадем нормални условия за живот и на другите живи същества.

В ловоустройственото проектиране взима участие ст.н.с. д-р Григор Григоров, който съвместно с инж. Ванков, изготвя 6 ловоустройствени проекта. Между тях са проектите на ДЛС “Росица”, “Сеслав”, “Арамлиец” и ПЛС “Бялата вода” към ГС “Белоградчик”. Той извършва и проучвания за бонитиране местообитанията на сърната и благородния елен в България.

Участие в ловоустройствените проекти имат и к.с.н. инж. Стефан Байчев, к.с.н. инж. Георги Стенин, инж. Стамен Стоицев главно чрез оформяне на текстовата част на записките.

През периода 1971 – 1979 ловоустройствени проекти на държавните ловни стопанства са изработвани от инж. Кирил Малчиковски и инж. Георги Кръстев.

От 1979 г. в продължение на три години група в състав от четирима специалисти - инж. Стефан Ванков, инж. Георги Кръстев, инж. Любомир Илчев и инж. Александър Обретенов, с помощта на консултанти от бившия ВЛТИ - проф. Никола Ботев, ст.н.с. Иван Колев и к.с.н.инж. Нино Нинов, от Института за гората - ст.н.с. Петър Драгоев и ст.н.с. д-р Григор Григоров и от бившето Министерство на горите и горската промишленост - инж. Стефан Манолов, к.с.н. инж. Стефан Байчев, к.с.н. инж. Георги Стенин, инж. Стамен Стоицев, инж. Драгомир Христов и инж. Никола Колев съставя Инструкция за бонитиране на дивечовите местообитания в България (1982 г.) и перспективен Доклад за развитие на ловното стопанство у нас с карти от извършеното едромащабно бонитиране на цялата страна.

Дивечовите местообитания са описани като ловностопанска класификационна схема на даден район, въз основа на която могат да се определят естествените възможности за екологично обосновани дивечови гъстоти. По този начин ловното стопанство се базира върху горското стопанство и системно се установява връзката между гора и дивеч. Като най-малка единица, която формира даден тип местообитание и оказва влияние върху дивеча е посочен горският отдел, съставен от различни насаждения, култури, поляни, голини, сечища и др. създаващи специфични условия за хранене и укритие на животните. Отразени са коефициентите на прираст на основните видове дивеч – благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, заек, фазан, яребица и тракийски кеклик, процентът на отпад и възможното ползване, междувидовото взаимодействие.

През периода 1982 - 1983 г. е подета кампания от страна на Централния съвет на бившия Български ловнорибарски съюз да се бонитират местообитанията и изготвят ловоустройствени програми в М l : 25000 на всички предоставени ловностопански райони на съюза. В тази кампания един от най-изявените специалисти е инж. Иван Тодоров от Районно управление на горите “Ловеч”.

През 1985 г. е изработена първата Инструкция за изготвяне на ловоустройствени проекти от инж. Стефан Ванков. В нея са посочени организацията на работата, начинът за определяне на границите и картиране на ловностопанските райони, начинът за проучване на по-важните екологически фактори които влияят върху развъждането на дивеча, биотехническите мероприятия, методите на ловоустройство и особеностите при устройство на дребнодивечови и едродивечови ловни стопанства и дивечовъдни бази, както и редът за изработване на ловоустройствени програми в районите на ловнорибарския съюз и държавните ловностопански райони. При едно разумно проектиране може умело да се съчетаят интересите на горското, селското и ловното стопанство.
Ловните просеки по същество изпълняват функции не само за разделяне на горските комплекси и квартали с цел ефикасно прогонване на дивеча, но и значително допринасят за обогатяване на хранителната му база от една страна и от друга - изпълняват функциите на противопожарни просеки.
Запазването на естествените ливади и пасища и превръщането им в дивечови ливади или дивечови ниви не само задоволяват нуждите на дивеча от пресен фураж, но и в значителна степен предпазват горските култури, подрасто-подлесния етаж и селскостопанската продукция от дивечови повреди.

