Стабилността на мечата популация за нашата страна е отдавна утвърден факт. Исторически познат за специалистите е спадът на нейната численост в средата на 30-те години на миналия век – около 300 екземпляра, и ролята на ловната общественост за възстановяване на запасите – до около 1000 бр. в навечерието на новото хилядолетие. Сега видът е включен в редица международни договорености и споразумения, чиято значимост коренно промени законодателното отношение към мечката. Европейският план за действие на Съвета на Европа от октомври 2000 г. предизвика изработването на такъв план за управление на популацията и в България – възложен не на ловната общественост и държавните органи по горите, а на мъгливо регистрирани природозащитни НПО-та, екоорганизации и обществени фондове, финансирани от Европа. От тогава стартираха и редовните проблеми с този вид по нашите земи. Нещо, което хилядолетия наред бе решен въпрос от вековната мъдрост и балансираното равновесие на земеделския и животновъдния бит на нашето население.

Фактология:
На 17 май 2011 г. мечка уби 65-годишния Никола Шиков край с. Кутела в района на Малка Арда в Родопите. В средата на юли мечка напада две жени в м. Блатево отново край Малка Арда. Едната, Галя Димитрова, е ранена тежко. Момиче, излязло късно през нощта да изхвърли боклука, среща мечка в центъра на с. Хасовица. Лятото нагла мечка навлиза многократно сред колибите на дървосекачи в м. Ошаф дере, басейна на р. Габровница в Стара планина, докато ги принуждава да напуснат обекта. Друга нейна посестрима прониква в крайни къщи на гр. Мъглиж в опит да отвлече някоя коза. В късното лято на 2011 г. мечка напада и наранява в гората над с. Скобелево младеж, горски работник. На следващата година мечка нападна и леко наранява, по-скоро стресира турист в м. Голяма равна, басейна на р. Тъжа. Предните години има две нападения край Валевци, Севлиевско. Едното от тях е с тежки последствия за нападнатия. Край Чамла в Родопите е нападнат и наранен дървосекач, а на същото място предната година са убити кобила и жребчето є. Мечка прониква в селски двор в с. Борущица, Мъглижка община, и разбива кокошарник посред бял ден. Друга прониква в крайни дворове на града и обитава местния парк “Барите”. Списъкът е дълъг, а има и “премълчани срещи”, в които просто мечката си попада “на майстора”. И изпада тихомълком от статистиката за каквото и да било.

Тук му е мястото бегло да се вгледаме в компетентността на органите, натоварени отговорно, държавнически да дирижират всичко, та дори и мечите запаси. От десетилетия ежегодната таксация отчита около 800–1000 екземпляра. Също така ежегодно се лицензира отстрелът на около 10-на мечки. Например за 2010 г. са отчетени 898 мечки, а за 2009 г. те са били 906 бр. При това без мечките в Националните паркове/???/. Разликата е от 8 мечки, и то по-малко от предходната година. Защо? И така, забележете, от десетилетия. Къде отива ежегодният прираст от около 200–250 мечета? Нима този прираст не се влива в основните запаси, не расте, не дава на свой ред поколение през годините? Според безпристрастната математика ежегодно някъде пропадат около 200 мечки. Губят се мечки… в гората? Хайде де…! В тази изпосечена до корен гора? Възможен ли е такъв естествен отпад? Какви са причините, ако ги има? Да не би пък да се окаже, че докато държавните органи и екоораторите „замазват” некомпетентността си с розови словесни гимнастики от столични офиси и централи, някъде в реалния свят на българските потайности годишно чезнат по 200 мечки? Тогава не мечката, а “тъмният балкански субект”, устойчиво наричан през хилядолетията „българин“, е много по-достоен обект за психологически анализ. И неговата държавна машина – блатна компилация от бюджетни марионетки, екоглашатаи, злостни браконери и продажни пазители на реда.

И така, тази мъглявина безгласно витае в мъглата на незнанието и дезинформацията. Не нарочно. Просто булевардният екочовек отдавна е напуснал света на реалната природа. На това, което се случва там. В типично бюрократичен стил. С отварянето ни към Европа тези, които със сервилността на чиновническото си животуркане, и тези, които заработват екопари, се втурнаха да имитират деятелност. На първо място, като “се разреваха” за допълнителни пари. За шумните си изяви, демонстрирайки странни “пакети от мерки” за париране на проблема. Нищо лошо. Стига тези пари да не потъваха в бездънната необят на Евронатурата българска. Естествено, направлявани от западните консулт-партньори, които разпределяха рутинирано финансовите потоци. И диктуваха какви да са проблемите… та да не свършат никога. Дори се вмъкнаха в големите игри при строителството на магистрали с проекти за виадукти, тунели и надлези за мечки, вълци, таралежи, костенурки, дъждовници, плужеци и т.н. Ползвани или не, нужни или не, такива магистрални съоръжения се остойностяват на десетки милиони евро… едното. Модерните експертни становища срещу тлъсти хонорари за “щяло и нещяло” станаха част от държавната перачница за рекет. Експертите се нароиха като гъби след дъжд. От къде? Къде специализираха? Къде практикуваха? xxx Кога бяха живели в гората, кога бяха “пасли” мечки?

