Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Страница » На гости с пушка и куче » Лов на лосове във Финландия (снимки)

Лов на лосове във Финландия (снимки)

vater Публикувана от vater | 20.10.2018
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Лов на лос във Финландия (снимки)

След поканата, която получихме от наш приятел, който живее и ловува във Финландия без много да размишляваме аз и още двама ловни другари решихме да си направим една ловна екскурзия. Не ни отне много време да си извадим разрешителни за пренос на оръжия и да си закупим самолетни билети и с нетърпение зачакахме датата на пътуването. Полетите бяха леки и даже приятни, може би заради факта, че с нетърпение очаквахме ловните преживявания за които само бяхме чували от разказите на нашия приятел.



Посрещането беше типично финландско с водка и еленско месо в 2.00 часа вечерта при положение, че сутринта трябваше да ловуваме, понеже пристигането ни съвпадаше с откриването на лова на лосове.

След два дни упорито ловуване на гонки организирани от нашите домакини резултат нямаше друг резултат освен, че видяхме една майка с малко лосче и десетки белоопашати елени.



На следващия ден, понеделник решихме да променим стратегията и отидохме да ловуваме от чакало. Имаше подобрение, освен десетките елени и хилядите прелитащи над главите ни гъски, при колегата Вальо излезна и един мъжки лос, но за съжаление неговия водач му каза че този екземпляр все още не е достигнал необходимата възраст за да бъде отстрелян.

Вечерта въодушевено обсъдихме срещата на нашия другар с това впечатляващо с размерите си животно естествено на маса разбира се и си пожелахме повече слука на следващия ден. След кратка сутрешна разходка установихме, че през една от териториите от които имахме право да ловуваме са преминали няколко лоса но така и не успяхме да ги видим и решихме да си пробваме късмета с малко риболов. И там успех нямахме но пък за сметка на това си прекарахме много забавно. И така леко развеселени след неуспешния риболов се отправихме отново към чакалата за следобеден лов. На мен се падна да отида на територия която до сега не беше ловувано и не беше добре позната за мен и моя водач но пък се оказа доста перспективна след кратка обиколка и наблюдение на вървищата които бяха доста използвани от лосовете.

Седнах на избраното от мен място и зачаках нетърпеливо. Не след дълго получих обаждане от нашия домакин, който ми съобщи, че по най-бързия начин трябва да трябва да тръгна към главния път по който съм дошъл и там ще ме чака един от финланските ни домакини и ще ме заведе до друго място където са забелязали два лоса.

Мисля че по-бързо не бих тичал та дори и живота ми да зависеше от това.

След около две минути вече бях в колата и карах след Ярмо. Минахме около три километра и влязохме в една нива. Почти на бегом Ярмо слезе от колата и ми каза да си взема пушката и да тръгна след него. След не повече от стотина метра забелязах два огромни силуета движещи се на ръба между нивата и гората. Финланският ми приятел недвусмислено ми подсказа с жест да стрелям по по-големия от двата. Втора покана не чаках. Първия изстрел попадна в плешката на животното. Въпреки достатъчно силния .300WM животното подскочи и побягна в посоката в която се беше упътило. Аз презаредих светкавично и се прицелих отново но тогава Ярмо ми каза да изчакам. Останах много изненадан, но все пак го послушах. След около стотина метра раненото животно спря завъртя се в един пълен кръг и легна на земята. Не можех да повярвам на очите си а вълнението в мен взе превес. Свалих пушката, оставих я на земята, стиснах ръката на човека който ми осигури това преживяване и от радост чак го прегърнах. Честно казано не си спомням кога за последно бях изпитвал това.



Димо Димов, ловец от БГ ЛОВ

п.п. изпратено на имейла на БГ ЛОВ

Ако искате вашата слука да бъде публикувана в най-посещавания и четен ловен сайт в България, изпратете текст и снимки на редакционния имейл: bglov@bglov.com

Наслука.