Първичната европейска гора която е била родина на разнообразния многоброен дивеч, служил за насъщна храна на предците ни е била смесена и разновъзрастна. Културните едновъзрастни насаждения обаче са бедни на растителни видове. Зелената им маса е трудно достъпна за дивеча. Тези недостатъци могат да се преодолеят отчасти чрез подходящо модифициране на ползването и залесяването. Известно количество дивечови сечища например може да доведе достатъчно биомаса на достъпна за дивеча височина. Запазването на съществуващите смесени насаждения и особено на горскоплодните видове при подмладяването и залесяването с иглолистни култури служи не само за запазване на екологичното равновесие, но и за осигуряване на богата на витамини храна за дивеча.

За съществуването на дивеча решаващо значение има не само количеството на храната, но и нейният състав. Проектираните биотехнически съоръжения служат за съхраняване на различни групи фуражи - концентриран, груб, сочен и минерални соли за подхранване на дивеча през зимните месеци и играят съществена роля за концентрацията му на определени места и ограничаване на миграцията. Това спомага както за правилен подборно-селекционен отстрел, така и за предпазване на горските насаждения от дивечови повреди. В ловоустройствените проекти се изчисляват очакваемите годишни добиви от селскостопанска продукция и се прави съпоставка между хранителните възможности на фуражната база и проектирания дивечов запас. Отразяват се видът и количествените сметки на необходимите биотехнически съоръжения. Предвижда се необходимият административно-управленски персонал, сгради, машини и съоръжения за изпълнение на проектираните мероприятия. Прави се и ориентировъчна сметка за очаквания ефект. Нашият и чужд опит доказват, че интересите на горското и ловното стопанство могат да се съчетаят само при едно разумно и целенасочено стопанисване.

През 1987 г. по линия на ИСО “Лескомплект” е извършена инвентаризация на дивеча в Северен Алжир на територия приблизително 3 пъти по-голяма от България; бонитиране на местообитанията на 9 вида дивеч; изработен е проект на представително ловно стопанство и перспективен план за ръководство и устройство на Алжирското ловно стопанство. Колективът, изпълнил тази задача е съставен от следните специалисти: ст.н.с. Иван Колев – директор, инж. Александър Обретенов – р-л група, инж. Любомир Илчев – р-л група, инж. Георги Кръстев – р-л група, инж. Стамен Стоицев – р-л група, инж. Благой Мишев – проектант, инж. Димитър Фенерков – проектант, инж. Алексей Тодоров – проектант, инж. Пламен Колев – проектант, проф. Иван Колев - ботаник, Николай Николов – геодезист, Стоян Гърланов – геодезист, Георги Занчев – геодезист, Димо Атанасов – геодезист, Юлия Кинарева - архитект, проф. Никола Ботев – консултант, инж. Стефан Манолов - консултант.

През 1988 г. колектив от инж. Георги Кръстев, инж. Александър Обретенов, инж. Румен Янкулов и консултантите ст.н.с. Иван Колев, ст.н.с. инж. Стефан Байчев, инж. Стамен Стоицев и инж. Величко Величков публикува второ, актуализирано издание на Инструкция за ловностопанско и рибностопанско устройство, съобразено с новите за времето си изисквания на Законите за лова и риболова. В него се уточняват различията в обема на лово- и рибоустройствените работи при изработване на проекти за държавни ловни стопанства и оградени площи (дивечовъдни бази), програми за държавни ловностопански райони и за районите на Ловно-рибарския съюз.

Инструкцията отразява опита на водещите и ефективни ловни стопанства в страната и чужбина. Заставя отразяване на всички проектирани ловностопански мероприятия, отнасящи се до площите на горския фонд в лесоустройствените проекти. Обръща се внимание на необходимостта и начина за рибностопанско устройство.

През 1990 г. инж. Александър Обретенов публикува монографията “Оптимизиране на дивечови популации“ с цел създаване математичен модел на половите и възрастови структури на 8 вида едър дивеч – благороден елен, сърна, дива свиня, елен лопатар, муфлон, дива коза, мечка и глухар. В нея са разграничени основните параметри на популационната структура и техните взаимовръзки - полово съотношение, коефициент на прираст, целева възраст, средна възраст и средна отстрелна възраст, за да стане възможно използването на компютърна техника.