И така въртележката продължава в стил “Български потайности”. Защото, ако няма проблем – няма и пари. Европейските екогоспода/ри/ се мръщят. Далаверата изчезва, оттам и перачницата пресъхва. Екоминистерските хора трябва да заработят. Е… тогава!? Яж мецо хора, тормоз на “тъпите” селяндури, щом ходят в гората – спектакълът екожонгльорство процъфтява. Само за същата тази 2010 г. по “мечи проекти”, конференции и стратегии са развъртени над 1 млн. лв. Отделно срещи, пътувания, командировки, имитация на загриженост, постъпателно възвратни движения в героическо-приключенски стил. На фона на кражбите и присвояванията в политическото ни безвремие това са малко пари. На фона на вопиющите нужди от всяка стотинка за обезличената ни природа това са много пари. Пръснати за фойерверки, дипляни, семинари, симпозиуми и др. Безсмислени от гледна точка на дивите твари и “селячеството” събития.

Есента на 2010 г. София стана домакин на 11-ата сесия на CIC – Координационен форум за Централна и Източна Европа за мечката, в луксозен стил - хотел “Анел”. Премиерът подари ключовете на спецавтомобил за мечи програми в гр. Девин. Наложена бе от еколобито виртуална корекция на мечата таксация – от официалната протаксирана бройка 1000 на невзрачната 550 бр. Кой и как свали бройката, на базата на каква методика, доказана грешка или достоверност? Купонът върви по своята българска логика. Щом са толкова малко вече, значи трябват пак пари за нови програми и стратегии, за бъдещо увеличение, за охрана и опазване. За да не останат назад, изпадналите от приоритетната си роля ловни структури се заканиха, че ще стрелят по 17 мечки годишно. На какво основание? Пак никой не можа аргументирано да каже. Естествено, стрелба по трофейни мечоци, дошли на захраненото с мърши, сладка и фуражи ловно чакало. “Смел” ловец от луксозно чакало с фар, нощни камери и свръхмодерни оптики, голям трофей, много пари за горските, героическа снимка за спомен. На кого му пука за проблемите от т.нар. проблемни мечки?

Освен на хората от гората. Последните останали някой си дядо или баба в полусрутената си самотна къща. Някога пълна с деца, сега подпряна с гнили колци и омотана в тел и сезали, приютила 2–3 кози, една крава и 3–4 кокошки. Колкото да привлече наглостта на навестяващите я редовно мечки. Докато електоралните единици тръпнеха от потрес в “моят дом – моята крепост”, далеч от надменността на градския пейзаж. В миналото наричани народ, сега… гласоподаватели. Балканският субект обаче, без да търси консултанти от Европата, избила отдавна до крак своите мечки, без да иска експертното мнение на розовобузести тийнейджъри по интернет, решаваше проблема. Легендарният Осман Барудов от с. Манолово бе отстрелял през живота си 28 истински “стръвници” и хората мереха бабаитлъка му по това колко добичета е спасил, а не по някакви си точки на CIC. Проблем нямаше. Мечки имаше.
Мечката е хищник със самочувствие, опасна сила, яки зъби, безпощадни нокти и раздразнителен нрав. При това твърде интелигентен и приспособим към околните промени. Още преди 60–80 години нападенията на мечки над туристи в Йелоустоун и Глейшир навеждат на мисълта за занижения респект при едрия звяр от толерантното отношение на хората. Създава се цяла поредица от правила за взаимоотношения и мерки, занижаващи фаталните сблъсъци. Между тях са категорично премахване на сметищата край хижи, къмпинги и паркинги, забрана за подхранване на мечки край шосетата, избягване на дивите територии на парка. Всичко това обаче не ликвидира докрай опасността от нарушаваната критична дистанция. Ловната вражда между човека и мечките е изличена от десетки поколения. Време, през което хищникът губи придобития вследствие на преследването преди това страх.
Десетки случаи на убити и наранени ловци и хора от местното население има в Сибир, Якутия, Екатеринбург, Новосибирск, редица случаи в Канада, а напоследък и в ......................

Пълния текст може да прочетете в бр.6 (юни) на списание "Лов и риболов"



РАЙЧО ГЪНЧЕВ

Инж. лесовъд, работил в областта на ловното стопанство, участник в 23 ловни експедиции по света, редовен ловец от 36 години.
Доктор на науките с дисертационен труд „Биология, екология и стопанисване на кафявата мечка в Балкана”. Автор на над 100 научни и научнопопулярни публикации у нас и в чужбина на екологична и ловна тематика.
Писател и поет със 17 издадени книги за дивите животни, природата и историята на древните българи.
Филмов оператор и продуцент на над 80 филма за лова по света и у нас и над 200 тв предавания в поредиците „Ловни пътеки”, „Ловни мигове”, „Древен път” и „Пътят на меча”.
Ръководител на фирма за проекти, консултации и реклама в областта на екологията, екотуризма и лова.
Създател на младежка Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”.

Ловците коментират: Форум БГ ЛОВ

БГ ЛОВ - медиен партньор на списание "Лов и риболов"