ЛОВНИ КАЧЕСТВА НА ТРИЦВЕТНОТО ГОНЧЕ

Тази порода кучета са познати със своите безупречни ловни качества от далечни времена.

При изпробването на голям брой кучета ние успяхме да извадим следната преценка: Силен, сериозен, безупречен гонач - ДЪЛГАЧ. Вдига бързо и преследва упорито вдигнатия дивеч. Гони равно, без отклонения от дирята, гони сравнително бавно с много приятен глас. Леко е за дресура и е подчинено на ловеца.

При работене по непознати терени то много бързо се ориентира. През време на търсенето, а така също и при гоненето, то се държи така, че  да има постоянен контакт с ловеца. Гони със звучен лай но не непрекъснато. Знае да пести своите сили. Лаенето при гонене е на кратки интервали: кяф, кяф, кяф...............  известна кратка пауза, след което пак продължава: кяф, кяф, кяф...................

При вдигане на дивеча или при настигането му, през време на гоненето, лаенето е нервно, бързо, остро и непрекъснато. Но щом дивечът се отдалечи, започва равномерното, спокойно гонене с интервали, тъй както го описахме по горе.

От изпитания материал успяхме да си извадим заключение, че тази порода кучета са БАВНОГОНЕЩИ.

Екстериорните и ловни качества на това куче са го направили любим помощник на съвремения български ловец.

Стандарт на породата: Българско Трицветно Гонче

Автор на стандарта: д-р Тодор Гайтанджиев            Дата на публикуване: 1968г.

ОБЩО ОПИСАНИЕ: Това куче в миналото се е употребявало изключително за лов на зайци и лисици. Постепено то изменя своето предназначение и го виждаме като ревностен преследвач на дивите свине и друг едър дивеч! Здраво, силно елегантно куче. Много изискана външност с прекрасно оцветяване на космената покривка: ЧЕРНО, КАФЯВО И БЕЛИ ПЕТНА.
Тялото събрано със здрави спойки на отделните части. Правилни ъгли на ставите.
В статика и динамика изразява импулс и живот.

ВИСОЧИНАТА ПРИ ХОЛКАТА е средно за мъжките 52-53 см., а за женските 49-51 см.
Разликата във височината между женските индивиди и мъжките е 2-4 см.
Разлика между най-ниските 40см. и най-високите 52 см., разлика около 10-12 см.
Тази голяма разлика е резултат от гледането, храненето, екплоатацията и други унаследяеми фактори. Имайки предвид височината на кучетата и кучките можем да заключим че Трицветното гонче спада към средноръстните гончета.
При всички измерени кучета дължината на трупа е била по-голяма от височината при холката. Така че трупът на това гонче има формата на ПРАВОЪГЪЛНИК.
Големи различия има в трите измерения на гръдния кош при мъжките и женските индивиди.
Общата констатация е, че гръдния кош спуща до лакътната става, което показва, че има дълбок гръден кош.
Широчината на гръдния кош също е много добра, така че то осъществява една правилна оксидация.
Височината при лакътя причислява това гонче към кучетата със средно дълги крайници.

ФОРМАТА И РАЗМЕРИТЕ НА ТАЗА са от изключителна важност при кучето. Задните крайници заедно с таза представляват „МОТОРА“ на гончето. Трицветното гонче има идеално развит таз. Тазобедрената става е добре замусколена с много здрави връзки и ъгли.

КРЪСТЕЦА също е богато замусколен,къс, здрав и има сигурна спойка както с тялото напред, тъй и със самият таз.

ШИРОЧИНАТА И ДЪЛЖИНАТА НА ТАЗА, варира в следните размери: 13-18,2 при кучетата и 12-19 см. при кучките.

РАЗМЕРИ НА ГЛАВАТА - Това куче притежава малко по тежка глава но красива и пропорционална на останалите части на тялото. Тя е малко по масивна при кучетата,отколкото при кучките.

ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ДЪЛЖИНАТА И ШИРИНАТА, при мъжките е 42,25 %, а при женските 41,55%

ШИРОЧИНАТА НА ГЛАВАТА е с 51,21% по-малка от дължината.