Посочен е начинът за формиране и поддържане на проектираните оптимални структури чрез регулиране на отклонението от средната отстрелна възраст с оглед осигуряване на принципа за равномерност и постоянство в ползването.

През 1992 г. е публикувано трето актуализирано издание на Инструкция за ловностопанско и рибностопанско устройство. Работният колектив е съставен от инж. Александър Обретенов и инж. Румен Янкулов от “Агролеспроект”, к.с.н. инж. Стефан Байчев, инж. Никола Колев и инж. Цвятко Цветков от Комитета по горите (КГ), с помощта на консултанти - проф. Никола Ботев от ВЛТИ, ст.н.с. д-р Григор Григоров от Института за гората, инж. Тодор Георгиев и к.с.н инж. Георги Стенин от КГ; инж. Христо Субев и н.с. инж. Ивайло Марков – “Агролеспроект”, инж. Георги Оцетов – Министерството на земеделието.

Ловоустройството на всички гори става задължително, а ловоустройственият проект става неразделна част от лесоустройството. Намиращите се в горите части от предоставени ловностопански райони на ловнорибарския съюз стават предмет на ловоустройство.

Проектите за ловностопанско и рибностопанско устройство започват да се утвърждават заедно с лесоустройствения проект съгласно реда и в сроковете за утвърждаването му от експертен технико-икономически съвет (ЕТИС) към бившия Комитет по горите.
Основните различия с предишната инструкция са:
- Уеднаквяване на изискванията за проектиране, независимо кои са ползувателите на ловностопанските райони.
- Значително намаляване обема на записката за ловоустройствен проект в резултат на използване на компютърната техника, обединяване на сходни и отпадане на спомагателни таблици, включване на изходната база данни.
- Уточняване границите на стопанския коефициент на дивечовата гъстота в зависимост от режима на стопанисване.
- Уточняване специфичните особености при устройство на новообразуваните дивечовъдни бази.
- Разработване на подробна методика за изготвяне на проект за рибностопанско устройство.

При разработване на лово- и рибоустройствени проекти като части от комплексен лесоустройствен проект се явяват и допълнителни различия с предишната инструкция:
- Отпада изцяло физико-географската характеристика - местоположение, граници, релеф, хидрографска мрежа, климат, почва и др., а се описва само фауната.
- Ловностопанското деление по ловища в държавните ловностопански райони съвпада с горскостопанското по охранителни участъци. Съответно и картната основа на ловоустройствения проект съвпада изцяло с тази на лесоустройствения, като върху изработените лесоустройствени карти се нанасят допълнително ловностопанските и рибностопанските мероприятия.

През 2004 г. в Държавен вестник от 5.02.2004 е публикувана Наредба № 6 на МЗГ за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България. Частта “Ловностопанско устройство” е разработена от инж. Александър Обретенов от “Пролес инженеринг” с консултанти инж. Юлиян Русев от МЗГ; инж. Стефан Стефанов от “Айко”; инж. Петър Петров, инж. Тодор Гигов от “Агролеспроект”; инж. Огнян Йосифов от “Кавеко инженеринг”; инж. Петър Янакиев и инж. Димитър Русев от “Пролес инженеринг”.

Основните разлики с предходната инструкция са:
- Новата наредба за устройство е съобразена с новите структури на държавните лесничейства.
- Вече се прави цялостно ловоустройство на всички земи – не само на горския, а и на земеделския фонд, прилежащи към района на действие на дадено лесничейство.
- В нея са отразени новите постановки, регламентирани със Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) (2002) и Правилника за прилагане на ЗЛОД (2003) относно делението на ловностопанските райони по землищни граници.
- Регламентирано е делинието на ловностопанските райони по ловища.
- На картите се отразява начинът на трайно ползване в земеделските площи, с което се добива цялостна представа за реалните възможности на местообитанията.
- Основната карта на ловностопанските мероприятия се изготвя в М 1:25000 по ловностопански райони (формат А1).
- За по-голяма яснота в горския фонд се прилагат карти на ловностопанските мероприятия и в М 1:10000 (формат А1).
- Изготвя се и ориентировъчна карта на ловностопанските райони в подходящ мащаб (формат А1 и А4).
- В записката се прилагат и карти на бонитетите на местообитанията на отделните видове дивеч (формат А4).

