Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Страница » На гости с пушка и куче » Ловното другарство - непреходната българска традиция

Ловното другарство - непреходната българска традиция

vater Публикувана от vater | 23.01.2018
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Ловното другарство - непреходната българска традиция

Автор: Христо Грозков

На 20/21.01. по покана на господата Манол Русенов и Камен Чолев - Дък Командъри ловуващи водоплаващ дивеч със ръчни звукови примамки /свирки/ бях поканен за два от малко оставащите излети, по р. Марица и околията на Пловдив. В петък привечер, акостирах в уютния дом на Манол, като в последствие там пристигна и Камен, с когото отдавна желаех да се запозная лично! Градусите на настроението се вдигнаха бърже, щото радостта от среща на Дък Командъри е винаги на мн. високо ниво.

Камен, накратко ни представи програмата за Ловните дни и ние останахме много удовлетворени, тъй като той бе предвидил динамични райони, в които патицата се вдига за храна и нощува. Много радостен бях, когато се обади, че ще присъства и Дък Командър Кристиян Димитров, който пък в по-раншните месеци изработи за мен висули за свирки и патици. В 5.30ч. сабалям в събота ние с Манол вече пиехме 1-то за деня кафе и гласовете ни издаваха трепета от предстоящите излети. Камен, естествено бе точен на срещата и отпътувахме за предвидените места по р. Марица. При тихия подход към реката обаче чухме, че електронна машинка неспирно "крякаше", а до нея безконечно лаеше куче, които звуци кънтяха над цялата река и естествено не плуваше и не прелиташе нищо живо над нея..! Взехме бързо решение и потеглихме на ход за издебване на евентуално притаилите се патици от всичкия този неестествен шум в оскъдните шавари покрай брега на реката. Никой не може да избяга от времето най-малко ние, Ловците, щото положителните температури теглеха още нагоре живака и доколкото останалите хора се радват на такова време януари месец, ние кълняхме страшни клетви..! Имаше раздвижване над реката, но то бе в недосегаеми дистанции и въпреки това, някои от засадите от другия бряг на Марица "зенитваха" в отстояние на 200м. цели. Все пак успяхме да "скършим" със свирките една седмица, но прибързани изстрели я запокитиха обратно във висините. Стана време за кулинарна подкрепа и Камен ни отведе в приятно крайпътно заведение, където се презаредихме с търпение за следобедните пачи пълчища!

В захладнелия леко следобед, Камен ни разположи на възможно най-удачното за прелета място, което представляваше издигнат апарел от пясък вбит косо към средината на реката, като път за тежките машини, с които копаят пясък и камъни от там, като в непосредствена близост се образуваха 2 ръкава с естествени островчета по средата им, в които патиците обичат да нощуват. Аз, заех върха /края/ на пътя, а Манол и Камен се разположиха по-назад от мен с чудесен фронт към легловата база на патърите! Бодигардът на пушката бдеше.

Тежки облаци нападаха отвсякъде, като тъмната вечер настъпи внезапно и се появи прелет, но аз нищо не виждах и не рискувах да стрелям само по звука на прелитащо ято. Някъде, в далечината, се чуваха канонади и както в последствие разбрахме, Дък Командърите Васко Илиев и Георги Мерджанов по р. Чая са рисували съчмени фигурки по трофейните пера на няколко патъра..! Липсата на натежали висули ни най-малко не помрачи настроението ни, тъй като целия ден бе наситен с лакърдии и разкази за Ловни приключения. Съботната вечер се приютихме над вълшебни отвари и здравословни ястия в семейното гнездо на Дък Командър Манол, а неговата благоверна Зара и предучилищният кандидат-Дък Командър Дамян ни разведриха и отметнаха от нас бремето и клетвите на лошото /за запалените патичари/ гадно топло време.

В неделната утрин, след като дългоочакваното запознанство с Дък Командър Кристиян Димитров най-накрая се реализира, се отправихме към с. Голям Чардак, където по покана на младия Ловец г-н Никола Гаргов предстоеше да Ловуваме на сутрешен прелет, а в последствие да се присъединим, към гонки за хищник в Ловните територии на дружината в с. Голям Чардак. Мястото, на което ни отведе Колето Гаргов бе много красиво но освен вдигналите се 2 малки ята при подхождането ни към издебване, нищо друго не прелетя до 8.30ч.

Към 9ч. присъствахме на Инструктажа за Лова на хищници и се отправихме към полето. Претърсвахме синори обрасли с къпинак, стари напоителни канали със стара тръстика - все места, които са удачни за укритие на хищника, но освен десетките фазани, които се надигаха от уютните си местенца, нито един кръвожаден убиец не намерихме! Вече към 15ч. на привършване на гонките, ягдтериерите на Иван /единия от тримата, които излязохме да гоним/ набараха 2хищника в една дупка, което бе доста странно предвид различните видове, които представляваха, но и на двете им отпорихме кожите! На снимката е само едното, щото другото ич не бе за снимане /в предвид няколкото пушки, които го наложиха/.

Следобед, вече доста поуморени и подгизнали от появилият се ситен дъждец, ние се отправихме към хижата на Николай, където местните колеги бяха подготвили знаменателен обяд, изпълнен със специалитети и елексири, от които едвам ме откопчиха Манол и Камен за вечерния прелет.

Изказвам искрени благодарности за предоставената възможност да Ловувам с ценни Ловни другари, в лицето на Камен, Манол, Кристиян, Никола, г-н Димитър Гаргов, Николай, Васко Илиев и всички останали колеги, които отвориха сърцата си за винаги жадуваното от мен Ловно Другарство!

Наслука!