ДЪЛЖИНАТА НА ЧЕЛОТО - при мъжките е 9,62%, а при женските 9,58% по малка от дължината на муцуната. Така че при мъжките тя представлява 49,5 %, а при женските 49 % от дължината на главата.

РАЗМЕРИ НА ОПАШКАТА - при 92 % от изследваният материал тя стигаше до скакателната става, 7 % имаха по-дълга опашка от скакателната става и само при 1 % опашката стигаше до над скакателната става.

ЦВЯТ И КАЧЕСТВО НА КОСМЕНАТА ПОКРИВКА - Трицветното гонче има къс, здрав, еластичен, добре прилепнал косъм. По гърба, бричовете и опашката космите са сравнително по дълги, дебелината на косъма по гърба има средно 66,20 микрона. На опашката той е 63,55 микрона.

ЦВЯТ НА КОСЪМА - той е антрацитово черен, като крайниците, гърдите, главата, корема и подопашното огледало са покрити с шоколадово-кафяви или алесто-червени косми.
Кафявото оцветяване може да бъде с различни нюанси.
Бялото оцветяване се намира на строго определени места: по главата, гърдите, шийният гедан, краят на краката и върха на опашката.
Бялото не трябва да покрива повече от една трета на цялото тяло.
Белоти на главата се срещат във формата на ЗВЕЗДА, ЗВЕЗДА С ПРОТОЧИНА, да обхваща цялото чело и носната линия /лисо/.
БЯЛО ПО ГЪРДИТЕ ВЪВ ФОРМАТА НА СВЕТЪЛ НАГРЪДНИК, БЯЛО ПО ДОЛНАТА ЧАСТ НА КРАЙНИЦИТЕ И ВЪРХА НА ОПАШКАТА.

Ако бялото се явява по други части на тялото е нежелателно и такива индивиди се изключват от разплод. Когато бялото по главата се спуща от челото по цялата носна лилия, тогава кучето е ЛИСО от където българските ловци са ги назовавали „ЛИСКО“-“ЛИСКА“.

ГЛАВАТА - тя е нито много тежка, нито пък лека. Обложена със суха мускулатура, черепната кутия е доста масивна, темето овално, достатъчно широка. Събира се леко към върхът на муцуната, но не така клинообразно както при балканското гонче. Задтилната кост е добре подчертана.

УСТНИТЕ - са леки и правилно оформени. Носната линия е права, със слабо изразена носна-челна чупка или СТОПА, челюстите са здрави и се заклапят ножицоподобно, а при 25 % от кучетата те се заклапят клещовидно.

УШИТЕ - те са много елегантно и добре поставени. Не са дебели и добре прилепват към бузите. Покрити са с нежни, къси, лъскави косми. На долният край те са леко заоблени, падат правилно, без да са щръкнали или осукани. Прикрепени са на линията на очите.

ОЧИ - те са големи, кръгли, винаги изразяващи пламък и желание за работа.

ЦВЯТ НА ОЧИТЕ - той е винаги тъмно кафяв или с цвят на лешник. Много често се срещат кучета с маслинов цвят на очите.

ШИЯ - тя е средно дълга, здрава и обложена с богати мусколни групи. Тя здраво споява както главата, така и трупът. Кожата е добре изпъната по нея и не образува ПОДШИИНА ГЪНКА, ВОЛСКИ ГЕРДАН. Шията се носи малко повдигната, от където и главата заема малко хоризонтално положение.

ХОЛКА - тя е едвам доловимо проминира над линията на гърба. Здрава обложена със сухи мускули. Леко и постепено се слива с линията на гърба.

ГРЪБ - Гърбът на Трицветното гонче е здрав, прав и силно замусколен. Падналите гърбове, така наречени седлисти и тези, които са изпъкнали -ШАРАНОВИ не са желани и се избягват при развъждането.

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ - те са изградени върху здрава и масивна костна система. Обложена с богати и релефно очертани мускулни групи. Всички стави заключват правилни ъгли.

ПЛЕШКАТА е много добре споена с гръдния кош.

ЛАКТИТЕ - те са силни, здрави и семитрични. Прилепнали правилно до гръдния кош. Индивиди със силно прибрани лакти, а така също и такива с разтворени лакти са нежелани и се избягват при развъждането.