През 2005 г. влиза в сила Наредба № 11 от 27.09.2005 г. за бонитиране на дивечовите местообитания, обн. ДВ. бр. 80 от 7 Октомври 2005г. Разработена е от колектив от ЛТУ - проф. Нино Нинов, доц. Христо Михайлов и инж. Стоян Стоянов.

Основните недостатъци на тази наредба са:
- Водеща роля е дадена на вида едър дивеч, а не на типа местообитание, който се характеризира най-често от даден тип гора и се обитава от няколко вида дивеч. В наредбата са изписани местообитания включващи различни типове гори, необходими за развитието му, без да е отчетен фактът, че в повечето случаи става дума за едни и същи типове гора.
- Не са направени бонитетни таблици за местообитанията за дивата коза, муфлона, глухара и балканския кеклик. За тези четири вида има достатъчно много данни по които се работи у нас и в чужбина. Не е проблем те да се обобщят в таблици които да служат като основа за бъдещото планиране.
- Бонитетните скали за дребния дивеч не са еднотипни.
- Занижен е стопанският коефициент на дивеча, който се стопаниства в БИСД спрямо действителните му стойности.
- Предвижданите завишения на допустимите запаси на сърната – полски екотип вследствие начисляване на запас на откритите пространства както в гората, на елена лопатар и дивата свиня вследствие новите планови показатели, както и завишеното ползване на благородния елен и фазана вследствие завишаване коефициентите им на прираст ще доведат до съществени аномалии.
- Липсват карти, отразяващи актуалното състояние на дивечовите популации в България и дори не се споменава дали ловностопанското райониране запазва старите си граници. Липсва и перспективен доклад за развитие на ловното стопанство у нас въз основа на новите бонитетни скали и планови показатели.
- Съществуват противоречия при определяне на главните видове дивеч и при разграничаването на определени типове местообитания.

Сега в България ежегодно се изработват по 16-17 ловоустройствени проекта на държавни ловни стопанства (ДЛС) и държавни горски стопанства (ДГС), които съставляват около 1 млн ха (360 хил горски фонд и 700 хил земеделски фонд). По този начин цялата територия на страната, с изключение на резерватите и националните паркове, се ловоустроява периодично през 10 години. Докато в лесоустройственото проектиране участват около 120 души, то в ловоустройството те са едва около 10.

През 2010 г. инж. Ал. Обретенов публикува книгата си “Развъждане на дивеч”, Нова звезда, София в която споделя 35 годишния си опит в областта на ловното стопанство и ловоустройственото проектиране.

През 2015 г. влиза в сила подготвяната в продължение на 5 години Наредба № 18 от 7.10.2015 г. „Инвентаризация и планиране в горските територии”, ИАГ към МЗХ, Приложение на Държавен вестник ДВ, бр. 82 от 23.10.2015 г. Автор на част “Ловностопански план” е инж. Ал. Обретенов с консултанти инж. Юлиян Русев от ИАГ; инж. Стефан Стефанов от “Айко”; инж. Итил Гадженаков и инж. Петър Янакиев от “Пролес инженеринг”, доц. д-р Хр. Михайлов и гл. ас. д-р Стоян Стоянов от ЛТУ.

Основните разлики с досегашните наредби са:
- За пръв път се указват законовите нормативи за таксиране на дивеч.
- Основно е преработена наредбата за бонитиране на едродивечовите местообитания. Базата за бонитиране на едродивечовите местообитания вече е горското местообитание тъй като в рамките на горския отдел с неговата характеристика на насажденията обитават един или няколко вида едър дивеч, всеки от тях – със съответен бонитет. Типът местообитание определя възможността за видовото и количественото присъствие на дивеча. И тъй като типът местообитание и дивечът, който го обитава са две последователни части от общата трофична верига, в даден тип местообитание трябва да се отчита цялото видово разнообразие.
- Описан е подробно начинът за изготвяне на ловностопански планове съгласно съвременните изисквания.

