Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Кучешки живот

vater Публикувана от vater | 09.04.2013
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Кучешки живот

Не ни стигат политиците, мутрите, новобогаташите, електроразпределителните дружества, сиренето от тебешир и мукавените кренвирши, хляба от талаш и пластмасовите краставици, възвеличаването на простаците и унищожаването на грамотността, ами ни нагънаха и кучетата. Ако търсим мистика в цялата ни горка орис, ще трябва да приемем, че кучешкото племе ни отмъщава целокупно заради онзи кретен, който отсече краката на кученцето Мими. Рационалната причина обаче за глутниците из градовете и по полята на изпосталялата ни родина сме си самите ние, нашата небрежност и нашата жестокост, липсата на човещина и на достойнство, чувството, че тайната ни подлост остава скрита. Как инак да наречем умилителното лекомислие, с което прибираме палетата и им се радваме докато са малки, и след  това ги натирваме из сокаците да попълнят кучешките бесовици, които тероризират страната? От друга страна ловците и горските знаят, че законът, който разпорежда овчарските и всякакви други кучета, които имат досег с дивата природа, да са снабдени с нашийници и спъвачки, се изпълнява само от два-три процента от собствениците им. Затова разселването на фазани, яребици и друг дребен дивеч прилича в някои райони на осигуряване на порциона на подивелите глутници и овчарските псета. Писахме дори за гъбари, които водят в гората кучета и ги оставят да вилнеят на воля и да давят сърнета, заета и всякакви други невръстни и безпомощни животинки. Напоследък болниците са пълни с изпохапани хора, защото кучето няма страх от човека, обитава едно и също пространство с него и не се колебае да му покаже кой владее всъщност общата ни територия. Със сигурност сме единствената страна на стария континент, в която детските площадки не само са плътно минирани от кучешки екскременти, но и носят тежкия риск от заразяване на обичните ни рожби с кучешка тения, с марсилска треска, с лаймска болест, с кримска хеморагична треска и всякакви други кучешки подаръци – все награди за некадърността на властта да се справи с този проблем и за неспособността ни да я принудим да си свърши работата. А като прибавим и смешния плач на всякакви милозливи лапачи на европейски екопари, за които осакатените и удавени от кучета пенсионери и деца са само досадна подробност, която не си струва да се споменава, за да не навреди на благородната им кучешка мисия, картината става още по-нелепа.
И на фона на цялата тази често трагична кучешка неразбория един съдия осъди ловец, който е застрелял скитащо куче. Очевидно юридическата подготовка на този магистрат е пила бира по време на изучаването на ЗЛОД, та нека с кратък цитат от закона допълним неговата компетентност: ”Подивелите и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони се унищожават.”. Но всъщност ние сме свикнали съдии да нарушават законите, полицаи да другаруват с разбойници, горски да бракониерстват, властници да лъжат и мажат. И поради това, ако се пристъпи към ремонт на Конституцията, нека турим в нея и основополагащия български принцип: „Всеки си е прав за себе си”.
И да видим после кой кого – кучетата нас или ние – кучетата. И за да не се чудите, да ви кажа – 4/0 и 6/0, най-добре 12-ти калибър. И за да не стане грешка – говоря за кучетата, не за въпросния съдия.
Наслука!



За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов

Колонката на автора

Абонамент за бюлетин