ПОДРАМОТО е здраво и силно.

БАБКИ слабо наведени, сухи, здрави и много еластични.

ЛАПИТЕ на предния крайник имат закръглена - котешка форма. Слабо изпъкнали пръсти, които завършват със силни и пигментирани дебели нокти.

ТАБАНИТЕ са много здрави, дебели и еластични. Това се изисква за тази порода кучета, тъй като тяхната работа е повечето върху терени, които са каменисти или покрити със сипеи.

КРЪСТЕЦА /БЪБРЕЧНИЯТ ДЯЛ/ е кратък, силен и добре замускулен.
Прави здрава спойка, както с предната част на тялото, така също и с крупата.

КРУПА много добре развита, масивна със слаб наклон към корена на опашката.

ОПАШКА - Здрава, силна, нормално развита, стига до скакателната става. Тя е поставена малко по високо отколкото при Балканското гонче. В корена тя е дебела и много здрава и колкото отива към върха, тя се изтанява. Общо казано, опашката при Трицветния палаш е по-масивна, отколкото при другите наши породи гончета. От половината към върха тя прави една плавна извивка, като ятаган. Опашка която пада настрани или е извита над гръбната линия е не желана и се наказва на изложба.

ГЪРДИТЕ на това куче са широки, дълбоки и изнесени назад. Спущат се до лакътната става.

ЗАДЕН КРАЙНИК - той е изграден върху много здрава и компактна костна система, обложен със силна, суха и релефна мускулатура. Бутовете са здрави и масивни, средно дълги. Задният крайник прави здрава спойка с тазобедрената става.

ПОДБЕДРОТО е здраво и мусколозно.

СКАКАТЕЛНИ СТАВИ - сухи, силни, здрави. Заключват прави ъгли. БАБКИТЕ са сухи, здрави и еластични.

ЛАПИТЕ имат форма на лъжица, малко продълговати /заешки/ с изпъкнали, релефни пръсти, завършващи със здрави и дебели нокти. Падушките са дебели, но еластични и много здрави.

КОСМЕНА ПОКРИВКА - Косъма е здрав, прав, еластичен, лъскав и добре прилегнал към кожата. На шията, гърба, бричовете и опашката тя е реалативно по дълга.
Тази порода кучета притежават богат пласт от мъхест-вълнест пласт от подкосъм.

ЦВЯТ НА КОСЪМА - Смолисто черен плащ на горната част на тялото с кафяви крайници и бели петна по главата, гърдите, шията, края на краката и върхът на опашката.
Появяването на бели петна по други части на тялото са нежелани.

РАЗМЕРИ НА ТЯЛОТО - Мъжките индивиди са по робюстни, следователно и по високи от женските.

ВИСОЧИНА - 48-52 см. за мъжките и 42-45 см. за женските. Дължината на тялото е с няколко сантиметра повече от височината при холката.

ДЪЛЖИНА НА ГЛАВАТА - средната дължина на главата е 22-26 см.

УХОТО Е ДЪЛГО 11-12 см.


ТЕГЛОТО НА ТЯЛОТО Е СРЕДНО 22-24 кг. Тази порода спада към средноръстните и средно тежките. Клони към дребноръстните и леките представители на кучешките породи.

ПРИ РАЗВЪЖДАНЕТО СЕ ИЗБЯГВАТ ИНДИВИДИ СЪС СЛЕДНИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ:

Много тъпите, четвартити муцуни с широк месест нос. Кучета с неправилно поставени и неправилно изградени уши. Високо и близко поставени уши. Осукани или нагънати, а така също и щръкнали уши. Индивиди на които космената покривка е много дълга като „китеник“.
Кучета със завъртени на геврек опашки, много дълги или много къси такива. Кучета с неправилно заклепане на челюстите: Перекус или недокус. Нос с частична или тотална депигментация. Кучета с неправилен постамент на крайниците. Избягват се щъркокраки, висококраки индивиди. Кучета със светли очи, цвят на бухалови очи. Ако едно или двете зърна /тестесите/ липсват-крипторхиди.

Илиян Ангелушев - председател на БТГТП