След преминаване на десетки съвещания и обществено обсъждане инж. Румен Янкулов нанася неправомерно допълнения в тази наредба, две от които са недопустими:
1. Изискването популационните структури и перспективните планове да се разработват по ловностопански райони.
Една едродивечова популация обитава целия район на дейност на стопанството, а не отделни ловностопански райони. Тя е част от цялата географска популация на вида. Колкото по-голяма част от тази популация успеем да обхванем, толкова рeзултатите ще бъдат по-точни. Не е нормално на едни ловностопански райони да изчисляваме популационни структури, а на други – не, и да очакваме че ще получим вярно ползване. При малък брой индивиди грешката от закръгленията в крайния резултат ще бъде много по-голяма.
2. Изискването фуражната база и ловностопанските съоръжения да се дават по ловища.

Съгласно ЗЛОД дивечът се стопанисва от юридически лица по ловностопански райони, а не по ловища. При неизпълнение на ловностопанските мероприятия в някое ловище се забранява ловът в целия ловностопански район, а не само в това ловище.

За нуждите на ловоустройственото проектиране след публикуване на Инструкцията за бонитиране на дивечовите местообитания - 1982 г. са разработени следните компютърни програми:
1. Бонитиране на дивечовите местообитания - н.с. инж. Ивайло Марков. Програмата приема за основа горския отдел. Типът местообитание в отдела се определя окомерно от проектанта.
2. Оптимални структури на дивечовите популации - н.с. инж. Ивайло Марков. Програмата може да посочва популационни структури при зададени параметри от проектанта: целева възраст, полово съотношение, коефициент на прираст.
3. Перспективно развитие на дивечовите запаси - инж. Владимир Колев. Програмата изчислява разпределението на запасите и отстрела за десетгодишен период в зависимост от коефициента на прираст, доставените животни от други райони и естествения отпад. Изчислява и необходимите фуражи по години.
4. Съчетание на перспективното развитие на дивечовите запаси с ежегодното изменение на структурите на популациите им – инж. Петър Янакиев;
5. Съвместяване на ГИС Arc View за нуждите на ловоустройственото проектиране – инж. Гриша Йорданов, инж. Георги Груев и инж. Петър Янакиев. Програмата може да изрязва площи от горските територии по линията на подотделите и от земеделските територии по границите на ловностопанските райони и директно да ги отразява в сборните листове на районите. Програмата може да картира по слоеве (цветове) различни показатели от таксационната характеристика на насажденията
6. Програмата LP на инж. Георги Налбантов („Пролес инженеринг”) може въз основа на таксационната характеристика на насажденията от лесоустройството директно да изчисли площите на ловностопанските райони, бонитетите на местообитанията и допустимите запаси на едрия дивеч.

Ръководители на ловоустройствени групи или отговорници на обекти след публикуване на Инструкцията за бонитиране на дивечовите местообитания - 1982 г. до 2017 г. са долуописаните ловоустроители. Подредени са по брой на изработените ловоустройствени проекти (ловностопански планове).

Изпълнител - брой проекти
инж. Александър Обретенов - 135
инж. Румен Янкулов - 90
инж. Тодор Гигов - 68
инж. Петър Петров - 63
инж. Юлиан Русев - 45
инж. Стефан Стефанов - 41
инж. Петър Янакиев - 32
инж. Георги Кръстев - 32
инж. Михаил Ганев - 31
инж. Любомир Илчев - 24
инж. Итил Гадженаков - 20
инж. Огнян Йосифов - 20
инж. Цветомир Генов - 19
инж. Димитър Русев - 11
инж. Илия Авджиев - 9
инж. Бойко Георгиев - 5
инж. Константин Белов - 4
инж. Владимир Петров - 2
инж. Василий Георгиев - 1
проф. Никола Ботев - 1
доц. д-р Хр. Михайлов - 1

Определянето възможностите на фуражната база в ловоустройствените проекти е извършвано основно от агронома Катя Спасова, а в наредбите - проф. Лена Мамарова.

Като картографи дейно участие са взели инж. Шаке Стефанова, Златка Танева, Цецка Кирова, Соня Иванова, Николай Николов, Вахрам Алтунян и др.

ЛИТЕРАТУРА

1. Ванков Ст. и колектив, Нови методи за бонитиране на дивечовите местообитания в НРБ, Дивечът и околната среда - Световно ловно изложение, Пловдив, 1981
2. ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА Обн. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2000г., изм. ДВ. бр.26 от 20 Март 2001г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.79 от 16 Август 2002 г.
3. Инструкция за бонитиране на дивечовите местообитания в НРБ, Агролеспроект, София, 1983
4. Инструкция за ловностопанско и рибностопанско устройство в НРБ, АГСГП -ИПП" Агролеспроект", София, 1988
5. Инструкция за ловностопанско и рибностопанско устройство в Р. България, КГ при МС, София, 1992
6. Наредба N6 за устройство на земите и горите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България, НУГ, Приложение на Държавен вестник 16.02.2004 София
7. Обретенов Ал., Всеки е длъжен да спазва Закона, сп.Гора, кн.3, София, 1999
8. Обретенов Ал., Д. Русев, П. Янакиев, Право на лов – теоретичен курс, Нова звезда, София, 2002; 2003
9. Обретенов Ал., Допустимите запаси на вълка и на чакала, сп. Гора кн.5, София 1998
10. Обретенов Ал., Допустимият запас на чакала в България, сп. Лов и риболов, кн.3 1998, София
11. Обретенов Ал., Има мораториум за границите на ловностопанските райони, сп. Лов и риболов, кн.12. 1998, София
12. Обретенов Ал., Лесоустройство и ловоустройство на горите с цел увеличаване на дивеча”, НТС, Ловеч, 1985
13. Обретенов Ал., Ловно стопанство - реални и потенциални възможности”, сп.Гора кн.9-10, София, 1997
14. Обретенов Ал., Ловоустройственото проектиране в България, сп. “Гора”, кн. 6-7, София, 1994
15. Обретенов Ал., Определяне допустимия запас на вълка в България” Сборник научни доклади, Юбилейна конференция с международно участие “70 години Институт за гората”, БАН София, 1998
16. Обретенов Ал., Оптимизиране на дивечови популации, СУБ, София, 1990, 1995, 2000
17. Обретенов Ал., Оптимизиране на дивечови популации, Сборник научни доклади, Юбилейна конференция с международно участие “70 години Институт за гората”, БАН София, 1998
18. Обретенов Ал., Планиране структурите на едродивечови популации в НРБ - възможност за компютърна обработка”, сп. Горско стопанство, кн. 9, София, 1989
19. Обретенов Ал., По логиката на природните закони, в. Наслука, бр.4 1998, София
20. Обретенов Ал., “Положението с вълците у нас е бедствено”, сп. Лов и риболов, кн.2 1998 София
21. Обретенов Ал., С адекватни мерки срещу упадъка на ловното стопанство”, сп. Лов и риболов”, кн.2 1998, София
22. Обретенов Ал., Състоянието на популациите от вълк и чакал и отражението им върху останалия дивеч, Научна конференция “Природа, лов, риболов”, Пловдив, 1998
23. Обретенов Ал., Слабости при бонитиране на дивечовите местообитания – Наредба № 11/27.09.2005, в. Гора, бр. 4, 2005; бр. 1, 2006
24. Обретенов Ал., Слабости при бонитиране на дивечовите местообитания – Наредба № 11/27.09.2005, сп. Ловът, бр. 1, 2006
25. Обретенов Ал.: “Развъждане на дивеч”, Нова звезда, София, 2010
26. Обретенов Ал.: „Резерватен режим” изби дивеча в парк „Пирин”, вестник „168 часа”, бр. 45, 6-12.11.2012
27. Обретенов Ал.: „Допустим запас на вълка” – обществено обсъждане на плана за действие за вълка. 2014, РИОСВ – София http://bglov.com/pag...zapas-na-vulka/
28. Обретенов Ал.: „Кой ликвидира дивеча в България?” 2014 http://www.bglov.com...cha-v-bulgaria/
29. Обретенов Ал. "ОБРЪЩЕНИЕ до овластените да пишат статутите на парковете" 2016, https://bglov.com/pa...arka-obretenov/
30. Петров П., Бонитиране местообитанията на дивеча, Земиздат, София, 1963
31. ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА, Обн. ДВ. бр.58 от 29 Юни 2001г., изм. ДВ. бр.43 от 26 Април 2002г., изм. ДВ. бр.41 от 8 Май 2003г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Ноември 2003г.
32. Etudes sur les aires derepartition, les types d’habitats et la densite des populations des principales especes de gibier en Algerie de nord, Lescomplekt, Sofia, 1988
33. Tables de classement de qualite des habitats des principales especes de gibier en Algerie de nord et determination de leurs densites souhaitables, Lescomplekt, Sofia, 1988
34. Obretenov Al., Die Jagdeinrichtung in Bulgarien, International union of game biologists, XII Congress, Sofia, 1995
35. Obretenov Al., Optimierung der Wildbestaende, International union of game biologists, XII Congress, Sofia, 1995
36. Obretenov Al., Perspektive Planung der Wildbestaende, International union of game biologists, XII Congress, Sofia, 1995
37. Obretenov Al., Das Damwild (Dama dama L) in Bulgarien”, International scientific symposium “The fallow deer in the European Landscape”, Akademia Rolnicza, Zielonka - Poznan,1998
38. Obretenov Al., Menaging the mouflon in Bulgaria, International mouflon symposium, Sopron, Hungary, 2000
39. Obretenov Al., Optimierung der Wildpopulationen in Bulgarien. Beitraege zur Jagd- und Wildforschung - 25, DWJV, Geselschaft fuer Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2000
40. Obretenov Al., Ermittlung eines tragbaren Raubtierbestands in Bulgarien, Beitraege zur Jagd- und Wildforschung - 26, DWJV, Geselschaft fuer Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2001
41. Obretenov Al., Warum scheiterte die Translokation von Riesenwildschafen (Ovis ammon L.) in Bulgarien? Beitraege zur Jagd- und Wildforschung - 27, DWJV, Geselschaft fuer Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2002
42. Obretenov Al., Zu einigen Problemen der Muffelwild-Bewirtschaftung in Bulgarien, Beitraege zur Jagd- und Wildforschung - 28, DWJV, Geselschaft fuer Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2003
43. Valtshev K., P. Genov, Al. Obretenov, Aktuellen Problemen bei bewirtschaften des Gamswild in Bulgarien, Beitraege zur Jagd- und Wildforschung - 30, DWJV, Geselschaft fuer Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2005
44. Obretenov Al., Die Jagdeinrichtung in Bulgarien, Beitraege zur Jagd- und Wildforschung - 30, DWJV, Geselschaft fuer Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2005
45. Obretenov Al., W. Uloth: “Das Auerhuhn in Bulgarien”, Beiträge zur Jagd- und Wildforschung - 31, DWJV, Geselschaft für Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2006
46. Obretenov Al., I. Markov, W. Uloth: „Zur Fragmentierung der Großwildbiotope in Bulgarien”, Beiträge zur Jagd- und Wildforschung - 33, DWJV, Geselschaft für Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2007
47. Obretenov Al., Ivailo Markov: „Ermittlung der Abschußquote für Braunbärеn (Ursus arctos L.) in Bulgarien” Beiträge zur Jagd- und Wildforschung - 36, DWJV, Geselschaft für Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2011
48. Obretenov Al., Georgi Georgiev, Ivailo Markov: „Der Steinmarder (Martes foina) in der Nähe menshliher Siedlungen in Bulgarien” Beiträge zur Jagd- und Wildforschung - 38, DWJV, Geselschaft für Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2013
49. Obretenov Al., Georgi Georgiev, Ivailo Markov, Vasilii Georgiev: „Der Wolf (Canis lupus L.) in Bulgarien” Beiträge zur Jagd- und Wildforschung - 39, DWJV, Geselschaft für Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2014

На снимката: инж. Александър Обретенов



Публикацията е изпратена за публикуване в БГ ЛОВ от автора.